Решение по дело №10127/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060710127
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 119

гр. Велико Търново, 06.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:                

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

                                                            КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                         

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Донка Мачева

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 127/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 150/02.03.2020г., постановено по АНД № 991/2019г., с което състав на Районен съд Велико Търново потвърдил  Наказателно постановление № 19-1275-000720/15.04.2019г. на началник Сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Велико Търново,  с което на Н.П.С. с  ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.50, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179,ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00лв.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена от Н.С.. Същият, действащ чрез упълномощения адвокат, твърди, че  решението на РС е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания, които всъщност са противоречиви. Противно на приетото от РС същите не доказват извършеното нарушение и неговата вина. Напротив един от свидетелите очевидец на нарушението е дал показания, че „Мерцедес“-ът е връхлетял с огромна скорост върху неговия автомобил, след като е ударил няколко паркирани автомобила. Въпреки искането му не е представен по делото и записът от видеокамерата на близкия автосервиз, който запис полицейските служители твърдят да са прегледали. По тези съображения настоява за отмяна на решението на РС и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат. Поддържат КЖ на изложените в същата основания и пледират за отмяна на решението на РС.

Ответникът по касационната жалба не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да остане в сила.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила -  касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348,  ал.3 и от НПК.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

НП е издадено срещу Н. С. за това, че на 08.04.2019г. в гр. Велико Търново на кръстовището на ул. „Димитър Буйнозов“ и „Мальовица“, сигнализирано с пътни знаци „Б 3“ и доп. табели “Т 13“, указващи, че пътят с предимство променя посоката си, като водач на МПС не пропуска и отнема предимството на приближаващия се от дясната му страна лек автомобил .

 За да потвърди НП, РС приел, че посоченото в същия нарушение и неговия автор са доказани, а наказанието е правилно определено по вид и размер. Основал извода си изцяло и само върху показанията на разпитаните свидетели като приел, че същите са  непротиворечиви и подкрепят тезата на АНО. Анализирал е предписанията на посочените в НП пътни знаци и е заключил, че на кръстовището пътят с предимство променя направлението си, а жалбоподателят не е изпълнил задължението си да пропусне другия автомобил, който се е движел по пътя с предимство. Относно конкретните  възражения в жалбата РС е маркирал общо, че същите не се подкрепят от доказателствата.

При касационния контрол настоящата инстанция намери, че РС е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата, при което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. РС не е изложил мотиви за съществени за решаването на спора обстоятелства, свързани с обективната страна на деянието, нито такива по ключови възражения в жалбата.

Макар от Община В. Търново да уточняват/вж. л.38/, че между улиците ул. „Димитър Буйнозов“ и „Мальовица“ няма кръстовище, РС не е проявил процесуална активност и в резултат по делото остава недоказано каква е хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация за посоченото в НП местопроизшествие, описано като „кръстовище“.

Оплакването в КЖ, че свидетелските показания не са обсъдени съдът намери за основателно. Разпитани са както двамата полицейски инспектори, така и двама свидетели очевидци. Разпитан е и др. участник в произшествието. Снети са обяснения и от самия жалбоподател. И на този богат доказателствен материал, при липса на схема на ПТП и измерен спирачен път, РС е намерил за достатъчно да каже, че свидетелските показания не са противоречиви. Изявление, което не може да изпълни функцията на мотиви. Показанията на различните групи свидетели са отличаващи се както по описание на мястото на удара, така и по механизма на произшествието и причинените щети. Показанията на същите не са обсъдени по отделно, в тяхната взаимна връзка и съвкупно с др. доказателства по делото, както изисква процесуалния закон. Видно е от протокола от о.с.з., че показанията на свидетеля д.на л.24-гръб/др. участник в ПТП/ и тези на очевидците  св. Ст./очевидец – л.57/ и св. Ст. С./служител в автосервиза и понесъл материални щети по МПС– л.51/ показват съществени различия от тези на ПИ - св. С./л.45/ и св.б./л.30/. При липса на съставена схема на ПТП от полицаите и неизмерен спирачен път, съдът при наличните свидетелски показания, при това и такива на очевидци е следвало да отдели необходимото внимание и да анализира задълбочено доказателствената съвкупност. В резултата да изясни по категоричен начин механизма на настъпването на произшествието. Къде се е намирал в момента на удара ЛА на жалбоподателя? Навлизал е по пътя с предимство или вече е бил на него с трайно установено направление? Къде е бил ударен автомобила на жалбоподателя в дясна предна част, в ляво или отзад? Непосредствено или след като Мерцедесът е ударил паркираните в ляво коли и е отскочил/рикоширал към колата на жалбоподателя, намираща се вече на пътя с предимство? С каква скорост се  е движел всеки от автомобилите?  Да изясни дали е налице навлизане в пътя с предимство при неспазване на правилото по чл.48 от ЗДвП? Дали действително при ПТП има удар в дясно по автомобила на жалбоподателя или същият е ударен в ляво? При конкретно установеното да се отчете правилна ли е правната квалификация по чл.50, ал.2 от ЗДВП.

Освен горните нарушения въззивният съд  не  е положил дължимата грижа, за да приобщи към доказателствата видеозаписа от камерата в автосервиза, заснела нарушението. По делото няма данни съобщението на РС изобщо да е стигнало до собственика на автосервиза. Това доказателство е било необходимо за пълното и всестранно изясняване на спора от фактическа страна, при наличните противоречия между свидетелите. Поради това, отказът на ПП на жалбоподателя не освобождава съда от задължението му да стори необходимото за разкриване на  обективната истина. След изчерпване на тази възможност евентуално съдът е могъл да извърши очна ставка между свидетелите, за които  е отразено в протокола, че са прегледали този видеозапис. Особено съществено е да се изясни дали ударът на колата на жалбоподателя, който се твърди да е отнел предимство на автомобил движещ се на негово дясно е ударен от лявата страна, което е основното възражение на защитата на Н. С.. Ако това действително е така, как механизмът на ПТП кореспондира със посочената за нарушена правна норма?

Безспорно доказателствената тежест в производството пред съда по чл.59 от ЗАНН е за административно наказващия орган. В същото обаче, съгласно чл.84 от ЗАНН субсидиарно са приложими правилата на НПК за провеждане на съдебното следствие. По преписката не са представени схема на движението, пътна маркировка и вертикална сигнализация на пътния участък. РС обаче не е констатирал тази непълнота на доказателствения материал. Не е сторил необходимото да събере всички относими доказателствени средства, вклч. видеозаписа на ПТП. Не е обсъдил събраните свидетелски показания по правилата на НПК. Предвид това, се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, както относно извършване на нарушението, така и относно причинната връзка и вината. Въззивният съд е допуснал нарушение на принципа, предвиден в чл.13, ал.2 от НПК, като не е изпълнил задължението си по чл.107, ал.2 от НПК за служебно събиране на доказателства за разкриване на обективната истина.

Като не е изложил конкретни мотиви кои свидетелски показания кредитира и защо, не е обсъдил ключово възражение по съществени елементи на деянието от обективна и субективна страна и е игнорирал непълнотата на доказателствения материал, РС е допуснал процесуални нарушения, които са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и са основания за касиране на решението. Постановен е валиден и  допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав, който следва да попълни делото с посочените по-горе доказателства, като след обсъждане на доказателствата и доводите на страните следва да изложи мотиви по въпросите, свързани с обективната страна на деянието, неговото авторство, правната му квалификация.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 150/02.03.2020г., постановено по АНД № 991/2019г.  по описа на РС Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното следствие при съобразяване на указанията  на касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: