РЕШЕНИЕ
№ 2475/29.11.2019г. гр.
Пловдив 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2386 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 177 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба на „ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Иван Асен“ №
8, представлявано от П.Г.-управител, против отказ на Началника на ДНСК-София за
назначаване на Държавна приемателна комисия, обективиран в писмо изх. №
РД-2037-02-976/17.07.2019 г.
Жалбоподателят моли да се отмени отказа и да се върне
преписката за ново произнасяне. Твърди да не е съобразена процедурата и да не са налице предпоставките
за издаване на оспорвания отказ. Представя
писмени доказателства. Не претендира разноски
Ответникът - НАЧАЛНИК на ДНСК-София, чрез процесуалния
представител юр. Д. оспорва жалбата и
моли да се потвърди отказа. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото, приложената административна преписка и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима,защото:
Обжалваният отказ и досието на строежа, във връзка с
който е издаден обжалвания акт, е получен от управителя на дружеството-жалбоподател
на 26.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 02.08.2019 г, или в предвидения в
закона 14-дневен срок.
По своята правна същност отказа за назначаване на Държавна
приемателна комисия /ДПК/ е индивидуален административен акт, с който се
засягат пряко права и законни интереси на граждани и организации в
производствата по въвеждане в експлоатация на строежите. Този отказ прегражда
по-нататъшното развитие на административното производство по разрешаване
ползването на строежа, поради което и подлежи на съдебен контрол. Същият не е
приравнен на отказ за издаване на разрешение за ползване на строежа като реда и
предпоставките за издаване на последния са различни.
Актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4
от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти. (
Наредба № 2
от 31.07.2003 г.)
Дружеството-жалбоподател, като възложител, разполага с
активна процесуална легитимация да оспори отказа, доколкото разполага с правото
да заяви назначаването на ДПК. Назначаването на ДПК е част от производството по
въвеждане в експлоатация на строежа и формално положително и благоприятстващо
засяга пряко правната сфера на възложителя, а съответно отказът за това е
неблагоприятстващ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е
започнало по искане на „ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД за назначаване на ДПК и издаване на
разрешение за ползване с вх. № ПД-1344-04-258 от 03.04.2019 г. за строеж:
„Хотелски комплекс /апартаментен тип/ с
ресторант - барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен гараж", с
подобекти: Блок А, Блок Б и Блок В, УПИ XI - 415,417, кв.65а - нов /16 - стар/,
по плана на Централна градска част, гр. Пловдив /ПИ с идентификатор ***по
КККР/, с административен адрес: гр. Пловдив ул. „Стефан Караджа“ № 3. Към
искането са представени документи по опис (л.42).
В хода на съдебното производство като
доказателства са приобщени представени от
процесуалния представител на жалбоподателя
писмени
доказателства, описани в
искането за назначаване на ДПК, както и писмо на ДНСК гр. София с изх. №
РД-2037-04-226/07.10.2019 г., ведно с приложеното към него копие от писмо изх.
№ РД-2037-02-976/17.07.2019 г.
Констатира се, че е налице пълно
съответствие с нормата на чл.177,ал.1 от ЗУТ при подаване на искането до
административния орган.
За да постанови процесният отказ, ответникът
е приел, че не са налице основания за въвеждане в експлоатация на строежа,
позовавайки се на разпоредбите на чл. 178, ал.3, т.1 от ЗУТ и чл. 14, т.1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003 г., както и на установеното с КП от 19.04.2016 г. на
служители на район „Централен“ при Община Пловдив и КП № Ц-1411/19.07.2016 г. на
служители на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР и на резултатите от извършена
проверка на 10.07.2019 г. от служители на РДНСК Пловдив, при която е
установено, че процесният строеж се изпълнява със съществени отклонения от
издадените строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия
ПУП и РУП.
Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ строежите от
първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК.
Редът и условията за това са определени
в Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството (Наредба № 2/31.07.2003г.).
Производството започва по искане от
възложителя, като представя окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ,
договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни
енергийни характеристики и документ от АГКК, че е изпълнено изискването по чл.
175, ал. 5 ЗУТ- чл. 177, ал. 1 ЗУТ.
Каза се, тези условия на закона с
подаване на заявлението от страна на жалбоподателя са били изпълнени.
Началникът на ДНСК или упълномощено от
него лице назначава или отказва назначаването на ДПК. Комисията приключва
работата си с протокол обр. 16, който е основание за издаване на разрешение за
ползване на строежа или отказ за издаване на същото.
Отказ за назначаване на ДПК може да бъде
постановен, ако искането за това не е направено от възложителя ( или
упълномощено от него лице, според чл. 3 от наредбата) и ако не са представени
документите, посочени в чл. 177, ал. 1 ЗУТ и чл. 4, ал. 2 от Наредба №
2/31.07.2003г. (следва да се посочи, че
с наредбата не могат да се въвеждат допълнителни изисквания и документи, извън
посочените в закона).
В случая изложените мотиви за отказ не
представляват основание за същия. Това дали процесният строеж е в
несъответствие с одобрените проекти, издадените разрешения за строеж и
действащия ПУП и РУП, не е основание да се откаже назначаване на ДПК,а касае
въвеждането на строежа в експлоатация.
Следва да се отбележи впрочем,че съответствието
на проектите и разрешението за строеж с подробния устройствен план се счита за
окончателно установено с влизането им в сила (чл. 156, ал. 5 ЗУТ).
Инвестиционните проекти са основание за
издаването на разрешение за строеж и подлежат на оценка за съответствието им с
основните изисквания към строежите – чл. 142, ал. 4 ЗУТ, която обхваща
съответствието с предвижданията на ПУП и изискванията на влезли в сила
административни актове, които са необходимо условие за разрешаване на
строителството по ЗООС, ЗБР и други специални закони – ал. 5, т. 1 и т. 8 на
текста. Оценката е елемент от фактическия състав на РС и ако е налице порок в
нея, той би рефлектирал върху законосъобразността на разрешението.
На следващо място следва да се посочи,
че в чл. 178, ал. 3 ЗУТ са посочени изчерпателно случаите, когато строежите не
се въвеждат в експлоатация, но те не са условия за отказ за назначаване на ДПК.
(Решение № 5864 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2016 г., II о.).
В този смисъл и позоваването на чл. 178,
ал. 3, т. 1 ЗУТ и цитираните в обжалвания отказ разпоредби на чл. 14, т.1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. не са основания за отказ за назначаване на ДПК.
В хипотезата на чл. 18 от Наредба №
2/31.07.2003г., Началникът на ДНСК действа в условията на обвързана
компетентност и задължително "постановява отказ" при наличие на
предпоставките на ал. 1, т. 1 или т. 2, но в хипотезата на чл. 6 от същата
Наредба, с оглед характера на предвидения като възможност отказ, той има
правото на преценка, която не може да бъде контролирана извън крайния акт и
създава условия за административен произвол. (Решение № 9132 от 22.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 3297/2016 г., II о.).
Казаното налага извод за
незаконосъобразност на оспорвания отказ. Същият следва да се отмени и
преписката да се върне за ново произнасяне по така подаденото заявление.
При новото разглеждане на заявлението
компетентният орган следва да прецени само дали са приложени изискуемите от чл.
177, ал. 1 ЗУТ документи. Функционалната пригодност на строежа за ползване
съобразно издадените строителни книжа ще е предмет на установяване от ДПК в акт
обр. 16, основание за издаване на крайния акт.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на
„ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД отказ за назначаване на Държавна приемателна комисия,
обективиран в писмо изх. № РД-2037-02-976/17.07.2019г. на Началника на ДНСК-София.
ИЗПРАЩА
преписката
на Началника на ДНСК-София за ново произнасяне по искане на „ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД
с вх. № ПД-1344-04-258 от 03.04.2019 г., при спазване задължителните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: