Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260142 14.01.2021
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 17892 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от С.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и М.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***
против Е.Т.У., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск
с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.
С искова молба с вх. №
70758/01.11.2019 г., подадена от С.К.А. и М.К.А. е поискано да бъде осъдена
Е.Т.У. да заплати общо на ищците сумата от 2000.42 лева, която представлява
½ от стойността на наемната цена за имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. *** с административен адрес: ***с предназначение: за
търговска дейност, със застроена площ от 47.65 кв.м за периода от м.октомври
2018 г. до 10.11.2019 г., която наемна цена била прихваната с извършените от
дружество „Андолито Консулт България“ ЕООД, с ЕИК ********* подобрения на
стойност 4000.84 лева, подробно описани в исковата молба по пера и стойности,
която сума била получена от дружеството по проект с рег. № ***с наименование
„Пет в едно. Две модерни работни места за лица с увреждания в галерия Point Art
BG“. Твърди се, че ответник Е.У. била съсобственик с ищците на ½ ид.
част върху така описания имот, ползването на който бил реално поделен, като
частта, която била отдавана под наем на „Андолито Консулт България“ ЕООД с
извършените подобрения неоснователно обогатявали ответницата, тъй като срещу
тях ищците не били получили наемната цена на ползваната от тях реална част, а
за сметка на това ответницата получила имот с подобрения. Посочва се още, че с
прихващането на пълния размер на наемната цена за процесния период ищците са се
обеднили със сумата от 2000.42 лева за сметка обогатяването на ответника У.,
тъй като последната отдавала под наем обособената нейна реална част, а с
извършеното прихващане с наемната цена от подобренията върху нейните идеални
части ищците не получили съответната част от наема за процесния период, като
стойността на собствеността на У. се била увеличила. Молят за уважаване на
предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника Е.Т.У. оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва се
необходимостта и уместността на извършените СМР, оспорва се действителността на
наема и извършеното прихващане, оспорва се обедняването на ищците за сметка обогатяването
на ответника. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че: ищците са собственици на ½ ид. д. от процесния имот, а
ответницата на останалата ½ ид. ч. /вж. протоколно определение на съда
от 19.05.2020 г. – л. 98-гръб/. Съдът приема тези обстоятелства за
доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства, а именно: Протокол от 13.04.1993 г., постановен по гр. д. №
2262/1993 г. по описа на Районен съд – ***, ХVІ гр. с. /л. 142-143/;
Споразумение с нотариална заверка на подписите от 05.04.2002 г. по описа на
***/л. 80 – 82/; писмо с изх. № *** на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, в който е посочено, че със Заповед № ***на Н. на СГКК-*** за
изменение на КККР, като СО с ИД – *** и ***, се обединяват в един обект, който
получава ИД ***– „за търговска дейност“ /л. 144/; Решение № 3481 от 26.10.2015
г., постановено по гр. д. № 4435/2013 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с. /л. 89 –
92/; Протокол за оглед на недвижим имот от 15.01.2020 г. по изп. д. № *** по
описа на ***и приложен към него Оценителски доклад /л. 101 – 111/; Обявление за
публична продан на недвижим имот с изх. № **** г. по изп. д. № *** по описа на
****/л. 34/; Протокол за обявяване на купувач на недвижим имот по чл. 492 ГПК
от 21.11.2019 г., постановен по изп. № *** по описа на ****/л. 49 – 57/;
Протокол за разпределение от 05.12.2019 г., постановен по изп. № **** по описа
на **** /л. 47 – 48/.
