РЕШЕНИЕ
№_153_
гр. Перник 09.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник в публичното заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОМАН
НИКОЛОВ
при участието на
секретаря ЗЛАТКА СTОЯНОВА, като разгледа гр. д. № 289 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от М.Е.В., с която са предявени няколко обективно и
субективно съединени иска.
Първият от тях е с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК и е насочен против лицата Т.К.Б., Л.К.Б. и Д.С.Б. като се
иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик
на следния недвижим имот: апартамент с площ от 73,34 кв.м., находящ
се в ***, представляващ имот с идентификатор 55871.507.299.10.17.
В случай, че този иск бъде отхвърлен, моли покупко – продажба на
недвижим имот материализирана в нотариален акт № 31, т. III-ти, рег. № 8662, дело № 413 от 2016 г. на нотариус Р.М., с район на действие – PC Перник, вх. рег. № 4188, дв. вх. рег. № 4136 от 16.09.2016 г., акт № 198, т. 15, дело 1843/2016 г. да бъде
унищожена на основание чл. 27, вр. чл. 33 ЗЗД като сключена при крайна нужда и
явно неизгодни условия.
В случай, че бъде отхвърлен и вторият
иск, при условията на евентуалност да бъде разгледана претенция, предявена
против същите лица с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договора
за покупко-продажба поради обстоятелството, че при сключването му продавачът не
е можел да разбира свойството и значението на действията и да ръководи
постъпките си.
Кумулативно с тези искове е съединен и иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, предявен от М.Е.В. против В.К.П. и М.Ц.П., като се моли да бъде
признато за установено спрямо тези лица, че ищцата е собственик на описания
недвижим имот и ответниците да бъдат осъдени да й предат владението върху същия.
Моли ответниците да й
заплатят направените разноски свързани с настоящото производство.
Ответниците Т.Б., Л.Б. и Д.Б. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват всеки един от предявените искове.
Ответниците В.К.П. и М.Ц.П. също са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете и фактическите твърдения, на които същите се
основават.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на
страните намира за установено следното:
Ищцата е наследник по закон на Е. В. Т.,
ЕГН: **********. В средата на 2016 година Т. се разболял от тежко онкологично
заболяване. На 04.08.2016 г. му е направена операция, като е премахнато туморно
образувание от стомаха. Поставена му е диагноза „***“. Близо месец бил на лечение в МБАЛ ***, като
след изписването му на 08.09.2016 г. е насочен за провеждането на лъчетерапия и
химиотерапия. М.В. твърди, че баща й отслабнал значително като общото му здравословно
състояние
било критично. Изпитвал непрекъснати болки и страдание,
употребявал изключително силни болкоуспокояващи лекарства, отпускащи се по
специален ред поради опияняващия им ефект. Често пъти бил объркан, не познавал
хората около себе си, особено в последните си дни. Въпреки проведеното лечение, починал на ***. Като причина за
смъртта е посочен мозъчен инсулт, предизвикан от „***“. След смъртта му ищцата разбрала, че на 16.09.2016 г. Е. Т. е
продал на Т.Б. и Д.Б. при равни квоти, имота подробно
описан в исковата молба, за сумата от 9800 лв. (девет хиляди и осемстотин
лева). На 10.03.2017 г. Т.К.Б., Л.К.Б. и Д.С.Б. продали на В.К.П. процесния недвижим имот.
С оглед събраните по делото
доказателства настоящият състав на съда приема за установено от фактическа
страна следното: В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е платена
напълно и в брой и че той е съставен след прочитането му и одобрението му от
страните. Видно от изготвените и приети като доказателство по делото две съдебно
– графологични експертизи, подписа положен за „Продавач“ и ръкописния текст под
подписа за „Продавач“ са изпълнени от Е. В. Т.. Според вещото лице изготвило
приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно медицинската експертиза
Е. Т. е бил с доказан ***, като диагнозата е потвърдена
хистологично. С оглед тази диагноза е направена оперативна интервенция-
гастректомия, спленектомия и щателна лимфна дисекция. Проведена
е била симптоматична терапия. Състоянието на болният се подобрило и той е
изписан от хирургичната клиника, като е насочен за диспансерно наблюдение. Т.
