РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Монтана, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201500 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG08052022/5800/Р8-888/24.10.2022г.
на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, е наложено на В. П. А., с посочен
съдебен адрес в гр.Велико Търново, чрез адв.М. М. от АК – Велико Търново,
административно наказание - глоба в размер на 1800 (хиляда осемстотин)
лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП, за административно нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление В. П. А., чрез адв.М. М. от
АК – Велико Търново, моли да бъде отменено с наведени основно доводи за
това, че не е автор на нарушението. Претендират се и разноски, в т.ч. пътни
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт И. Й.,
пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 08.05.2022г. в 19:39 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № хххх, ВЛЕКАЧ
марка и модел ДАФ ххх, с обща техническа допустима максимална маса над
12 тона, управлявано от жалбоподателя А..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 19.04.2022г., в 06:45 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС)
с регистрационен № хххх, попада в категорията на пътно превозно средство,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП). Цитирането превозно средство е засечено на 19.04.2022г., в
06:45 часа, по път № І-1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е установено, че е на път № І-1, км 110+539,
за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари
2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението № DDC57A625AA761A7E053011F160A2F22, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10211) - част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
2
ВG08052022/5800/Р8-888/08.05.2022г. и е връчен на А. на 08.05.2022г., което
е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от св.К. Г. Я., на длъжност
инспектор в териториална дирекция в отдел ПТРР, териториална дирекция
,,ТД Митница София“ в присъствието на негова колежка – Т. Г. П..
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и е вписал
„доброволно избрах да ми бъде съставен акт”. Не са посочени възражения от
типа на изложените в жалбата, защото на жалбоподателя А. му било казано,
че има две възможности, едната, да заплати компенсаторна такса, а другата,
да му бъде съставен АУАН. След консултация с офиса на работодателя му, А.
е избрал да му бъде съставен АУАН.
За процесното пътното превозно средство с рег. № хххх, с регистрация
България, на посочената дата 19.04.2022г. в 06:45 ч. няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (10211), на която е
отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 08.05.2022г. водача А. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 (сто
деветнадесет) лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни
такси в Република България № АМ-22ВG005731Х45640008 – ********** от
08.05.2022г.
В хода образуваното административно-наказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с рег. № хххх е с обща технически допустима максимална маса над 12
тона и е засечено на 19.04.2022г., в 06:45 часа, по път № І-1, км 110+539, като
за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 19.04.2022 г., в 06:45 часа.
Жалбоподателят В. П. А. чрез адв.М. М. от АК - Велико Търново, излага
следните доводи против обжалваното НП:
3
Не съм съгласен с НП № ВG08052022/5800/Р8-888/24.10.2022г. на
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” - София, поради което го обжалвам законоустановения срок.
Работя на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „М.“ ЕООД.
Собственик на влекач с рег. № хххх е ЕТ ,,М. - Р. М.“. По договор за наем
превозното средство се ползва от ,,М.“ ЕООД - лицензиран превозвач за
осъществяване търговска дейност - международни превози на товари.
В изпълнение на законовите изисквания за заплащане на пътни такси,
„М.“ ЕООД има договор с дружество, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние.
Влекач с рег. № хххх е бил оборудван с бордово устройство по смисъла
на § 1, т.7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което
бордово устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за
целите на тол таксуването. За процесния период – 06:45 ч. на 19.04.2022г. са
подавани тол данни, вкл. за навлизането и движението по платената пътна
мрежа и са генерирани данни за таксуване с тол такси.
От фактическа страна, съставянето на АУАН беше извършено от
служители на АПИ при напускането ми на територията на България за
осъществяване на превоз на товар кьм Гърция на 08.05.2022г. Самите
служители не разполагат с информация за фактическата обстановка на
нарушението - в компютърната им система само се вижда в червено полето на
регистрационния номер на камиона. Никой не ме запозна в какво нарушение
ме обвиняват. За да освободят камиона, ме накараха да заплатя 119 лева -
било такса, за да напусна територията на страната.
Аз не съм извършвал нарушения и нямам опит с книжата, не съм запознат
къде какво се вписва. Каквото са ми казали проверяващите, това съм
направил абсолютно първо сигнално, защото всяко забавяне на камиона води
до забавяне за срока на доставката и на разтоварен адрес има вероятност да ме
санкционират. Никой не ме е питал дали аз съм управлявал камиона на
19.04.2022г.