По делото няма
спор, а и от посочените писмени доказателства, безспорно се установи, че към
процесния период, страните са били съсобственици на процесния недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № ****. на ** на АГКК, последно
изменен със Заповед № ***на **на СГКК-***, с административен адрес на имота:
*** който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, с брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 47.65 кв.м.,
при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: СОС с идентификатор № ***и
СОС с идентификатор № ***; под обекта: няма; над обекта СОС с идентификатор №
***; ведно с прилежащите части: 1/9 ид. ч. от общите части на сграда с
идентификатор № *** и 1/9 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №
*** на ** на АГКК, с административен адрес на имота: ***, с площ от 172 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор няма; номер по
предходен план: **, ** по плана на ЦГЧ,парцел **-***, при съседи на поземления
имот: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***,
поземлен имот с идентификатор № ***
По делото са
приети като писмени доказателства и – договор за наем на недвижим имот от ***,
сключен между ищците и „Андолито Консулт България“ ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който ищците са отдали за временно и възмездно ползване на посоченото
дружество, търговски обект – магазин-север – обособено помещение със западна
входна врата към обект с идентификатор № ***, състоящ се от ефективна търговска
площ от 20.25 кв. м. и складов помещение, при месечен наем от 300 лева, със
срок на договора – 1 календарна година, считано от ***; Анекс към договор за
наем № **** на недвижим имот от 22.05.2018 г., в който ищците и „Андолито
Консулт България“ ЕООД, уговорили, че наемателят ще извърши текущ ремонт на
наетата площ от 22 кв. м., като ремонтните дейности ще бъдат заплатени от
наемателя и ще са за сметка на наема, който ще се дължи на наемодателите в
месеците след приемане на извършената дейност, като е уговорено, че текущите
ремонтни дейности за сметка на наемодателя не може да надвишава обща стойност
от 4000 лв. и ще бъде приспадната от дължимия наем; фактура № ***от 30.07.2018
г., от която се установява, че „Андолито Консулт България“ ЕООД, е закупило
строителни материали на обща стойност 749,20 лв. с ДДС /л. 10/; преводно
нареждане за сумата от 749,20 лв. от 27.07.2018 г., ведно с дневен отчет по
сметка за превод на сумата от 749,20 лв. /л. 13-14/; Акт за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта от 02.08.2018 г. /л. 11/; Договор № З-ОР от 23.07.2018
г., сключен между Агенция за хора с увреждания към Министерство на труда и
социалната политика и „Андолито консулт България“ ЕООД; Договор за доставка/услуга/смр
№ 2 от 06.08.2018 г. във връзка с изпълнение на проект по договор за БФП рег.
*** чл. 25 от ЗИХУ; фактура № 634 от *** за закупуване на строителни материали
на обща стойност 706,80 лв.; фактура № *** от **** г. за закупуване на
строителни материали на стойност 702 лв.; Приемо-предавателен протокол от ***.
/л. 17/; преводно нареждане за сумата от 1408,80 лв., с посочено основание: по
фактури ** и ** от **** и дневен отчет по сметка за превод на сумата от 1408,80
лв. /л. 18-19/; Договор за доставка/услуга/смр № 3 от *** г. във връзка с изпълнение на
проект по договор за БФП рег. ***. по чл. 25 от ЗИХУ /л. 20/; фактура № ***от
*** г. за закупуване на строителни материали на обща стойност 1842,84 лв., с
приложен приемо-предавателен протокол /л. 21/; гаранционна карта от ***.; ЕО
декларация за съответствие от 13.07.2017 г.; преводно нареждане за сумата от
1842,84 лв. и дневен отчет по сметка за превод на сумата от 1842,84 лв. /л.
24-25/; Договор
за доставка/услуга/смр № ** от *** г. във връзка с изпълнение на проект по
договор за БФП рег. № З-ОР/23.07.2018 г. по чл. 25 от ЗИХУ /л. 26/; Констативен
протокол ***., подписан между „Агенция за хората с увреждания“ и „Андолито
консулт България“ ЕООД /л. 27-28/, ведно с Технически отчет за изпълнение на
дейностите включени в бюджета на проектното предложение от 29.10.2018 г.,
финансов отчет на проект и застрахователна полица от */** /л. 29-32/;
споразумение за прихващане № * от 31.12.2019 г., сключено между „Андолито
консулт България“ ЕООД и М.К.А., за прихващане на сумата от 2000 лв. по фактура
№ **** г. и СИС № *** г., като страните са уговорили, че задължението на
дружеството в размер на 2000 лв., се приспада за сметка на наем в размер на
2000 лв., като в резултат на извършеното прихващане към 31.12.2019 г., задължението
на дружеството е изплатено /л. 113/; споразумение за прихващане № ** от
31.12.2019 г., сключено между „Андолито консулт България“ ЕООД и С.К.А., за
прихващане на сумата от 2000 лв. по фактура № *** и *** г., като страните са
уговорили, че задължението на дружеството в размер на 2000 лв., се приспада за
сметка на наем в размер на 2000 лв., като в резултат на извършеното прихващане
към 31.12.2019 г., задължението на дружеството е изплатено /л. 114/; сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, съответно за М.А. и С.А. /л.115-116/;
фактура № *** от 31.12.2019 г. за сумата от 2000 лв., с посочено основание:
„услуга по ремонт на офис срещу наем по договор“ /л. 118/ и фактура № *** от
31.12.2019 г. за сумата от 2000 лв., с посочено основание: „услуга по ремонт на
офис срещу наем по договор“ /л. 117/; съобщения за резултати от обработката на
Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за двете ищци
/л.119-136/.
По делото е
прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
установило, че описаните в исковата молба и представените във връзка с това
писмени доказателства, подобрения на имота, са действително изпълнени, като е
посочило, че периодът за извършване на СМР, съгласно приложените по делото
фактури е през 2018 г.
При устното
изслушване на експерта /протокол от о.с.з. от 21.10.2020 г./, същият заяви пред
съда, че е била на място в присъствието на двете ищци и е видяла всички
подобрения на имота. Вещото лице, посочи също, че цената по фактурите съвпада
със средните пазарни цени за такъв вид СМР. Подобренията са почти нови и
запазени. Разделението на имота е с лека преградна стена. Подобренията са
съвсем нови, като СМР-тата не са амортизирани. Запазени са.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предявена е претенция за
неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат следните предпоставки –
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях, като при
уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил
без основание, но само до размера на обедняването.
Съгласно разпоредбата на чл. 59
от ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Задължението по чл.
59 ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като право на
обеднелия по чл. 59 от ЗЗД е да получи това, с което друг се е обогатил за
негова сметка без основание. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума,
която по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две
стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се
дължи връщане на по-малката между двете стойности.
От съвкупния анализ на събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, безспорно се установи, че в процесния период м. октомври 2018 г. до
10.11.2019 г., страните са били съсобственици на недвижим имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. *** с административен адрес: *** с предназначение:
за търговска дейност, със застроена площ от 47.65 кв.м. Следва да се посочи, че
разпределението на ползването, може да се осъществи по различен начин с оглед
характеристиката на съсобствения имот. Когато съсобственият имот включва един
обект, при възможност за това, се разпределят части от този имот за ползване от
отделните съсобственици, при възможност отредените им реални части от него да
съответстват по площ на притежаваните върху него права на собственост в идеални
части, което в настоящия случай е сторено, чрез Споразумение с нотариална
заверка на подписите от 05.04.2002 г. по описа на ***, с което процесният имот,
е неформално разделен на две, чрез изграждането на временна олекотена преградна
стена, както и врата за свързване на складовите задни помещения. По делото няма
спор, че ищците са ползвали помещението със западна входна врата, а ответницата
– обособената част от имота с източна входна врата.
Във връзка с така извършеното
разпределение на ползване на имота, ищците, ползвайки помещението със западна
входна врата, отдали за временно и възмездно ползване същия на трето за спора
лице, а именно „Андолито Консулт България“ ЕООД, във връзка, с което по делото
са представени: договор за наем на недвижим имот от ***, със срок на договора –
1 календарна година, считано от *** и Анекс към договор за наем № 4.1 на недвижим
имот от 22.05.2018 г. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл. 236 ЗЗД, ако след
изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. Ето защо, въпреки, че в договор за наем на недвижим имот от ***, страните по
него /ищците по настоящото дело и „Андолито Консулт България“ ЕООД/ уговорили,
срокът на същия да е 1 календарна година, то съдът намира, че след изтичане на
срока на договора и доколкото по делото не се доказа, наемодателите да са се
противопоставили на използването на вещта, то същият е бил продължен за неопределен
срок. Поради което и съдът намира, че към датата на сключване на Анекс към
договор за наем № 4.1 на недвижим имот от 22.05.2018 г., страните по договора
са се намирали във валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за наем.
По възражението на ответника,
сключеният договор за наем и анексът към него да са в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, доколкото едноличен собственик на капитала и
управител на „Андолито Консулт България“ ЕООД е една от ищците – С.К.А., съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 ЗЗД – представителят не може да договаря от името на представлявания нито
лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представляваният е дал съгласието си за това. От разпоредбата на закона следва,
че няма пречка едно лице да сключи като представител сделка със себе си или от
името на друго лице, което също представлява, но и в двете хипотези е
необходимо съгласие от страна на представлявания. При сключване на такава сделка
недействителността има защитна функция само по отношение на представляваното
лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, като е сключил сделка в
нарушение разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, като съдът счита, че по аналогия следва
да се приложат разрешенията дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че само мнимо представляваното лице и неговите
универсални правоприемници разполагат с възможността чрез отказ от
потвърждаване на сделката да трансформира висящата недействителност в
относителна и съответно да се позове на тази недействителност. С оглед пълнота
на изложението, следва да се посочи, че наличието на конфликт на интереси е
необходимо условие за прилагане в действие забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В
дадени случаи при договаряне сам със себе си такъв конфликт ще има и законовата
забрана ще е пряко приложима, но съществуват и случаи, при които макар и
формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на
интереси да не възниква. В такива ситуации забраната не следва да се прилага,
защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е
установена. Ето защо и съдът намира, че забраната на по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е
относителна, а не абсолютна. Тя е установена не изобщо в интерес на сигурността
на оборота, а в интерес единствено на упълномощителя и е правна гаранция, че
пълномощникът ще изпълни законовото изискване да действа в интерес на
представлявания. Ето защо и възражението на ответника за нищожност на договора
за наем, анексът към него и сключените въз основа на тях споразумения за
прихващане, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е неоснователно.
Не може да се сподели и
възражението на ответника за нищожност на договора за наем, доколкото същият е
формален и без основание. Предмет на договора за наем е временното и възмездно
ползване на търговски обект – магазин-север – обособено помещение със западна
входна врата към обект с идентификатор № ***, състоящ се от ефективна търговска
площ от 20.25 кв. м. и складов помещение, при месечен наем от 300 лева, т.е.
налице е кауза на договора, както и уговорена насрещна престация от страна на
наемателя. Правата и задълженията по договора за наем възникват между страните
така, както са уговорени, поради което наемателят дължи уговорения наем на
наемодателя, като няма основание да се приеме нещо друго. Освен това, ако
наемателят не е изпълнил задълженията си по чл. 232, ал. 2 ЗЗД да заплаща
уговорения месечен наем, то за наемодателя би възникнало правото да търси по
съдебен ред вземането си, за което по делото няма данни. Напротив, представени
са множество писмени доказателства, за това, че в изпълнение на постигнатите
между страните по договора за наем и анекса към него, уговорки, наемателят е
извършил ремонт на наетото помещение, срещу дължимия се на наемодателите наем
за процесния период.
Безспорно по делото се установи,
че през 2018 г., третото за страните юридическо лице – „Андолито Консулт
България“ ЕООД, в качеството си на наемател на помещението, ползвано от ищците,
е извършило ремонт за сметка на дължимия им се наем за периода м. октомври 2018 г. до
10.11.2019 г. Във връзка с това по делото са приложени множество писмени
доказателства, в това число договори за доставка на строителни материали,
съответно издадени фактури към тях, както и платежни нареждания, включително и
Констативен протокол № ***, от който се установява, че в изпълнение на проект с
рег. № ****., с наименование ***.“ и сключен Договор № *** г., представител на
„Агенция за хората с увреждания“, е извършил проверка по изпълнение
задълженията, посочени в договора, с място на проверката – ***, като проверката
е установила, че ремонтните работи в обекта са фактически извършени. Освен
изложеното, действителното изпълнение на подобренията в имота се установяват и
от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
от която се установява, че подобренията на имота, описани в исковата молба са
действително изпълнени, като съгласно приложените фактури, това е станало през
2018 г. С
Анекс към договор за наем № *** на недвижим имот от 22.05.2018 г., ищците и
„Андолито Консулт България“ ЕООД, уговорили, че наемателят ще извърши текущ
ремонт на наетата площ от 22 кв. м., като ремонтните дейности ще бъдат
заплатени от наемателя и ще са за сметка на наема, който ще се дължи на
наемодателите в месеците след приемане на извършената дейност, като е
уговорено, че текущите ремонтни дейности за сметка на наемодателя не може да
надвишава обща стойност от 4000 лв. и ще бъде приспадната от дължимия наем. Със
споразумение за прихващане № 1 от 31.12.2019 г., сключено между „Андолито
консулт България“ ЕООД и М.К.А., сумата от 2000 лв. фактура № *** и СИС № *** е
приспадната за сметка на наем в размер на 2000 лв., като в резултат на
извършеното прихващане към 31.12.2019 г., задължението на дружеството е
изплатено /л. 113/. Със споразумение за прихващане № 2 от 31.12.2019 г.,
сключено между „Андолито консулт България“ ЕООД и С.К.А., сумата от 2000 лв. по
фактура № *** и СИС ****., е приспадната за сметка на наем в размер на 2000
лв., като в резултат на извършеното прихващане към 31.12.2019 г., задължението
на дружеството е изплатено /л. 114/. Във връзка с така извършените прехващания,
юридическото лице е изготвило и подало до ТД на НАП – *** на 31.12.2019 г.,
сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, съответно за М.А. и С.А.
/л.115-116/. По делото са представени и фактура № *** от 31.12.2019 г. за
сумата от 2000 лв., с посочено основание: „услуга по ремонт на офис срещу наем
по договор“ /л. 118/ и фактура № ** от 31.12.2019 г. за сумата от 2000 лв., с
посочено основание: „услуга по ремонт на офис срещу наем по договор“ /л. 117/,
както и съобщения за резултати от обработката на Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за
2019 г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за двете ищци /л.119-136/. Всичко изложено
води до извода, че задължението на наемателя да заплаща месечен наем за периода м. октомври 2018 г. до
10.11.2019 г., е прихванато с извършените от него разходи по ремонт на наетото
помещение.
Съдебната практика приема, че
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и
когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. И
доколкото безспорно се установи, че през процесния период ищците, чрез
наемателя, са извършили ремонт и подобрения в процесния имот, за което са
заплатили, чрез приспадане с дължимия им се наем за процесния период и
доколкото извършените ремонтни дейности имат характер на подобрения, то същите
увеличават обективно стойността на имота, като с оглед обстоятелството, че те
са извършени от ищците /чрез наемателят им/, то е налице обогатяване на
ответницата, до размера на притежаваната от нея ½ идеална част от имота.
В тази връзка, следва да се посочи, че независимо, че имотът е разпределен по
описания в Споразумение
с нотариална заверка на подписите от 05.04.2002 г. по описа на ***начин на
ползване, то извършените подобрения в същия се дължат от всички съсобственици,
съгласно притежаваната от тях идеална част от същия. Обедняването на лицето,
лишило се от определена имуществена облага, e елемент от фактически състав по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В случая сумата, с която
ответникът се е обогатил, е сумата, която би заплатил, ако бе извършил сам
работата, т.е. пазарната цена на извършените в полза на ответника строителни
работи на имота, установена както с приложените по делото писмени
доказателства, така и със заключението на съдебно-техническата експертиза.
За установяване размера на
претенцията си, ищците са ангажирали писмени доказателства – фактура № ***от
30.07.2018 г. за сумата от 749,20 лв.; фактура № ***., фактура № ***– двете на
обща стойност от 1408,80 лв., както и фактура № ***за сумата от 1842,84 лв. В
заключението си вещото лице, също е посочило, че извършените ремонтни дейности
са на обща стойност 4000,84 лв. И доколкото вложените средства за ремонтните
дейности и подобрения на процесния недвижим имот се дължат и от неучаствалия в
ремонта съсобственик съразмерно на притежаваната от него идеална част, то съдът
намира предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 2000,42 лв. за
основателен и доказан по размер, поради което и ще бъде изцяло уважен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 80,02
лева; 200 лева – депозит за вещо лице и 850 лева – адвокатско възнаграждение,
във връзка с което е представен и съответен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на размера на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение, този размер не е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото, като в хода на процеса са събрани и множество
писмени доказателства и е изслушана съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.Т.У., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и М.К.А., ЕГН
**********, с адрес: *** СУМАТА от 2000,42 лева /две хиляди лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща ½ от стойността на наемната
цена за имот с идентификатор № ***по действащата КК и КР на *** с
административен адрес: *** с предназначение: за търговска дейност, със застроена
площ от 47.65 кв.м. за периода от м. октомври 2018 г. до 10.11.2019 г., която
наемна цена е била прихваната с извършените от дружество „Андолито Консулт
България“ ЕООД, ЕИК ********* подобрения на обща стойност 4000,84 лева /във
връзка с които са издадени: фактура № ***на стойност 749,20 лв.; фактура № ***и
фактура № ***на обща стойност 1408,80 лв. и фактура № ***на стойност 1842,84
лв./, която сума била получена от дружеството по проект с рег. № ***с
наименование ***.“, и която сума представлява стойността на обогатяването на
притежаваните от ответника Е.У. ½ ид. части от правото на собственост
върху процесния имот до размера на обедняването на ищците за сметка на
прихванатия наем с тези подобрения.
ОСЪЖДА Е.Т.У., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и М.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 1130,02 лева /хиляда сто и тридесет
лева и две стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.