Р Е Ш Е Н И Е
№ 58 29.04.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На деветнадесети април година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: С. И.
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 14 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл.64, ал. 4 от ЗУСЕСИФ
Делото е образувано по жалбата на „Психично здраве – Индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ“ ЕООД (ИПСМП) с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Васил Петлешков“ № 30, представлявано
от управителя И. Т. против т. 1, 3, 4, 5 и т.6 от Изричен отказ за верификация
на разходи в размер на 73 865, 27 лв. по Искане за окончателно плащане по
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-13-131/ 14.09.2015
г. по програма BG 07“Инициативи за обществено
здраве“, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо
пространство 2009-2014 г. и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. с
бенефициент жалбоподателя, обективиран в писмо с изх. № 0250-80/ 22.12.2021 г.
на И. П.– директор на дирекция „Добро управление“ в структурата на
специализираната администрация на МС и ръководител на Подкрепящото звено по
програма BG 07“Инициативи за обществено
здраве“.
Жалбоподателят, чрез процесуален
представител в с.з. оттегля жалбата в частта по т. 2 и т. 7 от Изричния отказ
от верификация на разходи.
Жалбоподателят е посочил в жалбата, че обжалвания
адм. акт е издаден при нарушения на материалния закон, изискванията за форма и
е необоснован, като не са спазени принципите за безпристрастност, спрямо
участниците в производството, регламентирани в чл. 10 от АПК. Оспорващия
навежда, че процесния отказ за верификация на разходи е второ по ред
произнасяне на Подкрепящото звено (ПЗ) от програма BG 07 „Инициативи за обществено здраве“ по предявеното
от жалбоподателя Искане за плащане № 5 (окончателно) под вх.№ 02.50-1/
22.05.2017 г. Произнасянето е дължимо от ПЗ в изпълнение на Решение № 4702/
10.07.2018 г., постановено по АД № 13350/ 2017 г. по описа на АС – София-град,
оставено в сила с Решение № 13902/ 13.11.2018 г., постановено по АД № 10057/
2018 г. по описа на ВАС на Р. България, VII отделение, с което е бил отменен от ПЗ Отказ за
верифициране на разходи в размер на 97 223, 32 лв. по Искане за
окончателно плащане по ДБФП № РД-13-131/ 14.09.2015 г. с бенефициент –
жалбоподателя, обективиран в покана изх. № 0250-1/ 10.11.2017 г. за доброволно
възстановяване на надплатена сума по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“, съфинансирана от
финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и
Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. Процесния отказ за верификация е произнасяне,
обективирано в правната действителност след неоснователно бездействие на ПЗ в
изпълнение на влязло в сила съдебно решение с 3-годишна продължителност. Начинът,
по който ПЗ следваше да процедира и да се произнесе по предявеното от
жалбоподателя искане за окончателно плащане (ИОП) по проекта, е регламентиран в
Раздел VI от Общите условия
(ОУ) на ДБФП. В чл. 28 от ОУ на ДБФП е предвидено верифицирането на
разходите да се извърши в срок от 20 работни дни от официалното получаване на
финансовите отчети и докладите за напредъка по проекта. Единствените междинни
актове, които ПЗ може да издаде в рамките на производството по верификация са:
този за временно преустановяване на срока за одобрение на искане за плащане в
хипотезата на чл. 29, ал. 1 от ОУ на ДБФП и този за удължаване на срока за
вземане на решение поради необходимост да бъде съобразено становището на друг
орган в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от ОУ на ДБФП. От съдържанието на процесния
адм.акт се установява, че с него се обективира окончателен отказ да се
верифициран разходи в размер на 86 900, 32 лв., включени в ИОП, като се
разпорежда също доброволно да се
възстанови по сметка на ПЗ сума в размер на 1 870, 59 лв., представляваща
разлика между изплатени по авансово и междинни плащания суми и сумарната
равностойност на до момента верифицирани разходи по проекта. Оспорвания адм.
