Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
При секретаря Анелия Груева разгледа
търговско дело № 568 по описа за 2021
г. и взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на А.Б.И.ЕООД срещу К.К. ООД.
Ищецът
посочва, че на 10.04.2019 г. между него
и „К.К.“ ООД е сключен договор за доставка и монтаж, по силата на който ищецът
е следва да достави и монтира акустични панели. Цената на договора е
140 897,52 лв. без ДДС. Било направено авансово плащане на стойност общо
за сумата от 84 538,51 лв. –
плащане от 70 448,76 лева и от 14 809,76 лева. Ищецът изпълнил
задължението и на 05.07.2019 г. бил
съставен приемо - предавателен протокол между него и ответника. Била издадена
фактура № 2384 на стойност 84 538,51 лв., която не била заплатена. На 03.06.2020 г. било подписано споразумение
за разсрочване на сумата 84 538,51 лв., с краен срок на плащане 12.2021
година. Не били получени плащания по споразумението. Поради това ищецът
заявява, е с подаване на ИМ (01.2021 г.) разваля поради неизпълнение споразумението
от 03.06.2020 г. и претендира цялата сума. Претендира лихва за забава върху
сумата в размер на 14 183,68 лв. за периода от 07.08.2019 г. до 01.04.2021
година.
Ответникът
„К.К.“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва сключването на
договора, както и изпълнението от страна на ищеца. Посочва, че срещу него е
заведено дело от главните възложители на проекта за некачествено изпълнение.
Поради тази причина не е заплатил на ищеца дължимите по договора суми. Оспорва
представения приемо-предавателен протокол, тъй като не бил подписан от лице с представителна власт.
Оспорва претендираната лихва за забава, след като не е налице получена от него
покана за изпълнение. Също така споразумението се разваля с настоящата искова
молба, като лихва за забава не следва да се дължи. Оспорва положения подпис от Й.К.върху
споразумението от 03.06.2020 година.
С
допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба
твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на
исковете. Посочва, че главния възложител „В.Е.У.“ е заплатил на ответника
всички дължими суми. Посочва, че настоящият договор няма връзка със
задължението на ответника към „В.Е.У.“. Счита, че М. следва да се счита като
овластено лице от ответника да подписва договори и актове за същия. Подписите
върху споразумението от 03.06.2020 г. е на управителя на ответника К.. Твърди
се, че договорът, приуемо-предавателният протокол и споразумението са изветсни
на ответника от момента на съставянето им. Счита, че следва да се приложи чл.
301 от ТЗ.Твърди се, че работата е била приета без възражения. Поканата е
връчена на служител на ответника. Твърди се и, че в счетоводството на ответника
е включено задължението към ищеца по процесната фактура.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения, като излага
идентични доводи с тези в отговора на исковата молба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа страна:
По
делото е представена поръчка за доставка 112.184.023 от 10.04.2019 г. с
възложител К.К. ЕООД и доставчик А.Б.И. ЕООД, с предмет доставка и монтаж на
описани 4 вида акустични панели, общо на стойност 140 897,52 лева без ДДС. Условията на доставка са 65 дни за
доставка и 15 дни за монтаж. Плащането е следвало да се извърши - 50 % авансово и 50% при доставката и
монтажа.
Представена
е фактура 2324/10.04.2019г. за платена сума в размер на 84 538,51 лева – 50 %
авансово плащане по поръчка 112.184.023 (от които 14 089,75 лева - ДДС),
платена на 12.04.2019 г. (70 448,76 лева – стойността без ДДС) и съответно на
13.05.2019г. (ДДС в размер на 14089,75 лева).
Представен
е приемо-предавателен протокол от05.07.2019 г. към поръчка 112.184.023 за доставени и монтирани акустични стени-панели, съобразно поръчката. Протоколът е подписан от името на
възложителя К.К.ЕООД отЯ.М..
Представена
е и фактура 2384/02.08.2019 г. , с издател А.Б.И. ЕООД и получател К.К.
ООД за сумата от 84 538,51 лева, от
които 70 448,76 лева – стойността без ДДС – 50 % окончателно плащане по поръчка
112.184.023 за доставка на офис оборудване и ДДС в размер на 14089,75 лева.
За
безспорно е прието между страните по делото, че тази фактура е осчетоводена при
ищеца и при ответника.
Приложена
е по делото електронна кореспонденция – чрез разменени електронни писма от
29.07.2019 г. между М.Т.като представител на ищеца доЯ.М. като представител на
ответника.
Като
доказателство е приета и електронна кореспонденция между М.И.като представител
на ищеца и служители на ответното дружество за периода 27.03.2020 г. – 21.01.2021 година. Кореспонденцията е
свързана с подготовка за подписване на споразумение за уреждане на
неразплатения дълг на ответното дружество, подписването на споразумението,
конкретни условия на същото и съответно очакване за получаване на първото
плащане.
Представената
на хартиен носител електронна кореспонденция (всяко от писмата представлява
електронен документ съобразно чл. 3,ал.1 от ЗЕДЕУУ) не е оспорена от ответника,
вкл. и авторството на същите, определено съобразно чл. 4 от ЗЕДЕУУ. Не е
оспорено и качеството на лицата, автори на електронните съобщения, в отговор на
съобщенията на М.И.като служители на ответното дружество.
По
делото е представено и споразумение от 03.06.2020 г. между К.К. ООД и А.Б.И.ЕООД
по повод фактура 2384/02.08.2019 година. Страните са приели за установено, че
посочената фактура не е заплатена от възложителя (К.К. ООД), като общо
незаплатената сума възлиза на 84 538,51 лева. Съгласно чл. 2 от
споразумението възложителят се
задължава, а изпълнителят (А.Б.И.ЕООД) приема
посочената сума да бъде заплатена разсрочено, на 12 месечни вноски за
периода 01.201 г. – 12.2021 г. – по 7
044,87 лева (последната вноска е само 7044,94 лева). В чл. 3 е уговорено, че
при забава на една или повече вноски възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя неустойка в размер на 0,5 % от съответната вноска за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от цялата сума. В чл. 4 от
споразумението страните са декларирали, че след направените в срок плащания по
чл. 2 никоя от тях не дължи на другата никакви суми, на каквото и да е
основание, договор или фактура, както и че никоя няма към другата имуществени
или неимуществени претенции.
От
името на К.К. ООД споразумението е подписано от Й.К..
Ответникът
оспори подписа на Й.К., като поради невнасяне на депозита, не бе изготвена
допусната СГрЕ. Поради това и Съдът приема, че страната, която носи
доказателствената тежест за оспорване автентичността на документ в частта
относно подписа на управителя на ответното дружество, а именно ответникът, не
обори формалната доказателствена сила на документа в тази част (чл. 193,ал.3
вр. чл. 180 и чл. 154 от ГПК).
Представена
е и покана за доброволно изпълнение от 05.03.2021 г. и разписка за връчване,
както и покана за плащане, изпратена по електронната поща на 08.03.2021 година.
По
делото е разпитан като свидетел М.И.– служител на ищцовото дружество. Същият
разяснява начина на сключване на процесната сделка - наличието на трайни
търговски правоотношения с друго дружество – В.Е.У. България ЕООД, изпращането
на задание от ответника, подписване
на поръчката (purchase order) плащането на аванса – 50 % от
стойността. Свидетелят си спомня, че плащането по първата фактура е било на две
части – първо сумата без ДДС, след около месец – сумата за ДДС. Месец юни/юли
започнал монтажа на акустичните панели на място, като за всеки панел се отбелязвало приемането с подпис от
представител на ответника. Били 5;6 етажа, като юли приключили, но по искане на ответника издали
фактурата за окончателното плащане началото на август. На няколко пъти след
разговори, от ответника обяснявали, че чакат плащане от техния възложител, за
да платят. След това от ответното дружество предложили подписването на
споразумение за разсрочено плащане по тази фактура, тъй като имали известни
проблеми с паричните потоци. Подписаните от управителите екземпляри на
споразумението се разменили в офис на ул. Солунска, като свидетелят занесъл
подписания от управителя на ищцовото дружество и получил подписания от
ответника екземпляр. След това януари свидетелят се свързал с представители на
ответника, за да търсят плащане на първата вноска, но пак било казано, че имат затруднения. При
изпълнението и приемането на поръчката, се поставяли подписи от представители
на ответника, вкл. и А.К.. Свидетелят
сочи, че никога и по време на монтажа и след това не е чувал и не е разбрал да
има възражения за некачествена работа. Инвеститорът също нямал възражения.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:1) сключване на
договор с твърдения от него предмет, 2) изпълнение на възложената работа и 3) приемане
на същата от ответника като възложител в сроковете, съотв. начина, посочен в
договора.
