РЕШЕНИЕ
№ 3290
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110104454 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Д. И. И. твърди, че на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност *******
собственият й лек автомобил марка „Ситроен Ц4“ с peг. № ******* претърпял ПТП при
следните обстоятелства: при движение по ул. „*-“ ищцата отбила вдясно, за да се размине с
насрещно движещия се товарен автомобил „Скания Р 450“ с peг. № *******. При
разминаването водачът на товарния автомобил внезапно отклонил автомобила наляво и
ударил нейния автомобил в задната лява част. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на товарен
автомобил „Скания Р 450“ с peг. № *******. Тъй като лекият автомобил не можел да се
придвижва на собствен ход, се наложило да бъде репатриран, за което ищцата твърди, че е
заплатила сума в размер на 120 лева.
Поддържа, че управляваният от виновния водач товарен автомобил е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника „Застрахователно дружество *******“
АД, действаща към датата на ПТП. Посочва, че на 13.12.2021 г. уведомила застрахователя за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила. В съставения
опис като увредени детайли били описани: задна броня, конзола задна броня лява, стоп
външен ляв, заден ляв калник, заден капак, заден ляв пластмасов подкалник, лява основа
калник заден външен, лява задна стоманена джанта, греда на заден мост, уплътнител задно
стъкло, габарит за мъгла заден ляв, ел. инсталация парктроник и тас заден ляв. За
установяване на вредите по ходовата част застрахователят изискал проверка на ходовата
част в специализиран сервиз, за която ищцата посочва, че заплатила сумата от 18.00 лв.
Посочва, че получила застрахователно обезщетение в размер на 559.98 лева, от които 120
лева за репатрирането на автомобила и 18 лева за проверка на ходовата част, което не
отговаря на действителния размер на претърпяната вреда. Поддържа, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 3500 лева, като незаплатеният остатък от
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3078.02 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от
1
100 лева, частичен иск от сумата в размер нa 3078.02 лева, представляваща разликата между
изплатеното застрахователно обезщетение от 559.98 лева и действителната стойност на
имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ситроен
Ц4“ с peг. № *******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на
11.12.2021 г. в гр. Варна, местност *******, по вина на водача на товарен автомобил марка
„Скания Р450“ с peг. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 07.10.2022 г. съдебно заседание е допуснато изменение на иска,
като същият е окончателно предявен за сума в общ размер на 3841.91 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно дружество *******“ АД е
депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска.
Потвърждава наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с дружеството за товарен автомобил марка „Скания Р450“
с peг. № *******, действаща към датата на процесното ПТП. Не оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП. Поддържа, че изплатеното в полза на ищеца
застрахователно обезщетение съответства на действителната стойност на претърпените
вреди. Счита, че същото следва да бъде определено в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504 КЗ. Сочи, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил в
експлоатация от около 14 години. Счита, че няма основание при определяне на дължимото
обезщетение да се взимат предвид цени на официални вносители и официални сервизи и
оспорва увредените детайли да са били оригинални, както и че е следвало да се подменят с
такива. Поддържа, че характерът и степента на увреждане, предвид механизма и силата на
настъпилия сблъсък, не предполагат толкова висока стойност на ремонтни дейности.
Оспорва, че уврежданията по ляв стоп, уплътнение на стъкло задно ляво, заден мост и
джанта са настъпили вследствие на процесното ПТП. Оспорва необходимостта от подмяна
на задната броня на автомобила.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования
делинквент; 3) претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност *******, е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен Ц4“ с peг. № *******, собственост на
ищцата, и товарен автомобил марка „Скания Р450“ с peг. № *******; че ПТП е причинено
по вина на водача на товарния автомобил; че за товарен автомобил марка „Скания Р450“ с
peг. № *******, към датата на настъпване на процесното ПТП е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество; че на 13.12.2021 г. ищецът е
подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета, по която е определено и
изплатено обезщетение в размер на 559.98 лева /в т. ч. 120 лева – разноски за репатриране на
автомобила и 18 лева – за проверка на автомобила в специализиран сервиз/.
