Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На четиринадесети май година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Вяра Баева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7819
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.
86 от ЗЗД.
Настоящото производство е образувано,
след като с решение № 1336 от 28.05.2018г., постановено по гр.д. № 1970/2017г.
по описа на САС, ГК, Х-ти състав, въззивния съд е отменил на основание чл.240,
ал.1 от ГПК, неприсъственото решение № 6008 от 15.07.2016г., постановено по
гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав и е върнал делото на СГС
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените в
искова молба обстоятелства Г.Т.Б., ЕГН ********** е предявил срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ******, кондикционен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сума в размер на 17
930 евро, с левова равностойност – 35 068 лева, представляваща дадено с
оглед на отпаднало правно основание - прекратен Предварителен договор за
продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от 01.03.2009 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата
молба – 08.06.2015г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че с
Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на
строителство от 01.03.2009 г. ответникът „С.“ ЕООД се е задължил да прехвърли
на ищеца правото на собственост върху средните недвижими имоти: 1. Апартамент
№10 със застроена площ 84.94 кв.м, находящ се на 5 етаж, състоящ се от антре,
тоалетна, дневна с трапезария с лоджия и кухненски бокс, коридор, спалня с
лоджия, спалня, баня с тоалетна, заедно с припадащите се 6.549 % идеални части
от общите части на сградата, равни на 18.92 кв.м, и съответните идеални части
от мястото, заедно с мазе № 10, разположено на сутерена на сградата, с площ от
8.21 кв.м., заедно с припадащите се 0.184 % идеални части на сградата, равни на
0.53 кв.м. и 2. Гараж № 2 със застроена площ от 20.74 кв.м, находящ се на първи
етаж на сградата, заедно с припадащите се 1.552 % идеални части от общите части
на сградата, равни на 4.48 кв.м, и съответните идеални части от мястото,
находящи се в средноетажна жилищна сграда с 12 броя апартаменти, 4 броя студия,
1 брой магазин, паркоместа - общ брой 17: 8 гаража в сградата и 9 открити
паркоместа, със застроена площ на сградата 252,22 кв.м, застроен обем на
сградата 4418,12 куб.м, с обща разгъната застроена площ 1704,31 кв.м, съгласно
одобрен на 17.11.2008 г. архитектурен проект и разрешение за строеж № 86 от
24.11.2008 г., влязло в сила на 09.12.2008 г., на гл. архитект на СО - район
Подуяне, изградена в УПИ XX - 462, от квартал 280 Б, по регулационния план на
град София, м. „Левски”, комплекс „Ботевградско шосе - Рилска обител - юг”, с
площ от 652 кв.м.
Поддържа,
че на основание чл. 2 от Договора във връзка с Приложение № 2 към последния е
заплатил на вноски на ответника сумата в общ размер от 17 930 евро,
представляваща част от цената по договора в общ размер от 77 000 евро, както
следва. 1. сумата от на 12 685 евро, заплатена преди подписване на Договора,
като на основание чл. 2 от Приложение № 2, Договорът служи за разписка за
заплащането на тази сума; 2. сумата от на 1600 евро, заплатена на 13.01.2010
г., съгласно Разписка от 13.01.2010 г.; 3. сумата от 1600 евро, заплатена на
03.10.2010 г., съгласно Разписка от 03.10.2010 г; 4. сумата от 1600 евро,
заплатена на 04.11.2010 г., съгласно Разписка от 04.11.2010 г. и 5. Част от
пета вноска в размер на 445 евро, заплатена на 04.11.2010 г., съгласно Разписка
от 04.11.2010 г. Твърди, че страните са прекратили сключеният между тях договор
със Споразумение от 16.11.2010 г., поради което претендира връщане на сумата в
размер от 17 930 евро, като заплатена с оглед на отпаднало правно основание.
Твърди, че е поканил ответникът да заплати доброволно горепосочената сума с
нотариална покана per. № 3932, том ИБ, № 53 на Нотариус И.С.Н., с район на
действие Софийски районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 040, връчена
на 11.05.2015 г. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Прилага писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК
ответното “С.” ЕООД, чрез
пълномощника адв.П. А.- САК е подало писмен
отговор, в който е изложено становище за
недопустимост на исковата претенция. Сочи се, че въз основа на постановеното
неприсъствено решение и преди неговата отмяна от САС, ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист за претендираните от него суми, като въз основа на него е
иницирал изпълнително производство, по което всички суми са били събрани.
Предвид изложеното сочи, че за ищеца е отпаднал правния интерес от търсената с
предявения иск защита. В условията на евентуалност, счита предявения иск за
неоснователен. Заявява, че договорът от 01.03.2009г. не е прекратен, като в
допълнителното споразумение от 16.11.2010г. е направено изявление за
прекратяване на друг договор – такъв от 01.03.2010г. Заявява, че допълнителното
споразумение като основание за прекратяване сочи чл. 26 от договора, а с
посочената клауза страните са уговорили неустойка за неизпълнение в размер на
заплатените от ищеца до момента на прекратяването суми. Сочи още, че ищецът е
признал собственото си неизпълнение, както и че дължи неустойка в размер на
платените суми, които са в размера на претендираната сума. Претендираната от
него сума е била задържана като неустойка от ответника, следователно не е била платена
при отпаднало основание. Налице е било антиципирано изпълнение на задължението
за неустойка. Заявява още, че сумата от 12 685 евро е заплатена по друг договор
- от 25.02.2008 г. Този договор е бил изменен с анекс от 23.12.2008 г., в който
страните са уговорили, че платеното по него не полежи на връщане в случай, че
същият се прекрати поради неплащане на втората част от цената в размер на 50
739 евро в срок до 28.02.2009 г. Той е бил развален автоматично към датата на
сключване на договора от 01.03.2009 г., поради неплащане на дължимата цена.
Оспорва сумата от 12 685 евро да е заплатена по предварителния договор от
01.03.2009г., оспорва че същата сума подлежи на връщане, оспорва и че
останалите суми подлежат на връщане. Прилага писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Й.К. поддържа предявения
иск.Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.П. А. оспорва предявения
иск.Представя писмена защита.
Софийски градски съд, I- 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между ищеца като купувач –възложител и ответното дружество продавач
–изпълнител е сключен
Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на
строителство от 01.03.2009 г. /л.10-л.14
от приложеното гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, I -9
с-в/ Съгласно чл.1 от ответното „С.” ЕООД се
е задължил да продаде на ищеца Г.Т.Б. правото на собственост върху Апартамент
№10, мазе №10 и Гараж №2, от жилищна сграда, която ще бъде построена в
гр.София, кв.”Левски”, ул.”******, заедно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от мястото. Купувачът – изпълнител, от своя страна, съгласно
уговореното в клаузата на чл.2 от предварителния договор се задължил да заплати
цена на имотите, определена в Приложение №2, която е окончателна и включва
разходите по изпълнение на СМР по приложение №1, дължимото ДДС, цената на
вещното право на собственост, цената на земята, възнаграждението на
продавача. Продавачът в качеството си
на изпълнител приел да построи за сметка на възложителя със собствени сили и материали недвижимите имоти в срокове
и по начин, определени в договора. В раздел „Срок на изпълнение”, чл.5 от
предварителния договор, е предвидено, че ответното дружество, като изпълнител
гарантира за цялостно изграждане на сградата и имотите предмет на договора до
Акт обр.15 в срок 21.12.2010г. В раздел „права и задължения на купувач –възложител”
е уредено задължението на ищеца
да извършва плащане на цената по реда и при условията предвидени в договора
/чл.21/ и задължението му да сключи с продавача – изпълнител договор за
прехвърляне собствеността на върху имотите в срок от 3 месеца от подписване на
акт образец №14. В раздел „Отговорност за неизпълнение”
и конкретно в клаузата на чл.26 от Предварителен договор от
01.03.2009г. е уговорено от страните, че при неспазване на
сроковете за плащане определените в
Приложение №2 вноски, продавачът – изпълнител има право да
прекрати едностранно договора, като купувачът –възложител губи направените вноски до момента на прекратяването и няма никакви претенции към продавачът-изпълнител.
В последния абзац на предварителния договор е отразено, че неразделна част от
него са Приложение №1 относно довършителните работи в строителството, които ще извърши
продавача – изпълните и Приложение №2 за уговорената цена на имотите - Апартамент
№10, мазе №10 и Гараж №2.