не е провеждал следоперативно лъчелечение и химиотерапия. Изписвани са му обезболяващи
лекарства в следоперативния период, както и в хода на диспансерното наблюдение.
Вещото лице е установило от медицинската документация, че болният не е изписан
от Хирургичната клиника с препоръка за обезболяваща терапия. От справката от Онкоболничният диспансер му е бил изписан медикамента „Бупреморфин“ 5 пластира като обезболяваща терапия. В
заключението подробно е описано, че всеки един от тях се прилага за 3 дни т.е.
периода на използване на пластирите 15 дни. Посочено е, че в зависимост от характера
на болките, тяхната продължителност и интензитет не може да се отговори в
конкретния случай от приложената медицинска документация, още повече, че
полевата чувствителност е строго индивидуална и е различна при различните
индивиди. Само косвено, с оглед естеството и локализацията на тумора може да се
предполага, че болния е имал изразен болков синдром. И в заключението и в
съдебното заседание проведено на 25.10.2018 г. вещото лице е категорично, че прилаганата
симптоматична терапия не е оказала влияние на съзнанието на болния.
От разпита на нотариуса, свидетеля Р.М. се установява, че е категоричен за
практиката си, че не допуска подписване на нотариалните актове, без лицата по
тях да са ги разбрали и възприели. Свидетелят заявява, че продавачът Е. Т.,
след като се подписал на всички декларации собственоръчно е изписал пълните си
имена, както и се е подписал на нотариалния акт. Не си спомня да са обсъждали
цената, като той лично е разговарял с лицето и се е убедил, че е в абсолютна
интелектуална кондиция.
От
свидетелски показания на Р.Т.Х., която е майка на ищцата и бивша съпруга на Е. Т.
се установява, че докато последният е бил в болницата тя е ходила там няколко
пъти за кратко, като той не бил на себе си и при нея не се е опитвал да говори.
Когато влизала в стаята, той просто се реел на някъде. Свидетелката заявява, че
по времето, когато е бил болен, не знае какво е било финансово положение на Е.. Твърди, че през 2016 г. в телефонен разговор Т.
и казал да не му звъни и да не го безпокои, защото се страхувал от Б. и казал,
че те му взимат всичките пари.
Като свидетел показания е дала и сестрата на Е. Т. – свидетелката Й.В.С.,
която е леля на ищцата. Свидетелката заявява, че не познава ищцата, не я
виждала дори като дете. През цялото време на боледуването на брат й, Т. и С. Б.
се грижели за него непрекъснато. След изписването от болницата в София, десет
дни била в гр. Перник при Е. Т. в апартамента, защото бил сам. Тогава той бил
по добре, говорел, хранел се. С. е категорична, че през този период той не е
взимал никакви болкоуспокояващи лекарства, предпочитал храната с която се храни
да е течна, но нямал хранителен режим. Постепенно се възстановявал, разхождал
се. Свидетелката лично присъствала на сделката на покупко-продажбата на
апартамента. Седяла до него, тя всичко прочела и Т. ги разписал в нейно
присъствие. Парите по сделката броили в кантората на нотариуса, като последният
прочел нотариалния акт на глас.
Свидетелката И.М.М.
заявява, че познава Е. Т. най-малко от преди 10 години, тъй като жената, с
която живеел на съпружески начала, й била приятелка. Малко след като
приятелката й починала Е. й се обадил и й казал, че е решил да извърши сделка с
апартамента, като се поинтересувал какви са документите във връзка с извършване
на сделката и от коя институция какъв документ да се извади. Поискал от нея
информация защото свидетелката работела в ***. М. му обяснила какви документи и
от къде да ги набави. По време на разговора Е. Т. й обяснил, че иска да продаде
апартамента на С. и на Т..
При така установените обстоятелства съдът счита
следното от правна страна:
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. В тази връзка правната теория и съдебната практика еднозначно
приемат, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта и надлежното предявяване на установителния иск – положителен или
отрицателен. Липсата на правен интерес от предявяване на съответния положителен
респ. отрицателен установителен иск от своя страна води до неговата
недопустимост.
В настоящия случай
са предявените искове от дъщерята и единствен наследник на починалия
прехвърлител. При преценката за наличие на правен интерес следва да се има
предвид и обстоятелството, че предявените искове целят установяването на
нищожността на сделки, които са сключени между трети лица и по които ищецът не
е страна. В тази насока следва да се отбележи, че действително легитимирано да
предяви установителния иск за нищожност на сделка е не само лице, което е
страна по тази сделка, но и всяко трето лице, чиито права зависят от съществуването
или несъществуването на спорното правоотношение. Когато искането за
прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД
обаче е от лице, която не е страна по сделката, за същото следва да е налице
правен интерес от връщането на разпореденото по сделката имуществено благо в
правната сфера на страната по сделката. Такъв интерес ще е налице ако това
връщане на имуществото в правната сфера на страната по сделката би довело до някаква
полза за лицето, което търси прогласяване на нищожността. Настоящия случай е
точно такъв, поради което съдът счита, че исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
М.В.
твърди, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като
фактическите обстоятелства, на които се основава този иск е твърдението, че
нотариалният акт, с който е изповядана сделката не е подписан от баща й Е. Т.,
поради което няма прехвърлителна сделка, което от своя страна води до извода,
че ищцата собственик на апартамента по наследство.
Договорът обективиран
в нотариален акт № 31, т. Ill, per. № 8662, дело №
413 от 2016 г. на
нотариус Р.М.,с район на действие – PC Перник, вх. рег. № 4188, дв.
вх. рег. 4136/16.09.2016
г., акт № 198, т. 15, дело
1843//2016 г. не страда от липса
на форма, доколкото е сключен в нотариална такава. Съгласно изискванията на чл.
579, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на
акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече
подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи. Според разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД нищожни са договорите, при които
липсва съгласие, а според изречение второ на цитираната разпоредба основанието
се предполага до доказване на противното.
Видно от
изготвените и приети като доказателство по делото две съдебно – графологични
експертизи, подписа положен за „Продавач“ и ръкописния текст под подписа за
„Продавач“ са изпълнени от Е. В. Т.. Този извод на вещите лица се потвърждава и
от всички свидетелски показания на лицата, които са присъствали при подписване
на сделката. Ищцата не ангажира нито едно годно доказателство, което да обори
материализирана в нотариалния акт воля на Е. Т. да продаде на Т.Б. и Д.Б. процесния апартамент. След
като ищцата не доказва наличието на твърдените пороци, обуславящи нищожност на
цитирания по-горе договор, то неоснователен и недоказан се явява предявеният
установителен иск за собственост на апартамент, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 55871.507.299.10.17, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник с площ от 73.34 кв.м., находящ
се в ***, разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж, обект с идентификатор № 55871.507.299.10.18, под обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.13, над
обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.21, който апартамент се състои от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад
-стълбище, от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от
изток - мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор. Сделката е извършена на 16.09.2016 г., а Т. е починал
на ***. При това положение, към момента на смъртта на Е. Т. имота не е бил в
патримониума му, поради което и не би могъл да е част от наследството, което да
получи ищцата. Ето защо иска с основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 27, вр. чл. 33 от ЗЗД.
Според чл. 33 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен
поради крайна нужда при явно неизгодни условия. За основателността на исковете
следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки –
състояние на крайна нужда, което е принудило прехвърлителя да сключи сделката;
наличие на причинна връзка между условието да се сключи сделката /крайната
нужда/ и самата сделка; сделката да е сключена при явно неизгодни условия.
Крайната нужда е състояние на стекли се тежки обстоятелства за прехвърлителя, водещи
до недостиг на парични средства, който недостиг го е принудил да сключи
сделката. Явно неизгодни условия са налице, когато е накърнен принципът на
еквивалентност на престациите, а тази не еквивалентност трябва да е следствие
от финансовите затруднения на прехвърлителя, които следва да са го принудили в
дадения момент да сключи неизгодната за него от икономическа гледна точка
сделка.
Твърденията на
ищцата останаха недоказани. От събраните по делото доказателства се установи,
че към датата на сделката – 16.09.2016
г. Е. Т. е разполагал с банкови влогове на обща стойност над 36000 лв., над 400
лв. пенсия и два апартамента. От друга страна, ищцата не доказва наличието на
скъпо-струващо лечение, което да не може да бъде покрито от наличните парични
средства.
Липсата на една
от кумулативно посочените по-горе предпоставки задължително води до
отхвърлянето на иска, а в случая не е доказана първата, а именно състояние на
крайна нужда, което е принудило прехвърлителя да сключи сделката. При това
положение не е необходимо да се изследва от съда наличие на причинна връзка
между условието да се сключи сделката (крайната нужда) и самата сделка и дали
сделката да е сключена при явно неизгодни условия, тъй като по делото не е
доказано Е. Т. да бил в крайна нужда при изповядване на сделката. Не се събраха
доказателства от които съдът да формира извод, че договорът е сключен при
изпадането на прехвърлителя в крайна нужда и съответно съдът не може да приеме
за установено, че договорът страда от порок, който го прави унищожаем на
основание чл. 33, ал. 1,
изр. 1
от ЗЗД. Не се събраха и доказателства за твърдяното от ищцата затруднено
материално положение. Недоказаният факт за съда е неосъществен факт, който не
може да породи правни последици, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 31 от ЗЗД.
Според ищцата нейният баща изпитвал силни болки от
онкологичното заболяване, за което приемал лекарства, които са повлияли на
формиране на волята му и не му давали възможност да разсъждава правилно. В
подкрепа на изложеното са показанията на Р.Т.Х.. Противно на така изнесените
сведения разпитаните по искане на ответника свидетели Р.М.Й.С. и И.М. описаха
поведението на починалия Т. като смислено и психически стабилно без видими
признаци за заболяване, оказващо неблагоприятни последици върху неговите
психика или интелект. Според тези свидетели прехвърлителят не е имал проблеми с
паметта или ориентацията, бил е способен самостоятелно да се грижи за себе си
(в психически план). Вещото лице по назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза, извършена на база медицинската документация за Е. Т., дава
заключение за годността на изследваното лице да разбира свойството и значението
на поведението си и да ръководи действията си към момента на сключване на
атакувания договор за покупко - продажба, тъй като същото не е страдало от
заболяване, което да препятства способността му да разбира правните последици
от своите постъпки. Според установените по експертизата факти Е. Т. е бил с доказан ***. Вещото лице е категорично,
че прилаганата симптоматична терапия не е оказала влияние на съзнанието на прехвърлителя.
Съгласно чл.
31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си. Съдът приема, че атакуваният в настоящото производство
договор не страда от въведения в цитираната разпоредба порок, обосноваващ
неговата унищожаемост, тъй като от експертното
заключение стана ясно, че степента на интелигентност на прехвърлителя му е
позволявала да предвиди правните последици от своите действия, съответно да
ръководи последните, което не позволява да се направи извод, че той е
прехвърлил процесния имот на Т.Б. и Д.Б., без да
съзнава естеството не предприетия разпоредителен акт. Този извод следва не само
от преценката на вещото лице на психическото състояние на прехвърлителя към
момента на сделката на базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, но и от липсата на каквито и да било данни,
подкрепящи твърдението на ищцата, че нейният баща е страдал от заболяване,
което предизвиквало проблеми в ориентацията, нарушения в говора и паметта, и
обърканост. Следва да се отбележи, че дори ищцата да бе съумяла да докаже
неспособността на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си, същата не
изтъкна доводи в подкрепа на становището си, че доказателството за неговата
недееспособност произлиза именно от атакувания договор, необходимостта за което
е въведена от чл. 31, ал. 2 ЗЗД като предпоставка за правото да се търси
унищожение на сключения при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД договор след
смъртта на лицето, за което се твърди, че при сключването му е действало в
състояние на неспособност да оцени и контролира правното си поведение. С оглед
на изложените аргументи следва да се приеме, че искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД също
се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се остави без
уважение.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени
и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а
именно: ищецът да е собственик на имота, същият да се владее от ответника и
владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните
три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се
установи наличието на всичките. В настоящото производство не се доказа ищцата
да е собственик на имота описан в исковата молба. Липсата на една от
кумулативно посочените по-горе предпоставки задължително води до отхвърлянето
на иска, а в случая не е доказана първата, а именно апартамента предмет на
делото да е собственост на ищцата. Установяването на липса на първата или една
от следващите предпоставки изключва изследването за съществуването на
останалите, тъй като даже и те да са налице, това е без значение след като не е
доказана главната предпоставка за уважаване на иска. Липсата на една от
кумулативно посочените по-горе предпоставки задължително води до отхвърлянето
на иска, а в случая не е доказана именно основната такава.