акт е издаден при неспазване на принципа на безпристрастност, регламентиран в
чл. 10 от АПК. Г-жа П. – директор на Д“Добро управление“ е издател на
предходния, отменен от съда отказ за верифициране на разходи в размер на
97 223, 32 лв. от 10.11.2017 г. съдебното решение е влязло в законна сила
на 13.11.2018 г. и от тогава до крея на 2021 г. жалбоподателят не е успял да
убеди г-жа И.П., че дължи произнасяне по преписката с възобновена висящност,
съобразно дадените указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. За
случая е уведомен министър-председателя на Р.България, като е получен отговор
от ръководителя на гл. инспекторат при МС с известие за проведена проверка,
завършила с предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на г-жа
И.П..
Жалбоподателят счита, че ръководителят
на ПЗ въпреки дадените и указания от съда недопустимо обвързва дейността по
верификация на разходи и тази по установяване на нередност и налагане на
финансова корекция. При липсата на наложени ФК към датата на издаване на
обжалвания ИАА ПЗ няма никакво основание
да предприема действия по извършването на такива чрез прихващане с подлежаща
на изплащане част от БФПомощ. Отделно от това ОУ към ДБФП не предвижда
предварително изпълнение на решения за налагане на ФК. Към настоящия момент
влезли в сила такива решения няма. Редакцията на чл. 34, ал. 4 и ал. 5 от ОУ на
ДБФП дават аргумент в подкрепа на разбирането, че съмнение за нередност,
установена такава и дори наложена за нея ФК не са основание за ПЗ да откаже
дължимата преценка по допустимост на включените в искане за плащане разходи.
Верификацията съставлява дейност, насочена към потвърждаване на допустимостта
на извършените разходи и установяване на физически и финансов напредък по
проекта.
С решение № РД-13-325/ 25.08.2017 г. на
ръководителя на програмния оператор по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“ е открито
производство по реда на чл. 33, ал. 1 от ОУ на ДБФП за наличието на нередност
по смисъла на чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на НФМ 2009-2024 г. и чл.
11.2 от същия регламент, при изпълнението на програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“ във връзка с
приложен незаконосъобразен ред за
възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител с предмет:
„Преустройство на съществуваща сграда в защитено жилище в дневен център за хора
с деменция: с. Макариополско, общ. Търговище“, в изпълнение на дейност по
проект „За достойни старини“. Размерът на ФК е 10% от всички допустими и
подлежащи на верификация разходи по сключен договор с изпълнител „Топ
Инженеринг“ ООД – договор № 3/ 11.02.2016 г. на стойност 296 221, 87 лв. с включен ДДС, което в
цифрово изражение представлява 29 622, 19 лв., като решението не е
окончателно. След отмяната на първото решение от състав на ВАС, е образувано АД
№ 5628/ 2021 г. на АССГ, обявено за решаване на 01.11.2021 г. (и към настоящия
момент без решение). След 4-кратно откриване на производства по установяване на
нередност в периода 2017-2018 г., 3 от които вече са приключили с преценка за
липсата на основания за налагане на ФК, с Решение № РД-13-822/ 30.11.2021 г. на
ръководителя на Програмния оператор по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“ е открито
производство по установяване на нередност по смисъла на чл. 11.2 от Регламента
за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и чл. 11.2 от същия
регламент по програмата във връзка с приложен незаконосъобразен ред за
сключване и изпълнение на договор № 3/ 11.02.2016 г. с изпълнител „Топ
Инженеринг“ООД, сключен след проведена процедура на изпълнител с публична
покана, с предмет: „Преустройство на съществуваща сграда в защитено жилище в
дневен център за хора с деменция: с. Макариополско, общ. Търговище“, в изпълнение
на дейност по проект „За достойни старини“. Това производство е висящо към
момента. Към момента на постановяване на обжалвания адм.акт – 30.12.2021 г.,
няма нито един влязъл в сила ИАА за налагане на ФК, издаден от програмния
оператор. Евентуално бъдеща ФК не може да бъде годно основание да се откаже
верифициране на разходи.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се представлява от адв. Д. К.-К. ***, който изразява становище
за отмяна на процесния адм. акт изцяло като незаконосъобразен, като в частта
за Отказ от верификация на процесната сума по т. 2 и т. 7 прави оттегляне на
оспорването на основание чл. 155, ал. 1 от АПК. Пледира за присъждане на
направените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки в този
смисъл.
