Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/20.11.2018 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
774/27.04.2018г., постановено по гр.д. № 2399/2016г., при участие на ЗАД
„Алианц България“ - трето-лице помагач на страната на ответника, ОС – Варна е
осъдил „Аджибадем Сити Клиник
Медицински Център Варна“ ЕООД /с наименование към датата на предявяване на иска
„Сити Клиник Медицински Център Брегалница“ ЕООД/, ЕИК ********* да заплати на Д.Н.Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.Н.Г. сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди
лева/ на всеки един от двамата, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални болки и страдания, стрес, притеснение и шок, причинени от противоправно
поведение на служители на ответника – д-р Г.
и м.с. И., осъществено на 26.01.2012г. и 27.01.2012г., довело до
смъртта на Д.К.П.-Г.,
настъпила на 27.01.2012г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2016г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от по
30
518.86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците за
периода от 15.12.2013г. до 15.12.2016г., ведно със следващите се съдебно-деловодни
разноски и е отхвърлил исковете по чл.49 ЗЗД за
разликата над присъдените суми от по 100 000 лв. до предявения за всеки
един от ищците размер от по 150 000 лв., както и претенциите за заплащане
на обезщетение за забава за периода от 27.01.2012г. /датата на деликта/ до
15.12.2013г., поради погасяването им по давност.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищцата Д.Д.Г.,
действаща чрез законния си представител Д.Г. обжалва решението в частта, в
която е отхвърлена исковата й претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл.49 ЗЗД за горницата над присъдените
100 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда досежно
размера на следващото й се обезщетение. Счита, че същото не съответства на
константната съдебна практика в подобни случаи, не са отчетени икономическата
конюктура в страната към датата на
увреждането и обстоятелствата, че детето
никога няма да опознае майка си и да израсне сред грижите на едно задружно и
щастливо семейство, няма да може да разчита на финансовата подкрепа и на майка
си. С оглед на това се твърди, че определеният от съда размер не отговаря на
критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Отправеното до съда искане е за
отмяна на решението в така обжалваната му част и уважаване на предявения иск в
пълния предявен размер.
В срока по чл.263 ГПК
е постъпил отговор от ответната страна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Ответникът „Аджибадем Сити Клиник Медицински
Център Варна“ ЕООД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са
уважени исковите претенции по чл.49 ЗЗД, по отношение и на двамата ищци, ведно
с присъдената мораторна лихва за периода от 15.12.2013г. до окончателното
изплащане на задължението.
Наведените в жалбата оплаквания са за
неправилност и необоснованост на решението в тази му част, като постановено при
допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с
установеното от доказателствата и материалния закон. Твърди се, че в
първоинстанционното производство са събрани и ценени доказателства – изготвени
в досъдебното производство СМЕ и разпити на свидетели в това производство,
което е в нарушение на принципа за непосредственост, установен в чл.11 ГПК.
Същите са послужили и при изготвяне на приетите по настоящото дело СМЕ, което
също съставлява нарушение на този принцип, препятства направата на обективни,
пълни и логически изводи от страна на вещите лица. Оспорват се изводите на
съда, че медицинската сестра В.И.
е прекъснала наблюдението на пациентката през нощта, както и че същата не е
притежавала необходимата професионална компетентност /опит/, че починалата е
повърнала хематитни материали около 12.10 часа, както и че предприетите на
27.01.2012г. действия от екипа на медицинския център са били несвоевременни и
неадекватни. Изложени са и доводи за необоснованост на извода, че и двамата
ищци следва да получат обезщетения в еднакъв размер, както и че същият е
несправедливо висок. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и вместо него постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а в условията на евентуалност присъдените обезщетения да бъдат
намалени съобразно критериите на т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и чл.52 ЗЗД.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор, в
който се изразява становище за нейната неоснователност.
В с.з., чрез процесуалните си представители
всяка една от страните поддържа въззивната си жалба, респ. подадения срещу
насрещната жалба писмен отговор.
С писмено становище третото лице-помагач
изразява становище за неоснователност на жалбата на ищцата Д.Г..
За да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба и направените по реда на
чл.129 ГПК уточнения ищците Д.Н.Г. и Д.Д.Г., действаща чрез своя баща и законен
представител са изложили твърдения, че са наследници на Д.К.П.-Г.,
съответно неин съпруг и дъщеря. На 26.01.2012г. наследодателката им е претърпяла
операция за отстраняване на сливици /тонзилектомия/, извършена от д-р Г.
в „Сити
Клиник Медицински център Брегалница“ ЕООД. Преди интервенцията са били
проведени всички подготвителни тестове и изследвания, установяващи
здравословното й състояние и подписани необходимите документи относно
настаняването в лечебното заведение. След операцията е оставена за
следоперативно наблюдение. На 27.01.2012г. се е почувствала зле и повърнала
голямо количество кръв, което е наложило намесата на медицинския персонал. След
неуспешен опит да я стабилизират е била транспортирана и приета в тежко
състояние в МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където в 16.00 часа на 27.01.2012г. е
починала. Твърдят, че влошаването на състоянието и последвалата смърт са в
резултат на допуснати нарушения /действия и бездействия/ от страна на
опериращия и останалия медицински персонал от ответното дружество. В тази
връзка се сочи, че лечебното заведение не е имало право да извършва подобни
операции; през следоперативния период не е имало дежурен лекар-специалист УНГ,
който да я следи, в резултат на което опериралият я е давал указания по телефон,
без да има преки впечатления от състоянието й, което е довело до забавяне в
предприемането на адекватни действия; дежурната медицинска сестра не е
притежавала необходимата подготовка, квалификация и знания при проследяването
на оперирани болни; същата е прекъснала наблюдението през нощта, подценила е
състоянието на оперираната и данните за кървене, и не е уведомила дежурен лекар
или опериращия за настъпилите усложнения; не са били предприети действия по
определяне кръвната група на пациентката, което считат, че е било наложително
предвид риска от кръвозагуба при този вид операции и липсата на законови
условия това лечебно заведение да извършва кръвопреливане; участие на външни
лица по време на операцията.
Твърдят, че в резултат на смъртта на наследодателката
си са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален шок за
съпруга, болка и тъга, лишаване от семейство и подкрепящ ги морално и финансово
човек, които не са отшумели и към настоящия момент. С оглед на това са
предявили и исковите си претенции за осъждане на ответното дружество, в
качеството му на възложител да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за всеки един, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени
като неоснователни. Твърди се, че не е налице виновно действие или бездействие
от страна на служители на лечебното заведение, в това число и на опериращия
лекар, работил при тях въз основа на граждански договор. Излага доводи, че
медицинският център е разполагал с правото и условията за извършване на подобни
хирургически интервенции, при постъпването, операцията и следоперативния период
са спазени всички норми и медицински стандарти, описвайки по хронология извършените
действия от опериращия, наблюдаващата медицинска сестра и други лекари. Счита,
че смъртта на Д.П.-Г.
е настъпила вследствие на независещи от медицинския екип обстоятелства и
фактори, които лекарите не са могли да предвидят въпреки добросъвестното
изпълнение на професионалните си задължения, поради което не е налице
причинно-следствена връзка между поведението им, настъпилия летален изход и
претърпените от ищците вреди. Оспорва се и размера на претендираните
обезщетения като завишени и несъответстващи на критериите по чл.52 ЗЗД. Относно
исковете за мораторна лихва е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“,
конституирано като помагач на страната на ответника, в писмен отговор, също
изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че липсва
неправомерно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт, както
и че претендираните обезщетения са завишени, некореспондиращи на претърпените
вреди.
В частта, в която искът на Д.Г. по чл.49 ЗЗД
е отхвърлен за горницата над присъдените 100 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева, както и в частта относно отхвърлените претенции и
на двамата ищци за обезщетение за забава за периода от 27.01.2012г. до 15.12.2013г.
като погасени по давност, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила.
При
така очертаните предметни предели на въззивното производство, наведените в
жалбите оплаквания, становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбите
оплаквания относно установеното от първоинстанционния съд, въз основа на
приетите писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак,
удостоверение за наследници, медицинска документация от Сити Клиник, включваща
журнал за прием, история на заболяването № 53, анестизиологични протоколи, медицинско
направление от д-р С., извлечение от тетрадка „Рапорт
стационар“, декларации за информирано съгласие, епикризи и предоперативни
изследвания, както и съответната медицинска документация от МБАЛ „Св. Анна“, а
именно, че Д.Г. и Д.Г. са наследници по закон на Д.П.-Г.,
съответно съпруг и дъщеря; на 26.01.2012г., след обяд наследодателката им е
претърпяла оперативна интервенция за отстраняване на сливици /тонзилектомия/,
под пълна анестезия, която операция е извършена в „Сити Клиник Медицински
център Брегалница“ ЕООД от д-р Г., в екип с
анестезиолог и оперативна сестра. За целта са били проведени необходимите
предварителни изследвания и дадено информирано информирано съгласие. След излизането
от упойка пациентката е приведена в болнична стая в същото лечебно заведение за
следоперативно наблюдение. В 17 часа е посетена от опериращия лекар, след което
е оставена на грижите на дежурната медицинска сестра И.
Сутринта
на 27.01.2012г. майка й, която е била придружаващо лице е споделила пред нея,
че на Д. й е прилошало, по повод на което са били измерени
стойностите на кръвното налягане. Впоследствие състоянието й започнало да се
влошава, като по молба на близките е била посетена от личния си лекар, а в 10 часа
е прегледана от д-р С., специалист УНГ в
медицинския център. Последната е осъществила телефонен разговор с д-р Г.
и го е информирала за констатиран при прегледа голям съсирек в дясна тонзиларна
ложа, без данни за активно кървене в момента и повръщане. Предприето е било
назначеното от д-р Г. по телефона лечение – вливане на
глюкозен серум и ампула Дицинон, след което също по негови указания е направен
опит да бъде отведена в МБАЛ „Св.Анна“. Поради повторно прилошаване и
продължаващото влошаване на състоянието й в 12.10 часа е предприета на място
операция за ревизия на оперативната рана. Същата е извършена отново от д-р Г.,
с участието на анестизиолог и медицинска сестра. В хода на реоперацията са
настъпили усложнения в сърдечния ритъм, което е наложило извършването на
реанимационни действия, без постигане на положителен резултат. В 14.05 часа е
транспортирана с реанимобил в МБАЛ „Св.Анна“ в състояние на хеморагичен шок,
където в 16 часа, на същия ден е починала.
Не е спорно и обстоятелството, че при
проведеното лечение на Д.Г. д-р Г.
и
медицинската сестра И. са изпълнявали
възложена им от въззивното дружество работа /съгласно определение по чл.146 ГПК/ - първият е работил по договор за възлагане /граждански договор/, а
втората по трудово правоотношение.
Липсват и наведени
оплаквания относно извода на съда, че лечебното заведение е имало право да
извършва подобни операции, по аргумент от р. ІV, т.12 вр. т.12.3.2 вр.
т.13.3.15 от действалата към релевантния период Наредба № 35 от 8.07.2009 г. за утвърждаване на медицински
стандарт "Ушно-носно-гърлени
болести" и сключен договор с НЗОК № 030796/2012г. Поради това и този
въпрос не се изследва от настоящата инстанция при преценка наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на „Аджибадем Сити Клиник Медицински
център Варна“ ЕООД.
Спорните въпроси между страните пред
настоящата инстанция са дали действията на медицинския екип в следоперативния
период са правилни, своевременни и адекватни, намират ли се същите в
причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход и ако да, какъв е
справедливия размер на следващите се обезщетения.
Съгласно заключенията на вещите лица
по приетите пред първоинстанционния съд единична и тричленна СМЕ
непосредствената причина за смъртта на Д.Г.-П.
е кръвозагубна анемия, в резултат на продължително кървене от оперативната рана
– тонзиларната ложа, довела до постхеморагичен шок. Този извод кореспондира на
данните от писмената медицинска документация, както и на СМЕ, изготвена на
основание чл.98 ал.6 от Закона за здравето. Именно поради това, същата
съставлява годно доказателствено средство за удостовереното в нея в частта
относно установеното състояние на починалата към момента на извършване на
аутопсията.
