РЕШЕНИЕ № 260148

 

гр. Бургас, 27.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5981/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на И. ***, с която претендира приемане за установено, че ответникът Е.В.Г.,***, му дължи сума в размер от 15 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден в гр. Бургас на 02.01.2018 год., с падеж на определен ден – 02.04.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.02.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 718/12.03.2020 год. по ч. гр. д. № 1360/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на исковете е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете и моли за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е изправна страна-поемател по запис на заповед, издаден от ответника Е.Г. ***, за сумата от 15 000 лева, платима на 02.04.2018 год., по която, въпреки настъпилия падеж, не е налице частично или пълно изпълнение. Ищецът твърди, че ценната книга не е издадена възоснова съществуващо между страните каузално правоотношение – вж. изявлението на процесуалния му представител в откритото съдебно заседание на 25.01.2021 год.

За заплащане на посочената главница, ведно с обезщетение за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 718/12.03.2020 год. по ч. гр. д. № 1360/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че ищецът, в качеството на управител на работодателя на ответника, е изискал съставяне на процесния запис на заповед във връзка с възстановяване на евентуални бъдещи липси на парични средства, по трудовото правоотношение.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за неоснователен. Представеният по делото запис на заповед, неоспорен по автентичност, е редовна от външна страна едностранна абстрактна сделка, съдържаща реквизитите по чл. 535, ТЗ; с нея издателят-ответник е поел задължението да плати на поемателя-ищец сумата от 15 000 лева, с падеж на определен ден – 02.04.2018 год. (чл. 486, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 537, ТЗ). Предвид изразеното от ответника в писмения му отговор становище, съдът намира, че оспорването на записа на заповед не е общо (по смисъла на мотивите по т. 17 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС), тъй като са изложени твърдения за основанието за издаване на ценна книга. Според издателя, това е извършено във връзка с вменено му задължение от И.А., като управител на работодателя „А. – 76“ ЕООД, с цел възстановяване на евентуални липси – неотчетени парични суми, при изпълнение на служебните задължения на ответника. Ищецът не е опровергал тези твърдения и не е провел насрещно доказване, за разкриване на друго, валидно каузално правоотношение между страните, във връзка с което е съставена ценната книга (съгл. т. 17 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и Решение № 20/19.06.2018 год. по т. д. № 1151/2017 год. на I ТО на ВКС). Делото не съдържа и данни, че при изпълнение на служебните си задължения ответникът Е.Г. е причинил вреди на ищеца, които следва да бъдат възстановени чрез упражняване правата по издадения запис на заповед. От друга страна, имуществената отговорност на служителя-МОЛ за липси следва да бъде ангажирана по реда на чл. 203 и сл., КТ, но спрямо работодателя, поради което е недопустимо поемане на задължение за възстановяване на евентуални бъдещи вреди спрямо ищеца, за когото няма данни да е работодател по трудовото правоотношение с ответника.

Изложеното мотивира съда да приеме, че в процесният запис на заповед не обезпечава валидно възникнало парично вземане на ищеца И.А. срещу ответника, поради което предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция за законна лихва за забава.

Неоснователността на исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдени деловодни разноски в размер от 830 лева, направени в настоящото исково производство – за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на И.Т.А., ЕГН **********,***, за приемане за установено, че ответникът Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи сума в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден в гр. Бургас на 02.01.2018 год., с падеж на определен ден – 02.04.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата, начиная от 24.02.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 718/12.03.2020 год. по ч. гр. д. № 1360/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА И.Т.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 830 (осемстотин и тридесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала ЕХ