Ответникът по оспорването – директорът
на Д“Добро управление“ и ръководител на ПЗ по програма БГ 07 „Инициативи за
обществено здраве“, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
процесуалния му представител юрк. И. К. е получена молба за даване ход на
делото в негово отсъствие, неоснователност на жалбата, присъждането на разноски
в размер на юрк. възнаграждение и възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 14.09.2015 г. жалбоподателят „Психично здраве – ГПСМП“ООД (след
17.09.2019 г. „ПЗ-ИПСМП“ ЕООД според ТР) сключил с МЗ в качеството му на програмен оператор по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“, представлявано
от ръководителя на програмния оператор Договор за безвъзмездна финансова помощ
(ДБФП) № РД-13-131 (стр. 7 до 27 от том I на АД № 13350/ 2017 г. на АССГ). Предмет на договора
според чл. 1 от ДБФП е изпълнението на проект: „За достойно старини“, чрез
предоставената БФП. Програмния оператор осъществява управлението на процеса по
предоставянето на целевата БФП от бенефициента, чрез Администрацията на МС –
Д“Добро управление“ – в качеството и на подкрепящо звено по Програмата. Според
чл. 2 от ДБФП срокът на изпълнение на проекта е от датата на влизане в сила на
настоящия договор, като последната дата на допустимостта на разходите по
проекта е 30 април 2016 г. (изменен с Допълнително споразумение № РД-13-165/
20.12.2016 г. (стр. 15 от том I на АД № 13350/
2017 г. на АССГ) до 31.03.2017 г. ).
Искане за плащане № 5 (окончателно) под
вх.№ 02.50-1/ 22.05.2017 г. е било образувано друго производство по жалба на
оспорващия пред АССГ приключило с Решение № 4702/ 10.07.2018 г. по АД № 13350/
2017 г. с което е отменен Отказ за верифициране на разходи в размер на
97 223,32 лв. по ДБФП на жалбоподателя с ръководителя на ПЗ по програма БГ
07 и директор на Д“Добро управление“ в
Администрацията на МС. Решението е оставено в сила с Решение № 13902/
13.11.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 10057/ 2018 г., VII отд. (Делото е изискано и приложено).
На 22.12.2021 г. ръководителят на ПЗ по
Програма БГ 07 и директора на Д“Добро управление“ - г-жа И.Първанова е издала процесния АА, с който е верифицирала
разходи в размер на 10 323, 00 лв. в резултат на влязлото в сила съдебно
решение на АССГ, като е отказала верифицирането на разходи в размер на
86 900, 32 лв. За мотив за отказа е посочено, че сумата представлява 25%
ФК по фактури, издадени от „Топ Инженеринг“ ООД, поради започнала процедура по
администриране на нередност, регистриран сигнал за нередност с Решение за
установяване на нередност № РД-13-822/ 30.11.2021 г. На основание контролите по
т.8.2.1 от Система за управление и контрол по програма БГ 07, а именно:“ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата,
свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на
ФК.“ Решението за установяване на нередност е издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на
Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. във
вр. с т.12.2 от Системата за управление и контрол по Програма БГ 07.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице – икономист-счетоводител.
По първата поставена задача ВЛ дава заключение, че бюджетните пера на
Междинен финансов отчет № 3, включени в Искане за междинно плащане № 4 /
08.11.2016 г., по които е отложено произнасянето за верифициране, с указания за
включването им в окончателното искане са две. Те се отнасят за разходите, отчетени със следните
разходооправдателни документи:
1)Бюджетно
перо „Други преки разходи“, т. 4 „Наем за зала за периода на обучение“ - не е
верифициран разход в размер на 6 000.00 лв., който е отчетен с фактура № ********** / 31.03.2016 г.,
издадена от „Алексс Консулт“ ЕООД с ЕИК *********.
