Р Е Ш Е Н И
Е
№.....
Гр.Кърджали, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 876 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е искова молба от “ Агенция за събиране
на вземания ” ЕАД гр. София против Д.П.К. , с която
ищецът претендира установяване на съществуване на вземане от ответника по
издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 372/ 2018г. по описа на КРС за сумата 17 558.64 лв., представляваща неизпълнени парични задължения
по Договор за потребителски кредит N PLUS-13908928/04.10.2016г., от която
11 857.37 лв. главница, 4 496.89 лв. договорна лихва за периода от
20.06.2017г. до 20.12.2020г. и 1 204.38 лв. обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 21.07.2017г. до 28.02.2018г. включ., ведно със
законната лихва върху главницата от 11 857.37 лв., считано от
01.03.2018г./дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до
окончателното й изплащане на задължението , по който договор е налице неизпълнение на парично задължение от
страна на ответника. Сочи се в исковата молба , че на 21.08.2017г. е сключен
Договор за продажба и прехвърляния на вземания от дата 27.07.2017г. в полза на “Агенция за събиране на вземания ” ЕАД гр. София, по силата на който БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането в полза на ищеца,
произтичащо от Договор за потребителски кредит N PLUS-13908928/04.10.2016г. ,
сключен между банката и ответника.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в настоящото
производство. В съдебно заседание в писмена молба поддържа иска и моли
съда да го уважи.
Ответникът Д.П.К. в срока по чл.131
от ГПК депозира отговор на исковата молба чрез назначения му особен представил, с който счита предявения иск
за неоснователен и недоказан, тъй като
от приложените към исковата молба доказателства не се установява твърдението,
че ответникът е получил и съответно
дължи сумата в размер на 17 558,64 лв., произхождаща от Договор за потребителски кредит N PLUS-13908928/04.10.2016г., сключен между БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника. Моли съда да отхвърли иска, за което излага
съображения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
По делото се
установяват изложените в исковата молба обстоятелства,че на 04.10.2016г.
ответникът сключил Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-13908928/04.10.2016г., отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 13908928 за
сумата от 12000,00 лв., която
следвало да бъде изплатена на 50 бр.
месечни погасителни вноски с размер 387,22 лв., включваща и договорна лихва - печалба
за дружеството – в размер на 17,48% , застрахователна премия – 2250,00 лв. и
такса ангажимент – 420,00 лв., при което общият размер на паричното задължение възлизало
на 19 361,00 лв. при годишен процентна разходите: 21,19 %.
Страните договорили в
чл. 5 от Договора, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
По делото се спори,че заеманата
сума от 12000,00 лв. е реално предадена на ответника.
На 27.07.2017г. между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството му на купувач и кредиторът БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на продавач е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
съгласно който продавачът прехвърлил на купувача дължими на продавача вземания,
подробно индивидуализирани в Приложение №1 – неразделна част от договора,
произтичащи от договори за потребителски кредит с длъжници, включващ дължимите
суми, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително дължим остатък по главница, лихва, просрочена лихва, неустойки
такси и всички разноски,неизплатени към датата на отписване, посочени по пера в
Приложение №1 - неразделна част от
настоящия договор.
С приложеното по делото Приложение №1 от 21.08.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. под № PLUS- 13908928 е прехвърлено вземането към ответника Д.П.К. по Договор за
потребителски кредит № PLUS - 13908928/04.10.2016г. от 04.10.2016г.,включващо остатък от отпусната главница /без включена
застраховка/ -11 857,37 лв., остатък договорна лихва - 4496,89 лв.,остатък лихва за просрочие - 469,58 лв., или, общо дължимо задължение в
размер на 16823,84 лв.
Ищецът представя с исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, чрез ищеца с адресат ответникът и изпратено на посочения в Договор за
потребителски кредит № PLUS-13908928/04.10.2016г. адрес: ***, в което уведомява последния, че всички
плащания на дължими суми по договора за потребителски кредит следва да бъдат заплащани
на ищеца. Уведомлението не било връчено,
поради отсъствието на получателя и изключен телефон. Същото, обаче, е връчено
на ответника в настоящото производство с исковата молба.
С пълномощно № 3230/2018г. продавачът БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да
уведоми съгласно чл.99 , ал.3 от ЗЗД - длъжниците за сключения Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
Ищецът е входирал на 01.03.2018г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 372/2018г. по
описа на КРС, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 173
от 01.03.2018г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 17 558,64
лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за потребителски
кредит № PLUS-13908928/04.10.2016г., от която 11 857,37
лв. главница, 4 496,89 лв. договорна лихва за периода от
20.06.2017г. до 20.12.2020г. и 1 204,38 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.07.2017г. до
28.02.2018г. включ., ведно със законната лихва върху главницата от 11 857,37
лв., считано от 01.03.2018г. /дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 401,17 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 351,17 за
държавна такса и 50 лв. за държавна такса. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.1 от ГПК при спазване на
процесуалните предпоставки за връчване чрез залепване на уведомление и в
дадения на заявителя – ищец едномесечен срок, считано от 04.05.2018г., ищецът е
предявил на 01.06.2018г. иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
От допуснатото до изслушване заключение по назначената по делото съдебно
-счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и съдът изцяло възприема,
се установява, че общо заплатените от ответника суми по Договор за
потребителски кредит № PLUS-13908928/04.10.2016г. са в размер на 1161,66 лв. и
същите са направени преди договора за прехвърляне на вземането, представляват
три погасителни вноски по договорения
погасителен план с вальор 15.11.2016г., 20.12.2016г. и 23.01.2017г., с което частично
е погасено задължението в посочения
размер, като е формиран остатък от 16354,16 лв., в т.ч. главница 11 857,37 лв.,
включваща застраховка кредит 270,00 лв., като договорната лихва за целия срок
на кредита е 4496,89 лв., а лихвата за
забава върху главницата 11857,37 лв. за периода от 21.07.2017г. до 31.05.2018г.
е в размер на 1037,60 лв. Вещото лице е установило и че на 05.10.2016г.
кредиторът е превел заемната сума в размер на 11580,00 лв., представляваща
сумата по кредита в размер на 12000,00 лв. след приспадане на такса по кредита
в размер на 420,00 лв., по банковата сметка на ответника. С последното същият е
изпълнил задълженията си по чл.1 от договора за потребителски кредит.
Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането - 20.07.2017г. кредиторът е имал качеството
на небанкова финансова институция за потребителско кредитиране в България,поради
което за същия не е съществувало изискването обявяване на предсрочната
изискуемост по смисъла на т.18 от ТР №4/2013г. ,като в тази връзка съдът
съобрази задължителната практика по чл.290 от ГПК в Решение №99/01.02.2013 по дело
№610/2011 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно която уредбата
на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата сума и при уговорена в
договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за
възнаградителни лихви и такси. При което съдът намира направеното от особения
представител възражение в тази насока за неоснователно.
При тези данни, съдът намира предявените искове за частично основателни по
следните съображения:
По делото безспорно се установява валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника и праводателя на ищеца по договор за заем.
Частичното изпълнение от страна на длъжника по заемния договор чрез погасяване
на първите три вноски в общ размер на 1161,66 лв. съдът приема като признание
за точно изпълнение от страна на кредитора на задълженията на същия,включително
за реално предаване на сумата предмет на договора за заем по банковата сметка
на ответника,в каквато насока е и заключението па в.л. /л.104 от делото/, на които съответства
задължението на длъжника за връщане на заемната сума. Установено бе, че
ответникът е спрял погасяването на задължението си считано от 20.07.2017г.,
когато е настъпил падежът на шестата неплатена вноска, при което съгласно чл.5 изр.2 от договора за заем кредитът
е превърнат в предсрочно изискуем. Установен бе и размерът на непогасения
остатък по паричния заем, а именно, главница, възлизаща на 11857,37 лв., договорна лихва – 4496,89 лв. за периода
от 20.06.2017г.
до 20.12.2020г., чиято дължимост следва да бъде установена, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 01.03.2018г. – постъпване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда съобразно чл.125 от ГПК - до окончателното изплащане на вземането. Съдът намира и установителния иск за лихва за
забава за основателен с оглед основателността на иска за главница, като на осн.
чл.162 от ГПК и посредствум онлайн калкулатор определя размера на същия за
периода от 21.07.2017г. до деня, предхождащ постъпване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 28.02.2018г. на сума в размер на 734,56 лв., до който размер
искът е основателен, а за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 1204,38 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Сключеният договор от 27.07.2017г. за прехвърляне между заемодателя и ищеца
ЕАД на вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с длъжници, неизпълняващи задълженията си на
заемополучатели по тях и съобщаването на извършената цесия на ответника уведомление,приложено
към исковата молба, което съгласно
съдебната практика е редовно съобщаване на длъжника, пораждат правото на ищеца
да претендира изпълнение на процесния договор за заем, доколкото бе установено
и че вземането от ответника е част от цедираните вземания и е включено в пакета
от вземания с изричното му посочване в
Приложение №1/21.08.2017г. под № 12, неразделна част от договора за цесия. Ето
защо, в случая следва да се направи извод, че процесното вземане е редовно прехвърлено
в патримониума на ищеца.
Съгласно т.12 от същото тълкувателно решение съдът дължи да разпредели
отговорността за разноски в заповедното производство съобразно изхода на
делото, произнасяйки се за същите с осъдителен диспозитив. С оглед крайния
изход на делото, ищецът има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
съразмерно уважената част на иска и представения списък на разноските по чл.80
от ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответника, както следва: в
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 351,70 лева за
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или,общо 401,17
лв., от които следва да бъдат присъдени 244,68 лв.; в настоящото производство
ищецът е направил разноски в размер на 351,18 лв. за внесена държавна такса,
1056,76 лв. – възнаграждение за назначения на ответника особен представител, 120,00 лв. за възнаграждение за вещо лице,
като е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер от 350,00
лева или, общо, 1907,94 лв., от които ответникът следва да бъде осъден да
заплати 1163,67 лв.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.К. с ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми:
11857,37 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-13908928/04.10.2016г., ведно със законна лихва, считано от датата
на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.02.2018г. до
окончателно изплащане на вземането, 4496,89 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2020г. и 734,56
лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 21.07.2017г. до 28.02.2018г. включ., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 173/01.03.2018г. по ч.гр.д.№ 372/2018г. по
описа на КРС,като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на длъжника дължимостта на
обезщетението за забава в размер на законната лихва за разликата над 734,56 лв.
до пълния предявен размер от 1204,38 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 372/2018г.
на Районен съд–Кърджали в размер на 244,68
лв. и разноски в исковото производство в размер на 1163,67 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
.
Съдия: