Определение по дело №393/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260288
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Методиев Павлов
Дело: 20203200500393
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№ 2600288

 

гр. Добрич,  05.11.2020 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на петнадесети октомври  две хиляди и двадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА    

          ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ПАВЛОВ

                                 ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

с участието на секретар разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ  в. ч. гр. д. № 393/2020 г.  по описа на Окръжен съд - Добрич: Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

         Частно гражданско дело № 393/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на К.К.К. и К.И.К. – двамата с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 8 срещу Заповед № 2097/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3746/2014 г.  по описа на Районен съд – Добрич в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

                  В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги, с които „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София установява вземанията си към длъжниците и относно отсъствието на удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 ГПК на документа. Жалбоподателите претендират  отмяна на атакувания съдебен акт и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

         Ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София оспорва частната жалба.

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срок и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

„БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417  с вх. рег. № 20662/16.10.2019 г., с дата на пощенското клеймо 12.10.2019 г. срещу К.К.К., К.И.К. и ***К. за следните суми: 165 897.52 лв., представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 05.09.2007 г., 44 075.66 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.02.2016 г. – 0910.2016 г.; 1 006.80 лв. – представляваща лихвена надбавка за забава за периода 19.03.2016 г. – 09.10.2019 г.; 276.49 лв., представляваща законна лихва за периода 10.10.2019 г. – 15.10.2019 г.; 1 429.60 лв., представляваща дължими такси и разноски.

 По повод подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 3746/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Районен съд - Добрич, на основание  чл. 411, ал. 2 ГПК, разгледал заявлението в разпоредително заседание и издал Заповед № 38464/25.11.2019 г., с която е разпоредил на длъжниците К.К.К., К.И.К. да заплатят солидарно на банката горепосочените суми и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно отговорния длъжник ***К..  

Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в заповедното производство – дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Подаденото от молителя заявление отговаря на изискванията на утвърдения образец съгласно Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със  заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието ( обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008г., изм. и доп., бр. 52/10.07.2009 г., бр. 64/03.08.2018 г.,  бр. 85/29.10.2019 г. – Решение № 3988 на Върховния административен съд от 19.03.2019 г., доп., бр. 99/17.12.2019 г. ).

Банката е от кръга на правните субекти, посочени в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, за които законодателят е предвидил възможността за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, които установяват съответните вземания. 

В настоящия случай, подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците е основано на извлечение от счетоводните книги по партидата на посочените длъжници за поетите задължения по договор за банков кредит. Документът по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК ( ред. към 15.10.2019 г. ) в конкретната хипотеза е извлечението от счетоводните книги. Този извод следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК. Употребата на съюза „или“ сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ“ и „извлечение от счетоводните книги“ и на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки.

Приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги съдържа изискуемата от чл. 60, ал. 2 ЗКИ информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и  размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на задълженията по договора за банков кредит.

Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква наличието на следните два кумулативни елемента: 1. обективен ( неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на съответния брой вноски ) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит ).

Наличието на обективният елемент  се установява от редовността на извлечението от счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила – чл. 55, ал. 1 ТЗ, чл. 182 ГПК. 

Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост. Както е разяснено в т. 18 от ТР – 4 - 2014 – ОСГТК, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем (  включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми ). Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ  или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Едностранното волеизявление на кредитора за обявяване предсрочната изискуемост на дълга трябва да е изразено ясно и недвусмислено, конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението.

Приложените към заявлението покани обаче не съдържат никакви подробни описания на задълженията на  длъжниците – общ размер на неиздължената част, в т. ч. главница, лихви, разноски, кои от тези задължения са с настъпили падеж, дата на настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед на това не може да се счете, че уведомлението е породило съответното правно действие.

При така установената фактическа и правна обстановка, се налага изводът, че в разглеждания случай не е налице субективният елемент – надлежно волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит. В случая не са налице предпоставките на чл. 418, ал . 2, изр. първо, поради което разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 419 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2097/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3746/2014 г.  по описа на Районен съд – Добрич в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 

 2.