Що се отнася до останалите отговори на вещите
лица в настоящия процес, касаещи конкретните причини за необратимия характер и
последици от настъпилата кръвозагуба и връзката между действията на
длъжностните лица от ответното дружество с това състояние, настоящият състав изцяло
кредитира даденото заключение по тези въпроси от вещите лица по тричленната
СМЕ. Същите са обосновани преди всичко с приетата по делото медицинска
документация, кореспондират на отразеното в нея и на останалия доказателствен
материал по делото. Неоснователни са оплакванията на ответното дружество, че
констатациите и заключенията на вещите лица по тази експертиза се основават и
на събрани в досъдебното производство гласни доказателства и СМЕ /вън от тази
по чл.98 ЗЗ/, които безспорно не са събрани по предвидения в ГПК ред и поради
това съставляват недопустими доказателства за настоящия процес. Изводите на
вещите лица са съобразени и при неотчитане на тези доказателства /в частност
същите въобще не са коментирали заключенията на проведените в ДП СМЕ, респ. са
направили изводи за адекватността в действията на медицинските лица и при
условието, че не са вземат предвид показанията на майката на починалата за
направено от нея съобщение за кървене от носа вечерта и кръв в изпражненията,
за които обстоятелства вещите лица сочат, че са сигурен признак за кървене от
оперативната рана/. И без тези показания
крайните заключения за допуснати нарушения и пропуски в следоперативния период
не се променят.
Така например, от ангажираните в настоящия
процес гласни доказателства – показанията на медицинската сестра В.И.,
отразяванията в историята на заболяването и в рапортната тетрадка, по
категоричен начин се установява, че около 17:00 часа на 26.01.2012г.
опериращият лекар е посетил Д. и е предписал
съответни медикаменти, след поставянето им в 20 часа на 26.01.2012г., в
интервала от 01:00 часа до 06:00 - 07:00 сутринта оперираната не е посещавана
от дежурната сестра, тогава Д. се е оплакала от
болки и неразположение, а майката е споделила, че при ставане й е прилошало
/изрично отразено в рапорта на мед.сестра/. Сестрата е поставила назначената от
предния ден система, след което Д. е следвало да отиде
на планиран преглед при д-р Г. в Окръжна болница
/показания на св.И./. Според показанията на мед.сестра
същата е уведомила д-р В. за отчетените
стойности на кръвното налягане, но конкретни действия вр. с това не са
предприети.
Няма спор, че в ответната клиника не е имало
дежурен лекар – специалист УНГ. Такъв не е бил осигурен и сутринта, когато са
били първите оплаквания на оперираната. Едва около 10.15 часа, след намесата и
със съдействието на личния лекар на Д. Г. същата е
прегледана от специалист – д-р С., при което е
констатиран голям съсирек в дясна тонзиларна ложа, без данни за активно кървене
и повръщане. Последвало е консултация по телефон с д-р Г.
и назначаване на лечение от него само по предоставената му информация – вливане
на глюкозен серум и кръвоспиращо. Около 11:00 часа, при опит оперираната да се
придвижи към Окръжна болница отново й е прилошало, след което е върната в
стаята й. В 11:30 часа са отчетени стойности на хемоглобина 82грл/л. В ИЗ е
отразено, че тогава е повърнала и хематинни материи, след което е взето решение
от д-р Г., без към този момент да е имал преки впечатления от
състоянието на болната, за реоперация на място. Към 12:10 часа е извършена
ревизия на раната, а към 12:45 часа, докато все още е под анестезия са
започнали и проблемите със сърдечната дейност, последвани от настъпилата
клинична смърт.