По разноските.
С оглед изхода на делото ищцата, следва да
бъде осъдена да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
направените разноски по настоящото дело. Ответниците Т.Б.,
Л.Б. и Д.Б. претендират и доказват разноски в размер на 2300 лв. Ответниците В.П. и М.П. претендират и доказват разноски в
размер на 1920 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца, е
неоснователно. Уговореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение
не надвишава минималните размери на адвокатското възнаграждение, определени в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
предявен от М.Е.В., с ЕГН: **********,***, против Т.К.Б. с ЕГН: **********, Л.К.Б.
с ЕГН: ********** *** и Д.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес *** за постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на следният недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 55871. 507.299.10.17, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник, одобрени със заповед
РД-18-91/13.10.2008 г., жилище апартамент с площ 73.34 кв.м., находящо
се в ***, разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж, обект с идентификатор № 55871.507.299.10.18, под обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.13, над
обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.21, който апартамент се състои от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад - стълбище,
от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от изток -
мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 27, вр. чл. 33 от ЗЗД,
предявен от М.Е.В., с ЕГН: **********,***, против Т.К.Б. с ЕГН: **********, Л.К.Б.
с ЕГН: ********** *** и Д.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес *** за постановяване
на решение, с което да бъде унищожена като сключена при крайна нужда и явно
неизгодни условия покупко – продажба на недвижим имот материализирана в нотариален
акт № 31, т. III-ти, рег. № 8662, дело № 413 от 2016 г. на нотариус Р.М.,с район на действие – PC
Перник, вх. рег. № 4188, дв. вх. рег. № 4136 от
16.09.2016 г., акт № 198, т. 15, дело 1843/2016 г. на следния недвижим имот а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.507.299.10. 17, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г., жилище апартамент с площ 73.34 кв.м., находящо
се в ***, разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж, обект с идентификатор № 55871.507.299.10.18, под обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.13, над
обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.21, който апартамент се състои от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад - стълбище,
от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от изток -
мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 31 от ЗЗД, предявен от М.Е.В., с ЕГН: **********,***,
против Т.К.Б. с ЕГН: **********, Л.К.Б. с ЕГН: ********** *** и Д.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес *** за постановяване на решение, с което да бъде унищожена като
сключена от продавач, който не е можел да разбира свойството и значението на
действията и да ръководи постъпките си покупко – продажба на недвижим имот
материализирана в нотариален акт № 31, т. III-ти, рег. № 8662, дело № 413 от 2016 г. на нотариус Р.М.,с район на действие – PC
Перник, вх. рег. № 4188, дв. вх. рег. № 4136 от
16.09.2016 г., акт № 198, т. 15, дело 1843/2016 г. на следния недвижим имот а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871. 507.299.10.17, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г., жилище апартамент с площ 73.34 кв.м., находящо
се в ***, разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж, обект с идентификатор № 55871.507.299.10.18, под обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.13, над
обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.21, който апартамент се състои от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад - стълбище,
от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от изток -
мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от М.Е.В., с ЕГН: **********,*** против В.К.П. с ЕГН: ********** и М.Ц.П.
с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес *** за постановяване на решение,
с което да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
следния недвижим имот а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871. 507.299.10.17, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл.
Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г., жилище апартамент с площ 73.34 кв.м., находящо
се в ***, разположена в ПИ с идентификатор 55871.507.299, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж, обект с идентификатор № 55871.507.299.10.18, под обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.13, над
обекта обект с идентификатор № 55871.507.299.10.21, който апартамент се състои от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад - стълбище,
от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от изток -
мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг – коридор и ответниците да бъдат осъдени да й предат владението
върху същия.
ОСЪЖДА М.Е.В., с ЕГН: **********,***
да заплати на Т.К.Б. с ЕГН: **********, Л.К.Б. с ЕГН: **********
***, сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА М.Е.В., с ЕГН: **********,***
да заплати
на Д.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М.Е.В., с ЕГН: **********,***
да заплати
на В.К.П. с ЕГН: ********** и М.Ц.П. с ЕГН: ********** и двамата със съдебен
адрес ***, сумата от 1920 лв. (хиляда деветстотин и двадесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:______________