Следователно е наличието на първите две от посочените по-горе материалноправни
2
предпоставки е безспорно между страните. В случая спорът е съсредоточен върху
обстоятелството дали всички описани в исковата молба вреди са настъпили вследствие на
процесното ПТП, както и върху стойността на щетите.
Съгласно заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, вследствие на процесното ПТП
са настъпили следните увреждания по автомобила на ищцата: задна броня, конзола задна
броня лява /стойка/, стоп външен ляв, заден калник ляв, заден капак /пета врата/, уплътнение
на ляво стъкло, измерване и реглаж заден мост, заден пластмасов подкалник ляв, основа
калник заден външен ляв, стоманена джанта задна лява, греда на заден мост, габарит за
мъгла заден ляв, ел. инсталация парктроник и тас заден ляв. Заключението се основава както
на изготвения опис от представител на застрахователя, така и на приложения по делото
снимков материал. Посочено е, че всички увреждания са в страничната задна лява част на
автомобила и са получени вследствие на съприкосновение с твърд предмет с неправилна
форма в посока отпред назад и последващите го деформация и изместване на детайлите, т.е.
възможно е да са настъпили именно при описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергават този извод
и в частност – не е доказал възражението си, че уврежданията по ляв стоп, уплътнение на
стъкло задно ляво, заден мост и джанта са били налице и преди процесното ПТП.
В този смисъл се потвърждава, че подробно описаните в исковата молба увреждания
са настъпили вследствие на процесното ПТП.
Колкото до размера на действително претърпяната вреда, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер,
равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на
пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е
възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл.
400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е в пълен обем да бъдат репарирани
настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със
застрахователния договор.
Вещото лице е изчислило, че общата стойност на щетите по автомобила по средни
пазарни цени за оригинални части към датата на застрахователното събитие е в размер на
4472.14 лева, а при използването на части от поне три алтернативни сервиза – в размер на
4055.65 лева. В съдебно заседание пояснява, че средната пазарна цена на щетите следва да
бъде определена на база средноаритметичната стойност между тези две суми, като същата
възлиза на 4263.90 лева. Изрично е посочено, че поради установените увреждания и липсата
на части от детайла, чрез които се осъществява закрепването му и закрепването на други
детайли към него, за възстановяването и последващата безопасна експлоатация на
автомобила се налага подмяната на задната броня с нова.
От изчислената от средна пазарна стойност на щетите следва да бъде приспаднато
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 421.98 лева /формирано като
разликата между общо изплатената сума от 559.98 лева и стойността на разноските за
репатриране на автомобила - 120 лева и за проверката му в специализиран сервиз - 18 лева/,
като дължимият незаплатен остатък възлиза на 3841.92 лева.
Не следва да бъдат разглеждани възраженията за наличие на тотална щета и
приспадане на стойността на запазените части от автомобила, релевирани от процесуалния
представител на ответника за първи път в проведеното по делото открито съдебно
заседание. Същите не са заявени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и се явяват
преклудирани на основание чл. 133 ГПК. Не може да се приеме, че същите се основават на
новоузнати от ответника факти /след изслушване на заключението по САТЕ/, доколкото
3
застрахователят е бил наясно с характера и степента на настъпилите от процесното ПТП
увреждания и преди този момент – същите са отразени в съставения от представител на
дружеството опис по процесната щета.
Поради така изложените съображения предявения иск е доказан както по основание,
така и по размер, и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на
последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 153.68 лева, депозит за САТЕ в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. **********, СУМАТА ОТ 3841.91 лева /три хиляди осемстотин четиридесет и
един лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща разликата между изплатеното
застрахователно обезщетение от 559.98 лева и действителната стойност на имуществените
вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ситроен Ц4“ с peг. №
*******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 11.12.2021 г.
в гр. Варна, местност *******, по вина на водача на товарен автомобил марка „Скания
Р450“ с peг. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 903.68 лева /деветстотин и три лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4