Проследявайки тези действия на медицинските
лица и състоянието на оперираната, отразено в медицинската документация, вещите
лица по 3СМЕ дават заключение, че няма данни за допуснати пропуски при самото
извършване на първата операция, последвалото кръвотечение от оперативната рана
е било необилно, но продължително, може да се провокира от повишаване на
кръвното налягане, кашлица, както и от някои медикаменти, и да не е свързано с
инсуфициенция на хемостазата по време на операцията. По всяка вероятност
кървенето е настъпило през нощта и е можело да бъде установено само при преглед
от лекар-специалист, което се потвърждава и от данните при извършения преглед
от д-р С.около 10:00 часа на 27.01.2012г. Индиция за кървене,
според вещите лица са и безспорно установените показания за прилошаване и
понижаване на хемоглобина, който макар и към 11:30 да не е бил в
животозастрашаващи стойности е значително по-нисък от показателите към датата
на първата операция. В тази връзка
заключението на вещите лица е, че в действията на медицинските лица сутринта на
27.01.2012г. се наблюдава недооценка на симтоматиката и липса на целенасочени
действия, като са очаквали решенията на оператора д-р Г.,
който пък от своя страна не е имал пряко наблюдение върху състоянието на
пациентката. Това е довело и до забавяне в предприемането на адекватни мерки по
овладяване на кръвоизлива и препятстване настъпването на неблагоприятния изход.
Следователно, от така установеното и даденото
от вещите лица заключение следва извода, че действията на служителите в медицинския
център, в това число и опериращият лекар противоречат на установените в т.7.1.4
и т.8.4 от Наредба № 35 от 2009г. медицински стандарти, установяващи задължение
за хирургическия екип да осигури постоянно наблюдение в следоперативния период;
при възникнали следоперативни усложнения, свързани пряко или индиректно с
извършената оперативна интервенция /в ранния или късния следоперативен период/
операторът да наблюдава и контролира локалния и общия статус на болния; както и
задължение за медицинската сестра да следи общите и специфични показатели в
състоянието на оперирания, да регистрира резултатите и сигнализира лекар при
отклонение от нормата. В медицинския център не е имало дежурен лекар, не е
осъществявано наблюдение през нощта /при условие, че обхваща т.нар. критичен
период, в който могат да настъпят евентуални усложнения/, вместо това грижите
са оставени на преценката на немедицинско лице /майката на починалата/. Медицинската
сестра е уведомила за отчетеното ниско кръвно налягане и прилошаване лекар от
центъра, който не е специалист и който не е реагирал, респ. не е бил осигурен
от страна на ответника преглед от специалист, а такъв е направен чрез
съдействие на личния лекар. След този преглед и данните за съсирек в
оперативната рана предприетите действия от оператора не почиват на негови преки
наблюдения. Цялото това поведение на медицинските лица противоречи на добрата
медицинска практика и на регламентираните в чл.81 ал.2 т.1 от Закона за
здравето принципи за своевременност, достатъчност и качество на оказваната
медицинска помощ.
Ето защо, настоящият състав намира за доказан
първия елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността
на „Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна“ ЕООД – наличие на
противоправно поведение от лицата, на които е възложено изпълнение на работата,
в резултат от която е настъпила смъртта на наследодателката на ищците.
Налице са и останалите предпоставки, а именно
претърпени неимуществени вреди, изразявайки се в душевни болки и страдания,
както и причинна връзка между тях и увреждащото деяние.
От показанията на разпитаните свидетели В.Д.
и Т.Г., възпроизвеждащи непосредствени впечатления от
семейния живот на Д.и Д. Г.,
както и от състоянието на ищците след смъртта на наследодателката им, се
установява, че те са били едно задружно и сплотено семейство, подпомагали се
взаимно и отглеждали с голяма любов дъщеря си, смъртта на съпругата му е била
неочаквана и силен емоционален шок, който и към настоящия момент не е преодолян
– почти всеки ден ходи на гробищата, затворил се е в себе си, плаче, живее със
спомените за съпругата си. Св.Г. сочи още, че брат му не иска да се събира с
предишните си приятели, защото може би си спомня за Д.,
а когато е в такава компания изведнъж става и си заминава.
Свидетелите сочат и това, че предвид
възрастта на детето, първоначално са крили от него за смъртта на майка му,
както и нейни снимки, а едва преди две години й казали, че „майка й е
звездичка“ и я завели на гроба й.
Изхождайки
от характера и итензитета на така претърпените неимуществени, настоящият състав
намира, че справедлив еквивалент съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД е сумата от
по 100 000 лева за всеки един от ищците, което съответства на определените от
първоинстанционния съд размери.
Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение, обществено-икономическа конюктура.
Поради това, съотнасяйки конкретните обстоятелства към всеки един от ищците
няма пречка да се направи краен извод за еднакъв размер на следващото се
обезщетение.
В
контекста на гореизложеното, определяйки горните размери съдът отчита по
отношение на съпруга Д.Г., че смъртта на съпругата му е била внезапна и напълно
неочаквана; загубил е своя спътник в живота, с който е имал силна емоционална
връзка, основана на любов, доверие и взаимопомощ; бил е изправен пред
необходимостта да обясни на невръстното им дете, че е останало без майка; да
полага усилия да компенсира липсващата майчина грижа; да бъде опора както на
дъщеря им, така и на родителите на съпругата му, с които са живели в едно
домакинство, а към настоящия момент – в съседни апартаменти; скръбта и болката
от загубата не са преодолени и към настоящия момент - затворил се е в себе си,
живее със спомените за нея, няма нова връзка.
Относно
детето Д. е безспорно, че загубата на майка й е безвъзвратна и никакъв паричен
еквивалент не може да замести ласката, обичта и майчината грижа, от която е
лишена. Независимо от това, следва да бъдат отчетени обективните обстоятелства,
че към момента на смъртта на Д., детето
е нямало навършени три години, поради което връзката с майка й не е била
толкова емоционално осъзната, а е била основана на физиологичните и
интелектуални потребности, детерминирани от възрастта му. В показанията на
свидетелите не се съдържат данни, респ. няма други ангажирани доказателства,
сочещи за значими нарушения в психо-емоционалното развитие или други проблеми,
които да са обусловени от липсата на родителя. Св. Г. сочи, че Д. е едно
нормално дете.
Ето защо, исковите претенции се
явяват основателни в тези размери.
Поради съвпадането на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от него решение в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Разноски са претендирани и от двете
страни, като по отношение на адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество
е направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. Същото обаче е в
минималния размер по Наредба № 1/2004г., определен според цената на двете
основни искови претенции. При това положение и с оглед изхода от спора, въззивницата
Д.Г., чрез своя баща следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лева, съответно на материалния
интерес по отхвърлената й въззивна жалба.
На основание чл.38 ал.2 ЗА в полза
на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 750.75 лева, съответстващо на материалния
интерес по отхвърлената жалба на „Аджибадем Сити Клиник Медицински център
Варна“ ЕООД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 774/27.04.2018г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. №
2399/2016г., при участие на ЗАД „Алианц България“ - трето-лице помагач на
страната на ответника, в частта, в
която „Аджибадем Сити Клиник
Медицински Център Варна“ ЕООД /с наименование към датата на предявяване на иска
„Сити Клиник Медицински Център Брегалница“ ЕООД/, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Д.Н.Г., ЕГН **********
и Д.Д.Г., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.Н.Г. сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди
лева/ на всеки един от двамата, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални болки и страдания, стрес, притеснение и шок, причинени от противоправно
поведение на служители на ответника – д-р Г.
и м.с. И., осъществено на 26.01.2012г. и 27.01.2012г., довело до
смъртта на Д. К. П.-Г.,
настъпила на 27.01.2012г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2016г./ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от по
30
518.86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците за
периода от 15.12.2013г. до 15.12.2016г. и следващите се съдебно-деловодни разноски, както и в частта, в която е
отхвърлен предявения от Д.Д.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.Н.Г. иск по чл.49 ЗЗД
за разликата над присъдената сума от 100 000 лв. до предявения размер от
150 000 лв.
В частта, в която искът на Д.Г. по чл.49 ЗЗД
е отхвърлен за горницата над присъдените 100 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева, както и в частта относно отхвърлените претенции и
на двамата ищци за обезщетение за забава за периода от 27.01.2012г. до
15.12.2013г. като погасени по давност, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Аджибадем Сити Клиник Медицински Център Варна“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Брегалница“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Д.Т. *** сумата от 6 750,75 лева /шест
хиляди седемстотин и петдесет лв. 75 ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по процесуално
представителство във въззивната инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител
Д.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Аджибадем Сити
Клиник Медицински Център Варна“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 030 /две хиляди и тридесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба, при условията а чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.