Ищецът основава претенцията си на
договора - поръчка от 10.04.2019 година. Този договор има характеристиките на
договор за изработка, с материали, доставени от изпълнителя.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Договорът
е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда
задължението на възложителя да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е
без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение
(чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
С оглед събраните доказателства,
обсъдени по-горе, Съдът намира, че ищецът по делото доказа при условията на
пълно, главно доказване, че е изпълнил задълженията си по поръчката от
10.04.2019 г. – доставени са и са монтирани на посочените от възложителя места
описаните в поръчката акустични панели.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспори представителната власт наЯ.М. да
подписва приемо-предавателни протоколи от името на ответното дружество, като се
сочи, че същият никога не е бил управител или представител на дружеството.
Този
довод, свързан с възражение за липса на приемане на изпълнената работа по
поръчката по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, е неосноват;лен, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява приемане на изпълнената работа от
възложителя. Дори и да се приеме, че посоченото лице (Я. М.) не е било
упълномощено да представлява ответното дружество като възложител при приемане
на изпълнената работа, установява се по делото, че фактурата за остатъка от цената
по договора, дължима след приключване на доставката и монтажа е осчетоводена
при ответника, като след това страните са подписали и споразумение за
разсрочване на плащането по тази фактура, без в същото да са отбелязани каквито
и да е възражения за некачествено изпълнени дейности, или доставяне на всички
уговорени акустични панели. От това следва, че е налице приемане на работата,
вкл. и при хипотезата на чл. 301от ТЗ (ако лицата/лицето, подписали
приемо-предавателните протоколи са действали без представителна власт),
доколкото май-късно при издаване на фактура, съответно подписване на
споразумителния протокол възложителя е узнал за изпълнената работа и действията
на лицето без представителна власт по приемане на отделните действия.
Установява
се дължимостта на уговорената втора вноска – 50 % от цената.
Съгласно
постоянна съдебна практика на ВКС (решение № 110 от 17.07.2015 г. по т.д. №
1568/2014 г. на ТК, І ТО, решение № 136 от 06.1.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г.
на ТК, ІІ ТО, решение № 118 от 08.06.2016 г. по т.д. № 729/2015 г. на ТК, І ТО),
способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително
разсрочването му и изменението на сроковете за плащане, не променят същността
на задължението и не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за
подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по естеството си
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.
Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг
са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и
не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Волята на страните
за възникването на нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или
предмет, следва да е ясна и изрично изразена (така решение № 118 от 08.06.2016
г. по т. д. № 729/2015 г., ТК,I ТО на ВКС).
По
изложените съображения, като тълкува в съвкупност клаузите на споразумението от
03.06.2020 г., Съдът намира, че същото няма характер на договор за новация,
доколкото страните само са уговорили констатираното изискуемо парично задължение
по фактура 2384/02.08.2019 г. да бъде погасено по нов график, на части, с
посочени падежи. Отсъства основание да се приеме намерение за обективна
новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета
и основанието му.
Поради
това и по своя характер това споразумение няма характер на двустранен договор
по смисъла на чл. 87 от ЗЗД (липсват насрещни задължения), който да подлежи на
разваляне поради неизпълнение от едната страна. Поради това и доводът на ищеца,
че с ИМ разваля споразумението от 03.06.2020
г. е неоснователен.
Ищецът
не е заявил, че разваля договора от 10.04.2019 година.
Доколкото
споразумението от 03.06.2020 г. засяга само уговарянето на нов срок за плащане
на вече установеното задължение във връзка с договора от 10.04.2019 г. за
заплащане на окончателната цена в размер на 50 % от уговореното възнаграждение,
за което е издадена процесната фактура, то вземането на ищеца по делото не се
основава на различен правопораждащ факт, който в случая е договорът от
10.04.2019 г. (допълнителен довод, независимо,
че Съдът приема, че споразумението от 03.06.2020 година е валидно и обвързващо
страните).
Със
споразумението от 03.06.2020 г. страните са договорили разсрочване на вземането
в размер общо на 84 538,51 лева на 12 равни месечни вноски за периода 01.2021
г. – 12.2021 година. С оглед правилото на чл. 235 от ГПК, Съдът следва да вземе
предвид и настъпилите факти до момента на устните състезания по делото –
14.06.2020 година.
Към
този момент са изискуеми всички уговорени месечни вноски.
Поради
това и искът е основателен за цялата претендирана сума за главницата.
Относно
иска по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 183,68 лева
Съгласно
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора.
В
конкретния случай, видно от договора между страните, налице е срок за
изпълнение – 50 % авансово и 50% при доставка и монтаж. Установява се, че към
датата на издаване на процесната фактура - 02.08.2019 г., доставчикът – ищец по делото
е изпълнил своите задължения по договора, като е доставил и монтирал описаното
оборудване.
Следователно,
от този момент е изпаднал в забава.
Доколкото
със споразумението от 03.06.2020 г. се уговорят нови дати на плащане на вече
изискуемото задължение за заплащане на стойността на главницата, следва да се
отбележи, че в същото страните не уреждат изрично въпроса за вече изтеклите
лихви за забава, съответно дали по всяко отделно плащане се начислява лихва за
забава, ако не бъде платено в срок.
С
оглед предвидената неустойка при забавено плащане на уговорените вноски в
споразумението, и това, че страните изрично приемат, че „незаплатената сума по
посочената фактура е в общ размер на 84 538,51 лева“, и уговорката в чл.
4 от споразумението, посочена по-горе, като взе предвид правилото на чл. 20 от ЗЗД
за начина на тълкуване на разпоредбите на договора (следва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната
връзка помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността), както и
представената от самия ищеца електронна кореспонденция между страните (видно от
която лицата, водещи кореспонденцията от името на ищеца обсъждат необходимостта
да се уреди плащането на задължението за главницата), и по аргументите, изложени
и в решение № 37 от 23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2018 г., ТК, І ТО на ВКС,
Съдът намира, че по делото се установява, че страните са се съгласили,
подписвайки споразумението относно това кои задължения (задължението за
главница по фактурата) считат за дължими към датата на неговото подписване,
както и че с погасяването им по определен в споразумението план ще считат
финансовите си отношения за окончателно уредени, включително няма имат никакви
претенции помежду си. По силата на това споразумение, следва да се приеме, че ищецът
като кредитор е опростил по смисъла на чл. 108 от ЗЗД дължимата суми за
обезщетение за забава до момента на споразумението. Именно поради това, сумите за
натрупана вече забава не са включени посочени като дължими суми, обект на
разсрочването. Аргумент в тази насока е не само предвидената неустойка върху
всяка отделна вноска по споразумението, ако отделните вноски не бъдат платени в
сроковете по споразумението, която уговорка би била нелогична, ако се приеме,
че върху цялото задължение за
главница продължава за целия период да се начислява лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, а и тази уговорка за неустойка, която липсва в първоначалния договор,
следва да се разглежда именно като механизъм да се компенсира кредиторът, ако
се стигне до нова забава. От друга страна, установява се по делото, че самият
ищец не приема, че има вземане и за лихва за забава като обезщетение за периода
преди сключване на споразумението, видно от изпратеното от същия до ответника
потвърдително писмо от 10.09.2020 година, във връзка с провеждания одит на
ответното дружество. Макар и справката да е само до 31.12.2019 г., доколкото е
дадена през месец септември 2020 г., т.е след сключване на споразумението от
03.06.2020 г., следва да се отбележи, че ищецът не е включил в размера на
вземанията си към К.К. ЕООД лихва за забава за периода 02.08.2019 г. -
31.12.2019 г. (въпреки изричното посочване в образеца на писмото на възможност
да се посочи като дължимо вземане и вземане за лихви), което следва именно от
включеното в споразумението от 03.06.2020 г. опрощаване на вземането за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупано до този момент.
По
изложените съображения за периода 02.08.2019 г. – 31.01.2021 г. искът по чл. 86
от ЗЗД е неоснователен.
От
01.02.2021 г. (след настъпване на изискуемостта на задължението за първата
вноска по споразумението) ответникът е изпаднал в забава за задължението за
първата вноска, от 01.03.2021 г. – за задължението за втората вноска и до 01.04.2022
г. – за задължението за третата вноска. Вноски от 4 до 12 са станали изискуеми
след датата на предявяване на иска, поради което и за тях искът за лихва за
забава преди предявяване на иска е неоснователен.
На
основание чл. 162 от ГПК, доколкото за посочения период и размер искът е
доказан по основание, и с помощта на компютърна програма, Съдът намира, че
искът е основателен за сумата от 115,46 лева – за първата вноска, и 60,66 лева
– за втората вноска.
До
пълния предявен размер искът е неоснователен като недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца следа
да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете съобразно представения
списък.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност, което Съдът не намира за основателно. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение ,определен съобразно Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение (3 491,66 лева), но според
Съда съответства на фактическата и правната сложност на делото, броя на
проведените заседания, ангажираните доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К. ООД, ЕИК********,адрес:гр.
София, бул. ********,съдебенадрес:*** адв. А.И. да заплати на А.Б.И.ЕООД, ЕИК ********,адрес:гр.
София, ул. ********съдебен адрес:***, адв. Х.Т. по иск с правно основание чл.
79,ал.1от ЗЗД вр. чл. 266,ал.1от ЗЗД сумата от 84 538,51 лева – дължима по
фактура 2384/02.08.2019 г. във връзка с поръчка 112.184.023/10.04.2019 г. и
споразумение от 03.06.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата от
01.04.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД сумата от 115,46 лева – лихва за забава за периода 01.02.2021 г. -
31.03.2021 г. върху сумата от 7 044,87 лева - първа вноска по споразумение от
03.06.2020 г. във връзка с фактура 2384/02.08.2019 г. относно поръчка
112.184.023/10.04.2019г., сумата от 60,66 лева – лихва за забава за периода
01.03.2021 г. - 31.03.2021 г. върху сумата от 7 044,87 лева - първа вноска по
споразумение от 03.06.2020 г. във връзка с фактура 2384/02.08.2019 г. относно
поръчка 112.184.023/10.04.2019 г., и на основание чл. 78,ал.1от ГПК сумата от 8
030,06 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Б.И.ЕООД, ЕИК ********,адрес:гр. София, ул. ********съдебен адрес:***,
адв. Х.Т. срещу К. ООД, ЕИК********,адрес:гр. София, бул. ********,съдебенадрес:***
адв. А.И. иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 176,12 лева
(115,46 лева – лихва за забава за периода 01.02.2021 г. - 31.03.2021 г.
върху сумата от 7 044,87 лева - първа вноска по споразумение от 03.06.2020 г.
във връзка с фактура 2384/02.08.2019 г. относно поръчка 112.184.023/10.04.2019г.
и 60,66 лева – лихва за забава за периода 01.03.2021 г. - 31.03.2021 г.
върху сумата от 7 044,87 лева - първа вноска по споразумение от 03.06.2020 г.
във връзка с фактура 2384/02.08.2019 г. относно поръчка 112.184.023/10.04.2019
г.) до пълния претендиран размер от 14 183,68 лева като недоказан.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: