Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
С., 30.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Господинова, като разгледа докладваното
от председателя гр. дело № 314 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Д.Н.Н. *** срещу Н.Н.Г. с
ЕГН ********** ***, за поставяне на
ответницата под пълно запрещение на осн. чл. 5, ал. 1
от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че ответницата – нейна дъщеря е родена
на *** ***. Същата е със 91% степен на увреждане – трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, видно от експертно решение № 1690 от 16.12.2015
год. на ТЕЛК към Център за психично здраве – С. област с водеща диагноза –
умерена умствена изостаналост и общи заболявания; недоразвита реч, подчертан
инфантилизъм; микроцефалия; ДЦП. Изтъква, че ответницата
от рождението си страда от малформативен синдром,
проходила по-късно от обичайното – на 1 година и половина, а първите й опити за
произнасяне на срички и думи били едва към 2 години и половина. На тригодишна
възраст започнала да посещава детска градина, а след това – училище по
индивидуална образователна програма с включен ресурсен учител, като обучението
се провеждало при домашни условия, ежедневно по два учебни часа. След като
завършила осми клас била записана в СУ „Х.Я.“, гр. Е., отново по индивидуална
програма за ученици със специални образователни потребности, като родителите я
водели и връщали от училище, тъй като ответницата нямала ориентация и не можела
сама да излиза от къщи и след това да се прибере. Рядко издържала цял учебен
ден, тъй като бързо се уморявала. Въпреки посещенията в училище Н. не успяла да
проговори и да усвоява учебния материал. Не може да изписва буквите, с
изключение на първата буква на името й, не познава цифрите и не може да смята.
Същата е много срамежлива и затворена, трудно се адаптира към непозната среда и
хора; при промяна на обстановката става раздразнителна и неспокойна, навежда
глава и гледа в земята; често става агресивна и раздразнителна при
неудовлетворяване на желанията й; дезориентирана е за време и място; не може да
излиза сама от вкъщи и не може да се придвижва извън познатата й семейна среда;
вкъщи винаги има придружител; не може сама да се обслужва – да си приготвя
храна, да се грижи за хигиената си; не може сама да се облече изцяло. По
изложените съображения моли ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.
На ответницата Г. е бил връчен препис от исковата
молба и доказателствата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез особения представител адв. В.Л.
от САК е депозирала писмен отговор. Счита иска за допустим и основателен, с
оглед представените доказателства.
В
съдебно заседание ищцата моли
молбата да бъде уважена.
Ответницата
чрез назначения й особен представител изразява
становище за основателност на молбата.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете
за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане № 245782/30.08.1999
год., ответницата Н.Н.Г. е родена на *** ***.
С експертно решение на ТЕЛК № 1690/16.12.2015 год. към
Център за психично здраве – С. област на ответницата е определена ТНР 91% с
чужда помощ пожизнено поради общо заболяване с изоставане във физическото и
умственото развитие и водеща диагноза „умерена умствена изостаналост,
недоразвита реч, инфантилизъм, микроцефалия, ДЦП“.
Съгласно епикриза от
21.07.2004 год. ответницата е постъпила на 4-годишна възраст в УСБАЛНП „Св. Н.“,
гр. С. с диагноза „малформативен синдром,
интелектуален дефицит – средна степен“ с умерена степен на умствена
изостаналост, чиято генеза е неизяснена.
Ответницата е пролежала трикратно в клиниката
с проведени КТ на главен мозък, ЕЕГ и психологични изследвания. С времето е
отчетено леко подобрение на експресивната реч с опити за образуване на прости
изречения от две думи.
В удостоверение за завършен VIII клас, издадено на 15.06.2014 год. от ОУ „Х. Б.“, гр. Е.,
е посочено, че Н.Г. е завършила със среден успех. Посочено е, че същата може да
изписва елементи от букви, познава букви на близки хора; издава звуци, няма
говор; отговаря на въпроси с кимане на глава; използва срички и кратки думи;
може да изписва елементи на цифри; показва количество с пръсти, има
пространствена ориентация.
Според психолого-педагогическа
характеристика на ответницата същата на 13 години е с видимо изоставане в
нервно-психическото развитие, като е ориентирана към физически и интелектуални
умения на ниво 5-годишно дете; има елементарни и бедни предметно-действени
представи; вниманието е неустойчиво, паметта е механична и краткотрайна; има
слаб самоконтрол, уменията и навиците й са на ниво втора-трета група в детска
градина; няма добре развита фина моторика, не познава
цветовете, не знае посоките.
Според показанията на св. И. – брат на ищцата, оветницата лежала в болница веднага след раждането й поради
проблеми със слуха, несъразмерност на пръстите и главата. Не е установена
конкретна причина за малформацията. В детството последната
не се развивала нормално, като не можела да говори, а впоследствие започнала да
употребява само едносрични и двусрични думи. Понастоящем също не може да
говори, въпреки, че разбира какво й се казва; невинаги отговаря с кимане на
глава; не може да пазарува и да се обслужва сама; не може да се ориентира извън
къщи; не познава парите; не познава и не знае хранителните продукти; не може да
бъде оставена сама вкъщи; може сама да се храни, но не може сама да си сервира;
за личната хигиена се грижи нейната майка.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на Н.Г.. Същата е неориентирана
за време и място, на зададените въпроси не отговоря и с нея не може да се
установи пълноценен вербален контакт.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
роднина, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед
вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ
място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Считано
от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от
Въпреки
гореизложеното, в случая поставянето на
ответницата под пълно запрещение е в неин интерес, с оглед здравословното й състояние.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от психично заболяване, с водеща диагноза „умерена
умствена изостаналост, недоразвита реч, инфантилизъм, микроцефалия,
ДЦП“. Степента на заболяването при ответницата е такава, че я ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същата не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, т.е.
налице е първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна
по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното
заболяване е пречка в пълен обем тя сама да се грижи за себе си и
да защитава своите интереси. От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че здравословното състояние на ответницата е сериозно увредено, като
при тази степен на умствено изоставане същата
не може лично да полага грижи за себе си, да се самообслужва и да преценява и
защитава личните и имуществените си интереси; не е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Това състояние се потвърждава и от разпита на свидетеля, според който ответницата
не може сама да се справя с ежедневните си нужди, като с оглед на състоянието й
се налага ежедневно обгрижване от родители и близки.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответницата
следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Н.Н.Г.
с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с
чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община Е., обл. Софийска за
учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: