№ 6434
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20221110159755 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу ответниците В. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ******** и В. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
***********, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
при условията на солидарност за следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № **********/22.05.2017 г.: 2111,88 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
29.07.2022 г. до окончателното й погасяване и 425,81 лв. – договорна лихва за периода
от 15.12.2018 г. до 15.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 41120/2022г. по описа на СРС, 157 състав, и осъдителен иск за
осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 1250 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит № **********/22.05.2017 г., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника В. И.
Н., като кредитополучател и ответника В. Т. П., като солидарен длъжник, са сключили
Договор за потребителски кредит №**********/22.05.2017 г. за сумата от 5000 лв., със
срок 24 месеца, размер на вноската 309,11 лв., ГПР 49,89 %, ГЛП 41,17 % и общо
задължение по кредита в размер на 7418,64 лв. Бил закупен и пакет от допълнителни
услуги, по който се дължало възнаграждение в размер на 3750 лв., разсрочено за срока
на договора с размер на вноската 156,25 лв. С част от сумата по кредита са погасени по
желание на ответниците задължения към други небанкови финансови институции в
общ размер на 4694,47 лв., а останалата част в размер на 305,53 лв. била преведена по
посочена от ответника В. Н. банкова сметка. Страните подписали Анекс № 1, с който
била отложена четвърта погасителна вноска, в резултат на което е удължен срока на
1
договора с един месец. Ищецът твърди, че по кредита е погасена сумата от 8652,43 лв.,
но е останала непогасена главница в размер на 2111,88лв., договорна лихва в размер на
425,81 лв. за периода 15.12.2018 г. – 15.07.2019 г. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1250 лв., поради което ги претендира, като за
главницата и договорната лихва е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е отхвърлено заявлението, поради което за тази сума предявява
осъдителен иск.
Ответникът В. И. Н., в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявените искове при твърдения, че договорът за кредит е нищожен
на специални основание, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради това, че не е спазено
изискването за минимален размер на шрифта на договора и неговите приложения,
както и на споразумение за допълнителни услуги, не е посочена общата сума, дължима
от потребителя и общите разходи по кредита, липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР, не е посочен лихвен процент и условията за прилагането му, както
и разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми в приложения
погасителен план и в тази връзка счита, че дължи само чистата стойност на кредита. По
отношение на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги счита, че в договора
не е посочено за всяка една услуга какво възнаграждение се дължи, съгласно
изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и същевременно счита, че клаузата, с която е
уговорено същото е неравноправна, и същевременно противоречи на разпоредбите на
чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК. Излага съображения за неравноправния характер на
клаузите от Тарифата, с които се предвижда заплащането на такси за извънсъдебно
събиране, тъй като прикриват уговорка за неустойка и кумулирането й с мораторна
лихва не отговора на изискването за добросъвестност. Наред с това счита, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет е нищожна поради
противоречието й с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според които кредиторът не може
да изисква никакви плащания, свързани с договора за кредит. Счита, че уговорената
лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава
трикратния размер на законната лихва. Счита, че с признатите от ищеца плащания е
погасена дължимата главница, поради което няма задължения по договора за кредит.
Ответникът В. Т. П., в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявените искове при твърдения, че договорът за кредит е нищожен
на специални основание, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради това, че не е спазено
изискването за минимален размер на шрифта на договора и неговите приложения,
както и на споразумение за допълнителни услуги, не е посочена общата сума, дължима
от потребителя и общите разходи по кредита, липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР, не е посочен лихвен процент и условията за прилагането му, както
и разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми в приложения
погасителен план и в тази връзка счита, че дължи само чистата стойност на кредита. По
отношение на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, счита, че в
договора не е посочено за всяка една услуга какво възнаграждение се дължи, съгласно
изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и същевременно счита, че клаузата, с която е
уговорено същото е неравноправна, и същевременно противоречи на разпоредбите на
чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК. Излага съображения за неравноправния характер на
клаузите от Тарифата, с които се предвижда заплащането на такси за извънсъдебно
събиране, тъй като прикриват уговорка за неустойка и кумулирането й с мораторна
лихва не отговора на изискването за добросъвестност. Наред с това счита, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет е нищожна поради
противоречието й с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според които кредиторът не може
да изисква никакви плащания, свързани с договора за кредит. Счита, че уговорената
лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава
трикратния размер на законната лихва. Счита, че с признатите от ищеца плащания от
страна кредитополучателя е погасена дължимата главница, поради което няма
задължения по договора за кредит.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
2
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 41120/2022 г. по описа на СРС,
157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
2111,88 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване и 425,81 лв. –
договорна лихва за периода от 15.12.2018 г. до 15.07.2019 г., а за сумата от 1250 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит № **********/22.05.2017 г. заявлението е
отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок
ищецът – заявител е предявил настоящите искове.
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, че между ищецът, като кредитор, ответника В. И. Н., като
кредитополучател и ответника В. Т. П., като солидарен длъжник е сключен Договор за
потребителски кредит № **********/22.05.2017 г. за сумата от 5000 лв.
Видно от представения по делото договор за кредит същият е договорен за срок
то 24 месеца, при ГПР 49,89 %, 41,17 % годишен лихвен процент и общо дължима сума
по кредита 7418,64 лв. В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги - 3750 лв., разсрочено за същия срок с размер
на вноската 156,25 лв. и общо задължение 11168,64 лв.
Представено е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, включващо приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
По делото е представен Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от
дата 17.10.2017 г., с който страните са договорили да отложат погасяването на 4-та
погасителна вноска, с което се удължава срока на договора с 1 месец, съгласно
приложения погасителен план.
Представено е и извлечение от сметка към договора с отразени постъпили
плащания и погасяване на кредита, както и разписки за плащанията.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че за погасяване на кредита са
постъпили плащания в общ размер на 8652,43 лв.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. На вещото
лице не са представени данни от счетоводството на ищеца за постъпилите погасявания,
като същото е установил, че по данните по делото, представени от ищеца общата
погасена сума е в размер на 7380,95 лв., а от представените от ответниците разписки е
погасена сума в размер на 5090,48 лв. Вещото лице е посочило, че ако в ГПР се
включат разходите за приоритетно разглеждане в размер на 300 лв. и 3450 лв.
възнаграждение за допълнителни услуги, размерът му би бил 156,70%. Установил е, че
при посочването в договора на ГПР в размер на 40,88 % кредиторът не е включил
допълнителните възнаграждения при изчислението му.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Осъдителният иск е също допустим,
доколкото за вземанията по него съдът е отхвърлил заявлението.
3
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
първия ответник, като кредитополучател и втори ответник, като солидарен длъжник е
възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит № **********/22.05.2017 г.
при условията посочени в договора, въз основа на който ответниците дължат
претендираните суми, както и клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение
за допълнителни услуги е индивидуамно уговорена. При доказване на горните факти, в
тежест на ответниците е докажат погасяване на претендираните суми.
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит,
който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По възраженията за нищожност на договора за кредит на предвидените в чл. 22
ЗПК основания, съдът намира следното:
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал.
1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е
договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза
не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът дължи анализ на договорените възнаграждения за допълнителни
услуги, включващи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Така
уговорените „допълнителни услуги“ са пряко свързани с основния предмет на
4
договора и не са свързани с услуги, извън предмета на договора, нито са свързани с
неизпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния
процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Следователно и доколкото уговорените възнаграждения за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3750 лв. не попадат в посочените изключения, то
следва да бъдат включен при изчисляване размера на ГПР, а уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т. е. 50%). Видно от приетото по делото заключение по неоспорената
ССчЕ при посочване на ГПР в договора – 41,17% кредиторът не е взел предвид
дължимото възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3750 лв., а при
включването им като разход по кредита, ГПР е в размер на 156,70 %. Следователно
при включване на възнагражденията, размерът на ГПР надвишава максимално
установения в чл. чл. 19, ал. 4 ЗПК, следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК,
предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни, то е налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от услуги.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин, т. е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно
посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във
връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредит. Съдът намира, че за установяване дължимостта на чистата стойност на кредита
може да се извърши в настоящото производство по чл.422 ГПК, а не в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако
се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК (в този
смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го).
На посоченото по-горе основание недействително се явява и самото
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. От друга страна
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на
5
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Несъмнено допълнителните услуги, уговорени с процесното споразумение
представляват дейност по усвояването и управлението на кредита и не биха могли да
се подведат под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от
ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси/възнаграждения. Посоченото представлява още едно основание за
недействителност на споразумението поради противоречието му с императивни норми
на ЗПК.
Според изрично изявление на ищеца в исковата молба общата погасена сума по
кредита е в размер на 8652,43 лв., която съдът възприема, доколкото ищецът е
попречил за събиране на допуснато доказателство за установяването на този факт. В
този смисъл видно от заключението по приетата ССчЕ ищецът не е представил данни
за постъпилите плащания, извън изявлението в исковата молба, поради което вещото
лице е установило размера на плащанията само въз основа на събраните по селото
доказателства. Предвид размера на постъпилите плащания и като съобрази, че чистата
стойност на предоставения кредит е в размер на 5000 лв. съдът намира, че цялата
усвоена главница е погасена.
Дори да се приеме, че не целият договор за кредит е нищожен, а само
споразумението, с което е уговорено възнаграждение за допълнителни услуги, с
платените от ответниците суми се явява погасена и цялата дължима договорна лихва,
доколкото според уговореното в договора за кредит общият размер на дължимата сума
без допълнително възнаграждение е в размер на 7418,64 лв.
Въз основа на всичко изложено предявените искове се явяват неоснователни,
поради което следва да се отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Ответникът В. И.
Н. е направила своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 200 лв.
заплатен депозит за вещо лице по ССчЕ и 1236 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът В. Т. П. е направила своевременно искане за присъждане на разноски в
размер на 200 лв. заплатен депозит за вещо лице по ССчЕ и 1236 лв. Разноски за
заповедното производство на длъжника не се дължат в хипотезата на развило се
производство по чл. 422 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, срещу ответниците В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********
и В. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, обективно и субективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, при условията на солидарност за следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит № **********/22.05.2017 г.: 2111,88 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване и 425,81 лв. – договорна
лихва за периода от 15.12.2018 г. до 15.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41120/2022г. по описа на СРС, 157 състав, и
осъдителен иск за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата
6
1250 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
към Договор за потребителски кредит № **********/22.05.2017 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
НА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1436 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
НА В. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1436 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7