№ 101
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600113 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият И. Л. Д., се явява лично.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес. Продължавам да се
защитавам сам.
Съдът намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча допълнителни доказателства.
1
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да представя книга – история на гр. Б. с
посвещения до мен от проф. И.Р., доц. В.Й.
Искам да покажа един документ, който е за мен случай, който оборва
тезата на обвинението. Един от стотиците случаи, когато аз като гражданин
изпълних своето задължение към закона и държавата. По време на изкопни
работи в гр. О., беше намерен ето този предмет. Благодарение на моята
дългогодишна издирвателна и колекционерска дейност, искам да покажа, че
този предмет, който е иззет като веществено доказателство и е описан в
списъка, се оказа бюстът на една глава, която се пази в Националния
археологически институт с музей в гр. С. и благодарение на тези две снимки
аз доказах, че това е бюстът на тази глава. Обявих го пред Националния
институт, че е при мен. Дванадесета година не идват да го приберат, аз какво
да направя? Да го регистрирам и да го идентифицирам и да го направя частна
собственост или да го предам на държавата? Това е един от фрапиращите
случаи.
Второто, в експертната оценка той описва много лични вещи като
археологически обекти. Аз мога да докажа със снимков материал и с
документи, че тези вещи ги притежавам по наследство повече от 40-50
години.
ПРОКУРОРЪТ: Според мен, претендираните като доказателства за
представяне от страна на подсъдимия не следва да бъдат приобщавани по
делото, тъй като предметът на обвинението е пределно ясен и става дума за
едно формално престъпление, в което предметът на доказването е, има ли
археологически обекти, държани ли са от подсъдимия и дали са подложени на
идентификация и регистрация по съответния ред. Намеренията на
подсъдимия за притежаването на тези обекти, както и произходът им, са
правно ирелевантни факти. Установени са също по делото добрите намерения
от страна на подсъдимия. Друг е въпросът доколко те съвпадат с
изпълнението на закона и с качеството на изпълнение на тези намерения, но
това е въпрос по същество.
Смятам, че са неотносими към доказателствата и предмета на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и след проведено
2
съвещание, намира искането на подсъдимия Д. за представяне на нови
доказателства, а именно: печатна книга с посвещение, копие от снимка и
статия във вестник за неоснователно, тъй като посочените доказателства са
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Д. за
представяне на нови доказателства, а именно: книга с посвещение, копие от
статия и снимка.
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Бургаска окръжна
прокуратура. Присъдата, постановена от Окръжен съд-Бургас е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. За да постанови оправдателен
диспозитив, съдът, макар и да е споделил и възпроизвел всички фактически
констатации от обвинителната теза, е достигнал до неправилния правен извод
за несъставомерност на деянието. Без да бъдат оспорени аргументирано нито
изпълнителното деяние „държане“, нито естеството на предметите като
археологически обекти, нито отсъствието на тяхната идентификация и
регистрация по съответния ред, съдът на практика е извършил дейност по
декриминализация на деянието, пренебрегвайки субективните и обективни
признаци от състава на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК с декларативната
претенция за липса на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК.
Вместо правни аргументи, мотивите изобилстват от житейски разсъждения
обосновани единствено и само, т.е. съвсем едностранчиво, с тезата
представена от подсъдимия, независимо и въпреки останалия доказателствен
материал, аргументиращ всички признаци от съставомерността на престъпния
състав. Всъщност, изложените от съда аргументи биха имали значение
единствено и само при оценката за смекчаващите отговорността
обстоятелства на дееца, а не и за правната оценка за съставомерност на
деянието. Последното е категорично и несъмнено обосновано и от самия
решаващ съд, който без изменение и изцяло е споделил фактическите
3
обстоятелства касаещи както изпълнителното деяние „държане“, така и
характеристиката на предмета - „археологически обект“, а така също и на
отрицателния факт на надлежната идентификация и регистрация на обектите.
А щом това е така и предвид категоричния факт, че престъплението по чл.
278, ал. 6 НК е на „просто“, т.е. „формално“ извършване, това означава, че
единственият верен правен подход е прилагането на тази съставомерност по
отношение на деянието. И като казвам формално, веднага отварям скоба за
единствената възможност, която е следвало да обсъди съдът - не
обсъждането на чл. 9, ал. 1, а това на ал. 2 на чл. 9 НК и веднага ще отхвърля
и тази възможност, защото случаят не предполага и третиране на деянието
като малозначително или явно незначително, тъй като конкретната степен на
обществена опасност явно надхвърля изискуемия се с чл. 9, ал. 2 НК
минимум.
