№ 4394
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110157573 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Е С на сграда с адрес гр. С, бул.„А С“ № ..., представлявана от
управителя П Й К, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.„Х Б“ №..., за признаване за
установено по отношение на Ч Б П, ЕГН **********, с адрес гр.С, бул. „А С“ № ..., ап.10, че
дължи на ищеца сумите, за които на 30.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19682/2022 г., а именно: сумата от 600.34
лв., дължима към етажната собственост за следните вноски: 76.83 лв. за авариен ремонт на
покрива на сградата, 371.51 лв. за ремонт на асансьора на сградата и 152.00 лв. вноски за
разходите за управление и поддържка на общите части, за консумативни разходи и разходи
за текущо поддържане на етажната собственост за периода от м.ноември 2019 г. до м.август
2021 г. вкл. /по 8.00 лв на месец/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 12.04.2022 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на апартамент №.., находящ
са в процесната сграда – Е С с адрес гр.С, бул.„А С“ № .... Твърди, че с решение на ОС на ЕС
от 30.10.2017 г. е прието месечната такса за поддръжка на ЕС да е в размер от 8.00 лв. на
месец за жилището на ответницата. Впоследствие, на 15.08.2018 г. е проведено ново общо
събрание за приемане на решение на ремонт на покрива на сградата, с оглед наличието на
повреди по същия от преминала буря с градушка. Според ищеца на това общо събрание са
разгледани постъпилите две оферти за ремонт, като е взето решение да се приеме тази
оферта, която е на стойност 1690.00 лв. Посочената сума е следвало да бъде събрана от
етажните собственици, съобразно дела им в общите части на сградата, като по този ред
определено, задължението на ответницата възлиза на 76.83 лв.
Ищецът навежда доводи, че с решение на общото събрание от 30.06.2020 г. е прието
да се извърши ремонт на асансоьра с цел привеждането му в норми, покриващи законовите
изисквания, като за това е определен бюджет от 7500.00 лв., дължими от всеки собственик,
съобразно дела му в общите части на сградата. За ответницата това задължение е в размер на
1
371.51 лв.
В исковата молба се твърди, че и към настоящия момент ответницата не е заплатила
процесните задължения, въпреки отправената й покана в тази насока, поради което се
предявяват настоящите искове.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а по същество като
неоснователни. Счита, че не е налице активна процесуална легитимация, доколкото
посоченият като управител Петко Кирков не е собственик на обект в етажната собственост.
По същество ответницата оспорва представените протоколи от проведени общи
събрания на етажната собственост, като твърди, че те н еса поставяни н авидно място и не е
могла да се запознае със съдържанието им, поради което не ги е обжалвала.
Относно конкретните вноски, които се иска съдът да установи, че ответницата дължи,
последната твърди, че от една страна не е извършени фактически действия по управление и
поддържка на етажната собственост. В тази насока подчертава, че на етажната площадка на
ет.2 от две години няма осветление, затворен е входът към задния двор на кооперацията,
като достъп до него имат само собствениците на МПС, общите части в избените помещения
са напълнени с отпадъци, изнесени от мазето, което ползва управителят. В този смисъл се
оспорва и основанието за получаване от последния възнаграждение за изпълняване на
функциите му като управител в размер на 150.00 лв. месечно.
По отношение плащанията за ремонт на покрива се твърди, че не е имало
представени оферти, не е сключен договор с конкретна фирма, която да извърши ремонта с
посочване на вида и обема дейности, които се включват в цената, не е заплатена стойността
на ремонта от етажната собственост към изпълнителя, респ. не е представено доказателство
за това. Отделно от това ответницата сочи, че след ремонта таваните на повечето
собсвеници, вкл. и нейният са се наводнили.
Аналогични са възраженията на ответницата и срещу претендираната от нея вноска
за ремонт на асансьора, за който твърди, че е извършен по препоръка на фирмата, която го
поддържа и няма доказателства за представена оферта, за сключен договор за ремонт и за
заплащане на стойността на същия от страна на етажната собственост.
Ответницата оспорва и да е канена от ищеца да заплати доброволно процесните суми.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
направените с исковата молба искания, ответникът се явява и представлява лично.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.50,
ал.2, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От
приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 19682/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 600,34 лв., представляваща дължимa сума към етажната
собственост, от която сума за ремонт на покрив от 76.83 лв., сума за ремонт на асансьора в
размер на 371.51 лв. и сумата в размер на 152.00 лв., представляваща вноски за разходите по
управление и поддържане общите части, консумативни разходи и разходи за текущо
поддържане на етажната собственост за периода от м.11.2019 г. до м.08.2021 г., ведно със
законна лихва от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането. С възражение от 26.07.2022 г.
2
ответницата е оспорила вземанията без мотив. При тези данни съдът намира, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че искът е предявен от лице по
чл.19 от ЗУЕС, видно от представения протокол от проведено ОС на ЕС на 30.06.2022 г., на
което за управител на ЕС е избран П Й К – решение по т. 2.3 от дневния ред и от отразеното
в служебната бележка, издадена от Столична Община, район Възраждане /л.54 от делото/.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За основателност на предявените искове ищецът следва да установи основанието за
начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е
собственик на индивидуален обект в етажната собственост с посочените ид.ч. от общите
части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.
По делото не е спорно, че ответницата е собственик на апартамент №.., находящ се в
сграда с адрес гр.С, бул.”А С“ № .... Този факт се установява и от представения нотариален
акт.
С решение на общото събрание на етажната собственост по т.2.4, материализирано в
протокол от 30.10.2017 г., е прието да се възстанови ежемесечното събиране на такси от
всички живущи и фирми във входа, като се заплаща по 3 лв. на апартамент и по 5 лв. за
всеки живущ в него. Тук следва да се има предвид, че от изключителните правомощия на
общото събрание на ЕС, предвидено в чл.11, т.5 от ЗУЕС е да определя размер на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като
съобразно в чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се възлага именно на ОС, вкл.
управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и
спазването на вътрешния ред в сграда в режим на Е С, както и контрола върху изпълнението
на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Това решение на общото
събрание подлежи на съдебен контрол, в исковото производство, по който се проверява
законосъобразността му. Съдебната практика без противоречие приема, че се касае за
изключителна компетентност на общото събрание, която не може да бъде иззета от други
субекти, а законосъобразността на взетото решение може да бъде проверена само от съда по
реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват представени доказателства, а и не се твръди
процесните решения да са оспорени по предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени,
поради което същите обвързват всички собственици на индивидуални обекти в процесната Е
С, какъвто е и ответникът. В съдебната практика е утвърдено становището, че инцидентният
съдебен контрол на решение на ОС е недопустим. Определянето на срок за предявяване на
иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения./в този смисъл решение
№ 24 от 05.06.2017 г., постановено по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о.,
решение № 60078 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I
гр.о., решение № 60156 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на
ВКС, II г. о., ГК и др./. В случая, дори и да се приеме, че за проведените общи събрания
ответникът не е уведомен по предвидения в ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че той е
разбрал за взетите решения с връчване на препис от исковата молба и приложените към нея
като писмени доказателства протоколи от ОС. Няма данни, а и не се твърди в предвидения в
чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок ответникът да е обжалвал решенията на ОС, поради
което съдът приема, че те са породили своето правно действие. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че в случая приетото решение на общото събрание на
процесната Е С е в съответствие с императивната норма на чл.51 от ЗУИС, съобразно която
3
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /а не
според притежавани от тях ид.ч. от общите части на сградата/.
С оглед на това съдът намира, че за периода от м.11.2019 г. до м.08.2021 г. за
ответника е възникнало задължение да заплати 19 месечни вноски за поддръжка и
управление на етажната собственост в размер на 152.00 лв. /19 х 8 лв./.
Възраженията на ответницата, че не са извършвани такива дейности, поради което тя
не дължи въпросните такси за поддръжка и управление, са ирелевантни за спора. В случая
етажната собственост претендира вноски в бюджета на ЕС за минал период, въз основа на
решения на общото събрание, които не са обжалвани и са влезли в сила /факт, който е
безспорен по делото/. Принципът, възприет от закона е, че тези вноски се дължат авансово
въз основа на решението на общото събрание и разходването им се отчита от управителя
пред общото събрание. Самите дейности по управление и поддръжка се извършват изцяло
само, ако всички етажни собственици са внесли в бюджета дължимите от тях вноски.
Логично е, ако някой или повечето етажни собственици не са изпълнили това свое
задължение, да не може да се извършва ефективна и качествена дейност по поддръжка и
управление на общите части. Няма как без набрани средства в бюджета на ЕС от вноски на
етажните собственици да се иска установяване на плащане на суми за разходи за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост - не случайно е предвидено тези
суми да се внасят авансово, а не след извършване на някаква дейност и доказване на
средствата, изразходени за нея. Затова е без значение, когато се претендира заплащане на
вноски в бюджета на ЕС за минал период до каква степен и в какво качество за извършвани
тези дейности и какви разходи е направила етажната собственост. Що се отнася до това за
какво са изразходвани събраните средства, Контролният съвет има правомощия да
контролира дейността на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото
събрание за изразходването на средствата на етажната собственост, а общото събрание
одобрява годишните отчети на Управителния съвет, както и на Контролния съвет /чл.11,
ал.1 т.4 от ЗУЕС/. Относно това дали средствата се харчат за нуждите на ЕС, то може да се
ангажира отговорността на УС или управителя за причинени вреди на ЕС по общия исков
ред.
По отношение претенциите за заплащане на сумата от 371.51 лв., представляваща
разходи за ремонт на асансьор и сумата от 76,83 лв. – разходи за ремонт на покрива, следва
да се посочи, че от събраните писмени доказателства се установява, че общото събрание с
решение по т. 3 от дневния ред от 30.06.2020 г. е приело сумата в размер на 7 500 лв. за
ремонт на асансьора да се събере от всички живущи в ЕС на 9 броя вноски, изчислени на
база притежаваните идеални части, като събирането им да започне от месец юли 2020 г. и да
приключи до 01.04.2021 г. Самата оферта е представена като писмено доказателство по
делото, като предложената от асансьорния техник цена е 7 585 лв. без ДДС. Във връзка с
ремонта на асансьора са представени и договор за възлагането му от 04.01.2022 г., в който е
уговорена цена за услугата в размер на 7 500 лв., като от представените 2 броя квитанции,
съответно от 06.01.2022 г. и от 08.03.2022 г., и приемателен протокол от 07.03.2022 г., се
установява, че работата по ремонта е приета и е заплатена цената за същия. От представения
по делото протокол от проведено на 15.08.2018 г. ОС на ЕС се установява, че ОС е взело
следните решения по т. 2 от дневния ред, а именно: избрана е предложената от Я П оферта
за ремонт на покрива; упълномощен е управителя на ЕС да сключи договор и да контролира
изпълнението на дейностите по ремонт на покрива; прието е средствата в размер на 1 690
лв. за ремонт на покрива да бъдат заплатени от касата на входа, след което да бъдат
възстановени от собствениците на самостоятелни обекти в ЕС съобразно притежаваните от
тях идеални части от общите части. По делото е представен и договор за СРР на покрива от
01.10.2018 г., сключен на база взетото по т.2 решение на ОС от 15.08.2018 г., като е
уговорена цена за извършения ремонт в размер на 1 690 лв., като от представените два броя
4
разписки от 01.10.2018 г. и 15.10.2018 г. и протокол за извършени СРР от 15.10.2018 г. се
установява, че работата е приета от възложителя, като е платена и цената по процесния
договор.
В тази насока съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.41
от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на
собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи, както и
разходите, посочени в чл.49, ал.1 от ЗУЕС /за конкретен неотложен ремонт/, се отнасят до
конкретни дейности, които са необходими или полезни за етажната собственост, а не до
текущи повреди в общите части, свързани с обикновената им поддръжка. Кои части от
сградата са общи, пък е посочено в чл.38 от ЗС.
Освен това разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС предвижда, че собствениците са
длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с
притежаваните идеални части. Общото събрание има компетенциите да определя размера на
паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване"- чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС. Средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в определения от общото
събрание размер. Средствата в този фонд се изразходват целево: извършване на дейностите
по чл. 48 и чл. 49/неотложен ремонт/ ЗУЕС и за оборудване; изпълнение на мерките и
указанията от техническия паспорт на сградата; други разходи, определени с решение на
общото събрание – чл.50, ал.4 от ЗУЕС. Набират се в сметка със специално предназначение.
В случай, че не се налага да се извършват ремонтни дейности в ЕС, събраните суми не се
усвояват, а се акумулират, за да послужат за заплащане на посочените по-горе дейности,
насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части в момента, в който се
появи необходимост от това. Поради това дължимостта им не е обвързана по никакъв начин
от това дали реално през посочените в исковата молба периоди са били извършвани
ремонти дейности.
В случая процесните разходи касаят ремонт на асансьора и покрива на сградата,
които безспорно представляват обща част. С оглед на това и при наличието на взети
решения от ОС в тази насока, за етажните собственици, сред които е и ответника е
възникнало задължение за заплащане на част от разходите, съразмерна с ид.ч., които
притежават от сградата. Страните не спорят, че ответникът притежава 4,95 ид.ч. от общите
части. С оглед на това за него е възникнало задължение за заплащане на 76.83 лв. от общо
1 690 лв. за ремонт на покрива и за заплащане на сумата в размер на 371.51 лв. от общо
7 500 лв. за ремонт на асансцора.
С предявените искове ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане на дължими суми за поддръжка и за ремонт на Е С, в която ответникът през
исковия период притежава в собственост индивидуален обект, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи /квитанции или платежни
нареждания/, доказващи плащане от страна на ответника, нито пък са изложени твърдения в
тази насока.
Ето защо съдът намира исковете за заплащане на вноски за поддръжка и
управление, за заплащане на разходи за ремонт на асансьора и за ремонт на покрива за
основателни и доказани в пълния им предявен размер.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът претендира разноски в размер на 450.00 лв., от които 150.00 лв. заплатена държавна
такса общо в двете производства и 300.00 лв. адвокатски хонорар в минимален размер в
исковото дело. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 450.00 лв.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, бул.„А С“ № ..., ап.10, че дължи на Е С на сграда с адрес, гр. С, бул.„А С“ № ...,
представлявана от управителя П Й К, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.„Х Б“ №...
сумите, за които на 30.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19682/2022 г., а именно: сумата от 600.34 лв., дължима към
етажната собственост за следните вноски: 76.83 лв. за авариен ремонт на покрива на
сградата, 371.51 лв. за ремонт на асансьора на сградата и 152.00 лв. вноски за разходите за
управление и поддръжка на общите части, за консумативни разходи и разходи за текущо
поддържане на етажната собственост за периода от м.ноември 2019 г. до м.август 2021 г.
вкл. /по 8.00 лв на месец/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 12.04.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.„А С“ № ..., ап.10, да заплати
на Е С на сграда с адрес, гр. С, бул.„А С“ № ..., представлявана от управителя П Й К, сумата
от 450 лв., представляваща направени от последната разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 19682/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 19682/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6