Р Е Ш Е Н И Е
№ 1862
гр. Пловдив, 15 октомври
2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1899
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
К.А.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адвокат М.Б.- пълномощник, обжалва Решение №260527
от 14.05.2021г. по Н.А.Х. дело №7327 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., VI-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №20-1030-008784
от 28.08.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“
(С“ПП“), при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на жалбоподателя
И. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и е лишен от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на процесуалните
правила, постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено
процесното НП, както и присъждане на направените съдебни разноски- 300,00 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът- Сектор
“Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 15.07.2020г., около 23:30ч., е
извършена проверка от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр.
Пловдив, на ул. “Чорлу“ до №80. В рамките на проверката е прието за установено,
че касаторът И. управлява собствения си лек автомобил “ФОРД МОНДЕО“, с Рег.№*****.
Касаторът И. е изпробван на 15.07.2020г. в 23:54ч., за евентуална употреба на
алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510“, с фабричен №ARNA 0178, при което е отчетена концентрация на алкохол в
издишания въздух от 1,37 ‰ (промили). От страна на П.М.П.- мл. автоконтрольор в
С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на касатора И. е издаден Талон за изследване с
№0062383, представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3,
ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба
№1).
Според
съдържанието на посочения талон за изследване, И. е уведомен, че в срок до 45
мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св.
Георги“ - Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на И. на
16.07.2020г. в 00:15ч. Като доказателство по преписката е налично заверено
копие на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от д-р П.К., с посочен
код на лечебното заведение ********** (“Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Свети Георги““ АД, гр. Пловдив), удостоверяващ обстоятелството,
че на 16.07.2020г., в 00:35ч. е взета кръв за алкохол от К.А.И., в присъствието
на ст. полицай И.П..
За установеното в
рамките на проверката П.П. съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия GА, №264664 от 16.07.2020г., с който деянието на И., изразяващо
се в управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,37 ‰
(промили), установена с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510“, с фабричен №ARNA 0178, се квалифицира като административно нарушение по смисъла
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН.
Освен това, по делото е
налично заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 21.07.2020г. на прокурор от Районна прокуратура (РП) – Пловдив, с което се
прекратява бързо производство (БП) №509 по описа на Първо районно управление (I-во РУ) при ОД на МВР-
Пловдив за 2020г., прокурорска преписка №6502 по описа на РП- Пловдив за 2020г.
Бързото производство се прекратява, тъй като от назначената и изготвена
химическа експертиза (Протокол за извършена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина (ПХЕ) №411 от 17.07.2020г.) се установява,
че съдържанието на алкохол в кръвта на К.А.И. е под 1,2 на хиляда (1,06 ‰
(промили), според ПХЕ №411 от 17.07.2020г.) и не е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК (Наказателен кодекс) или
по друг текст от Особената част на НК.
Пак според посоченото
постановление, “След влизане на
постановлението в сила, копие от същото, ведно с преписката да се изпратят на
началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР гр. Пловдив, с оглед реализиране на
административно-наказателна отговорност спрямо К.А.И.…“. Постановлението е
адресирано до касатора И., както и до С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив.
По делото не са
ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на цитираното постановление
на прокурор от РП- Пловдив, нито пък за датата, на която постановлението, ведно
с преписката, постъпва в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, след което е издадено
процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според настоящия състав
на съда, административнонаказателното производство, приключило с издаването на
процесното НП, е образувано със съставянето на АУАН, Серия GА, №264664 от 16.07.2020г.,
съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, като образуването на БП №509 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив
за 2020г. (прокурорска преписка №6502 по описа на РП- Пловдив за 2020г.) не
води до автоматично прекратяване на административнонаказателното производство,
тъй като няма изрична резолюция за целта, съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН.
След прекратяване на БП
№509/2020г. с постановлението от 21.07.2020г. на прокурора от РП- Пловдив не са
налице две производства за едно и също деяние, като с постъпването на преписката
по БП №509/2020г. в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив продължава
административнонаказателното производство.
На следващо място, както правилно е прието от
страна на районния съд, констатираните нарушения на изискванията за форма на
НП, предвид погрешното посочване в същото, че по случая са образувани БП
№209/2020г. по описа на I-во РУ Пловдив и прокурорска преписка №4976/2020г.
по описа на РП- Пловдив, вместо БП №509/2020г. по описа на I-во РУ Пловдив и прокурорска преписка №6502/2020г. по описа на РП- Пловдив,
не са съществени нарушения, тъй като не препятстват правото на защита на
наказаното лице, респективно наказаното лице да разбере съдържанието на обективираното
от административнонаказващия орган волеизявление, с което се ангажира административнонаказателната
му отговорност, нито пък препятстват съдебния контрол.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260527 от 14.05.2021г. по Н.А.Х. дело №7327 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., VI-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №20-1030-008784
от 28.08.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на К.А.И., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………