№ 9710
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110103165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска Вода“ АД, чрез юрк. И., срещу
Д. В. А., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2943,84 лв. - главница, представляваща цена
на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
периода 15.01.2021г. – 01.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2024 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с
ответника договор при общи условия за предоставяне на В и К услуги за имот, находящ се в
гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл. 18, вх. „Д“, ет. 11, ап. 51, по силата на който предоставил услуги в
периода 15.01.2021г. – 01.03.2024г. на стойност 2943,84 лв., ведно със законната лихва от
29.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Ето защо моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. Н., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Твърди, че
ответникът няма качеството на потребител на В и К услуги за процесния имот. Релевира
възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от установяване
съществуването на облигационно отношение между страните с източник договор за
1
предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води и доставка на услугата на претендираната стойност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Съдът приема за установено, че ответникът е бил потребител на В и К услуги в имота
за процесния период. От представеното от ищеца заявление за промяна на титуляр на
партида (л.8 от делото), се установява, че Д. В. А. отправила искане до ищеца за откриване
на партида на нейно име за процесния имот с адрес гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл. 18, вх. „Д“, ет. 11,
ап. 51. Цитираното заявление носи подпис на ответника, адресирано е до ищеца, съдържа
искане за откриване за процесния имот на партида на името на ответника и твърдение, че
той е собственик на имота с дата на придобиване на имота 05.10.**** г./24.02.2022 г., както
и е посочен конкретен документ за същото – н. а. № **, том 6, рег. № **** от **** г. и
удостоверение за наследници от 02.03.2022 г., вкл. е описано, че след проверка от служител
на "Софийска вода" АД документите, удостоверяващи правото на собственост са върнати.
Това изявление на ответника е за неизгоден за него факт, представлява признание на същия
и му е противопоставимо. По делото не е опровергана верността на това признание на факт,
не е установено и че впоследствие и през процесния период са се променили
обстоятелствата, като ответникът е загубил правото на собственост, а в тежест на ответника
е било да установи същото. Така съдът приема за установено по делото, че за процесния
период ответникът е бил собственик на имота и като такъв потребител на В и К услуги в
него (в този смисъл е Решение № 2883 от 12.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12869/2023 г.).
Ето защо и предвид гореизложеното, договорното отношение възниква от качеството
на ответника на собственик на процесния имот, за който се предоставят В и К услугите –
арг. § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗРВКУ.
На следващо място, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца В
и К услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване
на отпадъчни води в твърдяното количество.
За доказване реалната доставка и остойностяването на В и К услуги по делото е прието
и неоспорено заключение по допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че:
процесният имот е водоснабден, като за част от исковия период (15.01.2021 г. – 16.03.2023 г.)
сумите за доставени и потребени В и К услуги са начислени „на база“ трима потребители,
поради обстоятелството, че монтираният в имота водомер е бил с изтекла последваща
метрологична проверка, поради което на 17.03.2023 г. ответникът е подменил стария
индивидуален водомер с ново средство за търговско измерване с № **********; по
представени от ищеца документи обемът на доставените до процесния имот В и К услуги за
33
исковия период е в размер на 1002,98м, от които 977,08м е по индивидуално отчитане,
2
като за периода 15.01.2021 г. – 16.03.2023 г. е „на база“ с трима потребители, а за периода
17.03.2023 г. – 01.03.2024 г. е съгласно водомер № **********; размерът на задълженията
съгласно представените от ищеца фактури е, както следва: № ********** от 16.02.2024г. с
период на фактуриране от 15.01.2021 г. до 10.12.2021 г. със сума по фактура от 1208,98 лв. с
ДДС и отчитане „на база“ с трима потребители; № ********** от 16.02.2024 г. с период на
фактуриране от 11.12.2021 г. до 16.03.2023 г. със сума по фактура от 1677,50 лв. с ДДС и със
старо салдо от 1208,98 лв. или общо 2886,48 лв. и отчитане „на база“ с трима потребители;
№ ********** от 16.02.2024 г. с период на фактуриране от 17.03.2023 г. до 05.02.2024 г. със
сума по фактура от 7,46 лв. с ДДС и със старо салдо от 2886,48 лв. или общо 2893,94 лв. и
отчитане на водомер с № **********; № ********** от 13.03.2024 г. с период на
фактуриране от 06.02.2024 г. до 01.03.2024 г. със сума по фактура от 49,90 лв. с ДДС и със
старо салдо 2893,94 лв. или обща сума в размер на 2943,84 лв. и отчитане по водомер с №
**********; на вещото лице не са били представени документи, от които да е видно, че в
процесния имот потребителите са били трима, поради което вещото лице изчислява
доставените В и К услуги за един потребител.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от ответника правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителя са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.10.2024 г., от която дата установителният иск
се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния
месец (чл.33, ал.2 от ОУ). Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 29.10.2024 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от 15.01.2021 г. до
30.09.2021 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.10.2021 г. е
дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния месец, поради което,
предвид датата на подаване на заявлението, давността за него и следващите месеци от до
края на процесния период не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. – 01.03.2024 г.
От заключението на комплексната СТЕ се установява, че сумата на главницата за периода от
01.10.2021 г. до 01.03.2024 г. възлиза в общ размер на 430,15 лв., до която сума предявеният
иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 2943,84 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2024 г., до окончателното плащане.
Предвид изложеното предявеният положителен установителен иск е основателен за
посочения по – горе размер и период, а за разликата до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
3
поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 108,87 лв. – за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 58,87 лв. –
държавна такса в исковото производство, 400 лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 667,74 лв. за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 97,56 лв.
Процесуалният представител на ответната страна претендира адвокатско
възнаграждение в общ размер на 800 лв., от които 400 лв. за заповедното производство и 400
лв. за исковото производство, съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 32), като представя
договори за правна защита и съдействие, в които е уговорено предоставяне на безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на материално затруднено лице.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът взе
предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо (в този смисъл например Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3074/2018 г., I т. о., ТК). Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково,
разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл е и
Определение по ч.гр.д. № 6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на искането за присъждане на разноски за исковото производство
ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат И. А. Н., на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА сумата в общ размер на 341,55 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. В. А., ЕГН
**********, с адрес – в гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл. 18, вх. „Д“, ет. 11, ап. 51, дължи на „Софийска
вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Красно село“,
„Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, на основание
чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 430,15 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 01.10.2021 г. до 01.03.2024 г. за имот, находящ се в гр.С., ж.к.
„С.Р.“, бл. 18, вх. „Д“, ет. 11, ап. 51, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2024 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 430,15 лв.
до пълния предявен размер от 2943,84 лв. за периода 15.01.2021 г. – 30.09.2021 г.
ОСЪЖДА Д. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл. 18, вх. „Д“, ет. 11,
ап. 51, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар
Борис III" № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 97,56 лв.
4
– разноски за заповедното и исковото производство за държавни такси, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" №
159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № 3В, ет. 1, офис 6, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, сумата в общ размер 341,55
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5