№ 264
гр. С., 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниМилена Г. К.динова
заседатели:Даниел С. Телалев
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора Д. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20242200200305 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - гр. С., редовно призована, се явява зам.
окръжен прокурор Д. Г..
Подсъдимата Й. Д. Р., редовно призована, се явява лично и с адв. Д. от
АК – С., редовно упълномощен от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Подс. Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становищата си по
въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам че делото е подсъдно на Окръжен съд - С.. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В
хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. Считам, че към настоящия момент не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник,
1
вещо лице, преводач, както и извършване на действия по делегация. Считам,
че не са налице основания за промяна на взетата спрямо подсъдимата мярка
за неотклонение. На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства и моля делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред
в законовия срок.
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, по отношение въпросите по
чл. 248 ал. 1 от НПК се солидаризирам със становището на прокурора по
всички точки, с изключение на т. 3, като считам, че са допуснати
многобройни съществени отстраними процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство /ДП/. На първо място прокуратурата не изпълни
задължението си по чл. 229 ал. 3 от НПК. При първото предявяване на
разследването направих доказателствено искане за представяне в оригинал на
заявлението за подпомагане и съпътстващите го декларации. Така също
направих и други доказателствени искания. Прокуратурата уважи частично
доказателствените искания, но във видоизменен вид, като разпореди вместо
оригинали да бъдат представени от ДФ „Земеделие“ заверени преписи от тези
документи, като всъщност това не беше нашето искане. Нашето искане беше
да бъдат представени в оригинал. Прокуратурата не отказа изрично това наше
искане, а просто го видоизмени, което по същество означава липса на
произнасяне по това искане. При повторното предявяване на разследването
констатирах, че дори не е било изпълнено първоначалното указание на
прокурора за представяне на заверени копия от заявлението за подпомагане,
ведно с придружаващите го декларации и съпътстващи документи. Бяха
представени отново само преписи от тези документи с печати, но без
подписи и без означения за вярно с оригинала. Именно изпълнението на това
прокурорско указание задълбочи съмненията ми досежно автентичността на
подписа на доверителката ми, за който се твърди, че е положен върху
заявлението за подпомагане и съпътстващите го декларации. Направих
изрично оспорване на автентичността на подписа й върху тези документи.
Поисках отново да се представят в оригинал заявлението за подпомагане и
съпътстващите го декларации, тъй като твърдя и тогава твърдях, че тези
документи изобщо не съществуват в правния мир. Отделно от това искането
за представяне в оригинал на тези документи е свързано с графическата
експертиза на подписите, която би следвало да се извърши с оглед
оспорването автентичността на подписа на доверителката ми. Но такава
експертиза би била възможна единствено при наличие на оригиналните
заявления за подпомагане и съпътстващи декларация, съдържащи оригинални
подписи на доверителката ми. Релевантна практика на ВКС по този въпрос
съм изложил в отговора по чл. 247б от НПК, който не съм депозирал в срок,
но депозирах вчера с електронната система за връчване. С постановлението
от 21.02.2024 г. прокуратурата неправилно е констатирала, че при повторното
искане на оригинали от моя страна тя вече се е произнесла с първото
постановление и отново е решила „да не вземе отношение“. Тоест при
първото постановление е видоизменила искането ми за представяне на
2
документи в оригинал, като по този начин изрично не се е произнесла по него
- нито го е отхвърлила, нито пък го е уважила, а с второто постановление
направо е записано, че прокуратурата няма да вземе отношение по този
въпрос. Именно това е допуснатото нарушение по чл. 229 ал. 3 от НПК -
непроизнасяне по доказателствено искане, отказ да се произнесе, с което
нарушава правото на защита на подзащитната ми, както и ограничава моите
процесуални възможности да осъществя адекватна адвокатска защита.
Прокуратурата при първото предявяване вместо оригинали на документи,
както беше искането, сама реши да иска заверени преписи. Следователно тя
не се произнесе по това искане, а допусна нещо различно от поисканото. При
повторното предявяване прокуратурата реши да не се произнася, тъй като се
била произнесла с първото постановление, с което всъщност не се беше
произнесла изрично и обосновано. На следващо място: Във второто
постановление неправилно е отразено, че представените документи
съдържали изискуемите заверки за вярно с оригинала, подписи и печати. Това
очевидно не е вярно. Поне такива не ни бяха представени при повторното
предявяване на разследването. И като не е констатирано това неизпълнение,
прокуратурата сама е игнорирала собствените си първоначални указания. На
последно място: Прокуратурата заявява, че няма да се произнесе по
графическа експертиза, защото не съм направил такова изрично искане.
Отново ще подчертая, че такава графическа експертиза би могла да даде
отговор на въпроса за автентичността единствено при наличие на оригинал на
изследваните документи. Според практика на ВКС при отсъствието на
оригинален документ оспорващата го страна е в обективна невъзможност да
докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не
позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално
извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез
откопирването на истинския подпис през индиго, чрез прекопирване, както и
чрез многобройни съвременни компютърни способи. Всичко гореизложено
води до извод, че прокуратурата се е дистанцирала от задълженията си по чл.
13 и по чл. 15 от НПК. Прокурорската теза се базира на несъществуващ в
правния мир документ, а именно на оригинала на заявление за подпомагане и
съпътстващите го декларации, съдържащи оригинални подписи на
доверителката ми. Именно осъзнавайки този факт прокуратурата отказа да
изиска представянето на тези документи в оригинал. Защото просто те не
съществуват в оригинал. Доверителката ми не е подписвала преписи от тези
документи приложени в досъдебното производство. Липсата на оригинал
прави невъзможно установяването авторството на положените подписи. ОП
С. не е изпълнила задължението си да отговори на искания по чл. 229 ал. 3 от
НПК. Тази разпоредба предхожда разпоредбата на чл. 246 от НПК, тоест
прокурорът първо проверява дали има основание за прекратяване на
наказателното производство и чак тогава изготвя обвинителен акт. Също така
съгласно разпоредбата на чл. 246 ал. 1 от НПК обвинителният акт се съставя
при определени условия, сред които е липсата на основание за прекратяване
3
на наказателното производство. В този смисъл е и практиката на ОС – С.,
обективирана в Определение № 346/04.09.2018 г. по ВЧНД № 439/2018 г.,
както и в Определение № 440/31.10.2018 г. по ВЧНД № 532/2018 г., в чиито
състав е член и председателят на състава по настоящото дело.
Непроизнасянето на прокуратурата по направеното от мен при първото и при
повторното предявяване на разследването искане за представяне на
цитираните документи в оригинал представлява флагрантно нарушение на
чл.229 ал. 3 от НПК, което е ограничило правото на защита на подзащитната
ми. На следващо място: Допуснати са технически грешки в постановлението
за привличане на обвиняем, касаещи дата и година на самото постановление.
Записано е, че от една страна постановлението е от 15.11.2022 г., а в
анкетната част, при подписа на прокурора е записана съвсем друга дата и
друга година. На следващо място: От текста на обвинителния диспозитив не
става ясно на коя дата е извършено инкриминираното деяние. Посочени са
две дати 20.04.2021 г., а така също е посочена датата 07.04.2021 г., от когато
бил входящият номер на заявлението за подпомагане. На четвърто място: В
постановлението за привличане на обвиняем не е посочена нормата, чието
нарушение според прокуратурата прави деянието съставомерно – дали това е
норма на наредбата или дали това е норма от Закона за подпомагане на
земеделските производители. Незнаем в какво точно се изразява
нарушението, кои са тези конкретни неверни данни, за какво се отнасят тези
данни. В обвинителния акт не е посочена процедурата по предоставяне на
средства и документите, които се подават, за да се прецени относимостта на
сведенията към съставомерността. Уважаема госпожо председател, уважаеми
съдебни заседатели, моля да приемете предвид изложеното от мен, че в хода
на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, осуетили правото на защита на доверителката ми,
като моля да прекратите съдебното производство с определение и да върнете
делото на ОП – С..
Подс. Р.: Присъединявам се към казаното от защитника ми във връзка с
въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК. Нямам какво друго да допълня.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, адв. Д. беше така да се изразя, многословен и от направеното
изложение аз лично се обърках. Не разбрах в крайна сметка дали
представителят на защитата очертава допуснато съществено процесуално
нарушение, правейки искане за събиране на доказателства или коментар на
доказателствата по същество, чието място смятам категорично, че не е в
разпоредителното заседание. Въпреки това аз намирам, че твърденията за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в
непроизнасяне от прокурора по направени искания по смисъла на чл. 229 от
НПК не би могло да се третира като съществено нарушение на процесуалните
правила. На първо място: Произнасянето по направено искане е изцяло и само
в компетентността на наблюдаващия прокурор, като съобразно разпоредбата
на ал.3 от чл. 229 от НПК, постановлението на прокурора не подлежи на
4
обжалване. В практиката си ВКС многократно е разглеждал въпроса дали
непроизнасянето по реда на чл. 229 от НПК е нарушение на процесуалните
правила, като категоричното становище на ВКС е, че дори пасивното
отношение на прокурора при направени искания не би могло да обуслови
каквото и да било нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на тази
теза ще изтъкна и следния довод: В рамките на досъдебното производство
именно на наблюдаващия прокурор е преценката какви доказателства да
бъдат събирани както и какви изводи да направи от приобщените
доказателства. В тази връзка по настоящото досъдебното производство
наблюдаващия прокурор е счел, че доказателствата са достатъчни за
обосноваване виновността на обвиняемото лице, съответно за предаването му
на съд. Възможно е тези доказателства да не са в пълния обем необходими за
признаване на лицето за виновно от решаващия съд, но нека не пропускаме
факта, че досъдебната фаза е подготвителна фаза, а съдебната фаза е
централната фаза на наказателния процес. В тази връзка намирам за
несъстоятелни съображенията на представителя на защитата, че с
недопускане на искане и неприобщаване на документи в досъдебното
производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничило правото на защита на неговата подзащитна. Тези
доказателства, които той твърди, че са относими към предмета на доказване,
няма пречка да бъдат приобщени в рамките на съдебното производство, ако
разбира се бъдат преценени от съдебния състав като относими за решаване на
правния спор. Отделно от това, от представителя на защитата чух доводи
сочещи, че не е допуснато експертно изследване, каквото искане между
впрочем въобще не е било направено. Аз считам, че такова твърдение е меко
казано несъстоятелно, тъй като прокуратурата е събрала необходимия обем
доказателства, пак подчертавам - за обосноваване виновността на
обвиняемата, а не на подсъдимата, т.е. за приключване на досъдебната фаза
на процеса, анализирала ги е, счела е, че те са достатъчни и в този ред е
предала подсъдимата на съд. Естествено пред Вас ще се развие централната
фаза на наказателния процес и отказаните за събиране доказателства или
отказаните доказателствени искания, ако бъдат естествено направени, Вие ще
прецените тяхната относимост. В тази връзка считам, че процесуално
нарушение, изразяващо се в непроизнасяне или частично произнасяне по реда
на чл. 229 от НПК не е допуснато в рамките на досъдебното производство.
След запознаване с диспозитива за привличане на обвиняем считам, че
действително е допусната техническа грешка, но тази техническа грешка е
само на едно място. Единствено при посочване на датата в титула на
въпросния акт. Пределно ясно е считам на коя дата постановлението е било
одобрено от наблюдаващия прокурор, както и на коя дата то е било предявено
на обвиняемата. Допусната техническа грешка в титула по никакъв начин не
би могла да повлияе както на момента на конституиране на обвиняемата като
такава в наказателното производство, както и на задълженията, които й се
вменяват като такава в рамките на досъдебното производство. По отношение
5
на направените възражения за посочени две дати, аз считам, че в
диспозитивната част на постановлението за привличане на обвиняем
изключително коректно е посочена датата на извършване на деянието, а
именно 20.04.2021 г. Тази дата е възприета и в обстоятелствената част на
обвинителния акт като считам, че с изложението, което е направено, по
никакъв начин не се създава съмнение, което да обоснове извод за друга дата
на осъществяване на престъпното деяние. Считам също така, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт е направено изключително
подробно изложение на приложимата законова рамка, въз основа на която са
формирани всички изводи на прокурора, изготвил обвинителния акт. В тази
връзка Ви моля да счетете, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на
подсъдимата, които да налагат връщане на делото в досъдебната фаза. Моля
да приемете също, че по същество адв. Д. е формирал доказателствени
искания, които би следвало да бъдат направени при разглеждане на делото по
същество.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След съвещание и като взе предвид обстоятелството, че се е запознал с
материалите по делото и като изслуша становищата на страните във връзка с
въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, съдът
констатира следното:
Настоящото дело е подсъдно на С.ски окръжен съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.
Съображенията относно допуснато нарушение на чл. 229 ал. 3 от НПК
по съществото си са такива, свързани с допускането, събирането, проверката
и оценката на доказателствата и доказателствените средства и съгласно
разпоредбата на чл. 248 ал. 4 от НПК не подлежат на обсъждане в
разпоредително заседание.
Останалите изложени съображения от защитника (поддържани и от
подсъдимата) за допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
Съдът счита, че няма неяснота относно датата, на която е извършено
престъплението, за което на подс. Р. е повдигнато обвинение – датата е
посочена точно и ясно както в диспозитива на обвинителния акт, така и в
неговата обстоятелствена част и това е 20.04.2021г.
6
Посочените различни дати в постановлението за привличане на
обвиняем – датата на изготвянето му (15.11.2022г.), датата, на която е
докладвано на наблюдаващия прокурор (17.11.2023г.) и датата на
предявяването му на подсъдимата и на нейния защитник (21.12.2023г.), по
никакъв начин не ограничават процесуалните права на подсъдимата и на
защитата. Няма процесуална пречка постановлението за привличане на
обвиняем да е съставено на една дата, да е докладвано на наблюдаващия
прокурор на друга дата и да е предявено на подсъдимата и на нейния
защитник на трета дата. В случая единствено в посочената дата на изготвяне
на постановлението е допусната техническа грешка при изписване на
годината, която вместо 2022г. следва да бъде 2023 г., тъй като досъдебното
производство е образувано на 14.03.2023 г. и няма как постановлението за
привличане на обвиняем да бъде съставено преди образуване на досъдебното
производство. Тази техническа грешка по никакъв начин не се отразява на
правото на защита на обвиняемото (подсъдимото) лице и на неговия
защитник, респ. не го нарушава.
Относно твърдението, че в постановлението за привличане на обвиняем
не е посочена нормата, чието нарушение според прокуратурата прави
деянието съставомерно и по този начин подсъдимата и защитника не знаели в
какво точно се изразява нарушението, кои са конкретните неверни данни,
представени пред Общинска служба земеделие – С. и за какво се отнасят тези
данни, следва да бъде отбелязано, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт (на стр. 5 и 6) изрично е посочено какви неверни
обстоятелства са декларирани от обвиняемата. Също така в обстоятелствената
част на обвинителния акт подробно е описана процедурата по предоставяне
на средства от фондовете на Европейския съюз и документите, които се
подават, за да бъдат отпуснати такива средства.
Предвид изложеното, съдът намира, че по никакъв начин не е
ограничено правото на подсъдимата да научи за какво престъпление е
привлечена в това й качество.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, както и
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Не се налага произнасяне на съда по мярката за процесуална принуда на
подсъдимата, а и искания в тази насока не се направиха.
Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
Съдът счита, че са налице основания за насрочване на съдебно
заседание, за което следва да бъдат призовани лицата, посочени в
приложението към обвинителния акт.
7
Предвид изложеното и на основание чл.248, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото, образувано по внесения от Окръжна прокуратура-С.
обвинителен акт против подсъдимата Й. Д. Р. за престъпление по чл.248а ал.3,
вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, е подсъдно на С.ския окръжен съд.
2. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. На досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал.4, т.
1, от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, не се налага
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, не се налага
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на
български жестов език, както и извършване на съдебни следствени
действия по делегация.
6. Не се налага изменение на взетата по отношение на подсъдимата Й. Д. Р.
мярка за неотклонение „Подписка".
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства от страните.
8. Налице са основанията за насрочване на съдебно заседание по общия
ред, за което да бъдат призовани лицата, посочени в приложението към
обвинителния акт.
На основание чл. 249 ал. 3 от НПК определението в частта за въпросите
по чл.248, ал.1, т. 3 и т. 6 от НПК може да бъде обжалвано и/или
протестирано по реда на глава XXII от НПК - в 7-дневен срок, считано от
днес пред Апелативен съд - Бургас.
Съдът ОБЯВИ определението на страните.
ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.
Предвид разпоредбата на чл.248, ал.5, т.4 от НПК, след като в
настоящото разпоредително заседание бяха изслушани прокурора,
подсъдимата и нейния защитник, съдът намира, че са налице условията за
насрочване на делото в открито съдебно заседание по общия ред, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 03.07.2024 г. от 10:00 ч., за която
дата и час Окръжна прокуратура - С., подсъдимата и нейния защитник да се
считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ всички свидетели, посочени в приложението по чл.
246, ал. 4 от НПК към обвинителния акт.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
8
Заседанието се закри в 11:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9