Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260839 15.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17686 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ –
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против А.А.К., ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./.
В исковата молба се твърди, че на ...
около 23:05 часа в град М, на ул. „Р“, в близост до общежитие „П. м.“,
настъпило ПТП по вина на ответника, който, управлявайки л.а. „Опел Вектра“ с ..,
при движение с несъобразена скорост на замръзнала пътна настилка, на лява
крива, поднесъл и ударил отпред паркиран вдясно от платното за движение л.а.
„Форд Транзит“ с ДК № .., след което се завъртял и ударил същия и вдясно отзад.
Били нанесени материални щети.
Бил съставен протокол за ПТП №., в който
били отразени - механизмът на произшествието и вината на ответника, както и
фактът, че същият е напуснал мястото на произшествието, поради което не е бил
изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Съставен бил и АУАН № ..
При настъпване на ПТП, управляваният от
отв. автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото
дружество, съгласно ЗП № …
Вследствие на предявена от собственика
на увредения л.а. претенция за изплащане на обезщетение, била образувана
преписка по щета № ... След оценка стойността на нанесените вреди, се
установило, че същите възлизат на сумата от общо 1384,75 лева, която била
изплатена.
След изпратена регресна покана,
ответникът заявил готовност да погасява дълга разсрочено и платил общо 849
лева.
Тъй като предизвикал ПТП, без да
сигнализира органите на реда и напуснал мястото на произшествието, при което не
бил изпробван за наличие на алкохол, за застрахователя възникнало регресно
вземане в размер на непогасения остатък от 550,75 лева /вкл. 15 лева ликв.
разноски/.
Моли се за присъждане на сумата, ведно
със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 29.10.2019 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал писмен отговор.
Оспорва иска по основание и размер. Нямало данни водачът да е бил санкциониран
за това, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол, нито такива да е
отказал да се подложи на проверка. АУАН и нак. постановление не били
представени. Само по себе си напускането на мястото на ПТП не можело да се
квалифицира като виновно отклонение или отказ от проверка за употреба на
алкохол /цит. съд. практика/. Единствено при наличието на данни за предприети
мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която
последният виновно се е отклонил, следвало да се приеме, че е налице
основанието на чл. 274, ал. 1, т.1, пр. 3 или 4 КЗ /отм./. Без такава проверка
не можело да се приеме, че е налице отклонение от нея или пък осуетяване на
извършването й, а нямало и данни ответникът да е санкциониран за нарушение по
чл. 174, ал.3 ЗДвП. Нарушението на задължението по чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП не
можело автоматично да вмени и друго такова, свързано с виновно отклонение или
отказ от извършване на проверка за алкохол, т.к. такова щяло да има, само ако
лицето е било поканено да се подложи на проверка и съзнателно, с цел да
предотврати това, реши и напусне мястото на ПТП, каквото не се установявало от
протокола. Местопроизшествието било посетено от контролен орган, който
установил водача, но не го подложил на проверка за алкохол, като ответникът
поставил подписа си при съставяне на протокола. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск, в тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в
качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на
описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера
на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, след което е
напуснал мястото на произшествието и виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и такива положителни факти, които да
изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, в т.ч. –
възраженията си в отговора, а при установяване на горните факти от ищеца –
следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
иска за неоснователен по следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на .. е настъпило
ПТП по вина на ответника, при сочения в ИМ механизъм и участници; съставен е
протокол за ПТП № . за управлявания от отв. автомобил имало валидна и действаща
в периода застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество, съгласно
ЗП № .. от 07.10.2014 г.; по образувана преписка по щета № .., застрахователят
платил обезщетение на увредения от ПТП общо 1384,75 лева, като след отправена
покана – ответникът погасил частично сума в размер на 849 лева; безспорни са и -
механизмът на ПТП, причинната връзка между него и вредите, вината на ответника
за настъпването му, размерът на определеното обезщетение и фактът на
изплащането му от застрахователя, видът и размерът на настъпилите вреди /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 8096/04.08.2020 г. – л.66-67 и пр.о.с.з. – л.74/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като си
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Единственият спорен и релевантен за делото въпрос е
налице ли е твърдяното основание по чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ - виновно
отклонение от проверка за алкохол, което да обоснове наличието на регресна
отговорност.
