№ 88
гр. Ловеч, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500022 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.423 от ГПК.
Подадено е възражение от АНГ. АСП. Б. от гр.Троян, ул.“Радецки“№34, чрез
адв.Калоян Доков-ЛАК, срещу „Теленор България“ЕАД с ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление в гр.София, р-н „Младост“, ж.к.“Младост 4“,Бизнес Парк София,сграда №6,
представлявано от Марек Слачик, Джейсън Кристос Кинг и Ян Каданик. За правно
основание на възражението сочи на чл.423 от ГПК. Обяснява, че със заявление по чл.410 от
ГПК от 27.05.2019г. „Теленор България“ЕАД е предявил претенция за заплащане на суми по
Договор за мобилни услуги с № ********* и приложение към него от 20.10.2015г., Договор
с №********* от 23.10.2015г., Допълнително споразумение №********* към Договор за
лизинг от 03.01.2017г., Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от 05.01.2017г., Допълнително споразумение
№********* към Договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от 10.01.2017г.
По заявлението е образувано ч.гр.д. №466/2019г. по описа на РС-Троян. На 24.06.2019г.
съобщението за образуваното дело е било връчено на лице с име Красимира Цветанова
Гатева,представило се за негов роднина, със задължение да предаде съобщението. На
28.06.2019г. е направен следващ опит за връчване на съобщението,като в разписката е
отразено,че по сведение на Митко Върбанов-живеещ на адреса,адресатът е „напуснал
адреса, апартаментът е продаден“. А.Б. отрича да има роднина с име Красимира
Цветанова Гатева, тя да е член на домакинството му и да му е връчвала съобщение.
Твърди,че не живее на адреса от съобщението-гр.Троян,ЖК“Христо
Смирненски“бл.1,вх.“А“,ет.2,ап.6 от 2001г., когато е продал жилището. От тогава живее на
адрес гр.Троян,ул.“Радецки“№34. Твърди,че от м.април 2019г. живее и работи в Испания,
където е обичайното му местопребиваване по см.на чл.423,ал.1,т.2 от ГПК и в момента.
Въз основа на изложеното твърди,че е бил лишен от възможността да оспори
вземанията на кредитора,поради нередовно връчване на съобщението. Възразява,че вместо
1
да изпълни задълженията си по реда на гл.VІ,р-л І от ГПК, вкл.да му назначи особен
представител,съдът е снабдил кредитора със заповед за изпълнение,която е послужила за
образуване на изп.д. №2149/2021г.по описа на ЧСИ В.Петров,по което са предприети
действия по изпълнение-наложен е запор на МПС.
Твърди,че за издадената заповед за изпълнение е научил едва на 09.11.2021г.,
когато е направен опит за връчване на покана за доброволно изпълнение чрез баща му.
Обяснява,че баща му живее в с.Орешак,което е различно от адреса на длъжника.Твърди,че
отбелязаният в съобщението на връчителя отказ за получаване не е негов, а на баща му –
Аспарух Б.,а не както некоректно е отразено-АНГ. АСП. Б..
Моли по реда на чл.423,ал.3 от ГПК съдът да приеме възражението и спре
изпълнението на незаконосъобразно издадената заповед за изпълнение. Прилага
доказателства.
Към възражението прилага оригинал на испански и превод на български на
трудов договор от 23.04.2019г.,копие от покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№2149/2021г.на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,копие от заявлението
по чл.410 от ГПК, два броя съобщения по заповедното производство от 24.06.2019г. и от
28.06.2019г.
Постъпи отговор на възражението от заявителя „Теленор България“ЕАД с ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Младост“, ЖК“Младост 4“,
Бизнес парк-София, сграда 6, представляван от адв.ЗДР. Й. Ц.-САК,със съдебен адрес
гр.София, ЖК“Гео Милев“,ул.“Александър Жендов“№6,ет.5.Счита възражението за
недопустимо,неоснователно и необосновано. Твърди,че възражението е недопустимо,тъй
като е подадено след законовия 1-месечен срок.Счита че началният момент,от който започва
да тече,е узнаването за издадената заповед за изпълнение,който видно от приложените
документи,е 24.06.2019г..Връчено е на постоянния адрес на длъжника,на лице ,представило
се за роднина-Красимира Цветанова Гатева,която се е задължила по см.на чл.46 от ГПК да
му предаде съобщението.Съгласно ал.6 от нормата с получаване на съобщението от друго
лице се смята,че връчването е извършено на адресата.Твърдението на длъжника,че няма
такъв роднина и не му е връчвано съобщение,е недоказано.
Не се съгласява и с довода за обичайното местопребиваване на длъжник в
Испания.Съгласно чл.99,ал.1 и ал.2 ат ЗГР всяко лице има задължение при промяна на
настоящия адрес, да уведоми общината,в която живее,в срок от 30 дни.Съгласно чл.95,ал.5
от ЗГР постоянният адрес е този за кореспонденция на гражданите,поради което следва да
уведомят при трайно установяване на друг адрес.Счита,че в случая длъжникът не е
изпълнил своето гражданско задължение.Неизпълнението му има неблагоприятни
последици, вкл.да се счита за редовно уведомен,когато не обитава своя постоянен/ настоящ
адрес. Това е и смисълът от въведената справка от съда в НБД“Население“. Заключава,че
съобщението е връчено съобразно изискванията на ГПК.
Счита,че не са доказани предпоставките на чл.423 от ГПК,а именно лишаването
на длъжника от възможността да оспори вземането. Не е доказано твърдението за липса на
родствена връзка с лицето,приело съобщението-Красимира Цветанова Гатева. Моли
възражението да се остави без разглеждане. Моли Гатева да се призове като свидетел за
отговор на поставени въпроси във връзка с получаването на съобщението до А.Б..
Съдът изиска ч.гр.д.№466/2019г.по описа на РС-Троян. Изиска се и справка за
постоянен и настоящ адрес на АНГ. АСП. Б.,от която се установи,че считано от 03.09.2020г.
е регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Троян, ул.“Радецки“№34.
Представените от жалбоподателя документи са относими и необходими за
решаването на спора и следва да се приемат като писмени доказателства.
По допустимостта.
2
Преценката е обусловена спазването на 1-месечен срок от узнаване за заповедта и
подаване на възражението. В тежест на длъжника, който упражнява правото на възражение,
е да посочи и докаже кога се е осъществило това /в т.см. Опр №739/11.10.2010г.по ч.т.д.
№637/2010г.на ВКС,І т.о., Опр.№106 от 04.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№24/2013г.,I г.о./
Тук длъжникът твърди,че е узнал за издадената Заповед за изпълнение при опита
да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ на 09.11.2021г. Приложена е
Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,
от която е видно, че е адресирана до неговия регистриран към този момент настоящ и
постоянен адрес- гр.Троян,ул.“Радецки“№34 (считано от 03.09.2020г.). Вписано е, че му е
връчена лично - на АНГ. АСП. Б., и той е отказал да я получи.
Длъжникът твърди,че не е получавал поканата лично,а отказът е бил на баща му
Аспарух Б., който живеел в с.Орешак.
Следва да се съобрази, че се касае за официален свидетелстващ документ, който
ангажира с удостовереното по отношение на лицето,на което е връчено. Длъжникът не
представя никакви доказателства в подкрепа на твърдението си че отказът не е негов, поради
което съдът приема,че поканата му е била връчена лично и на 09.11.2021г. Възражението е
подадено на 22.11.2021г.- т.е. при спазване на 1-месечния срок по чл.423 от ГПК, т.е. следва
да се приеме,че е допустимо.
По същество.
Пред РС-Троян е образувано ч.гр.д.№ 466/2019г. по подадено на 27.05.2019г.
заявление по реда на чл.410 от ГПК от „Теленор България“ЕАД против АНГ. АСП. Б..
Искането е да се издаде заповед за изпълнение за парично вземане в общ размер на
2005.77лв.,произтичащо от сключени и конкретно описани договори за мобилни/фиксирани
услуги допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг. От направената служебна
справка е установено,че постоянният и настоящ адрес на длъжника е гр.Троян,ЖК“Христо
Смирненски“№1,вх.“А“,ет.2,ап.6., считано от 11.01.2001г. Заявлението е уважено и е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с №239/20.06.2019г. По делото е
приложено съобщение до А.Б. за издадената заповед, адресирано до адрес гр.Троян,
ЖК“Черногор“,бл.8, ет.3,ап.5 с отбелязване,че е връчено на 24.06.2019г.,на лице –
Красимира Цветанова Гатева, посочена като роднина,с поето задължение да го предаде.
Приложено е и друго съобщение до АНГ. АСП. Б.,за връчване на същата заповед,но
адресирано до гр.Троян,ЖК“Христо Смирненски“,бл.1,вх.“А“, ет.2,ап.6, за което на
28.06.2019г. от връчителя е вписано, че „лицето е напуснало адреса, апартаментът е
продаден-сведение на Митко Върбанов-живеещ на адреса.“. Заповедният съд е приел,че е
налице редовно връчване и е издал изпълнителен лист на 12.07.2019г. Както се посочи по-
горе- по образуваното изп.д.№2149/2021г.по описа на ЧСИ с № 879 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч, е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх.
№26474/01.11.2021г., към АНГ. АСП. Б., адресирана до гр.Троян, ул.“Радецки“№34, връчена
на 09.11.2021г. на лицето при условията на отказ.
А.Б. се позовава на хипотезата на чл.423,ал. 1,т.2 от ГПК,с твърдение,че заповедта
за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването не е имал обичайно
местопребиваване на територията на страната.
Съставът намира,че възражението е основателно.
Установява се,че съобщението за издадената заповед за изпълнение не е връчено
при спазване на правилата на чл.46 от ГПК. Изпратено е до адрес, който не е актуалният и
регистриран такъв към този момент на А.Б.,а именно - гр.Троян, ЖК“Христо
Смирненски“,бл.1,вх.“А“,ет.2,ап.6. Адресирано е до гр.Троян, ЖК“Черногор“, бл.8, ет.3,ап.5,
като от направените справки не се установява да е имал регистрация там. С оглед на това не
може да се приеме, че е налице и връчване по реда на чл.46 от ГПК-на лице от категорията
3
на „домашните му“, макар и така да е декларирано от лицето „Красимира Цветанова Гатева“,
с вложената от законодателя по-голяма степен на сигурност, че съобщението ще достигне до
адресата. Видно от направеният няколко дни по-късно опит за връчване на актуалния адрес-
А.Б. не е открит там, не е открито и лице от категорията на „домашни“, което да се съгласи
да приеме съобщението със задължение за предаване.
При съобразяване на представения трудов договор се доказва и следващата
предпоставка-в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на
територията на страната. Както се посочи по-горе, от 23.04.2019г. се е установил да работи в
Испания и от тогава пребивава там. В ГПК няма дефиниция на "обичайно
местопребиваване", прилага се тази на чл.48,ал.7 от КМЧП,където се приема,че това е
мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее. За определяне на това
място се съобразяват обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване (в т.см. Опр.№529/27.07.2015г., пост.по ч.гр.д.№2763/2015г.,IV ГО на ВКС,
Опр.№185/23.04.2013г., пост.по ч.гр.д.№2198/2013г.,IIГО на ВКС, Опр.№543/16.06.2016г.,
пост.по гр.д.№1754/2016г., IV ГО на ВКС). В този смисъл неоснователна е развитата от
„Теленор България“ЕАД теза за последиците от неспазено задължение по ЗГР, тъй като то е
приложимо за територията на РБългария. В случая българският гражданин, макар да има все
още постоянен и настоящ адрес в РБългария,е напуснал трайно територията на
държавата,което е меродавно в процесната хипотеза на чл.423,ал.1,т.2 от ГПК. В останалите
случаи, определени в закон или друг нормативен акт, по правилото на чл.93,ал.6 от ЗГР,
постоянният адрес на гражданите остава и ще служи за упражняване или ползване на права
или услуги. По изложените съображения съставът приема,че към момента на връчване на
заповедта за изпълнение А.Б. се е бил установил в Испания, ангажиран с трудов договор,при
което следва да се приеме,че не е имал обичайно местопребиваване на територията на
РБългария.
С оглед на тези данни съставът приема, че длъжникът е обосновал наличие на
предпоставките на чл.423,ал.1,т.2 от ГПК, поради което възражението му следва да се
приеме за основателно. По правилото на чл.423,ал.3,изр.2-ро от ГПК следва да се спре
изпълнението на издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с
№239/20.06.2019г.,пост.по ч.гр.д.№466/2019г.по описа на РС-Троян. Съгласно чл.423,ал.4от
ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за даване на указания по реда на
чл.415,ал.1 от ГПК.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на АНГ. АСП. Б. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр.Троян,ул.“Радецки“№34, против Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с №239/20.06.2019г.,пост.по ч.гр.д.№466/2019г.по описа на
РС-Троян, за основателно.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с №239/20.06.2019г.,пост.по ч.гр.д. №466/2019г. по описа на РС-Троян.
ДА СЕ ВЪРНЕ ч.гр.д.466/2019г. на РС-Троян за продължаване на заповедното
производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5