Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело
№ 464 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна
жалба от А.А.Ц. и Ц.И.Ц., чрез адв. И.Н.
срещу решение № 66 от 06.04.2020 год. по гр.д. № 1876/2018 год. на РС-Ботевград,
с което са отхвърлени предявените от А.А.Ц. и Ц.И.Ц.
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“ АД, искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 8000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в
щети по собствения им лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № СО4985АХ в размер
на пазарната му стойност, при пътно-траспортно произшествие на 08.07.2017 г. по
вина на водача на седлови влекач „МАН ТГХ 18 440 4х2 БЛС“ с рег. № СА7653ХН,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. На ответното дружество са присъдени
разноски.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че от
приетия протокол за ПТП, който представлява официален документ се установява,
че водачът на „МАН“ е виновен, тъй като е нарушил чл. 15, ал. 1 от ЗДвП –
следва да се движи възможно най-вдясно по платното за движение. Това се
установявало и от приетата експертиза – при маневра разминаване, водачът на
седловия влекач „МАН“ се е движил близо до разделителната линия на платното за
движение. Посочва, че ако водачът е бил спазил разпоредбата на чл. 15 от ЗДвП
не би настъпило и ПТП и не биха настъпили вреди по лекия автомобил. Фактът, че
е имало образувано досъдебно производство срещу водача на т.а. „Ивеко“ за
причиняване на средна телесна повреда на водача на „МАН“, не променя извода за
виновността на водача на „МАН“.По изложените съображения моли да бъде отменено
изцяло решението на РС-Ботевград и да бъдат уважени исковете, като претендират
разноски за двете инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с който
жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни
съображения, че не било доказано водача на т.а. МАН с рег. №
СА7653ХН – В.М. да е извършил нарушение на ЗДвП. С противоправното си поведение
водача на т.а. Ивеко с рег. № СА 2508АН е поставил водача на МАН в невъзможност
да вземе мерки, за да не причини вреди. Посочва, че поведението на водача на
т.а. МАН, макар и вредоносно, не е противоправно, поради което не може да се
ангажира гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от
произшествието.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да
обжалват постановеното от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта
– в обжалваната му част,
като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо в обжалваните части.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе по основателността на жалбата,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
РС-Ботевград
е сезиран с искова молба от А.А.Ц. и Ц.И.Ц.
срещу ЗАД "ОЗК-Застраховане"
АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, с които молят
да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 8000, 00 лева,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в
щети по собствения им лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № СО4985АХ,
настъпили при пътно-траспортно произшествие на 08.07.2017 г. по вина на водача
на седлови влекач „МАН ТГХ 18 440 4х2 БЛС“ с рег. № СА7653ХН, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва
исковете по размер. Твърди, че вината за процесното ПТП е на водачът на т.а.
„Ивеко“. Оспорва констативния протокол за ПТП от 08.06.2017 г. относно
механизма на ПТП.
След самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на
първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към нея.
Между страните по делото не
се спори, че ищците са собственици на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Алхамбра“, с рег. № СО4985АХ, видно от договор за покупко-продажба на МПС от
06.08.2013 г.
Не се спори, че МПС марка
„МАН“ с ДК № СА7653ХН е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с начална дата
06.06.2017 г. и крайна дата-05.06.2018 г.
Не се спори, че на
08.06.2017 г., в 15,20 часа на главен път I-1 около 193 км. е настъпило ПТП, с
участици МПС, марка „Ивеко“, с ДК № СА2508АН, управлявано от В.Н. П.-участник №
1, и МПС марка „МАН“ с ДК № СА7653ХН, полуремарке „Кьогел“ с ДК № КН 3354ЕВ,
управляван от В.Б.М. –участник № 2. При разминаване двата автомобила се
сблъскват, като в следствие на удара водачът на вторият автомобил изпада от
автомобила на пътното платно, ППС-2 продължава движението си без водач, при
което блъска паркирани извън платното за движение автомобили, сред които и този
на ищците. Спорен се явява въпроса за механизма на ПТП, респективно
противоправното поведение на двамата водачи.
Възраженията на жалбоподателите,
че водачът на седловия влекач „МАН“ е
виновния водач за причиненото ПТП е неоснователно.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по см.
на чл. 179 ГПК. Ако не е бил оспорен в хода на процеса, той се ползва не само с
обвързваща съда доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице, но и с материална
доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното
длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г., т. д. №
1506/2013 г., на ВКС, І ТО; Решение № 98/25.06.2012 г., т. д. № 750/2011 г., на
ВКС, ІІ ТО; Решение № 73/22.06.2012 г., т. д. № 423/2011 г. на ВКС, І ТО; Решение
№ 24/10.03.2011 г., т. д. № 444/2010 г. на ВКС, І ТО, всички постановени по
реда на чл. 290 ГПК).
Ответникът, на който се противопоставя
протокола, може да оспори истинността му, което е и сторено, и проверката на
оспорения документ може да бъде извършена с всички възможни доказателствени
средства включително и с разпит на свидетели. Обвързващата доказателствена сила
на протокола за ПТП, обаче не освобождава съда от задължението да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства като
автотехническа експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства и др.
Протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно
наличието или не на виновно поведение на участвало в ПТП лице. При оспорване
съдържанието на протокола, предвид характера му на официален свидетелстващ
документ, доказателствената тежест за установяване на неговата невярност се
носи от оспорващата го страна.
По делото е извършена съдебна
авто-техническа експертиза, която посочва, че от техническа гледна точка
вероятната причина за настъпване на произшествието е субективното действие на
водачът на товарен автомобил „Ивеко АД260 Т 31“ с органите на управление на
автомобила, което е довело до управление на автомобил, натоварен с
извънгабаритен товар, без да е сигнализиран за това и навлизайки в лентата за
насрещно движение е блъснал движещият се срещу него седлови влекач „МАН“
с ДК № СА7653ХН, полуремарке „Кьогел“. Превозвания извън габаритен товар с товарен автомобил „Ивеко“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение на разстояние около 60 см. Вещото лице посочва, че
водачът на „МАН“ не е навлизал в насрещното платно. От автотехническата
експертиза се установява, че е налице причинно-следствена връзка
между механизма на процесното ПТП и настъпилите щети върху МПС „Сеат Алхамбра“
с рег. № СО4985АХ, собственост на ищците, като щетата на автомобила била тотална.
Тези аргументи на вещото лице са
достатъчни да аргументират извода на съда, че вина за настъпване на ПТП има
единствено водачът на товарен автомобил „Ивеко“ и че с поведението си водачът
на седлови влекач „МАН“ с ДК № СА7653ХН не е станал причина за настъпване на
ПТП.
В случая районният съд е изпълнил задължението си да изследва механизма
на осъществяване на ПТП и е установил, че фактическите констатации, съдържащи се в протокола за ПТП противоречат на останалия събран
по делото доказателствен материал – на изготвената съдебно-автотехническа експертиза,
като правилно е кредитирал последната, тъй като
протокола за ПТП, няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и относно наличието на виновно
поведение на участвало в ПТП лице.
С оглед на изложеното въззивният съд
приема за правилни изводите на районния съд относно механизма на ПТП. Не беше
установено виновно и противоправно поведение от страна на водача на седлови
влекач „МАН“, което да се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед изложените съображения
въззивния съд намира, че въззивната жалба на А.А.Ц. и Ц.И.Ц. е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид изхода на спора, основателна е
претенцията на "ОЗК-З." АД за присъждане на разноски, които възлизат в
размер на 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 06.04.2020
год. по гр.д. № 1876/2018 год. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА А.А.Ц. с ЕГН: ********** и Ц.И.Ц. с ЕГН: **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на ЗАД "ОЗК-З." АД, ЕИК:,
със седалище и адрес на управление *** разноски за въззивното
производство в размер на 100, 00 /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.