В производството се установява,
че ПТП е настъпило по вина на ответника, който не е съобразил скоростта на
движение с атмосферните условия, видимост, интензитет и пр., като е причинил
произшествието, от което са настъпили материални щети. Той е напуснал мястото
на инцидента, което се доказва по безспорен начин – отразено е в протокола за
ПТП /л.10/, подписан от него; съставени са АУАН и НП – необжалвано за нарушение
на правилото на чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ ЗДвП, също подписани без възражения;
налице е извънсъдебно признание на самия ответник на неизгодния за него факт на
напускане на мястото на събитието – собственоръчни писмени обяснения /част от
преписката по съставяне на АУАН/, в които сочи, че след случилото се „се е
панирал и е избягал“.
Напускането на ПТП е доказано.
Виновното отклонение от проверка за алкохол обаче – като елемент от ФС на
претенцията – не.
Видно от протокола за ПТП,
съставен от дл. лица ок. 2 часа след настъпване на произшествието с посещение
на място, ответникът не е бил изпробван
за алкохол. В протокола не се съдържат данни за предприета по време на ПТП
проверка за алкохол на участниците в ПТП, поради което е неоснователен доводът
на застрахователя, че с протокола било установено, че застрахованият виновно се
е отклонил от проверка за алкохол. Не се установява да са били предприети
мерки за извършване на проверка, за да се коментира въпросът за виновно
отклонение от такава от страна на ответника, който с цел да я осуети да е
напуснал мястото на ПТП. От него не е било поискано да се подложи на проверка за алкохол. По
делото няма ангажирани доказателства в подобна насока.
Само
фактът на напускане на ПТП не
може да се квалифицира като
виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото
поведение подлежи на доказване от ищеца.
Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в
ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице
твърдяното основание за регресна отговорност на застрахования - в т.см. трайна, непротиворечива съд. практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 741/2010 г., I т. о.,
ТК; Решение
№ 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК; Решение №
183 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК, както и Определение
№ 184 от 17.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2578/2014 г., I т. о., ТК; Определение
№ 818 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 203/2011 г., I т. о., ТК, Определение
№ 137 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 137/2011 г., II т. о., ТК и др.
Няма доказателства и за това –
ответникът да е бил санкциониран за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП - виновно
да се е отклонил от проверка за алкохол. Такова нарушение не е посочено нито в АУАН, нито в НП.
С оглед горното, виновно отклонение от проверка за
алкохол, не се установява.
Доколкото
ищецът не доказва една от предпоставките, на които основава претендираното
право - виновното отклонение на ответника от проверка за алкохол, искът следва
да бъде отхвърлен. За пълнота – ищецът твърди извършени частични плащания на
дълга, след получаване на регресна покана. Изявления в тази насока от страна на
ответника не са представени по делото, а само справка от дружеството за
частично погасяване без данни за вносител /л.18/. Принципно частичното плащане
на задължения свидетелства за признание на задължение. Не се установява обаче
то да е извършено от страна именно на ответника. А дори да е така, горното не
освобождава ищеца от тежестта да докаже в процеса всички елементи от ФС на
претенцията си, за да обоснове основателност на иска. Ответникът чрез особения
представител оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност /като твърди и платените суми да са били недължими изначално/,
поради което и съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, те следваше да бъдат установени от
ищеца. Доказване на една от тях не бе проведено пълно и главно.
Поради
изложеното, съдът приема, че не е налице твърдяното основание за ангажиране
регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по договора за „ГО“.
Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма док. за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против
А.А.К., ЕГН ********** иск за присъждане на сумата от 550,75 лева - главница, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгл. ЗП № .., във връзка с вреди от ПТП, настъпило на .. в
град М., на ул. „Р.“, в близост до общежитие „П. м.“, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда - 29.10.2019 г. до окончателното
погасяване.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП