Решение по дело №2205/2016 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Сливен, 25.07.2017г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд,гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети юли, през две хиляди и седемнадесета година,в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№2205  по описа за 2016г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищцата твърди, че със завещателно разпореждане, направено в нейна полза общата наследодателка на страните й е завещала ½ ид. част от подробно описаните в исковата молба три недвижими имота. Сочи се, че процесните три недвижими имота от момента, в който е придобила качеството на съсобственик 14 май 2014 г. до момента на подаване на исковата молба 2 юни 2016 г. се ползват еднолично от ответника. Сочи се, че три дена след смъртта на майката на ищцата ответникът е взел ключовете от жилището в м. Лозарски връх,  сменил е кода на алармената  система за сигнализация, както и патрона на вратата. Твърди се, че до края на м. май 2014 г. е сменен и патрона на жилищната сграда, находяща се в с. Р., където ищцата е имала лични вещи и багаж. Сочи се, че ищцата е отправила нотариална покана до ответника да й предостави ключове от процесните обекти и съответно на 16.02.2015 г. е предявила претенции за обезщетяване за процесните три имота за периода от 17 юли 2014 г. до 16 май 2015 г.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за ползване на недвижимия имот, находящ се в гр. С.М.Л.В № 484 за периода от  17.02.2015 г. до 10.05.2016 г. в размер на 500 лв. месечно, като за последния месец претенцията е в размер на 400 лв., а общата сума възлиза на 7 400 лв., за имота находящ се на адрес: бул.Х.Д бл....,ет. .. , обект ... е поискано, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата наемно възнаграждение в размер на 1200 лв. за периода от 17.02.2015 г. до 16.04.2015 г., като същия този имот е възложен на 21.04.2015 г. на А.Щ., след извършване на публична продан.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за ползване на имота, находящ се в с. Р. за периода от 17.02.2015 г. до 10.05.2016 г. в размер на 600 лв. месечно, като за последния период е 480 лв. Общата сума е на стойност 7 880 лв.

Направена е акцесорна претенция, да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за забава в размер на 1974.66 лв. върху обезщетението за еднолично ползване, начислено от 1.04.2015 г. до 10.05.2016 г.

Съдът е квалифицирал  трите обективно кумулативно съединени осъдителни искове, като такива с правно основание чл.31, ал. 2 от ЗС.

Съдът е квалифицирал  акцесорния осъдителен иск за мораторна лихва като такъв, с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на фактите, че страните са съсобствени на процесните недвижими имоти, че съсобствеността е възникнала по наследяване, завещание и прекратяване на брака поради смърт на общия наследодател на страните, че ответникът е сменил ключовете на жилището в гр. С.М.Л.В, както и на недвижимия имот, находящ се в с. Р.,   че ответникът С.Т.Т. еднолично е ползвал процесните три имота, находящи се в гр. С.М.Л.В в гр. С., бул. Х. Д. № .., ет. …, обект …, както и недвижимия имот, находящ се в с. Р., че между С.Т.Т. и А.Х. С. е имало сключен граждански брак, че ищцата е наследница на А.Х. С., че процесните три имота са придобити в режим на СИО между А. С. и С.Т., е нейна.

Указано е на ищцата, че не сочи доказателства по отношение на фактите, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти, че съсобствеността е възникнала по наследяване, завещание и прекратяване на брака, поради смърт на един от съпрузите, че ответника е сменил ключовете на жилището в гр. С.М.Л.В, както и на недвижимия имот, находящ се в с. Р., че ответникът сам ползва трите недвижими имота, че ищцата е наследница на А.Х. С. и че процесните три имота са придобити в режим на СИО между А.Х. С. и С.Т..

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.

В отговора е направено възражение, че между страните има влязло в сила съдебно решение, с което завещателното разпореждане е намалено и са възстановени запазените части на С.Т. и М. Т. в размер на ¼ за всеки от тях. Посочено е, че ищцата има само 2/8 идеални части от процесния недвижим имот. Твърди се, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственика е лишен от възможността да си служи с общата вещ, като с нотариална покана  ищцата е заявила искането си преди влизането в сила на решението и съответно не дължи обезщетение за следващите периоди, тъй като не е направила искане съобразно квотата си.  Сочи се, че за обекта, находящ се в гр. Р. е въведена забрана за ползване на строежа, а за обекта  с предназначение търговска дейност липсва основание за търсене на обезщетение, тъй като е даден за безвъзмездно ползване за офис на „Атлантик Сити” ООД и „Атлас сити” ООД и ищцата не е поискала от двете дружества преди изнасянето на имота на публична продан да й се осигури ползването.  Направени са възражения, че ищцата дължи  разходи за имотите за 15 месеца по 36 лв. за СОТ, за ремонт на покрива на незавършената сграда в гр. Р., в размер на 5400 лв. за ищцата, както и се твърди, че при извършената публична продан на ищцата е преведена  сумата 7 508.09 лв., а е следвало да получи 3 450.48 лв. Сочи се, че за сметка на ответника ищцата се е обогатила със сумата от 3381.34 лв. Направено е възражение в случай, че се уважат исковите претенции да се извърши прихващане на посочените по-горе суми в общ размер 8 916.34 лв.  Направено е изявление, че ответникът като собственик на 5/8 ид. части от недвижимите имоти разпределя ползването на имота, находящ с в м. Л- в. съответно на М. и С. Т-, а на ищцата да се предостави за ползване сграда представляваща гараж, а за имота находящ се в гр. Р. на ищцата да се предостави търговски обект с площ 13 кв.м., а за С. и М. Трифонови два обекта с обща площ от 20 и 23 кв. м. Твърди се, че решението на СлРС е влязло в сила в частта за завещанието.

Указано е на ответника С.Т., че доказателствената тежест по отношение на твърдението му, че решението на СлРС по гр. дело № 4260/2014 г. е влязло в сила в частта за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазените части на С.Т. и М. Т., че по отношение на имота находящ се в гр. С.,  бул. Х. Д. № …., е предоставен безвъзмездно за ползване за офис на „Атлантик сити” ООД и „Атлас Сити” ЕООД,  че имота находящ се в гр. Р. няма статут на завършена сграда, че ответникът е направил разходи за СОТ за 15 месеца по 36 лв. месечно в общ размер на 540 лв., за ремонт на покрива на незавършената сграда в гр. Р. и допълнителни СМР за изграждане на търговски обекти в същата в общ размер на 21 000 лв., че и при разпределяне на сумите от постъпилата публична продан, ищцата е получила сумата от 7 508.09 лв., която е с  3 381.34 лв. повече от колкото е трябвало да получи, е негова.

Указано е на ответника С.Т., че не сочи доказателства, че решението на СлРС по гр. дело № 4260/2014 г. е влязло в сила, в частта за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазените части на С.Т. и М. Т., че  по отношение на имота, находящ се в гр. С.,  бул. Х. Д. № …, е предоставен безвъзмездно за ползване за офис на „Атлантик сити” ООД и „Атлас Сити” ЕООД,  че имота, находящ се в гр. Р. няма статут на завършена сграда, че ответникът е направил разходи за СОТ за 15 месеца по 36 лв. месечно, в общ размер на 540 лв., за ремонт на покрива на незавършената сграда в гр. Р. и допълнителни СМР за изграждане на търговски обекти в същата в общ размер на 21 000 лв.

В съдебно заседание адв.пълномощника на ищцата адв. А. моли да бъдат уважени предявените осъдителни искове срещу ответника.

В съдебно заседание ответникът,редовно призован не се явява и не взема становище по предявените искове.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че С.Т. С. и А.Х. С. са сключили граждански брак на 6.01.1995 г., като след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име С..

С нотариален акт от 7.08.1995 г. за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за изграждане на жилища К. З. И. и П. Д. П. са прехвърлили на С.Т. Стоянов собственото си право на строеж на магазин с гараж № 6 с площ 38,43 кв.м. при граници: изток – магазин № 5, собственост на П. Д. П., запад – външен зид, север – стълбищно помещение, заедно със складово помещение със застроена площ 30,7 кв.м. и собственото си право на строеж на офис № 4, с площ от 19, 75 кв.м. срещу задължението приобритателя да участва със собствени средства посочени в договора за строеж съобразно прехвърлените му части за изграждането на етапи, подробно описани в нотариалния акт.

С нотариален акт от 10 май 1997 г., Т. С. Т. и Р. В.Т. са продали на сина си С.Т. С. полски имот с планоснимачен № 2459, находящ се в м. Д. р. във вилната зона на гр. С., целият състоящ се от 1000 кв.м., заедно с построената в имота вила върху 20 кв.м. за сумата от  50 000 лв.

С разрешение за строеж от 16.06.1998 г. на С.Т. С. е разрешено да построи съгласно одобрените проекти на 11.06.1998 г. вилна сграда в имот № 2459 в кв. шеста част по плана на гр. С., намиращ се в м. Д. р.. В разрешението за строеж е отразено, че е платена такса в размер на 16 200 лв.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 16.04.2004 г. Л. З. Ч. е продал на С.Т. С.и А.Х. С. следния свой собствен недвижим имот, представялващ УПИ ХІІ-525 в кв. 34А по плана на с. Р., общ. Н., целият с площ от 520 кв.м. за сумата от 5 000 лв.

С разрешение за строеж от 24.03.2006 г., издадено на С.Т.Т. и А.Х. С. е дадено разрешение за строеж съгласно одобрените проекти на 24.03.2006 г. за семеен хотел в УПИ ХІІ – 525, кв. 34А по плана на с. Р.. Посочено е да се извършат предвидените в одобрените проекти строително-монтажни работи след откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, да се спазват изискванията на ПБЗ, да запази временно съществуващите сгради, както е отразено в проекта до завършване на строежа.

С акт за приемане на конструкция от 5.04.2007 г. е приета носеща конструкция на строежа семеен хотел, с местонахождение с. Р., кв. 34А, УПИ ХІІ-525, като възложители са посочени С.Т.Т. и А.Х. С.. В заключението е посочено, че носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР.

На 17.09.2010 г. е изготвено саморъчно завещание от А.Х. С., с което е завещала на А.В.Б., ЕГН **********, цялото си имущество. Саморъчното завещание е с удостоверена вярност на преписа от нотариус Надя Вълчева на 11.06.2014 г., като е посочено, че е обявен в канцеларията на нотариус Вълчева на 14 май 2014 г. и е вписано в Служба Вписвания на СлРС на 11.06.2014 г.

От скица на поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, находящ се в с. Р., общ. Н., обл. Б.се установява,че имота е с площ 508 кв.м. урбанизирана зона, ниско застрояване, като собственици са вписани С.Т.Т. и А.В.Б..

От скица на поземлен имот с идентификатор № 67338.549.57.1.16, находящ се в бул.Х.Д бл....,ет. .. , обект ..., с предназначение за търговска дейност – складово помещение с площ 30,47 кв.м., като собственици са вписани С.Т. С.и А.В.Б..

От скица на поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, находящ се в гр. С.М.Л.В, с предназначение на територията  урбанизирана, с площ 985 кв.м., като собственици са вписани С.Т.Т. и А.В.Б.. В имота има нанесени пет сгради.

От извадка на кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че имот с  идентификатор № 67338.418.246 е с площ от 985 кв.м., урбанизирана зона, ниско застрояване, с адрес Л. в. гр. С., като собственици са вписани С.Т. С.; в имота са вписани сграда с идентификатор № 67338.418.246.1, жилищна сграда еднофамилна с площ от 120 кв.м., сграда с  идентификатор № 67338.418.246.2 – друг вид сграда за обитаване с площ от 7 кв.м., сграда с  идентификатор № 67338.418.246.3 – селскостопанска сграда с площ от 12 кв.м., сграда с  идентификатор № 67338.418.246.4 – хангар, депо, гараж с площ 44 кв.м., сграда с  идентификатор № 67338.418.246.5 – друг вид сграда за обитаване с площ от 31 кв.м. Като собственици на сградите са вписани С.Т. С. и А.В.Б..

От удостоверение за наследници на А.Х. С. се установява, че е починала на 8.05.2014 г. и е оставила за наследници С.Т.Т. – съпруг, А.В.Б. – дъщеря, М. Стоянов Т. – син.

На неустановена дата е изпратена жалба от А.В.Б. до РП – Н.р.

На 15.07.2014 г. е изпратена нотариална покана от А.В.Б. до С.Т.Т. с ЕГН **********. Нотариалната покана е връчена на С.Т. на 17.07.2014 г. С нотариалната покана Б. е поискала от Т. във връзка с възникналата помежду им съсобственост при равни квоти от правото на съсобственост върху три конкретно посочени недвижими имота след получаване на поканата, С.Т. да й осигури ключ от имотите, в противен случай ще претендира обезщетение за това, че е лишена от ползването на имотите за първия имот в размер на 500 лв., за втория в размер на 600 лв. и за третия в размер на 300 лв.

На 1.12.2014 г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на А.В.Б. срещу С.Т.Т..

На 14.01.2015г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена преписката по жалбата на А.В.Б. срещу С.Т. Стоянов и Мария Стоянов Т..

На 21.04.2015 г. с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ П.Георгиев  е възложен на Атанаска Вангелова Щерева за сумата от 38 800 лв. самостоятелен обект в сграда с  идентификатор № 67338.549.57.1.16, целия с площ от 38.43 кв.м. ведно с прилежащото складово помещение, с полезна площ 30.47 кв.м. заедно с 4,33% идеални части от общите части на сградата, находящ се в гр. Сливен, бул. Хаджи Димитър, бл. 32, обект 16.

С протокол за разпределение на постъпила парична сума от публична продан от 20.05.2015 г. на ЧСИ П.Георгиев е разпределена сумата, получена от публичната продан, като на банка Пиреос България АД е определена сумата от 21 470.63 лв., на Община Сливен – Местни данъци и такси – задължение за данък върху имота – 118.81 лв. за С.Т.  и 118.71 лв. за А.Б.,*** – С.Т. 81.80 лв., А.Б. – 303.56. Със същото постановление е посочено да се възстановят на длъжниците С.Т. сумата от 7 508.09 лв. и А.Б. сумата от 7 508.09 лв.

С решение от 15.04.2016 г. на СлРС по гр. дело № 4260/2014г. е намалено на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН с 2/4 идеални части саморъчното универсално завещание от 17.09.2010 г., обявено от нотариус Н.Вълчева на А.Х. С., починала на 08.05.2014 г., с което тя завещава цялото си имущество на дъщеря си А.В.Б.. Със същото решение са възстановени запазените части на С.Т.Т. и М. Стоянов Т. от наследството на А.Х. С. в размер по ¼ за всеки от тях. Със същото решение е осъден С.Т.Т. да заплати на А.В.Б. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 1050лв. представляваща обезщетение за еднолично ползване за времето от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. и е отхвърлен иска до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан. Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни и недоказани исковете на А.В.Б. срещу С.Т.Т. за заплащане на обезщетение в размер на 4200 лв., за еднолично ползване на търговско помещение и за заплащане на обезщетение в размер на 2100 лв. за еднолично ползване на поземлени имот, находящ се в гр. Р..Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният иск за заплащане на сумата от 584.04 лв., представляваща обезещетение за забава.

На 12.06.2016 г. е изпратено писмо от Община Н., с което е връчен констативен акт от 11.07.2017 г., с което е констатирано ползване на част от строеж в имот с  идентификатор № 61065.501.204 по ККР на с. Р..

С решение № 152/26.09.2016 г. по гр. дело № 308/2016 г. е отменено решение № 318/14.04.2016 г. по гр. дело № 4260/2014 г. в частта, в която е осъден С.Т.Т. да заплати на А.В.Б.  над размера от 262.50 лв. до 1050 лв. в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен иска за ползване на обекта в с. Р. до размера от 481.21 лв. С решението е отменено решението на Районния съд и в частта за обезщетение за забава от 43.90 лв. С решението на СлОС е отхвърлен иска на А.В.Б., над размер от 262.50 до 1050 лв. като неоснователен и недоказан. Осъден е С.Т.  да заплати на А.В.Б. сумата от 481.25 лв., представляваща обезщетение за еднолично ползване на имота, находящ се в гр. Р. за времето от 17.07.2014 г. до 16.06.2015 г., както и да й заплати сумата от 43.90 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на вземането за времето от 18.07.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба.

С определение от 30.01.2017 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на А.В.Б. срещу решение № 152/26.09.2016 г. по гр. дело № 308/2016 г. на СлОС.

От показанията на свид. К. се установява, че след като А. С. починала и свидетелката разговаряла със С.Т. по телефона го попитала какво става и той й казал, че ищцата е никоя и няма право да влиза в имотите. От показанията й е видно, че М. Т. учи в гр. С. от 2016 г. От показанията й се установява, че през лятото на 2016 г. имота в Р. е работел като семеен хотел, имало е паркирани колички триколки и още нещо, че се отдава под наем. От показанията й е видно, че е ходила с ищцата през 2015 г. до имота в Р., но е имало сложена брава и ключове и ищцата не е имала достъп. От показанията й е видно, че ищцата постоянно е искала достъп от ответника до имотите.

От показанията на свидетеля М. се установява, че през лятото на 2015 г. имота в Р. не се е ползвал, но е имало табела „Дава се под наем на партера”. Лятото на 2016 г. имота е бил даден под наем на партера, имало е магазин за плод и зеленчук и рентакар в дясно от магазина и свидетеля уведомил ищцата. От показанията му е видно, че знае от ищцата, че се е опитвала да се снабди с ключ за имота в Р.. От показанията му е видно, че през 2014/2015 г. имота в Р. е имал вдигнато скеле.

От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява, че  размера на пазарния наем за периода от 17.02.2015 г. до 10.06.2016 г. за имота находящ се в м. лозарски връх, като терен сгради и подобрения е в размер на 666 лв. месечно или общо за периода 9 824 лв. За обекта, находящ се в гр. С., бул. Х. Д. № … е 244 лв. месечно или за периода  02.2015 г, м. 03.2015, м. 04.2015 г. 499 лв., а за имота находящ се в с. Р. за целия посочен период е в размер на 12 111 лв.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде осъден ответникът С.Т.Т. да заплати на ищцата А.В.Б. сумата от 7400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот, находящ се в гр. С.М.Л.В № 484, съдът приема така предявеният иск за  частично основателен.   Безспорно се установи в производството, че ищцата А.В.Б. и С.Т.Т. са съсобственици на процесния недвижим имот. В настоящото производство не участва третият съсобственик на недвижимия имот – М. Т.. Безспорно се доказа в производството, че ищцата е придобила по наследство и по завещание от майка си 2/8 идеални части от процесния недвижим имот. Решението на СлРС, с което се извършва намаляне на завещателно разпореждане има конститувно действие, т.е. правопроменящо от момента на постановяване на решението за намаляне на завещателното разпореждане с обратно действие възстановява запазените части на останалите наследници. Ответникът С.Т.Т. е придобил след прекратяването на СИО ½ идеална част от процесния недвижим имот и 1/8 идеална част по наследство от А. С.. Третият съсобственик на недвижимия имот е  М. Т. с 1/8 идеална част. От показанията на свидетелите К.и М., безспорно се установи в производството, че ответника е упражнявал фактическа власт върху имота, но не се доказа в производството дали третия съсобственик М. Т. също има достъп до процесния имот. От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза, безспорно се установи, че месечния наем за процесния имот е в размер на 666 лв., като общо за целия претендиран период от 17.02.2017 г. до 10.05.2016 г. наема възлиза на 9824 лв.Съдът приема, че обезщетението за ползване на ищцата следва да се присъди на база 2/8 идеални части от сумата от 9824 лв. – 2456 лв. за периода от 17.02.2015 г.- до 10 05.2016 г., за разликата до пълния претендиран размер от 7 400 лв., ще следва да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

По отношение на имота, находящ се в гр. Сц, бул. Х. Д. бл. 32 ищцата по никакъв начин не доказа в производството, че обекта се е намирал в държание или владение на ответника, напротив от представените по делото от ответника постановления за възлагане на недвижим имот и постановление за разпределение на суми, получени от публична продан, безспорно се установи, че върху недвижимия имот е било насочено принудително изпълнение и на 25.04.2015 г. недвижимия имот е бил възложен и е станал собственост на трето лице. В производството не се доказа дали ответника е бил определен за пазач на недвижимия имот, респективно назначен ли е бил пазач на недвижимия имот от ЧСИ. С оглед изложеното предявеният иск за сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 17.02.2015 г. до 16.04.2015 г., ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде осъден ответникът С.Т.Т. да заплати на ищцата А.В.Б. сумата от 7880 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот, находящ се в гр. Р., съдът приема така предявеният иск за  частично основателен.   Безспорно се установи в производството, че ищцата А.В.Б. и С.Т.Т. са съсобственици на процесния недвижим имот. В настоящото производство не участва третият съсобственик на недвижимия имот – М. Т.. Безспорно се доказа в производството, че ищцата е придобила по наследство и по завещание от майка си 2/8 идеални части от процесния недвижим имот. Ответникът С.Т.Т. е придобил след прекратяването на СИО ½ идеална част от процесния недвижим имот и 1/8 идеална част по наследство от А. С.. Третият съсобственик на недвижимия имот е  М. Т. с 1/8 идеална част. От показанията на свидетелите К. и М., безспорно се установи в производството, че ответника е упражнявал фактическа власт върху имота. От показанията им се установи, че през лятото на 2016 г. три от обектите са работили и съответно е имало коли под наем, зеленчуков магазин. От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза, безспорно се установи, че обезщетението за лишаване от ползване за процесния имот за целия претендиран период от 17.02.2017 г. до 10.05.2016 г. възлиза на 12 111 лв. Съдът приема, че обезщетението за ползване на ищцата следва да се присъди на база 2/8 идеални части от сумата от 12 111 лв. – 3027.75 лв. за периода от 17.02.2015 г. до 10 05.2016 г.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 3027.75 лв., като  бъде отхвърлен до пълния претендиран размер от 7880 лв., като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл.86,ал.2 от ЗЗД съдът приема акцесорния иск за основателен и доказан с оглед частичната основателност на два от главните иска с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС.На основание чл.162 от ГПК и използвайки програма БГ калкулатор съдът приема, че иска е основателен и доказан за сумата от 350.10лв и за тази сума ще следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 1974.66

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати държавните такси по уважените два иска в размер на 269.35 лв.   , както и депозита за назначената експертиза в размер на 394 лв.

            Така мотивиран,съдът

 

                                           РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на А.В.С.,  ЕГН ********** *** сумата от  2456 лв. / две хиляди четиристотин петдесет и шест лева /, представляваща обезщетение за еднолично ползване от Т. за периода от 17.02.2015г. до 10.05.2016г. на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, м.Лозарски връх №484, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 2.02.2016г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 7400 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на А.В.С.,  ЕГН ********** *** сумата от  3027.75 лв. / три хиляди двадесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за еднолично ползване от Т. за периода от 17.02.2015г. до 10.05.2016г. на съсобствен недвижим имот, находящ се в с.Р., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 2.02.2016г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 7880 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД на А.В.С.,  ЕГН ********** *** сумата от  350.10 лв. / триста и петдесет  лева и десет  стотинки/, представляваща лихва за забава върху обезщетението за лично ползване, считано от датата на изискуемост на всяко едно месечно обезщетение до 10.05.2016г., като отхвърля иска за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 1974.66 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС от А.В.С.,  ЕГН ********** *** срещу С.Т.Т., ЕГН ********** *** за осъждането му да й заплати  сумата от 1200лв, представляваща обезщетение за еднолично ползване от Т. за периода от 17.02.2015г. до 16.04.2015г. на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.С., бул.Х. Д., №32, ет.0, обект 16, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 2.02.2016г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС държавна такса в размер на 269.35 лв. за трите уважени иска, както и сумата от 394 лв., представляваща изплатен депозит за назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза.

 

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: