РЕШЕНИЕ
№ 5753
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110171280 по
описа за 2024 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Ищеца „............, със седалище и адрес на управление: .........,
представляван от изпълнителния директор ....... твърди в исковата
си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми. В
съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответника ........., със седалище и адрес на управление .........,
представляван от управителя........., в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по
делото, не е поискал разглеждането му в негово отсъствие, не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В докладваната в проведеното на 21.03.2025 г. открито съдебно
заседание по делото молба адв. О. В. от САК, процесуален представтел на
1
ищеца е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи
това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с
неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по делото
има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 50 лева държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........., със седалище и адрес на управление
...........представляван от управителя ......, да заплати на Ищеца „.........., със
седалище и адрес на управление: ......... представляван от изпълнителния
директор ......., сумата в размер на 402, 94 лева /четиристотин и два лева и
деветдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница, както и сумата в размер на 50
/петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски – заплатена
държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2