-
Бюджетно перо
„Строително монтажни разходи“ – не са верифицирани разходи в общ размер на 74 625.05 лв. Сумата включва: А)
759.78 лв., които са определени като недопустим разход за доставка на врата,
записана в позиция 38 „Доставка и монтаж на врата 90/200 см., самозатваряща,
димоуплътнена - 1 бр. – към 3-ти“, част „Архитектурна“, записана в акт обр. 19
с № 3 / 06.07.2016 г. Въз основа на този акт обр. 19 от „Топ Инженеринг“ ООД са
издадени две фактури - фактура № ********** / 06.07.2016 г. и фактура №
********** / 11.07.2016 г. Експертизата пояснява, че нередността е установена
при извършена проверка на място в обекта - вратата не е доставена и монтирана в
сградата;
-
Б) 73 865.27
лв., които са удържани, във връзка с предстояща финансова корекция по петте
фактури, издадени от „Топ Инженеринг“ ООД. Финансовата корекция е определена в
размер на 25% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи за СМР. Основата върху която тя е изчислена е 295 461.06 лв. Определена е като
разлика между 296 220.84 лв. (стойността общо отчетените разходи за СМР
чрез 5 броя фактури) и 759.78 лв. (недопустимият разход за доставка на врата).
В контролния лист за административна проверка на ИП е отбелязано, че предвид
високия процент на изплатени средства по проекта, препоръката е тези разходи да
бъдат удържани, въпреки че не е налице окончателно решение за налагане на
финансова корекция, но е подаден сигнал за установяване на нередност по
договора с „Топ Инженеринг“ ООД. Отбелязано е също, че ако финансова корекция
не бъде наложена бенефициента ще има възможност за включване на разходите в
окончателното искане за плащане (син класьор 1, класьор 003-3, л. 461).
С Искане за финално
плащане № 5 / 19.05.2017 г. е поискана повторна верификация на неодобрените
разходи в предходното искане. Сумите са посочени във финалния финансов отчет №
4 по следния начин:
-
6 000.00 лв. са
записани в бюджетно перо „Други преки разходи“,
т. 4 „Наем за зала за периода на обучение“, т.е. в непроменен размер.
·
В бюджетно перо
„Строително монтажни разходи“ е поискана повторна верификация на удържаните
суми за предстояща финансова корекция. Сумата обаче е записана неправилно –
86 900.32 лв., вместо удържаните 73 866.27 лв. в предходното ИМП № 4
/ 08.11.2016 г. При административната проверка е установено, че произхода
на сумата е от наложената финансова корекция, но бенефициента е счел, че сумата
на корекцията е 85% от БФП, т.е. 85% от 86 900.32
лв. = 73 865.27 лв. и така неправилно е включил сумата 86 900.32 лв.
във ФФО. Поисканата сума е завишена с 13 035.05 лв.
По вторият поставен въпрос съдебният експерт е
дал отговор, че всички разходи, отчетени от „Психично здраве – ИПСМП“ ЕООД, в
бюджетни пера: „Разходи за персонал“, „Консумативи, материали, услуги – общо“ и
„Други преки разходи“ на финалния финансов отчет № 4 и искане за финално
плащане № 5 / 19.05.2017 г. са верифицирани до настоящия
момент. По искане за финално плащане № 5 / 19.05.2017 г. са останали неверифицирани само разходите, записани в бюджетно
перо „Строително монтажни работи“, чиято обща стойност посочена във ФФО е 86 900.32 лв. Разходите са във връзка с финансовата корекция по
петте фактури, издадени от с „Топ Инженеринг“ ООД.
По
третия поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че в Искане за финално плащане № 5
/ 19.05.2017 г. бенефициента „Психично здраве - ГПСМП“ ООД е поискал повторно
верифициране на разходи за СМР на стойност 86 900.32 лв., като не е
представил нови документи за СМР, подкрепящи заявената сума. Както вече
отбеляза ССЕ, в контролния лист от административната проверка е отбелязано, че
записаната сума неправилно е завишена от бенефициента с 13 035.05 лв.,
защото е счел, че сумата на корекцията е 85% - какъвто е
размера на БФП, т.е. 85% от 86 900.32 лв. =
73 865.27 лв.
Ръководителят на подкрепящото звено е приела, че повторно поисканата и
неверифицирана сума включва:
- 73 865.27 лв. за предстоящата финансова корекция от 25% върху
стойността на петте фактури, издадени от „Топ Инженеринг“ ООД (неверифицирани
по ИМП № 4).
- 759.78 лв. за неизвършена
доставка на врата, отчетена в акт обр. 19 № 3 към фактура № **********/06.07.2016 г.
(неверифицирани по ИМП № 4)
-
12 275.27 лв., за които не са представени разходооправдателни документи.
Експертизата
пояснява отново, че 759.78 лв. + 12 275.27 лв. = 13 035.05 лв., т.е.
сумата с която неправилно е завишено бюджетно перо „Строително монтажни работи“
във финалния финансов отчет.
По
последния поставен въпрос съдебният експерт е дал отговор, че „Психично здраве
- ГПСМП“ ООД и изпълнителя „Топ Инженеринг“ ООД са сключили договор № 3 / 11.02.2016 г. за
извършване на строително-монтажни работи с обща стойност 296 221.87 лв. с
вкл. ДДС.
За изпълнените
количества и видове СМР страните по договора са съставили четири броя актове
обр. 19 и пет броя фактури. Общата стойност
на отчетените СМР е 296 220.84 лв. Бенефициента „Психично здраве –
ГПСМП“ ООД е поискал тези разходи да бъдат верифицирани като преки допустими
разходи за първи път в две искания за междинни плащания:
-
В
искане за междинно плащане № 3 / 20.05.2016 г. като пряк допустим разход е
отчетена сумата 90 000.00 лв. (БФП + собствен принос) и тя е верифицирана
в пълен размер.
-
В
искане за междинно плащане № 4 / 08.11.2016 г. като пряк допустим разход е
отчетена сумата 206 220.84 лв. (БФП + собствен принос). Като допустими
разходи са верифицирани общо 131 595.79 лв. (БФП + собствен принос). Не са
верифицирани разходи в общ размер 74 625.05 лв. Сумата е сбор между 759.78 лв., които са определени като недопустим разход заради не
доставена врата и 73 865.27 лв., които са удържани авансово за предстояща
финансова корекция, определена в размер на 25% върху фактурите, издадени от
„Топ Инженеринг“ ООД.
В
искане за финално плащане № 5 / 19.05.2017 г. бенефициента „Психично здраве -
ГПСМП“ ООД е поискал повторно верифициране на разходи за СМР в завишен размер -
86 900.32 лв., но цялата сума не е одобрена.
Следователно от отчетените разходи за СМР,
чиято обща стойност е 296 220.84 лв., са верифицирани като преки допустими
разходи общо 221 595.79 лв.
От тях частта, която е за сметка на
безвъзмездната финансова подкрепа е 188 356.42 лв. (85% от 221 595.79
лв.), а частта, която представлява собствения принос на „Психично
здраве - ГПСМП“ ООД е 33 239.37 лв. (15% от 221 595.79 лв.).
Експертизата
уточнява, че ако финансова корекция в размер на 73 865.27 лв. не бъде
наложена по проекта, тази част от нея, която е за
сметка на безвъзмездната финансова подкрепа е 62 785.48 лв. (85% от 73 865.27 лв.), а частта, която
представлява собствения принос на „Психично здраве - ГПСМП“ ООД е
11 079.79 лв. (15% от 73 865.27 лв.).
Съдът кредитира заключението на
съдебният експерт като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по
делото доказателства, поради което го приобщава към същите.
При тези факти съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите
въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и
на проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл.
9, ал. 5, пр. 2 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващия орган или определено от него лице. Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, съгласно заповед №
РД-03-2/01.12.2020 г. издадена от Министъра на труда и социалната политика.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена
форма, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в чл. 60
- чл.
68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими
разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Според
жалбоподателя за обжалвания индивидуален адм. акт не са приложими нормите на
ЗУСЕСИФ, тъй като в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са изброени лимитивно и
изчерпателно фондовете, даващи предметния обхват на закона, като сред тях не са
Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Предоставянето на БФП по
Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“ включва: Протокол 38В към
Споразумението за ЕИП относно Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и
Споразумението между Кралство Норвегия и ЕС относно Норвежкия финансов
механизъм 2009-2014 г.; регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. и
регламента за изпълнение на НФМ 2009-2014 г.; меморандума за разбирателство за
изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. и
Меморандума за разбирателство относно изпълнението на НФМ 2009-2014 г.; Програмното
споразумение между комитета на ФМ и Националното координационно звено и
Програмното споразумение между Норвежкото министерство на външните работи и
Националното координационно звено за финансиране на Програма БГ 07 „Инициативи
за обществено здраве“, подписани на 29.11.2013 г.; Споразумение за изпълнение
на Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“ между Националното координационно
звено и Министерство на здравеопазването, подписано на 13.12.2013 г. Това
становище съдът споделя частично, тъй като счита, че в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ
не са изброени изчерпателно всички фондове, регулирани от закона.
Съдът приема,
че верификацията се извършва по повод на направено от бенефициента искане за
плащане и е дейност, насочена към потвърждаване на допустимостта на извършените
разходи и установяване на физически и финансов напредък на проекта. Регламентът
за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г.
и Регламентът за изпълнение на НФМ 2009-2014 г. установяват основните принципи
за допустимост на разходите. Същите въвеждат изискване за минимално необходимо
съдържание на договорите по проектите, сключвани между ПО и бенефициентите, и
част от това съдържание са принципите за допустимост на разходите (чл. 6.7 от
регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. и Регламента за изпълнение
на НФМ 2009-2014 г.). Допустимостта на разходите по тяхното верифициране са
регламентирани в ОУ на ДБФП, като съдържанието на процесния адм. акт не дава
основание да се приеме, че тези ОУ са били прилагани нито по отношение на верифицираните
разходи, нито за разходите, които са били с отказана верификация. Не са
обсъждани критериите за допустимост, съответствията и документалната
обоснованост по чл. 28 от ОУ на ДБФП. Съобразно ал. 1 и ал. 2 от посочената
правна разпоредба от ОУ на ДБФП в процеса на верификация на разходите на
проверка подлежи: съответствието със стандартния формат на отчетите,
наличността на всички разходооправдателни документи и законосъобразността на
извършените разходи, включени във ФО, наличността на всички необходими
документи и материали, доказващи изпълнението на дейностите и постигнатите
резултати и съответствието между одобрените в проекта цели, дейности и
резултати и реализираните такива. От
лаконичното съдържание на оспорения ИАА е видно, че в случая такава проверка
въобще не е извършвана от ПЗ. Но доколкото в него въобще липсва въобще
позоваване на приложимото право, може да се допусне, че при издаването му не са
били съобразени изискванията на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ДБФП или каквито
и да е други нормативно установени изисквания. В тази връзка съдът приема, че
процесния адм. акт издаден в нарушение на материалния закон, като не е е
мотивиран, тъй като не съдържа всички елементи за адм. акт, посочени в чл. 59,
ал. 2, т. 4 и т. 5. И по-точно не са посочени правни и фактически основания при
издаването му, както и разпоредителна част. Нарушението е основание за отмяна
на ИАА само на това основание. В тази връзка са основателни оплакванията на
жалбоподателя за ограничаване на правото му на защита. Освен това се препятства
осъществяването на съдебен контрол по основателността на Отказа за верификация,
което не може да бъде преодоляно по реда на тълкуването. Съдът не може да
извежда волята на издателя на акта, вместо нето, нито да предполага на какво
основание УО се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с
определено съдържание.
Отделно от това
т. 8.2.1 от Системата за управление и контрол по Програма БГ 07“ Инициативи за
обществено здраве“, на която формално се позовава УО в обжалвания ИАА, не е
годно правно основание за отказ от верификация на разходите на жалбоподателя.
Системата за управление и контрол е вътрешнослужебен, а не нормативен или общ
адм. акт. В актуалната версия 6, утвърдена на 11.08.2017 г., тя дори не е
обявена на сайта на програмата. Дори да се приеме противното, тя противоречи на
разпоредбите на двата регламента, приложими с предимство съгласно
Споразумението за изпълнение на Програма БГ 07“ Инициативи за обществено
здраве“, подписано на 13.12.2013 г. от Националното координационно звено и
Програмния оператор.
Към настоящия
момент са били открити две производства по установяване на наличието на
нередност по реда на чл. 33, ал. 1 от ОУ по смисъла на чл. 11.2 от Регламента
за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. По първото решение № РД-13-325/
25.08.2017 г. е било образувано АД 1286/ 2018 г. по описа на АС – София град,
като постановеното решение е било обжалвано пред ВАС, отменено и върнато за
ново разглеждане. Производството е преобразувано в АД 5628/ 2021 г. по описа на
АС – София град, обявено за решаване на 01.11.2021 г., като и до момента на
приключване на устните състезания по
настоящото производство съставът на АС – София град не се е произнесъл.
С Решение №
РД-13-822/ 30.11.2021 г. на ръководителя
по програмата е открито второ производство по установяване на нередност по реда
на чл. 33, ал. 1 от ОУ по смисъла на чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на ФМ
на ЕИП 2009-2014 г. във връзка с приложен незаконосъобразен ред за сключване и
изпълнение на договор 3/ 11.02.2016 г. с изпълнител „Топ Инженеринг“ ООД, като
производството е открито в противоречие с чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО Евратом)
№ 2988/ 1095 г . на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите
интереси на ЕО визиращ 4-годишен давностен срок от извършване на нередността.
Към момента на издаване на процесния ИАА ПО не е издал нито един АА за налагане
на ФК, който да е влязъл в сила, и да е основание за отказ от верификация на
разходите на жалбоподателя по проекта.
По изложените съображения, и предвид заключението
на назначената по делото ССЕ съдът намира,
че оспореното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон и при
нарушение на изискванията за издаване на адм. акт в писмена форма, съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като следва да бъде отменено в частта по т. 1,
т. 3, т.4, т. 5 и т. 6 за размера общо от 73 865.27 лв., поради
предстоящата финансова корекция от 25% върху стойността на петте фактури,
издадени от „Топ Инженеринг“ ООД (неверифицирани по ИМП № 4), като по т. 2 и т. 7 жалбата е оттеглена.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, общо в размер на 4 395,
20 лв., съставляващи внесена ДТ от 695, 20 лв., депозит за ВЛ от
500 лв. и адв. възнаграждение в размер на 3200 лв., определено съобразно чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ОУ
за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателя не следва да бъде уважено,
тъй като адв. възнаграждение е към минимума разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, а делото е с
фактическа и правна сложност.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Изричен
отказ за верификация на разходи, в частта по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 за
размера общо от 73 865.27 лв. по Искане за окончателно плащане
по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-13-131/
14.09.2015 г. по програма BG 07“Инициативи
за обществено здраве“, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското
икономическо пространство 2009-2014 г. и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014
г. с бенефициент жалбоподателя, обективиран в писмо с изх. № 0250-80/
22.12.2021 г. на И. П.– директор на дирекция „Добро управление“ в структурата
на специализираната администрация на МС и ръководител на Подкрепящото звено по
програма BG 07“Инициативи за обществено
здраве“, тъй като по т. 2 и т. 7 от
Отказа жалбата е оттеглена.
ОСЪЖДА дирекция
„Добро управление“ в структурата на специализираната администрация на МС да
заплати на „Психично здраве – Индивидуална практика за специализирана медицинска
помощ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул. „Васил Петлешков“ № 30, представлявано от управителя И. Т. направените по
делото разноски в размер на 4 395, 20 лв., съставляващи внесена ДТ от 695,
20 лв., депозит за ВЛ от 500 лв. и адв. възнаграждение в размер на 3200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: