Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

 

№ 171

Ямбол, 07.11.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол     в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700084 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на „А. **” ЕООД-гр.Сливен, *, ЕИК **, с управител Я.И., съдебен адрес ***, офис ., адв.С.Е., с която се претендира да бъде осъдена Община Ямбол да му заплати следните суми:

-1500 лева, обезщетение за изплатени наеми за м.2,3 и 4.2022г, ведно със законова лихва в размер на 176,25 лева за периода от 03.02.2022 г. до предявяване на исковата претенция;

-1263,14 лева, обезщетение за унищожени продукти, ведно със законовата лихва от 148.52 лева за периода от 03.02.2022г до предявяване на исковата претенция;

-6000 лева, обезщетение за нереализирани печалби, ведно със законовата лихва в размер на 705 лева за периода от 03.02.2022 г. до предявяване на исковата претенция и

-1964,36 лева, обезщетение за изплатените заплати и осигуровки за м.3 и м.4.2022 г., ведно със законовата лихва в размер на 230.88 лева, представляващи обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, причинени от Заповед № ТУ/**-*****/ 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол, която заповед е обявена за нищожна с влязло в законна сила на 21.04.2022 г. Решение № **/05.04.2022 г. по адм. дело № **/2022 г. на ЯАС

Твърди се, че причинно-следствената връзка между прогласената за нищожна от Заповед № ТУ/**-*****/ 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол и претърпените от ищеца вреди се изразява в невъзможността да бъде използвано наетото помещение като „Заведение за бързо хранене" за периода м.2, 3 и 4.2022 г., от което се произтекли и описаните по-горе вреди.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.Е., която поддържа претенциите с искане да бъдат уважени изцяло по съображенията посочени в исковата и конкретизиращата молба, като се присъдят и направените по делото разноски.

За ответната страна Община Ямболсе явява М.К., началник отдел „Правни дейности“ в община Ямбол, която счита исковата молба за недопустима, респ. неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение като правя възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, по съображения че обекта, за който се претендират имуществени щети не е въведен по надлежен ред в експлоатация, не може да функионира като заведение за бързо хранене и в този смисъл всички вреди са в резултат на незаконосъобразните дейстия на собственика и наемателя на обекта, а не от страна на община Ямбол.

Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че с влязло в сила съдебно решение процесната заповед за забрана ползването на обекта е провъзгласена за нищожна и в резулктат на същата ищецът е претърпял претендираните имуществени вреди за заплатени наем, заплати, осигуровки, а също и от унищожаването на продукти, като счита че следва да му бъде присъдено обезщетение по отношение на тези искове, а що се касае до иска за нереализирани печалби, същият счита за недоказан, т.к. не се събраха каквито и да е доказателства, че при продължаване дейността на обекта то би се реализирала претендираната печалба и затова този иск следва да бъде отхвърлен.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за наем от 05.02.2021 г. Г.С.Х. в качеството си на собственик съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот с рег.№ ДГ/05-******/19.08.2014 г., с вх.рeг. ****/20.08.2014 г. на СВ-Ямбол е отдал под наем на „А. **” ЕООД-гр.Сливен с управител Я.И. недвижим имот, а именно търговско помещение в гр.Ямбол, представляващ самостоятелен обект с индетификатор *****.***.**.** ведно със склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.**.**.17, ул. „*“ по КК на гр.Ямбол с площ от 133 кв. м. и склад 26 кв. м., съгласно договора за покупко - продажба на недвижим имот от 18.08.2014 г. В договора изрично е посочено, че имотът ще бъде използван за търговска дейност, като промяната на функционалното му предназначени става само със съгласието на Наемодателя и е уговорено, че срока на договора се сключва за три години, считано от 05.02.2021 г.

Със Заповед № ТУ/**-*****/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол е забранено ползването на обект „Кафе сладкарница" с идентификатор

*****.***.**.** по КК на гр.Ямбол, с адрес ул."*" като „Заведение за бързо хранене", до представяне на необходимите надлежно издадени строителни книжа и документи, а именно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта.

По данни от изх.№ ****-*/01.03.2022 г. на ЕРЮГ-EVN група във връзка със Заповед № ТУ/**-*****/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол и изх.№ ****-*****/22.02.2022 г. на Община Ямбол на 28.02.2022 г. е прекъснато електрозахранването на обект „Кафе сладкарница", находящ се в гр.Ямбол, ул.“*“ в непосредствена близост до бл.36 на ул.“Г.С.Р.“ и детска площадка, като съгласно отговор на ЕВН по запитване вх.№ ********/11.10.23 г. електрозахранването е възстановено на 18.04.2022 г. около 15,00 часа.

По жалба на Г.С.Х. с Решение № **/05.4.2022 г. по адм.д.

№ **/2022 г. Административен съд-Ямбол е обявил нищожността на Заповед № ТУ/**-*****/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол, като съдебния акт е влязъл в законна сила на 21.04.2022 г.

С Удостоверение за въвеждане в експлоатация № УВЕ-**/20.04.2023 г. е въведен в експлоатация строеж-заведение за бързо хранене /преустройство на

„Кафе сладкарница“, представлявяща сграда с идентификатор *****.***.**.** и С.О.С./ и самостоятелен обект в сграда/с идентификатор *****.***.**.**.**, с административен адрес гр.Ямбол, ул."*".

По делото е назначена, изслушана и приложена съдебно-икономическа експертиза, която отговаря на поставените от ищеца въпроси:1.Какъв е размера на платения наем от „А.**” ЕООД за ползването на обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол, с адрес ул."*" като „Заведение за бързо хранене" за периода м.2, 3 и 4.2022 г.?; 2.Има ли в обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол унищожени хранителни продукти в периода м.2, 3 и 4.2022 г. от „А. **” ЕООД и на каква стойност са? Било ли е възможно описаните хранителни продукти да бъдат преместени/вложени в друга изпълнявана от „А. **" ЕООД дейност или обект, и ако не по каква причина? Каква е законовата лихва върху стойността на унищожените в обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** хранителни продукти от датата на унищожението им до датата на входиране на исковата молба?; 3.Какъв е размера на нереализираната печалба в обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол за всеки от месеците м.2, м.3 и м.4.2022 г., като се сравни с реализираната печалба от същия обект за предходния месец, в който обекта е работил-м.1.2022 г.? Каква е законовата лихва върху нереализираната печалба в обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол за всеки от месеците до датата на входиране на исковата молба? И 4.Какъв е размера на платените трудови възнаграждения на служителите на дружеството работили в обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол, като и на платените за всеки един от тях осигуровки за месеците 2, 3 и

4.2022 г.? Каква е законовата лихва върху така изплатените суми за всеки от месеците до датата на входиране на исковата молба?

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.

Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай не е налице причинна връзка между постановените незаконосъобразни актове, отменени, респ. обявени за нищожни със съдебните решения и сочения за настъпил вредоносен резултат.

За да обоснове искането си ищецът твърди, че претърпените имуществени вреди са в резултат на невъзможността да използва наетото по Договор за наем от 05.02.2021 г. помещение като „Заведение за бързо хранене", заради забраненото със Заповед № ТУ/**-*****/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол ползване на обекта, която заповед е обявено за нищожна с Решение № **/05.4.2022 г. по адм.д. № **/2022 г. Административен съд-Ямбол.

На първо място липсва задължителното изискване претендираните за претърпени вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, т.к. в случая е опосредено от договора за наем или са налице две правоотношения, едното административно между община Ямбол и собственика на имота и друго облигационно между собственика на имота и ищеца като наемател.

В този аспект в административната процедура приключила с издаването на Заповед № ТУ/**-*****/ 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол е участвал единствено собственика на имота Г.С.Х., който е подавал възражения и жалби и до когото е адрисирана цялата кореспондениция. В този смисъл само той е адресат на заповедта и може да търпи неблагоприятни последици от действието й, но не и ищеца „А. **” ЕООД, който не е страна в административното производство и не може да черпи права, заради обявяването на заповедтта за нищожна.

Понастоящем правата на ищеца произтичат от договора за наем и свързаните с това задължения на наемодателя, поради което не може да претендира вреди причинени от обявената за нищожна заповед, т.к. и преди издаването на тази заповед община Ямбол не е имала задължение да осигури възможност на ищеца да ползва обекта, т.е. между тях не е съществувало правоотношение, което да е променено с постановяването на заповедта или нейната незаконосъобразност.

На второ място, независимо от това, издадената заповед не се е отразила по никакъв начин на ищеца да упражнява предоставените му от договора за наем права.

Видно от сключения договор за наем на „А.**” ЕООД е предоставен за ползване недвижим имот, а именно търговско помещение с площ от 133 кв. м. ведно със склад 26 кв. м., който имот да бъде използван за търговска дейност.

Никъде в договора за наем не е посочено, че помещението ще се ползва като заведение, поради което и наложената със Заповед № ТУ/**-******

/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол забрана за ползването на обекта като „Заведение за бързо хранене" не е променила правното състояние на ищеца, за да претендира вреди от действието на тази заповед.

На трето място със Заповед № ТУ/**-*****/03.02.2022 г. на зам.кмета на

Община Ямбол е забранено ползването на обект „Кафе сладкарница" с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр.Ямбол, с адрес ул."*" като

„Заведение за бързо хранене", до представяне на необходимите надлежно издадени строителни книжа и документи, а именно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, като нищожността й е била обявена поради липса на материална компетентост на издателя й, без съдът да е разгледал спора по същество.

По силата на чл.178, ал.4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

В тази връзка и доколкото въпросния строеж-заведение за бързо хранене

/преустройство на „Кафе сладкарница“, представлявяща сграда с идентификатор *****.***.**.** и С.О.С./ и самостоятелен обект в сграда/с идентификатор *****.***.**.**.17, с административен адрес гр.Ямбол, ул."*" е въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №

УВЕ-** на 20.04.2023 г., то ползването му преди тази дата е недопустимо и не може да се претендират вреди от неговото възпрепятстване.

На четвърто място претенциите са недоказани и по размер.

По делото липсват каквито и да е доказателства за реално осъствяваната от ищцовото дружество дейност в наетото търговско помещение, а още по-малко то да се е ползвало като заведение за хранене, като последното не може да се установи единствено от факта на заплащания наем.

В тази връзка в заключението си вещото лице констатира, че при „А. **“ ЕООД е наличен Протокол за брак, съставен в резултат на извършена на 28.02.2022 г. на инвентаризация на налични стоки в обект „Заведение за бързо хранене „Д.к.Н. и този протокол е осчетоводен от дружеството, като е дебитирана сметка *** „Други разходи“ срещу кредита на сметка *** „Стоки“, със сума в размер на 1263,14 лв., с основание „Протокол за брак“.

В същото време по делото не са ангажирани доказателства, установяващи че дружеството е разполагало с продукти на такава стойност, както и относно техния вид, количество и трайност, за да се направи обоснован извод за тяхното реално бракуване и неговата необходимост. Приложният в тази връзка Опис на стоки към 28.02.2022 г. не може да се ползва като доказателство, т.к. липсват първични считоводни документи и не е налице документална обоснованост.

Паралелно е житейски и логически необосновано заведение за хранене да подържа в наличност н.р. 60 бр. пилешко месо, общо 120 бр. кисело мляко, 20 кг. скумрия, общо 140 кг. бланширани картофи, 120 кг. кайма, 2х180 бр. яйца и т.н.

В тази връзка следва да се отбележи, че Заповед № ТУ/**-***** на зам.кмета на Община Ямбол е издадена на 03.02.2022 г. и оспорена от адресата й Г.Х. на 21.02.2022 г. когато е входирана жалбата му в ЯАС, докато електрозахранването на обект „Кафе сладкарница", находящ се в гр.Ямбол,

ул.“*“ е прекъснато на 28.02.2022 г.

Поради това наемодателят е имал възможност в минимум седмодневен срок да уведоми дружеството, за да прояви последното грижата на добрия търговец и извърши необходимите действия за реализиране или опазване на малотройните продукти.

При липса на достоверни данни какво е било количеството на продуктите не може да се приеме за обоснован довода, че за седем дни е било невъзможно да се вложат в твърдяната дейност на дружеството или да се преместят на друго подходящо място, а се е налагало единствено и само да бъдат бракувани.

Що се отнася до нереализираните печалби, то се касае до едно предположение, което не може да мотивира уважаване на заявената претенция.

В резултат на посочените доводи в обощение се налага извода, че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от издадената заповед, за да ангажират отговорността на ответната страна, както и че ищцовото дружество е развивало дейност в противоречие със законовите изисквания за въвеждане в експлоатация на обектите, поради което и не може да се ползва от противоправното си поведение.

Предвид посоченото, липсата на един от задължителните елементи на фактическия състав,  а именно причинната връзка между отменения административен акт и вредоносния резултат, както и недоказаността по размер водят до неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото не са дължими направените от ищеца разноски и искането му за присъждане на такива следва да се отхвърли.

Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли и искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“,

„държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. **” ЕООД-гр.Сливен, *, ЕИК **, с управител Я.И. ИСКОВЕ да бъде осъдена Община Ямбол да му заплати следните суми:

-1500 лева, обезщетение за изплатени наеми за м.2,3 и 4.2022г, ведно със законова лихва в размер на 176,25 лева за периода от 03.02.2022 г. до

предявяване на исковата претенция;

-1263,14 лева, обезщетение за унищожени продукти, ведно със законовата лихва от 148.52 лева за периода от 03.02.2022г до предявяване на исковата претенция;

-6000 лева, обезщетение за нереализирани печалби, ведно със законовата лихва в размер на 705 лева за периода от 03.02.2022 г. до предявяване на исковата претенция и

-1964,36 лева, обезщетение за изплатените заплати и осигуровки за м.3 и м.4.2022 г., ведно със законовата лихва в размер на 230.88 лева, представляващи обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, причинени от Заповед № ТУ/**-*****/ 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол, която заповед е обявена за нищожна с влязло в законна сила на 21.04.2022 г. Решение № **/05.04.2022 г. по адм. дело № **/2022 г. на ЯАС

ОТХВЪРЛЯ искането на „А.**” ЕООД-гр.Сливен, *, ЕИК **, с управител Я.И. за присъждане на направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на община Ямбол за присъждане на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете