РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. К., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на девети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело №
20235100900032 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал.3, изр. 2-ро от ГПК.
В исковата си молба ищецът „Б. ДСК“ АД гр. С. твърди, че е взискател
по изпълнително дело № 20228120401130/2022 г. на ЧСИ Р. С. с рег. № *** на
Камарата на Частните съдебни изпълнители, което било образувано срещу
длъжниците „Б.-БГ“ ЕООД, „Б. М.“ ООД и Б. М. Д.. Изпълнителното
производство спрямо тях се провеждало за дължими към ищцовото дружество
суми. В хода на изпълнителното дело било установено, че длъжникът Б. М. Д.
притежава 50 дружествени дяла, всеки на стойност 1 лев, на обща стойност 50
лева, от капитала на ответното дружество „Д. ***“ ООД. По отношение на
посочените дружествени дялове била наложена обезпечителна мярка „запор“ в
полза на взискателя „Б. ДСК“ АД, който е вписан по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ с първа поредност на вписванията на 21.11.2022 г.
Запорът бил наложен за обезпечаване на вземанията на „Б. ДСК“ АД по
изпълнителното дело общо в размер на 315 022.63 лева. Предвид това на
управителя на ответното дружество „Д. ***“ ООД била връчена молба от „Б.
ДСК“ АД, с която Б.та иска прекратяване на дяловото участие на длъжника Б.
М. Д. в дружеството „Д. ***“ ООД. Изявлението на „Б. ДСК“ АД по чл. 517,
ал. 3 от ГПК било връчено на 15.03.2023 г. лично на управителя на „Д. ***“
1
ООД. Счита, че в резултат на това участието на съдружника Б. М. Д. в
ответното дружество е прекратено, считано от 15.03.2023 г. Твърди, че към
настоящия момент ответното дружество не е изплатило на „Б. ДСК“ АД
припадащата се на Б. М. Д. част от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал. 3 от ТЗ. Освен това, вземането на „Б. ДСК“ АД по изпълнителното дело в
размер на 317 660.12 лева не било удовлетворено. Поради изложеното в полза
на ищеца е било издадено Овластяване по чл. 517, ал. 3, изр. 2 от ГПК по
изпълнителното дело 20228120401130/2022 г. на ЧСИ Р. С., рег. № *** на
КЧСИ, за предявяване на настоящия иск. Иска се да се постанови решение, с
което да се прекрати „Д. ***“ ООД и да се разпореди неговото вписване в
Търговския регистър и РЮЛНЦ.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя представител по пълномощие, с
подадена по делото моли съда да уважи иска като прекрати ответното
дружество. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Д. ***“ ООД гр. К. не е
подал писмен отговор и не е взел становище по исковете, не е направил
възражение, не е оспорил истинността на представените документи, не е
посочил доказателства, не е представил писмени доказателства.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От удостоверение изх. № 53983/07.08.2023 г. на ЧСИ с рег. № *** на
КЧСИ се установява, че е образувано изп. дело № 1130/2022 г. със страни:
взискател – „Б. ДСК“ АД (ищец по настоящото дело) и длъжници – Б. М. К.
(Д.), „Б. – БГ“ ЕООД и „Б. М.“ ООД, като към 07.08.2023 г. размерът на
задължението на длъжника Б. М. К. (Д.) към взискателя „Б. ДСК“ АД по
посоченото изп. дело е 317 660.12лева.
Установява се също, че по молба на взискателя „Б. ДСК“ АД по изп.
дело № 1130/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ е наложен запор
върху притежаваните от длъжника Б. М. Д. дружествени дялове в капитала на
ответното дружество „Д. ***“ ООД, който запор е вписан в ТРРЮЛНЦ на
21.11.2022 г.
С молба вх. № 8364/13.03.2023 г. на ЧСИ с рег. № ***, взискателят по
изп. дело № 1130/2022 г. „Б. ДСК“ АД е направил изявление за прекратяване
2
участието на длъжника Б. М. Д. в „Д. ***“ ООД и е поискал връчване на
изявлението на ответното дружество. Видно от Овластяване изх. №
44336/04.07.2023 г., ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ е удостоверил, че изявлението
на взискателя „Б. ДСК“ АД за прекратяване участието на длъжника Б. М. Д. в
„Д. ***“ ООД е връчено на ответника на 15.03.2023 г., като тримесечния срок е
изтекъл на 15.06.2023 г., поради което на основание чл. 517, ал. 3, изр. 2 от
ГПК е овластил взискателя „Б. ДСК“ АД да предяви иск пред Окръжен съд –
К. за прекратяване на „Д. ***“ ООД.
Съгласно чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху
дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният
изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска,
ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3
от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено.
Искът по чл. 517, ал. 3 от ГПК е правен способ за защита на кредитора,
който има изискуемо вземане към свой длъжник – съдружник в дружество с
ограничена отговорност, и е образувал изпълнително производство срещу
длъжника за принудително удовлетворяване на вземането си. Предпоставките
за предявяване на иска са посочени изчерпателно в текста на чл. 517, ал. 3 от
ГПК, като същите се свеждат, според задължителната практика в решение №
114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., и решение № 77 от
06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, II т. о., до насочване на
принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорния съдружник,
което започва с налагане на запор върху дела чрез вписване в Агенцията по
вписванията; връчване от съдебния изпълнител на дружеството на изявление
на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на
длъжника като съдружник; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител
да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако до изтичане на
тримесечния срок от връчване на изявлението вземането на кредитора не е
удовлетворено. В цитираните решения е възприето разрешението, че при
кумулативното наличие на изброените законови предпоставки съдът може да
отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото се
3
установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3
ТЗ – въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването, или че вземането на взискателя е погасено –
независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.
Същевременно, според съдебната практика – решение № 149 от
22.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., ІІ т. о., ТК, дружеството с
ограничена отговорност – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от
ГПК, не дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на
дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края
на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът
превишава активите на дружеството. Приема се в решението, че
систематичното място на чл. 517, ал. 3 от ГПК и текстовото обозначение на
разпоредбата на чл. 517 от ГПК сочат ясно и недвусмислено, че
предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК е да осигури възможност на
кредитора – взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което
е образувал изпълнително производство, от специфично по съдържание
вземане на длъжника, а именно – вземане към дружеството с ограничена
отговорност, в което последният участва като съдружник, за равностойността
на дружествения му дял, определен по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на
длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчването на
изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК. От
предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК следва, че успешното му
провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към
дружеството за равностойността на дела, което може да бъде обект на
принудително изпълнение и от което ищецът – взискател може да удовлетвори
притезанието си към съдружника, негов длъжник. Ако вземането на
съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудителното
изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството на
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК няма да се постигне желания от взискателя
правен резултат – удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез
изпълнение върху дружествения дял. Крайната цел на иска по чл. 517, ал. 3 от
ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение върху
дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското
4
дружество – ответник. Исковете за прекратяване на дружество с ограничена
отговорност по съдебен ред с последиците по чл. 156 от ТЗ във вр. с чл. 266 от
ТЗ – откриване на производство по ликвидация с осребряване на
имуществото на дружеството и удовлетворяване на кредиторите му, са
уредени в разпоредбата на чл. 155 от ТЗ и искът по чл. 517, ал. 3 от ГПК не е
сред тях. Взискателят – ищец по иска с правно основание чл. 517, ал. 3 от
ГПК, е кредитор на съдружника, но ако съдружникът няма вземане към
дружеството за равностойността на дружествения си дял, взискателят не би
могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в
производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има
качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на
удовлетворяване в производството по ликвидация. Изрично е прието, че ако
към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника,
пасивите /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/
превишават активите на дружеството и дружественият дял на съдружника е с
отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за
равностойността на дела си и искът на взискателя по чл. 517, ал. 3 от ГПК
подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с
предявяването му правен резултат. В този случай отхвърлянето на иска по чл.
517, ал. 3 от ГПК не следва да се обвързва с предпоставките на чл. 517, ал. 3,
изр. 3 от ГПК, както е прието в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. №
271/2009 г. на ВКС, I т. о., и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011
г. на ВКС, II т. о., тъй като те са относими към хипотезата, при която
дружеството дължи на съдружника равностойността на дела и доброволното
плащане към взискателя е предназначено да осуети прекратяването на
дружеството с последиците по чл. 266 и сл. от ТЗ.
Във връзка с гореизложеното, от назначените по делото съдебно –
счетоводни експертизи, които не се оспорват от страните, се установява, че
към 31.03.2023 г. – края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
участието на длъжника Б. М. К. (Д.) като съдружник в ответното дружество,
има превишение на пасивите на дружеството над активите в размер на 123 560
лева. Експертизите установяват също, че счетоводството на ответното
дружество „Д. ***“ ООД е водено редовно, достоверно и вярно.
При това положение, след като към края на месеца, през който е
5
прекратено участието на съдружника (31.03.2023 г.), пасивите /без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на
дружеството и дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност,
съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и
искът на взискателя по чл. 517, ал. 3 от ГПК подлежи на отхвърляне поради
невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат.
Ето защо, предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., община „Оборище“, ул. „М.“ № *, ЕИК *******, против
„Д. ***“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Е. Й.“ № *, ап.
*, ЕИК ******, иск, с правно основание чл. 517, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, за
прекратяване на „Д. ***“ ООД гр. К., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
6