Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260094
гр. Пловдив, 30.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, в присъствието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като разгледа ВАНД № 457 по описа за 2021г.
докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 260035/28.09.2020г.,
постановено по АНД № 938/2019г., РС – Казанлък, 5 н.с., е признал обв. Д.Т.Б. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лева. КРС е осъдил обв. Б. да
заплати направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от
защитника на обвиняемия Д.Б. – адв.
В.В.. Твърди се, че решението е неправилно – постановено е при особено
съществени нарушения на процесуалните правила и при непълнота на
доказателствата, в нарушение на мателиалния закон и същото е необосновано.
Изразява се становище, че наложеното административно наказание е явно
несправедливо. Иска се иска отмяната на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което обв. Б. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Обв. Д.Б. е депозирал
становище пред въззивния съд, с което се присъединява изцяло към депозираната
от защитника му жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, като излага и
допълнителни доводи за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, обв. Д.Б. се явява и поддържа жалбата.
Защитникът му – адв. В.В. поддържа жалбата и иска отмяна на решението на РС –
Казанлък и постановяване на ново решение, с което обвиняемият Б. да бъде оправдан.
Същият излага доводи за немотивираност на решението, противоречие между
доказателствата и липсата на анализ на тези противоречия. Изразява се становище
за недоказаност на обвинението и за несъставомерност на деянието. В последната
си дума обв. Б. иска да бъде оправдан.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на обв. Д.Б. е основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а делото върнато на РП – Казанлък за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Посочва се, че
постановлението по чл. 375 от НПК не съдържа задължителни реквизити, свързани с
дата, място и начин на извършване на деянието, а в мотивите към решението на
КРС са приети нови фактически положение в разрез с нормата на чл. 378, ал. 3 от НПК.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено
следното:
Делото е разгледано като първа инстанция от РС –
Казанлък и е обжалвано пред ОС – Стара Загора, където било образувано ВНАХД №
2493/2020г. След отвод на всички съдии от този съд, делото е изпратено на ВКС
за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа като въззивна
инстанция. С определение № 22/22.02.2021г. по ЧНД № 131/2021г. ВКС е изпратил
делото за разглеждане на ОС – Пловдив.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
По повод имотна измама и продаден рециклиран влекач „Волво“
за нов, извършени по отношение на св. Петър Петров по препоръка на приятел
прокурор от ОП – Стара Загора, свидетелят се запознал с обв. Д.Б., който бил
адвокат, а преди това също и прокурор в ОП – Стара Загора.
Свидетелят П. П. сключил с обв. Д.Б. договор за правна
защита и съдействие серия А № *** от ***г. за да бъде представляван от
нарушителя в качеството му на адвокат по гр. дело № 248/2010 г. на СГС, касаещо
имота на свидетеля в гр. С.. Свидетелят не бил доволен от хода на делото като
смятал, че нарушителят не защитава в достатъчна степен интересите му и
последствие упълномощил свой приятел адвокат - св. А. В. да участва по делото,
който оттеглил пълномощията на обв. Б.. Освен това св. П. не бил доволен и от
обстоятелството, че обв. Б. не го конституирал като пострадала страна в
производството по НОХД № 17091/10 г. на PC – София, касаещо измамата с камиона
и по този начин го лишил от възможността да обжалва оправдателните актове на
съда. Във връзка с последното дело св. П. подавал множество жалби до различни
институции и компанията „Волво" в Ш..
На ***г. обв. Б. бил зает по договор със СДС и не се явил на
поредното заседание по гр. дело № 248/2010 г. на СГС. На това съдебно заседание
св. П. се явил сам, като преди това не открил адвоката си в съдебната палата и
заявил пред съда, че се е завърнал от чужбина, че адвокатът му го нямало, а
делото било сложно. Делото отново било отложено. На *** г. СГС с решение уважил
иска на св. П.. Обв. Б. не бил доволен от финансовите си взаимоотношения със
св. П. по всички дела и преписки, които е проверявал и собственоръчно върху
стандартна бланка на договор за правна защита и съдействие изготвил текста на
анекс с дата *** г. към договора за правна защита и съдействие от *** г.,
където било посочено, че по гр. дело № 248/2010 г. на СГС било договорено, но
не заплатено възнаграждение в размер на 11200 лв. въпреки, че тази сума
обобщавала всички договорени и недоговорени средства за хонорари и разноски по
др. дела, преписки и правни анализи. Нарушителят положил подписа си под
„Адвокат" в бланката, а на мястото на „Клиент“ неизвестно по делото лице
положило подпис вместо посочения като съдоговорител св. П. П.. Анексът не бил
представен от обв. Б. по гр. дело № 248/2019 г. на СГС, въпреки участието на
нарушителя като адвокат след 30.11.2012 г. в съдебни заседания на 26.04.2013
г., 01.11.2013 г., 09.05.2014 г., 14.11.2014 г. и 08.05.2015 г. Пред АС – София
по гр. дело № 386/16 г., образувано на 26.01.2016 г., св. П. бил изцяло
представляван от св. А. В.. Обв. Б. чрез пълномощника си – св. Н. М. подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение до PC –София към
което било приложено копието от анекса и др. документи. Делото било изпратено
по подсъдност на PC – Казанлък, където било образувано ч. гр. дело № 1654/2016
г. и на 23.08.2016г. била издадена Заповед за изпълнение № 970. Св. Петров
възразил срещу заповедта, поради което обв. Б. предявил установителен иск по
чл. 422 от ГПК. Било образувано гр. дело № 2424/16 г. на PC – Казанлък, по
което били назначени графологични експертизи с участието на вещото лице К. П.,
а св. А. като адвокат на св. П. представил и частна графологична експертиза,
подкрепяща тезата му. На 16.06.2017г. св. П. подал жалба до РП – Казанлък
относно неистинността на анекса преди постановяването на съдебното решение по
гр. дело № 2424/16 г. на PC – Казанлък на 23.06.2017 г., с което св. П. бил
осъден да заплати на обв. Б. сумата от 11200 лв., ведно с лихвите и разноските
по делото, които към настоящия момент били събирани от пенсията му. По жалбата
било образувано ДП № 77/18 г. на ОСлО при ОП Стара Загора, където в единична и
тройна графологични експертизи било установено, че подписът в анекса не бил
положен от св. П.. В хода на ДП обв. Б. загубил оригиналния анекс при
преместване на архив.
Районен съд – Казанлък е приел, че горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. И. П., Х. Г. И., А.В., експертното заключение на графическата експертиза на вещото лице Д. Ч. и експертното заключение на тройната графическа експертиза № 19/ДОК-31 от 27.02.2019 г., както и от писмените доказателства по делото.
Анализирайки противоречията в доказателствата КРС е отказал да се довери на обясненията на обв. Б. и св. М. относно твърденията им, че е имало среща в съдебната палата на 30.11.2012 г. между св. П. и обв. Б.. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. П., че неговият адвокат – обв. Б. не се е явил на делото на 30.11.2012г., тъй като това е отразено и в протокола от съдебно заседание от 30.11.2012 г. по гр. дело № 248/2010г. на СГС. Макар св. Х.И. не е придружавал св. П. през цялото време, КРС е приел, че и неговите показания косвено потвърждават липсата на среща между св. П.и обв. Б. на тази дата поради неявяването на последния по делото. КРС е приел за житейски нелогично, ако обв. Б. е разполагал с въпросния анекс към датата на последното съдебно заседание по по гр. дело № 248/2010г. на СГС - 08.05.2015 г., защо не го е представил, за да претендира разноски, още повече че делото е било решено благоприятно за клиента му. Съдът е приел за житейски нелогични твърденията на обв. Б., че е дал кочана с анекса на св. П., за да мисли дали го подпише. КРС не се е доверил и на твърденията на обв. Б., че на 30.11.2012г. се е явил по делото, но е изпратил св. П. сам да се явява по делото, както и че договорения хонорар е общ за всички водени дела. КРС се е доверил на заключението на единичната и тройната графологична експертиза, в която експертите са заявили, че подписът в анекса не е положен от св. П.. КРС е отговорил изчерпателно на възраженията на защитата защо не се налага назначаването на нова графологична експертиза. Предвид категоричното установяване, че подписът не е положен от св. П., КРС е приел, че е безпредметно обсъждането дали П. си служи с втори подпис предвид установяването на факта, че среща между двамата не е имало на 30.11.2012г. КРС е приел, че липсва съмнение за пристрастност на вещите лица при изготвянето на двете експертизи.
Анализирайки и съпоставяйки събраните доказателства КРС е
достигнал до правният извод, че обв. Б. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
РС – Казанлък е приел, че обв. Б. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл съзнавайки общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на обвиняемия Б. е процесуално допустима, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. По делото са налице основанията на чл.
335, ал. 2 вр. чл. 334, ал. 1 и вр. чл. 378, ал. 3 от НПК за отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото на РП – Казанлък по следните
съображения:
В производството по глава 28-ма от НПК съдът се произнася в
рамките на установените фактически положения съгласно чл. 378, ал. 3 от НПК.
При установяване на нови фактически положения първата инстанция следва да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Видно от
мотивите към решението на РС – Казанлък, съдът е приел нови фактически
положения, неописани в постановлението на прокурора. В постановлението по чл.
375 от НПК прокурорът е бил длъжен да опише всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението, свързани с дата, място и начин на
извършването му. При описанието на фактическата обстановка единственото
изречение, което описва деянието е: „На следващата година на 23.08.2016г.
Казанлъшки районен съд издава заповед № 970 за изпълнение на парично задължение
в полза на обв. Б. като разпорежда длъжникът – св. П. П. да заплати 11200 лв
главница, 930 лв лихва и 1242 лв разноски, като основание за издаване на
заповедта е претендираната сума от 11200 лв в Анекс към договор за правна
защита и съдействие № 0142475 от 30.11.2010г.“. В описателната част на постановлението
на РП – Казанлък никъде не е посочено, че обв. Б. си е упълномощил адвокат –
свид. Н. М., че именно този адвокат е подал заявление по чл. 410 от ГПК, че то
е подадено на 01.06.2016г. и то в Софийския районен съд, който е изпратил
образуваното дело по подсъдност на РС – Казанлък. Начинът по който е използван
инкриминирания документ, дата и мястото на ползването му, както и лицето, което
го е подало са важни обстоятелства, които прокурорът изобщо не е описал в
постановлението по чл. 375 от НПК. Това е довело на накърняване правото на
защита на обв. Б. да разбере в какво точно е обвинен и да се защитава по тези
конкретни факти, свързани с датата, мястото и начина на извършване на деянието.
В опит да санира тези нарушения, РС – Казанлък е описал за първи път тези факти
/с изключение на датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в СРС/ на
л. 2 от мотивите си, но по този начин е излязъл извън рамките на установените с
постановлението на РП – Казанлък фактически положения в разрез с императивната
норма на чл. 378, ал. 3 от НПК.
Описаните нарушения са отстраними чрез внасяне на ново
постановление по чл. 375 от НПК, съдържащо описание на всички обективни
признаци от състава на престъплението, включително дата, място и начин на
извършването му. Ето защо е безпредметно обсъждането на възраженията на
защитата, свързани с процесуални пороци в първоинстанционния съдебен акт касаещи
несъставомерност на деянието, липса на мотиви и задълбочен анализ на
доказателствата. При липса на пълно описание на престъплението няма как нито
първата, нито въззивната инстанция да даде мотивиран отговор на тези въпроси. И
доколкото нарушението може да бъде отстранено само от прокурора, то следва
присъдата на РС – Казанлък да бъде отменена и делото да бъде върнато на РП –
Казанлък за съставяне на ново постановление съобразно мотивната част на настоящото
решение.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 334, ал. 1 и вр. чл. 378, ал. 3 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260035/28.09.2020г., постановено по АНД № 938/2019г. на Районен съд – Казанлък, 5 н.с.
ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Казанлък за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.