В постановлението липсва ясно посочване на извършителя на
нарушението, съответно на отговорното лице. Тази неяснота изключва
4
възможността да се прецени в какво качество ми се налага санкция на мен -
като водач на автомобила ли, като собственик на автомобила ли. Не е
извършена процедура по установяване на обстоятелствата дали действително
аз съм управлявал превозното средство, или някой от сменниците ми на този
камион. На 19.04.2022г. МПС с рег. № хххх е било управлявано от колегата
ми В.Н.В., който е извършвал превоз на товари по маршрут от Гърция до
Англия и обратно в периода от 19.04 до 06.05. Аз съм приел управлението на
камиона на 08.05.2022г. Наказващият орган не е изпълнил едно от основните
си задължения - да изясни кое лице е извършител на нарушението.
Не на последно място, при издаване на НП не е изследван въпросът, дали
е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН или малозначителност на
деянието.
В рамките на съдебното следствие показания съгласно чл.84 от ЗАНН вр.
с чл.139, ал.8 от НПК даде – св.К. Г. Я., който потвърждава изложените
обстоятелства в АУАН. Св.Я. уточнява, че при съставяне на АУАН
жалбоподателя А. е имал две възможности, за да продължи движението си –
едната, да заплати дължимата компенсаторна такса, а другата да му бъде
съставен АУАН. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна,
със съгласието на страните свидетелката Т. Г. П. беше заличена, тъй като
разпитът й поради техническа невъзможност не можа да се осъществи
съгласно чл.84 от ЗАНН вр. с чл.139, ал.8 от НПК.
По искане на адв.М. показания дава и св.М. Й. Д. – отчетник
счетоводство в фирма „М.” ЕООД гр.Велико Търново. Св.Д. посочва, че И.Б.
Г. ги е уведомил за случващото се и е поискал информация за този ден –
19.04.2022г., дали той е карал или някой от неговите сменници, защото
няколко шофьори карат един и същи камион. Няма възможност един
шофьор да запомни точна дата, на която е управлявал конкретен камион. При
проверката е установено, че ВЛЕКАЧ с рег. № хххх на 19.04.2022г. е
управляван от друго лице В.Н.В. - шофьор на фирма „М.” ЕООД.
През период, когато е съставен акта, ППС ползвани от „М.” ЕООД
работили с бордови устройства, които са получени от трета фирма,
която предоставя услуги за електронно събиране на пътни такси в РБ.
Фирмата не ползва маршрутни карти, а електронно отчита самото
устройство маршрута, по който е минал влекача и съответно каква такса
5
трябва да се заплати за този маршрут и е възможно самото бордово
устройство да е загубило сигнал, случвало се. Има и други случаи на
други шофьори от фирмата, които са получили НП-я за неработещо бордово
устройство за същия по делото сегмент. Самата машинка работи до преди
този сегмент и след този сегмент, но не е отчела преминаването точно през
този сегмент. Устройството по принцип винаги е включено в камиона в
захранващ кабел. Ако се махне кабела, има батерия, която поддържа
устройството.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч.
представените от А. чрез адв.М. - трудов договор № 618/02.09.2021г., договор
за наем на МПС от 05.08.2019г., договор с ЕВРОВАГ, Пътни листи серия Т №
42120 и № 42117, трудов договор № 131/28.11.2018г., извлечение от
тахографска карта на жалбоподателя – водач А. на дата 19.04.2022г.
Настоящият съд изиска справка от ОПУ – Монтана, за да установи дали
делото му е подсъдно, и установи, че делото е подсъдно на МРС, тъй като
видно от писмо изх. № 11 – 00 – 4/05.01.2023г. на ОПУ – Монтана, РП І – 1 Е
– 79 при км 110 + 539 се намира на територията на община Монтана, обходен
път на гр.Монтана.
За да установи дали са спазени част от изискванията на чл.179, ал.3а от
ЗДвП и тези на чл.10б, ал.3 от ЗП, съдът изиска данни за регистрацията на
СЕДЛОВИ ВЛЕКАЧ ДАФ ххх с рег. № хххх от Сектор ПП към ОДМВР –
Стара Загора. Последният изпрати на съда изисканата информация с писмо
рег. № 12280-764/06.02.2023г., от която е видно, че УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ
ЕАД клон ВЕЛИКО ТЪРНОВО е собственик по регистрация на процесното
ППС, ползвател е ЕТ „М. – РАДОСТИН М.” гр.Велико Търново, чиято
техническа допустима максимална маса е 19500, а е категория ЕВРО 6D.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ппс, настоящия съд
установява, че глобата правилно е определена по размер имайки предвид
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Като се има предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП според настоящия съд
НЕПРАВИЛНО е бил определен субекта на административно-наказателната
отговорност, тъй като видно от данните по делото, на 19.04.2022г. водач на
СЕДЛОВИ ВЛЕКАЧ ДАФ ххх с рег. № хххх е бил лицето В.Н.В.. В подкрепа
на тези твърдения е и приложения по делото пътен лист Серия Т № 42117,
6
издаден на 19.04.2022г. и приключен на 06.05.2022г. и извлечението от
тахографката карта на водача – жалбоподателя А. на дата 19.04.2022г., от
което е видно, че на последно посочената дата е ползвал междуседмична
почивка и не е управлявал което и да е ППС на работодателя си.
Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лв.
Следва да се отбележи, че при съставяне на АУАН, на жалбоподателя А.
не му е била предоставена възможност да възрази, че на 19.04.2022г. в 06:45
часа по път № І-1, км 110+539 НЕ Е УПРАВЛЯВАЛ пътно превозно средство
СЕДЛОВИ ВЛЕКАЧ марка и модел ДАФ ххх с рег. № хххх, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, защото св.Я., посочва, че
на практика към момента на съставяне на АУАН, водача А. за да продължи
движението си е имал две възможности – едната, да заплати дължимата
компенсаторна такса, а другата, да му бъде съставен АУАН. Липсата на
възражения в АУАН от типа на наведените с жалбата, не може и не следва да
се тълкува превратно, защото това как и кога жалбоподателя ще осъществи
правото си на защита, е негово основно право.
За прецизност следва да се отбележи, че съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП
(Изм. – ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 10.02.2023 г.) Тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл.10а, ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки.
Съгласно чл.10б, ал.7 от ЗП (Нова – ДВ, бр.14 от 2023г. , в сила от
1.01.2024г.) В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол
данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
7
категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство.
Горното цитиране има за цел да наведе доводи за настъпила
законодателна промяна, която именно в подобен случай дава възможност на
собственика или ползвателя на ППС да заплати дължимата такса, като АНП
не се образува. Към момента на съставяне на процесния АУАН и издаване на
НП, респ. към момента на постановяване на настоящето съдебно решение,
подобна законова възможност не е налице, тъй като разпоредбата на чл.10б,
ал.7 от ЗП влиза в сила от 01.01.2024г., но това не следва да се тълкува във
вреда на жалбоподателя и поради това съдът намира, че е налице хипотезата и
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като основание за отмяна на НП.
Не на последно място следва да се посочи, че процесното ППС е било
оборудвано с т. нар. бордово устройство, за което на 19.04.2022г. няма данни
представени от АНО да е било неизправно или умишлено изключено, за да не
отчита плащания на дължими тол такси, на практика е установено, че е не е
получено надлежно плащане в АПИ само за сегмента на рамката (10211), на
която е отчетено нарушението.
Поради неправилно определяне субекта на АНО имайки предвид
разпоредбата послужила за санкциониране на жалбоподателя А. – чл.179,
ал.3а от ЗДвП, обжалваното НП следва да се отмени. Чрез представените по
делото писмени и гласни доказателства, се обори доказателствената сила на
съставения АУАН, относно авторството на нарушението в лицето на А..
Поради изложеното по–горе, според настоящия съд е безпредметно да се
навеждат доводи дали е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН, при
действието на разпоредбата на чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.).
При този изход на делото искането на юрисконсулт Й. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, която
представлява, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя В. П.
8
А. съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН - (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила
от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.М. М. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Поисканите разноски от адв.М. от АК - В. Търново са в
размер на 650 (шестстотин петдесет) лева адвокатско възнаграждение и
сумата 182 (сто осемдесет два) лева пътни разноски, които НЕ следва да бъдат
присъдени, тъй като настоящия съд установява прекомерност. Възражение за
прекомерност е направено от процесуалния представител на въззиваемата
страна – юрисконсулт Й., което възражение е основателно в частта на
поисканото като размер адвокатско възнаграждение. Като размер поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид
изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за
присъждане в полза на жалбоподателя А. на сумата 480 (четиристотин
осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата 182 (сто осемдесет два) лева пътни разноски, съгласно чл.2, ал.8 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ( изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.), а в останалата част до размера от
650 (шестстотин петдесет) лева, искането за разноски, следва да бъде
оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG08052022/5800/Р8-
888/24.10.2022г. на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, с което на В. П. А., с
посочен съдебен адрес в гр.Велико Търново, чрез адв.М. М. от АК – Велико
Търново, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800
9
(хиляда осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА АПИ гр.София, НТУ да заплати на жалбоподателя В. П. А.
сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и сумата 182 (сто осемдесет два) лева,
представляващи пътни разноски заради осъществено процесуално
представителство извън населеното място, в което е кантората на адв.М.,
направени пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя В. П. А., чрез адв.М.
М. от АК – Велико Търново, за присъждане на сумата 650 (шестстотин
петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата
страна НТУ към АПИ гр.София (Директор).
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10