За да не оставя съмнение, че деянието е престъпно, следва да бъде
отбелязано още веднъж следното, макар и протестът да е изчерпателно
аргументиран. Основните въпроси, които определят съставомерността по чл.
278, ал. 6 НК са: на първо място, дали инкриминираните обекти представляват
археологически обекти и на второ място, дали те са били идентифицирани и
регистрирани по надлежния ред от техния държател. На първия въпрос
отговорът е - да, на втория въпрос отговорът е - не. Безспорно доказано по
делото е, че всичките предмети намерени и иззети от подсъдимия в резултат
на проведеното претърсване, са археологически обекти по смисъла на чл. 146
от Закона за културното наследство. Обстоятелството, че липсва информация
за това кога, къде, от кого и как са били открити и дали тези открития са
резултат единствено и само на теренни проучвания или на други способи, е
правно ирелевантно за тяхната преценка като вид обекти. Определянето на
даден предмет като археологически обект не е императивно обвързано с
осъществяването на разкопки или теренни проучвания, защото чл. 146, ал. 1
от Закона за културното наследство предвижда, че тези обекти могат да бъдат
открити или да се намират не само в земните пластове, но и на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-
2/2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информация от
автоматизирана информационна система „Археологическа карта на
България“, регистрационни карти се изготвят и за всички археологически
обекти, независимо дали са открити в резултат на теренни археологически
4
проучвания или са станали известни при други обстоятелства и дейности. Без
правно значение също така са и обстоятелствата свързани с времето, мястото
и начина на придобиване на археологическия обект. Важното е, че тези
предмети са с категорично установена автентичност и наличие на способност
да свидетелстват за минали епохи. Анализът на чл. 146 от Закона за
културното наследство показва, че теренните проучвания са указани като
основен, но не и като единствен източник на информация за археологическия
обект. Ако се приеме начинът на откриване на обекта за обстоятелство от
значение за неговата правна характеристика, това би противоречало на
установените правни норми и би създало условия за правни абсурди, че тези
обекти не са били установени по реда указан както в Закона за културното
наследство, така и в Наредба Н-1/2011 г. и Правилника за провеждане на
теренни проучвания и следователно на това основание не представляват
археологически обекти, без обаче да се държи сметка за тяхната материална
или нематериална стойност. Следователно, липсата на подобна информация
не е основание да се приеме, че обектите не отговарят на изискванията на чл.
146 от Закона за културното наследство и не представляват археологически
обекти по смисъла на този законов текст. За това и възраженията от страна на
подсъдимия за придобиване „по наследство“, „като семейна ценност“, като
действия в резултат на „колекционерските му занимания“, следва да бъдат
отхвърлени като ирелевантни. Когато се касае за държане на културна
ценност с характеристиката на археологически обект при условие, че този
обект не е регистриран и не е идентифициран, е без значение кога е придобит
предметът - дали в срока чл. 93, ал. 1 от Закона за културното наследство или
извън този срок. С други думи казано, не е налично задължението за
установяване времето на възникване на фактическата власт върху
инкриминираните вещи и продължителността на упражняването й при
положение, че са налице всички останали обективни признаци по държането,
предмета и липсата на регистрация.
Неоснователно е да се приеме, че част от обектите, останала
неконкретизирана в мотивите на съда и определена само неясно и
неконкретно, не подлежат на регистрация. Вероятно става дума за обектите
определени като „фрагменти“. Обстоятелството, че тези обекти не са запазени
в цялост или не са в добро състояние, не дава основание да се третират като
масов или остатъчен материал. За да бъдат изключени от кръга на
5
подлежащите на регистрация културни ценности е необходимо да се
установи, че те съставляват малка част от автентична цялост на предмета и не
притежават значима културна, научна или художествена стойност, т.е., че са
отпадъчна субстанция получена вследствие от човешка дейност, която няма
функционално или художествено значение. Тези обстоятелства в настоящия
случай не са налице, предвид това, че фрагментите не са обезличени и всички
обекти, с изключение на изрично отразените 38 броя, са определени като
археологически находки със статут на „културни ценности“ с категория
„национално богатство“. Квалифицирането им като национално богатство е
достатъчен пример за рядка човешка дейност, притежаваща висока научна и
художествена стойност.
Без значение е каква е материалната стойност на археологическите
обекти, т.к. тя не е определящ елемент за класификацията им като част от
културното наследство на страната. Това ясно се извежда от легалното
определение на чл. 2, ал. 1 от Закона за културното наследство, съгласно
което културните ценности са носители на историческата памет,
националната идентичност и имат научна и културна стойност. За това
престъпление пазарната стойност има само ориентировъчен характер, като
водещи са изводите на експертите за научната и историческа значимост за
минала човешка дейност върху обектите.
Няма никакъв спор, че подсъдимият не е регистрирал държаните от
него обекти. Нарочните писма-отговори от Регионален исторически музей- Б.,
Национален исторически музей, Музей „Старинен Н.“, Министерство на
културата, изрично и категорично заявяват, че нито физическото лице Д.,
нито регистрираното от него сдружение с нестопанска цел, са подавали
някога заявление за регистрация на движими културни ценности, поради
което и не са вписвани в съответните за това регистри. Съгласно действащия
правен регламент към инкриминирания период и настоящем, обектите с
посочената характеристика придобити до влизането на Закона за културното
наследство подлежат на узаконяване в едногодишен срок по §5, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за културното
наследство, като липсата на регистрация и идентификация в този срок
превръща обектите в държавна собственост, а придобитите, независимо по
какъв начин, след влизане в сила на Закона за културното наследство,
6
археологически обекти подлежат на връщане на държавата, която е единствен
техен собственик.
Деянието е извършено и от субективна страна - житейският,
професионалният, образователният статут на подсъдимия са достатъчен
гарант за знание на обективните факти, а и самите му действия по излагане на
експозицията, издаване на книга, опитите за популяризиране на обектите,
свидетелстват за знание за тяхната научна, художествена и археологическа
стойност.
Всичко това определя наличието на всички изискуеми елементи от
обективна и субективна страна от състава на престъплението по чл. 278, ал. 6
НК - изпълнителното деяние „държане“, предметът на престъплението -
„археологически находки със статут на културни ценности с категория
национално богатство“, липсата на регистрация и идентификация по
надлежния ред, наличието на пряк умисъл.
Що се отнася до замисъла на подсъдимия да популяризира находките
чрез организирането им в музейна експозиция, послужил като основен
аргумент на съда да постанови оправдателен съдебен акт, следва да се
отбележи, че добрите намерения, каквото е това безспорно, следва да бъдат
изпълнявани и чрез правилни, а в случая и законосъобразни действия, защото
факт е констатацията на извършената експертиза, че артефактите са били
съхранявани и експонирани в неподходящи условия, както и установени
интервенции по тях осъществени непрофесионално, с неподходящи
материали и извън художествени концепции. Следователно, реална е
опасността добрите намерения да се провалят в хода на тяхната неадекватна
реализация. Към това следва да се прибави и констатацията за липса на
тематико-експозиционна документация, задължителна при представяне на
културните ценности.
Както още в началото посочих, не са налице условията за прилагане на
чл. 9, ал. 2 НК. Степента на обществена опасност на деянието е от характер,
който надхвърля минимума, за да бъде определено деянието за формално
престъпно. Касае се за деятелност със значима степен на обществена
опасност, която засяга реда на управлението и се определя от степента на
засягане на обществени отношения, свързани с опазване на културно-
историческото наследство на страната и липсата на незначителност не се
7
намира в пряка корелация със стойността на предмета на престъплението.
Съществена характеристика на предмета на престъплението е, че
представлява носител на историческата памет и национална идентичност.
Степента на посегателство се увеличава и от значителния брой артефакти -
344 броя обекти, т.е. десетки пъти превишаващи изискуемия се минимум от 3
броя, принадлежността им към различни исторически периоди от
Праисторията до Ново време, т.е. тяхното разнообразие, наличието на още
един квалифициращ признак - обектите са определени и като национално
богатство, продължителният период на бездействие по регистрация и
идентификация на обектите, влошеното качество на обектите, поради
неподходящите условия, в които са съхранявани и експонирани, както и
непрофесионалните консервационни интервенции.
Всичко това ми дава основание да поискам от Вас да отмените
оправдателната първоинстанционна присъда и да постановите нова -
осъдителна, с която да признаете подсъдимия И. Д. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, като му наложите
наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66 НК и глоба така,
както е поискано във въззивния протест.
ПЛЕДОАРИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ: В цялата си основа на така
изказаното обвинение на обвинителя, влиза в противоречие с три основни
закона, искам да цитирам. Обвинението също тъпче на едно и също място,
също ползва едни и същи представени документи и материали и фактически,
ето тук, даже в обвинителния акт, обвинението си противоречи. Свидетелите
на обвинението заявяват пред съда: „експозицията е подредена тематично, от
праисторическо“, а сега обвинението казва, че няма тематичен план, че не е
подредена тематично. Инспекторите от Министерството на културата
потвърждават, че тя е подредена тематично, че има тематичен план, че е
подредена както трябва.
Обвинението ме обвинява, че не съм ги съхранявал правилно. Ами да
покажем снимков материал, да се види.
Аз съм удовлетворен от присъдата на окръжния съд, но пледирам и
връщане на иззетите вещи, за да може експозицията да продължи да
изпълнява своите научни, възпитателни и рекламни дейности, които са ни
разрешени от съда с регистрацията на сдружение с нестопанска цел в полза на
8
обществото, и в които точно, ясно и категорично е написано „издирване,
съхраняване, опазване на културното наследство на гр.О., неговото
рекламиране и неговото презентиране“. Тук не си спомням дали съм цитирал
едно решение на Тридесет и осмото народно събрание от 1998 г., с което
античните предмети, паметници на културата, са извадени от списъка на
публично държавната собственост и са предписани в списъка на частната
държавна собственост. С това решение Народното събрание възстанови по
един отдавна нужен и правен казус, с който се даде правото на гражданите на
гр. О. да придобиват културни ценности по наследство и по давност. Точно
във връзка с това бе създадена в Закона за културното наследство Глава 7,
която по много точен, ясен и категоричен начин отделя археологическите
обекти от културните ценности. Тук виждам в изявлението на обвинението,
че се опитва в един момент да ги показва като културни ценности, в друг
момент да ги показва като археологически обекти, без да покаже нито едно
доказателство, че това са археологически обекти. Докато обратното, аз по
категоричен начин доказвам, че всички предмети са или наследствени, или
дарени, или предоставени от гражданите на гр. О. да бъдат експонирани в
тази експозиция. Тук ще задам логичния въпрос, как да регистрирам
публична държавна собственост на мое име и да я направя частна
собственост? В Конституцията на Република България, в Закона за
държавната собственост и в Закона за културното наследство категорично и
ясно е написано: „археологическите обекти са публична държавна
собственост“. Как да ги регистрирам тогава. Ако ги регистрирам, аз ставам
нарушител на тези три закона. Ако не ги регистрирам ми казват, ти си
нарушител на параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби в същия
закон, който ти забранява да регистрираш археологически обекти. Как тогава
да регистрирам археологически обекти, аз по закон нямам право, просто
законът ми забранява. За това тук ме учудва и защитаваната теза, че не съм
регистрирал и идентифицирал археологически обекти.
Второ, в последствие, това не го знаех по време на процеса, но сега
вече разбрах, че идентификацията и регистрацията на културни ценности,
когато се предполага, че са археологически обекти, трябва да бъде извършена
от експертиза минимум трима човека от съответния музей, плюс един
независим експерт регистриран в Регистъра по чл. 4. Кой доказа, че те са
археологически обекти?
9
Ще дам само един пример, който е фрапиращ, от определението на
вещото лице, което е записал в описа: „сервиз от бял метал, 19 век – 200
лева“. Толкова ли е компетентно това вещо лице, че не може да определи
метала, не може да определи цената? Тук си направих труда да извадя един
списък от точно такива „бисери“ в тази експертиза. Над 38 позиции в
експертизата не са датирани. Е, как можеш да определяш един
археологически предмет като той не е датиран, не можеш да кажеш от кога е.
На снимката явно се вижда, да, медальон във формата на монета с
халка отгоре и вещото лице казва – „това е археологически обект“, а това ми
остана наследство от баба ми, това медальонче и няколко пръстенчета.
Тук изпаднах в такава ситуация, че преди решението на окръжния съд
дойдоха семейства, които са ми предоставили част от тези предмети и които
още при предоставянето ми обясниха така: „гр. О. е 100 процента бежанци и
когато българите от териториите, които вече не са в територията на България
решават да напуснат тези места.. Тук аз искам да докажа, че те не са
археологически обекти. Оспорвам думата „археологически обекти“.
След това, в Наредба № 3, по която ме обвиняват, точно, ясно и
категорично е описано лицата, които са задължени да извършват регистрация.
Всички други лица собственици на културни ценности могат да поискат
регистрация, но не сме задължени. Това законът категорично го определя. За
жалост този закон излезе толкова недоносен и толкова неосмислен, че още в
първия момент той създаде конфликт, защото в преходните разпоредби първо
беше определен един срок от шест месеца на задължителна идентификация. И
когато видяха, че те, не само техническата, но и физическата възможност
нямат, го удължиха на една година. Когато видяха, че, точно с монетите, там
проблемът беше точно с Нумизматичния съюз, се оказа, че в България има 11
хиляди члена на Нумизматичния съюз, а само 11 лицензирани експерта по
монетите. Министерството видя, че нямат физическата възможност да ги
идентифицират и регистрират по реда на Наредба № 3 и въобще извадиха
монетите и си е записано в закона – античните монети, собственост на
юридически и физически лица, не е задължително да бъдат регистрирани и да
бъдат идентифицирани. Направо го сложиха в закона, а сега те ме обвиняват и
са иззели над 180 монети и ми казват, че не съм ги регистрирал. Как да ги
регистрирам, като законът не ме задължава.
10
Моля да потвърдите присъдата на окръжния съд и да се разпоредите
сбирката да бъде върната в гр. О., защото дойдоха децата и ми зададоха един
логичен въпрос: дядо И., ние сме ти ги дали тези предмети от баба и дядо, ти
само да ги изложиш в експозицията. Сега излиза, че ти ако ни посочиш нас за
свидетели, че сме собственици на тези предмети, а аз мога, при мен има
списък всеки гражданин какво е предал, какво е дал, снимка, защото аз съм
обещал, че ако това не се експонира, ще му се върне, или ако не се опази и
съхранява - ще му се върне. И децата ме питат: “нас сега ще ни съдят ли, че и
ние сме собственици на нерегистрирани културни ценности, които са ни
подарени от баба и дядо?“ Бях в шок и се чудех какво да отговоря на тези
деца, защото аз ги възпитавам и ги уча, най-малкото парченце керамика,
донесете го тук, аз ще извикам специалисти от Регионален музей-В., от
Националния музей, те ще ги видят, те ще преценят. Всяко едно парченце,
което в момента е при мен, е минало през ръцете на експерт и то на
лицензиран експерт, на директори на музеи.
Тук искам да покажа само едно нещо. Дотолкова бях омръзнал, вече ме
наричаха „оня лудия идва“, че директорът на Варненския регионален музей,
когато отидох с поредната порция парченца керамика, извади, това са
известия и научни публикации на Варненския археологически музей. Той ми
извади от 1968 г. до 2001 г. всички томове и ми каза да не им досаждам с
моите парченца. Даде ми книгите да чета и ако видя, че нещо е ценно, тогава
да отида при тях.
Ще ви покажа един документ подписан лично от г-н К.-*** към
Министерството на културата, аз вече стигнах и до тях. При една комисия в
гр. О., вижте, „ръководителите на археологическите разкопки, след
приключване на първия етап от археологическото проучване, в границите на
археологическото разрешение от 2012 г., да съберат пълни данни за
крепостната система и структури на територията на града, включително и
Тракийското селище и *** в южния вход на града. Съобщение от И. Д.“.
Може ли да си представите, ако аз тази информация, която я знам, къде се
намира ***, я бях подал на иманярите, те щяха да ме позлатят, а аз я подавам
на Министерството на културата.
Аз правя вече два опита да предам на кметството експозицията, даже
2007 г. бях приготвил дарствена.
11
След отказа тези парченца да бъдат приети от музеите, за някои от
монетите, даже директорът на Варненския музей, той е *** ми каза „Д.,
носиш ми този боклук, ела ние ще ти подарим за експозицията 2-3 по-
хубави“. Питах защо, а той ми каза: „ние само в гр. Д., само в една находка
намерихме 192000 такива монети. Ти идваш да ме занимаваш да си вадя
очите с нещо, което вече е почти изтъркано. Виждаме, че твоята експозиция
не е престъпна, не е такава, ние ще ти подарим по-качествени монети, да ги
изложиш“. Ето тук, за това искам да оспоря и мнението на експерта, защото
този експерт, първо е в личен конфликт с мен, но точно за тази цел – опазване
на културното наследство. За мен това е корупционна схема.
В гр. О. се намери най-дебелият *** в света. Искам да кажа за
незаконното определяне на експертите – може ли едно поемно лице, един
експерт, един общ работник и едно вещо лице, да бъдат една и съща личност.
Говоря в едно и също действие, в един и същи процес.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Молбата ми е да се признае
присъдата на Бургаски окръжен съд и да се върне сбирката в гр. О.. Моля да
потвърдите присъдата, мисля, че е правилна и законна.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12