Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.А
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 2645 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 274394, постановено в проведеното на 13.11.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 11272/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от ЗД „Д.“ ЕООД срещу „А и З“ ЕООД, за сумата от 4 080 лв. – главница, ведно със законната лихва и 685, 90 л – мораторна лихва от 28.03.2017 г. до 21.11.2018 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 924 лв. – разноски. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач Х.В..
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „ЗД Д.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че издадените две фактури обективират
сключения с ответника договор за изработка на изложбено изложение. Те са приети
от ответника и са надлежно осчетоводени, включени са в дневника за покупки и
справките – декларации по ЗДДС за съответните месеци, в каквато насока е
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Счита, че твърдението на
ответника, че е смятал плащането о първата фактура за плащане към третото лице
– помагач Х.В. за несъстоятелно, тъй като търговският регистър е публичен и
може да извърши справка относно собственика на дружеството. За наличието на
устен договор за изработка, сключен между ответника и третото лице – помагач
има показания на свидетеля Л., но други доказателства в тази насока не са
ангажирани, включително третото лице – помагач не е издало фактури във връзка с
извършената работа. Също така третото лице – помагач заявява категорично, че не
е поемал ангажимент към ответника да изработи изложбено обзавеждане и не е
участвал при изработването на същото от ищеца. Счита, че съдът е обсъдил
избирателно ангажираните по делото доказателства, а не в тяхната съвкупност,
като е достигнал до противоречиви правни изводи. Приел е, че ищецът получил суми от ответника в описаните в
исковата молба размери, но също така е приел, че не съществува договор между
страните, без да съобрази издадените фактури. Поддържа, че приемането и
осчетоводяването от ответника на издадените от ищеца фактури потвърждава
наличието на сключен договор между страните, който е обективиран
в тези фактури. Твърди, че РКО от 20.01.2017 г. за 3 500 лв. и РКО от
28.03.2017 г. за 3 000 лв.са регистрирани от ответника на 31.01.2018 г. като плащания към ищеца по процесната фактура № 172/28.903.2017 г.за 4 080 лв.,
като плащането е извършено на друго лице, което няма нищо общо с ищеца и е за
сума, различна от тази по посочената фактура. Съдът не е ценил ангажираните
свидетелски показания по реда на чл.172 ГПК, като не е съобразил, че
показанията на свидетеля Л. противоречат на твърденията на страните по делото.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, като
му присъди сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба ответникът „А и З“ ЕООД, оспорва същата. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че не е налице
противоречие в мотивите на обжалваното решение. Ответникът не оспорва
извършеното от него плащане на ищеца, но от показанията на свидетелката П.е
установено, че плащането е извършено по фактура, която е предоставена от трето
лице – помагач по делото, с което ответникът е бил в договорно правоотношение.
Счита, че ищецът не е доказал по делото обстоятелството, че е сключен договор
за изработка на процесното мебелно обзавеждане. По
делото е установено, че такъв договор е сключен между ответника и третото лице
– помагач. Показанията на свидетеля Г.счита, че са противоречиви и не съответстват
на останалите събрани по делото доказателства. Също така счита, че свидетелят е
заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че той е приятел с
управителя на ищцовото дружество. За ответника не е
налице необходимост да извършва справка в търговския регистър относно
управителя на ищцовото дружество, тъй като изпълнителят
е посочил в чия полза да се извърши дължимото плащане по първата фактура, която
лично е занесъл и предал на ответника. Счита, че съдът е обсъдил всички
ангажирани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до
обосновани и правилни изводи. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като
му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответника е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата
от 4 080 лв. – главница, представляваща дължимо окончателно плащане за
изработка на изложбено обзавеждане, съгласно фактура № 172 от 28.03.2017 г.,
както и за сумата от 685, 90 лв. – мораторна лихва за
периода 28.03.2017 г. – 21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото
разноски в размер на 495 лв., от които 95 лв. – държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение. Срещу постановената заповед за изпълнение е
депозирано възражение от длъжника. Твърди, че е изработил със свои материали и
труд по поръчка на ответника изложбено обзавеждане във връзка с участие на
ответното дружество в международно туристическо изложение в Румъния през
м.02.2017 г. и друго в „Интер Експо Център“ – София в периода 15-17.02.2017 г.
Изложбеното обзавеждане, предназначено за изложението в Румъния, било
изработено от ПДЧ плоскости и включвало 25 бр. декстери
(свободно стоящи шкафчета с капаци и ключалки); 1 бр. рецепция; 4 бр. рекламни
колони; стени – 2 бр., прави; 2 бр. Z-образни стени; 2 Бр. маси. Изложбеното
обзавеждане, предназначено за „Интер Експо Център“ – София също било изработено
от ПДЧ плоскости и включвало: 1 бр. стая с монтирана кухня и стелажи; 4 бр.
рекламни колони; 4 броя Г-образни стени, включително монтаж на посоченото
изложбено обзавеждане. Твърди, че изпълнил възложената работа, която е приета
от ответника без възражения. Предаването, респ. получаването на изработеното обзавеждане
е извършено в производствения цех на ищеца в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „******.
Износването е било извършено с транспорт на ответника. Монтажът на изложбеното
обзавеждане, предназначено за изложението „Интер Експо Център“, е изпълнен от
представители на ищеца на 14.02.2017 г. стойността на изработеното от ищеца по
поръчка на ответника изложбено обзавеждане общо възлиза на 9 084 лв. с
ДДС. Страните са уговорили плащането да стане на две вноски – авансово плащане
в размер на 5 004 лв. с ЗЗД преди започване на изпълнението и окончателно
при завършване и предаване на изпълнената работа. Ищецът издал фактура №
166/23.01.2016 г. за авансовото плащане в размер на 5 004 лв., която сума
е платена от ответника на 24.01.2017 г., а за дължимото окончателно плащане на
изработеното изложбено обзавеждане е издал фактура № 172/28.03.2017 г. на
стойност 4 080 лв. с ДДС, по която ответникът не е извършил плащане. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 4 080 лв. – главница по фактура № 172/28.03.2017 г., както
и сумата от 685, 90 лв. – обезщетение за забава от 28.03.2018 г. до 21.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане
на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ответното дружество е участвало в туристическо изложение в Румъния през м.02.2017 г. и в друго в „Интер Експо Център“ – София. В тази връзка е възникнала необходимост от изработване на изложбено обзавеждане по подготвени от ответника проекти и детайли. По препоръка на техен дългогодишен партньор – С.Л., се свързали с Х.В., който ги уверил, че той и негови работници са в състояние да изпълнят поръчката. След проведени преговори му възложили работата и на 20.01.2017 г. му заплатили капаро в размер на 3 500 лв.. предупредили същия, че желаят издаване на фактура във връзка с извършеното плащане. На 24.01.2017 г. Х.В. предоставил фактура за допълнително авансово плащане в размер още 5 004 лв. с ДДС, като уточнил, че фактурата е издадена на неговата фирма. Извършили плащане в същия ден. На 28.03.2017 г. по негово настояване доплатили лично на Х.В. останалата част от възнаграждението по договора в размер на 3 000 лв. и отново поискали издаване на фактура за сумата от 3 500 лв. и за сумата от 3 000 лв. Вместо това получили фактура за сумата от 4 080 лв. Твърди, че Х.В. носел лично фактурите в счетоводството на дружеството, поради което в тях не е възникнало съмнение в правото му да представлява дружеството, издател на фактурите. Преговорите били водени между ответника и Х.В., извършвали плащания на последния. Разговорите във връзка с възложената работа се водели с Х.В.. Той присъствал на обекта при монтажа на изложбеното обзавеждане, както и работел заедно с работниците. Твърди, че управителят на ищцовото дружество не е участвал в преговорите, нито в действията, предприети във връзка с изпълнение на поръчката. Поддържа, че не е сключил договор с ищеца. Плащането към него е извършено по искане на Х.В.. Тъй като имало съвпадение между името на последния и съставителя на фактурите, приели, че разликата в имената се дължи на това, че в единия случай е ползвано бащиното има, а в другия – фамилното име на господин Х.. Така не се усъмнили, че са били въведени в заблуждение. Разбрали за възникналия проблем след като били уведомени за постановената заповед за изпълнение. Твърди, че изпълнението на работата е възложено от Х.В., с когото са водили преговори, поради което плащанията били извършени към него, респ. към посочено от него лице. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Третото лице – помагач Х.В.В. е депозирал становище, в което заявява, че през м.01.2017 г. С.Л. го запознал с управителя на ищцовото дружество Х. Х., като срещата се състояла в клуба на цирковите артисти. На тази среща с г-жа М.е уговорено между нея и управителя на ищцовото дружество изработката на мебели за рекламен щанд в Турция уговорена била и цената на изработката. Управителят на ищцото дружество заявил, че работи само с плащания по банков път, тъй като нямал касов апарат. В последствие служители на г-жа М.са получили договорените мебели лично от работници на ищеца без забележки и рекламации. На тази среща Х.В. поел ангажимента да контролира изпълнението на подготовката на изграждането на рекламните щандове, но не и на мебелите на Х. Х.. За тази цел му били предоставени средства в размер на 3 500 лв., а в последствие – 3 000 лв. получил тази суми в офиса на г-жа М.. Твърди, че на ордера за 3 000 лв. е дописан текста фактура 172, с различен почерк в опит да се промени целта на плащането. Тези суми били предназначени за заплати на хамалите, които подреждали склада с материали за щанда, товарене и разтоварване на 2 броя големи камиони, товарене и разтоварване на 12 курса, монтаж и демонтаж на подиум и мокет на щанда в Турция и в София. Във връзка с възраженията на ответника ищецът е депозирал становище, в което заявява, че през м.01.2017 г. е проведена среща с г-н С.Л.и г-жа А.М., представител на ответника, както и с Х.В.В.. Срещата е била проведена в клуба на цирковите артисти в България. На тази среща е била обсъдена поръчката за изработване на процесното изложбено обзавеждане в неговия производствен цех, а Х.В. ще извършва работа по контрол във връзка с подготовката и изграждането на рекламен щанд. Последният е извършвал други работи като монтаж на подиум, полагане на мокет на щанда, които не са част от монтажа на изработеното от ищеца обзавеждане и нямат отношение към него. Представителите на ищцовото дружество са контактували лично с управителя на ответното дружество А.М.във връзка с дължимото плащане по процесната фактура. Извършеното плащане на сумата от 3 000 лв. с представения по делото ПКО от 28.03.2017 г. в полза на Х. В. няма отношение към процесното правоотношение.Въз основа на заявление от 23.11.2018 г., подадено от „ЗД Д.“ ЕООД, на 03.12.2018 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 74749/2018 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, срещу „А и З“ ЕООД за сумата от 4 080 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2018 г. и 685, 90 лв. – лихва за периода 28.03.2017 г. – 21.11.2018 г., както и сумата от 495, 32 лв. – разноски по делото, от които: 95, 32 лв. – държавна такса и 400 лв. – възнаграждение да адвокат. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно фактура № 166/23.03.2017 г. стойността на
аванса за изработка на изложбено обзавеждане възлиза на 5 004 лв. с ДДС,
платим по банков път. Като доставчик е посочен ищецът, а като получател –
ответника.
С платежно нареждане от 24.01.2017 г.ответникът е
наредил плащане по банков път в полза на ищеца на сумата от 5 004 лв. Като
основание за плащането е посочена фактура № 166/23.01.2017 г.
Съставена е фактура № 172/28.03.2017 г. за сумата от
4 080 лв. с ДДС, представляваща окончателно плащане на изложбено
обзавеждане, между същите страни. Сумата е платима по банков път.
На 28.03.2017 г. е издаден РКО за сумата от
3 000 лв., която е платена на Х.В.. Посочена е фактура № 172/28.03.2017 г.,
както и „доплащане щанд“, положен е печат на ответното дружество. Представен е
и РКО от 29.01.2017 г. за сумата от 3 500 лв., платена на Х.В. с
отбелязването „капаро за щанд ЕХРО“, като е положен печат на ответника.
Съгласно писмо от НОИ, ТП – София град, списъчният
състав на осигурителя „ЗД Д.“ за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2018 г. е както следва: за
2015 г., 2016 г. и 2017 г. – 1 брой, а за 2018 г. – няма.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.А.Г.се
установява, че с г-н Х. са приятели от дължи години и работили заедно.
Свидетелят също имал фирма за мебели „Е.М.“ ЕООД. Работели в едно хале, като
счетоводствата им били на различни места. Знае, че Х. – управителят на ищцовото дружество, е имал някакви взаимоотношения с
ответника, като свидетелят не е контактувал с последния. Познавал управителя на
ответното дружество М.. Помагал на Х. за направата на мебелите за изложение в
Експо център. Тя възложила на Х. изработването на мебелите и контролирала
нещата. Свидетелят се запознал с управителя на ответното дружество при монтажа
на мебелите в Експо център. Монтажът бил извършен от фирмата на свидетеля в
помощ на ищеца. М.била там през цялото време на монтажа и контролирала нещата.
Направили същите мебели и за Румъния. Също така направили върху подиума
рекламни пана. Центърът на композицията представлявал стая, оградена с рекламни
пана. Стаята представлявала кухня, шкафове, мивка. Една част от композицията
била за преобличане, с гардеробчета и представлявала
част от вътрешна композиция, а друга част представлявала кухня. Мебелите били
изработени в цеха на Х.. Свидетелят е виждал Х.В.. Той не участвал в
производството на мебелите. Виждал го на изложението по време на монтажа. Той
правел подиумите за същото изложение. Присъствал, когато монтирали самите
подиуми, след което те монтирали мебелите, произведени от Х.. Свидетелят
присъствал при изнасянето на мебелите то цеха. Дошъл малък камион, който да
превози мебелите. свидетелят се запознал със сина на управителката на
ответника. Той дошъл с камиона. Х.В. не е участвал при товаренето на мебелите.
Преди това е идвал един – два пъти в цеха. Свидетелят не е присъствал при
водене на преговорите между страните по делото. Разбрал, че работата е
възложена на ищеца от ответника. Свидетелят е участвал при изработването и при
монтажа на мебелите, по силата на уговорка с ищеца взаимно да си помагат.
Предварително се знаело, че ще дойде камион от ответника да се натоварят
мебелите. когато дошъл камиона Х. присъствал. Познавал хората, на които предали
мебелите. . свидетелят присъствал на щанда в Експо център заедно с Х..
Свидетелят не е участвал в направата на подиума. Когато отишли в Експо център,
подиума се изработвал. Изчакали да приключат другите работници, за да могат те
да започнат работа. Когато отишли заедно с Х. в Експо център, за първи път
видял управителката на ответното дружество М.. Х.В. не участвал в монтажа на
мебелите. свидетелят и Х. извършили монтажа на мебелите и рекламните табла не е
имало проблеми през трите дни между свидетеля и М.. Ищецът присъствал на първия
ден, като обяснил какво трябва да се свърши. Останал с впечатление, че Х.В. е
служител на ответника.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.Л.Л. се установява, че е приятел с управителя на ответното
дружество М.от 20 години, както и познава Х.В. във връзка с декори и
конструкции. Работили заедно. Управителят на ищцовото
дружество не го познавал. Свидетелят запознал М.с В., тъй като трябвало да се
подготви изложение и бързали. Също така свидетелят бил връзки с обществеността
в Турция във връзка с изложението. Изложенията в София и Румъния били едно след
друго. Х.В. бил офиса на свидетеля и
предложил да помогне, тъй като е правил много изложения във в Франция.
Свидетелят съветвал двете страни в неговия офис. Изложението следвало да се
подготви от месец декември за месец януари. Свидетелят присъствал на
преговорите между М.и В. относно изработването на квадратна стая, изготвяне на
рекламни стелажи. Стаите представлявали четири на четири метра с плоскости.
Едната стая се ползвала за склад, а друга стая имало кухня. Не станало въпрос
кой ще прави кухнята. Водените преговори били за това, което ще направи Х.В.. Кухнята
била бутафорна и се демонтирала след 3 дни. Х.В. поел
цялата работа, нямало трети лица. Всички плоскости се доставили преди
изложението от В. в склада на свидетеля. И понастоящем били там, след края на
изложението отново ги върнали там. Разтоварването станало от работници на
свидетеля, на М.и на В.. Свидетелят не знаел къде В. прави мебелите, но знаел,
че има работилница и склад в кв. „Хладилника“. Свидетелят не е ходил там. В.
докарал изработеното в неговия склад преди изложението. След това дошли ТИР-ове и натоварили всичко от склада му, което заминало за
изложението в Румъния и в София. Складът на свидетеля бил 1 дка. Свидетелят бил
в Румъния и приел щандовете. Всичко се монтирало от ответника. В София Х.В.
правил пода с негови работници, на свидетеля и на М.. Частта, която
представлявала кухня, се доставила от В. в склада на свидетеля преди
изложението.. свидетелят не знае В. да е възложил на друг изработването на тези
неща. Не знае дали сам ги е изработил или ги е поръчал на друго лице. Никога не
се интересувал от това. Още веднъж препоръчал Х.В. и там станал някакъв проблем.
М.и В. се споразумели какво той да направи. Винаги В. идвам сам. На преговорите
присъствали много хора – асистенти, служители, работници при свидетеля. На
първата среща М.представила на В. проект. Детайлите ги уточнявали допълнително.свидетелят
не си спомнял каква била уговорената цена.
СРС е провел очна ставка между свидетелите Л. и Г.,
при която свидетелят Л. е заявил, че не познава Г., възможно е да е участвал
при монтажа, но не го помни и не е контактувал с него. Г.е заявил, че е виждал Л.при
самия монтаж, когато контактувал с М., но не го познавал. Поддържа показанията
си относно изработването на мебелите, за което помагал. Това били истински
мебели, които можели да се използват за кухня. Л.поддържа показанията си
относно поръчаните от М.мебели, които били без гръб, не са масивни,
представлявали рафтове и можели да се използват само за изложение, но не и за
домашни условия. Г.е уточнил, че е доставил плота на място и сложил мивката.
Освен плота, изрязал на място под плота три шкафа и място за малък хладилник
под плота. Шкафовете имали предни врати, корпуси, врати, дръжки, панти.
Шкафовете нямали гръм, за такъв им служил декора, който бил от същите
плоскости. Шкафът бил монтиран за корпуса. Шкафът бил на крачета,
единият имал рафтове.
Пред СРС е разпитана
и свидетелката Н.И.П.. От показанията й се установява, че работи при
ответника като продавач - консултант в магазина, както и като консултант на изложението.
Свидетелката не е виждала Х.. Познавала В., тъй като често посещавал магазина,
в който работела, за да му дава пари след обаждане от управителката М.. Тя
казала на свидетелката, че ще дойде В. и трябва да му даде сумата от 3 500
лв. Тогава свидетелката го видяла за първи път. Видяла личната му карта и след
това дала парите. За целта съставили и подписали РКО. В. идвал няколко пъти в
магазина. След предявяване на представените по делото РКО свидетелката е
заявила, че това са съставените РКО. В. носел фактури в магазина. Същият бил и
на щанда, заедно с неговите работници. Свидетелят Г.също бил на щанда. Те
работили по кухнята, стелажа и т. н. Свидетелката не е разбрала като какъв е
идвал В. за изплащане на парите и след това като монтирал щанда. Възприемала го
като нает от управителката М.. В. работел и давал нареждания на работниците.
Свидетелката го видяла в Експо център. Той работел там за изграждане на къщата
и кухнята. Също така носел фактурите. РКО били изготвени от свидетелката и
нейна колежка. Единият от тях го започнала свидетелката, но тъй като дошли
клиенти, го дописала колежката й. В. подписал ордерите, получил парите и си
тръгнал. Свидетелката е присъствала на монтажа. Не била виждала ищеца. На
монтажа присъствал Х.В. и още няколко човека, които свидетелката не познавала. В.
бил с тях и им казвал какво да правят. Свидетелката видяла кухнята, която имала
плот, мивка и хладилник. Под плота имало шкафове, нямало горни шкафове. Не
останала с впечатление, че това е изцяло завършен шкаф, който е годен за
ползване. В кухнята нямало печка. Освен кухнята имало в другата стая Г-образни
стелажи. Тези рафтове били направени за нареждане на експонати. Тези рафтове
също били монтирани от Х.В..
След проведения разпит третото лице – помагач е
заявил, че не оспорва факта на получаване на парите и на подписване на
ордерите, но ордерът от 28.03.2017 г. е попълнен изцяло от него с изключение на
текста „фактура № 172“, който е дописан без негово знание.
От заключението на вещото лице А.Л.Г.-С.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактура
№ 172/28.03.2017 г. е отразена в дневника за покупки за м.03.2017 г. в
справката – декларация по ЗДДС за нея е ползван данъчен кредит от 680 лв.
Размерът на лихвата за забава за исковия период е 685, 90 лв. Представените по
делото РКО за 3 500 лв. от 28.01.2017 г. и за 3 000 лв. от 28.03.2017
г. са отразени надлежно в счетоводството на ответника, но в самите документи не
е посочено името на получателя. Като обяснителен текст в документа е отразено,
че сумите по РКО са плащане на доставки по брой. Посочен е и номер на фактурата
– 172/28.03.2017 г. в общ размер от 6 500 лв. при задължение от 4 080
лв. Експертното заключение не е оспорено от страните.
Пред СРС е изслушана и съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е.П.Ц.. От експертното заключение,
изготвено въз основа на снимки и ръчно направени схеми, предоставени от
управителя на ищцовото дружество, се установява, че
има монтирани стени, шкафове, стелажи, колони около 98, 4 кв. м. При проучване
на цените на подобно оборудване вещото лице е констатирало цени в рамките на
80-120 лв. на кв. м. С оглед на това вещото лице приема, че стойността на
посоченото в исковата молба оборудване е в размер на 9 084 лв. Вещото лице
не разполага с данни от кого са направени описаните оборудване и обзавеждане,
поради липса на документация в тази насока. По делото няма данни какъв е бил
подиума и мокета като вид, количества и цени, поради което вещото лице не може
да посочи на каква сума възлиза извършената от Х.В. работа.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е
ходил на място. Установил наличието на шкаф и стена. Шкафът би могло да влезе в
употреба. Стената била от плоскост. Шкафът бил с ниско качество, понастоящем се
правили по – добри. Договорената цена съответства на поръчаното. За да се
транспортира поръчаното и произведеното, са необходими два тира по един курс.
Два камиона на дванадесет курса е възможно да се ползват, ако те са малки
камиони – пикапи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен
иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали са обвързани
от договор за изработка на мебели за изложение или не.
За установяване на облигационната връзка между страните
ищецът е представил два броя фактури на стойност съответно 5 004 лв. –
заплатен от ответника аванс за изработка на обзавеждане за изложбено
обзавеждане, както и на стойност 4 080 лв. – окончателно плащане за
изработка на мебели за изложбено обзавеждане. Тези фактури са надлежно
осчетоводени от ответника, описани са в справката – декларация за ДДС за
съответния месец, като е ползван данъчен кредит, включително и по спорната
фактура № 172/28.03.2017 г.
За установяване наличието и съдържанието на облигационната
връзка между страните са допуснати и разпитани горепосочените свидетели. Макар стойността
на договора да е над 5 000 лв., доколкото не е налице противопоставяне от
страните на допуснатия разпит и на основание чл.164, ал.2 вр.
с ал.1, т.3 ГПК проведените разпити са процесуално допустими.
Показанията на разпитаните пред СРС свидетели следва да се
ценят по реда на чл.172 ГПК, както и съобразно останалите ангажирани по делото
доказателства, като се съобрази и извънпроцесуалното
поведение на страните.
Свидетелят Г.има преки и непосредствени впечатления относно
изпълнението на договора от страна на ищеца, като е взел участие при
изработване на мебелите, както и при монтирането на същите. Действително същият
не е присъствал при постигането на съгласие между страните относно съдържанието
на сключения между тях договор, но това не се отразява върху доказателствената стойност на показанията му. Макар
свидетелят да е близък с управителя на ищцовото
дружество, правно релевантно е обстоятелството, че показанията му изцяло
кореспондират с представените по делото писмени доказателства – фактури,
платежно нареждане, РКО, твърденията на страните относно участието на третото
лице – помагач в изложението и възложената на същия работа по изграждане на
рекламните щандове, но не и на мебелите по тях.
Показанията на свидетеля Л. са свързани с постигнатите
между ответника и третото лице – помагач
уговорки относно подготовката на рекламните щандове на изложенията. Наличието
на такива уговорки не се оспорва от ищеца и третото лице – помагач, в каквато
насока са и представените по делото РКО, съставени във връзка с капаро за щанд
за Експо в размер на 3 500 лв. и доплащане за щанд в размер на 3 000
лв. За участието на третото лице – помагач в изграждането на подиума и
поставянето на мокет на щанда на изложението дава показания и свидетеля Г.. Наличието на такива уговорки
между ответника и третото лице – помагач не изключва сключването на процесния договор за изработка между главните страни по
делото, доколкото макар да са свързани с едни и същи изложения, те имат
различен предмет – подготовка на щанда от третото лице – помагач и изработване
на мебелите за изложението от ищеца. От обстоятелството, че свидетелката П.не е
виждала ищеца също не могат да се направят обосновани изводи, че страните в
производството не са обвързани от сочената от ищеца облигационна връзка. Същата
работи като продавач – консултант и няма поглед върху правоотношенията между
ответника и трети лица. Фактът, че управителят на ищцовото
дружество не е присъствал при монтажа на изработените мебели за изложение също
не може да обоснове извода, че страните не са обвързани от процесното
правоотношение.
Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че съставените във
връзка със спорното правоотношение фактури са надлежно осчетоводени от
ответника. Същите са включени в Дневника за продажбите по ДДС, като ответникът
е ползвал данъчен кредит по тях, включително и по спорната фактура №
172/28.03.2017 г. Тези обстоятелства представляват недвусмислено признание на
задължението на ответника и доказват неговото съществуване. В тази насока е и
формираната константна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК,
относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване –
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение №
46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012
г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО,
решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО и др.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
докаже по делото наличието на валидна облигационна връзка между страните, като
в изпълнение на поетите договорни задължения ответникът е платил на ищеца уговорения
аванс в размер на 5 004 лв. При преценка доводите на ответника, че
плащанията в полза на ищеца са извършени по искане на третото лице – помагач, доверявайки
се на препоръките от свидетеля Л. и поради съвпадение на името със съставителя
на фактурите, следва да се съобрази обстоятелството, че страните по правоотношението
са търговци и като такива следва да изпълняват задълженията си с грижата на
добрия търговец. Тази грижа поставя по – високи изисквания от грижата на добрия
стопанин, тъй като изпълнението на поетото задължение представлява
осъществяване на дейност по занятие. Ето защо представянето на фактура от
третото лице – помагач, по която той не е страна и надлежното осчетоводяване на
същата от ответника, извършеното авансово плащане в полза на ищеца налага
единствено възможния извод, че страните са обвързани от облигационна връзка.
Ето защо доводите на жалбоподателя за необоснованост на изводите на решаващия
съд за липсата на договорно правоотношение между страните са основателни.
В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е изпълнил задължението си да плати на ищеца сумата от 4 080
лв., съгласно фактура № 172/28.03.2017 г. – окончателно плащане на изложбено
обзавеждане. Вещото лице Ани Георгиева – Спасова е установило, че в счетоводството
на ответника като плащане са отразени представените по делото РКО на обща
стойност от 6 500 лв., при задължение от 4 080 лв. Доколкото се
установи, че плащанията с РКО са извършени в полза на третото лице – помагач
във връзка с лично поети от него ангажименти по подготовка на щанд на изложение,
а не в полза на ответника, с тези документи не се установява надлежно плащане в
полза на ищеца. Отделно от това прибавянето на текст „фактура № 172/28.03.2017
г.“ в РКО от 28.03.2017 г., удостоверяващ плащане на Х.В., съставляващо
доплащане за щанд, не създава възможност за настъпване на двоен правопогасяващ ефект на извършеното плащане – едновременно
да се погасят задължения към третото лице – помагач и към ищеца.
По изложените съображения и доколкото ответникът не е доказал точно
изпълнение на поетите договорни задължения и не е изпълнил задължението да
плати на ищеца сумата от 4 080 лв., за която е съставена фактура №
172/28.03.2017 г., надлежно осчетоводена от ответника, отразена в Дневника за
продажбите по ДДС и използван данъчен кредит по нея, предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият
дължи заплащане на обезщетение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Ответникът не е
оспорил твърдението на ищеца, че е поставен в забава на 28.03.2017 г. Тъй като
лихвата за забава за исковия период 28.03.2017 г. – 23.11.2018 г. възлиза на
685, 90 лв., съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза, предявеният иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По разноските по
производството:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски. Техният размер възлиза на 95, 32 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 600 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
При този изход на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството пред
СРС разноски. Техният размер възлиза на 1 865, 32 лв. – разноски в
исковото производство и 495, 32 лв. – разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 274394, постановено в проведеното на 13.11.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 11272/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав,, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „ЗД Д.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ж. к. „******и съдебен адрес *** – адв. К.Т.К., срещу „ А И З“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. В.Г., съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че „ А И З“ ЕООД, ЕИК ******, дължи на „ЗД Д.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 4 080 (четири хиляди и осемдесет) лв. – остатък от цена за изработка на изложбено обзавеждане, за която е съставена фактура № 172/28.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 685, 90 (шестстотин осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.03.2017 г. – 21.11.2018 г., за които на 03.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 74749/2018 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА „
А И З“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. В.Г. ,
да заплати на„ЗД Д.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр.
София, ж. к. „******и съдебен адрес *** – адв. К.Т.К.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 695,
32 (шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лв. ,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство, да заплати сумата от сумата от 1 865,
32 (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство пред СРС, както и да
заплати сумата от 495, 32
(четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото
лице – помагач Х.В.В., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.