Видно от приетото неоспорено
приложение № 2 към предварителния договор, в същото е залегнала покупната цена на имотите -
Апартамент
№10, мазе №10 и Гараж №2 и графика на
плащането й. /л.16 от приложеното
гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в/
Уговорено било, че крайната покупна цена на
недвижимите имоти е 77 000 евро
/чл.1 от приложение №2/, като цената не подлежи на промяна. Според чл.2 от приложение №2, купувачът – възложител Г.Б.
се задължил да заплати на ответника
продавач уговорената цена от 77 000 евро по следния начин: първа вноска
12 685 евро е заплатил при подписване на предварителния договор, втора,
трета, четвърта, пета и шеста вноска всяка от по 1600 евро, при достигане на
кота, съответно +2,53м., +5,36м., +8,19м., +11,02м., +13,85м., но не по- късно
от един месец от достигане на посочената кота, като в противен случай е прието
да се прилага т.26 от договора. Последната седма вноска в размер на 56 315
евро, било уговорено купувачът да плати при
достигане на фаза груб строеж, но не по-късно от издаване на удостоверение по чл.182, ал.2 ЗУТ. В частта относно заплащането на първа вноска
12 685 евро, приетото неоспорено Приложение № 2 към Предварителния
договор от 01.03.2009 г., има характер на разписка относно извършеното от ищеца
плащане към ответното дружество.
Твърдението на ответника,
че сумата 12 685 евро е заплатена по друг договор - от 25.02.2008 г. е неоснователно, доколкото приложение № 2 към предварителния договор, третира покупната цена на имоти - Апартамент №10,
мазе №10 и Гараж №2, чието изграждане и продажба е предмет на предварителен
договор от 01.03.2009г.
Ответното
дружество не доказа в хода на производството пред СГС, че между страните е
сключен друг договор - от 25.02.2008 г., както и връзката му с процесния.
Приета е
неоспорена разписка от 13.01.2010г., за платена от ищеца Г.Б. на ответното „С.” ЕООД, сума от 1600 евро в брой, като втора вноска по Предварителен договор за
продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от 01.03.2009г. относно
Апартамент №10, мазе №10 и Гараж №2- гр.София, кв.”Левски”, ул.”******. Не е спорно, ч е разписката е подписана от П.П.– управител на ответното „С.”
ЕООД. /л.18 от гр.д. № 7391/2015г. по описа на
СГС, ГО, 9 с-в/
Приета е
неоспорена разписка от 03.10.2010г., за
платена от ищеца Г.Б. на ответното „С.”
ЕООД, сума от 1600 евро в брой, като трета вноска по Предварителен договор за
продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от 01.03.2009г. относно
Апартамент №10, мазе №10 и Гараж №2 - гр.София, кв.”Левски”, ул.”******. Не е спорно, ч е разписката е подписана от П.П.– управител на ответното „С.”
ЕООД. /л.19
от гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в/
Приета е
неоспорена разписка от 04.11.2010г., за
платена от ищеца Г.Б. на ответното „С.”
ЕООД, сума от 1600 евро в брой, като
четвърта вноска по Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и
възлагане на строителство от 01.03.2009г. относно Апартамент №10, мазе №10 и
Гараж №2 - гр.София, кв.”Левски”, ул.”******.
/л.20
от приложеното
гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в/
Представена
и втора разписка от 04.11.2010г., за платена от ищеца Г. Б. на ответното
„С.” ЕООД, сума от 445 евро, като
част от пета вноска по Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и
възлагане на строителство от 01.03.2009г. относно Апартамент №10, мазе №10 и
Гараж №2. /л.21 от гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в/ Разписката от 04.11.2010г. обективира
частично плащане, представляващо неизпълнение задълженията на ищеца, като
купувач-възложител в количествено и в темпорално отношение, относно задължението
му по чл.2 от предварителния договор от
01.03.2009г. да заплати цена на имотите в размера и в сроковете уговорени в
Приложение №2.
Не се спори, че между ищеца и ответното дружество окончателен договор не е
сключен.
Видно от неоспорено двустранно подписано Споразумение от 16.11.2010г. към Предварителен
договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от
01.03.2009г. относно апартамент №10 и мазе №10, като продавач-изпълнител и
ищецът Г.Б. като купувач-възложител,
приели, че до 16.11.2010г., купувачът – възложител е в забава на
задължението си за заплащане на цената уговорено в чл.2 от договора и съгласно
приложение № 2 се споразумели да прекратят предварителния договор на основание чл.26 от същия. /л.17 от гр.д. №
7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в/ Не се спори, че споразумението от 16.11.2010
за прекратяване на предварителния договор е подписано от ищеца Б. и от П.П.–
управител на ответното „С.” ЕООД.
Представена е Нотариална покана per. № 3932, № 53 на Нотариус И.Н., с район
на действие СРС, вписан в НК под № 040, връчена на 11.05.2015 г., с която
ищецът Г.Т.Б. е поканил ответното„С.” ЕООД,
да му заплати по посочена банкова сметка ***, като платена на отпаднало
основание във връзка с прекратяване на
Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на
строителство от 01.03.2009г. видно от нотариалното удостоверяване на гърба на
поканата, същата е връчена на ответника на 22.05.2015г./л. 22 от гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9
с-в/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният
кондикционен иск предвид подържаните твърдения в исковата молба и в становище
вх. № 10322 от 25.01.2019г. е допустим и
следва да бъде разгледан. Неоснователно е възражението на ответника, че
осъдителния иск се явява недопустим, с оглед проведеното изпълнение, след
постановено неприсъствено решение.
С решение № 1336 от 28.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 1970/2017г. по описа на САС, ГК, Х-ти състав, въззивния
съд е отменил на основание чл.240, ал.1 от ГПК, неприсъственото решение № 6008
от 15.07.2016г., постановено по гр.д. № 7391/2015г. по описа на СГС, ГО, 9-ти
състав, поради което е оборена
изпълнителната сила на решението постановено по реда на чл.238 и чл.239 ГПК.
По
същество:
Предявен е иск с пр. основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с цена на иска 17 930 евро, представляваща платена
сума по Предварителен
договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от
01.03.2009 г., който е прекратен със споразумение на 16.11.2010г., ведно със
законните лихви върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното и изплащане.
Доказателствената тежест по исковете за връщане на полученото без
основание се разпределя съобразно общите принципи на гражданския процес -
чл.154 ГПК. Фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на получено
без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането и липсата на
основание за това, а в тежест на ответника е да установи претендираното от него
основание.
Нормата
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда три отделни фактически състава на неоснователното
обогатяване. Според третия от тях, подлежи на връщане даденото на отпаднало
основание. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, съответно че е налице основание за
задържане на полученото от него.
Предвид
обсъдените по-горе доказателства безспорно е, че страните са обвързани от Предварителен
договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на строителство от
01.03.2009г., по който ищецът е платил на ответника сумата размер на 17 930 евро. В този смисъл по
делото е установено, че е извършено плащане от ищеца на ответника на годно
правно основание.
Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорите
имат силата на закон за тези, които са ги сключили. А съгласно чл. 20а ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основанията предвидени в закона.
Страните не спорят, че на 16.11.2010г.
със двустранно Споразумение от 16.11.2010г. предварителния
договор е прекратен на основание чл.26
от същия, поради това, че купувачът –
възложител е в забава на задължението си за заплащане на цената уговорено в
чл.2 от договора и съгласно приложение № 2
Правото да се развали/прекрати
договорът е потестативно/преобразуващо. То принадлежи само на страните по договора.
Предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранния
договор са кумулативно три на брой:1.Да е налице неизпълнение на договорно
задължение на една от страните.2.Неизпълнението да е виновно и 3.Кредиторът, упражняващ правото на разваляне
да е изправен. Правото на разваляне на двустранен договор може да бъде
упражнено само от изправната страна срещу неизправната страна по договора. В
случая е налице неизпълнение на задълженията на ищеца, като купувач да извърши плащане
на договорена вноска в срок и в
договорения размер/разписка от 04.11.2010г.,
за платена от ищеца Г.Б. на ответното „С.”
ЕООД, сума от 445 евро, като част
от пета вноска в уговорен размер от
1600евро/. В чл.26 от предварителен договор от 01.03.2009г. изрично е уговорено,
че при неспазване на
сроковете за плащане определените в
Приложение №2 вноски, продавачът – изпълнител има право да
прекрати едностранно договора, като купувачът –възложител губи направените вноски до момента на прекратяването.
Страните могат
отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват.
Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно
правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен
обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и
добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
В случая се
установи, че страните са уговорили
предварително размера на обезщетението за причинени вреди ответника, като
продавач- изпълнител при неизпълнение в темпорално отношение на поетите от
ищеца парични задължения по предварителен договор от 01.03.2009 г., като са
включили чл. 26 в Раздел "Отговорност за неизпълнение” на договора.
В
неоспореното Допълнителното споразумение от 16.11.2011 г. като основание за
прекратяване се сочи именно чл. 26 от договора, а с посочената клауза страните
са уговорили неустойка за неизпълнение в размер на заплатените от ищеца до
момента на прекратяването суми.
Не
съществува правна пречка един договор да бъде развален по взаимно съгласие.
След като може развалянето да бъде направено с едностранно волеизявление, то по
аргумент от по - силното основание следва, че то може да бъде извършено и по
споразумение между страните /проф. А.К., „Облигационно право“, книга първа,
изд. „Софи - Р“ 1992 г., стр. 295/. С подписването на споразумението,
извънпроцесуално ищецът е признал
собственото си неизпълнение на задължението за плащане в срок и в уговорен
размер. Във всички пунктове на чл.2 от приложение №2 към процесния предварителен
договор, е предвидено, че при забава на
купувачът – възложител се прилага клаузата за прекратяване по т.26 от договора,
с едностранно изявление на продавача –изпълнител.
Претендираната от ищеца сума е била
задържана от ответното дружество - продавача –изпълнител по договора като неустойка по чл.26
и следователно не е била платена при отпаднало основание. Налице е било
антиципирано изпълнение на задължението за неустойка. В тежест на ищеца беше да
установи, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както и че е прекомерна. Такова пълно и главно доказване не беше
проведено. Практиката на ВКС по този въпрос е непротиворечива. Решение № 127 от
20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1907/2015 г., II т. о., ТК, Решение №
229/29.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3530/2015 г., II т.о., Решение №
288/14.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 771/2010 г., IV г.о./. Ищецът дори не е посочил
според кои от критериите на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за
неустойка е нищожна. Що се отнася до прекомерността, то следва да се има
предвид, че неустойката не следва да се намалява до размера на действително
претърпените вреди, а следва да запази наказателната си функция Решение № 85 от
14.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 589/2008 г., II т.о./
Съгласно задължителните указания по ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2013 г., ОСГТКь когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е
развален поради виновно неизпълнение на длъжника, не е дължима неустойка за
забава, НО ако е уговорена е дължима неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне. Решаващия състав
намира, че в клаузата на чл.26 от процесния договор, страните отнапред са
уговорили неустойка за вредите от прекратяване на предварителния договор,
поради неспазване на сроковете за плащане на цената от купувача, в размер на
платените вноски до прекратяването. В
контекста на свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД, гражданската
отговорност при неизпълнение може да бъде определена от страните по договора и
нейната обезщетителна функция да се реализира, чрез предвиждане на клауза за
неустойка.
Горното обосновава извод, че основанието на
което процесните суми са получени от ответното дружество съществува, а именно
уговорена в негова полза неустойка при прекратяване на договора. Предвид на
това, не е налице твърдяното в исковата молба отпадане на основанието, на което
е извършено плащането на процесната сума, което обосновава неоснователност на
предявения иск за връщане на сумата от 17 930 евро. Неговата
неоснователност обосновава неоснователност и на обективно съединения иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Несвоевременно и преклудирано е възражението на ищеца, за нищожност на
клаузата за неустойка, което не е въведено в исковата молба. На следващо място
възражението е недоказано. В тежест на ищеца беше да установи,
че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и
че е прекомерна. Такова пълно и главно доказване не беше проведено. Практиката
на ВКС по този въпрос е непротиворечива. Решение № 127 от 20.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 1907/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 229/29.06.2017 г. на ВКС по
т.д. № 3530/2015 г., II т.о., Решение № 288/14.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
771/2010 г., IV г.о./. Ищецът дори не е посочил според кои от критериите на ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от последния разноски в размер на 1920 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2018г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** против „С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, искове за с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сума в размер на 17 930 евро,
представляваща дадено с оглед на отпаднало правно основание - прекратен
Предварителен договор за продажба на недвижими имоти и възлагане на
строителство от 01.03.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от дата на завеждане на исковата молба – 08.06.2015г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Т.Б., ЕГН **********, да
заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата 1920 лв., разноски
по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред САС.
СЪДИЯ: