Р Е Ш Е Н И Е № 748
гр. Сливен, 03.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І –ви граждански
състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя
гр. д. № 1947 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по молбата за допускане на развод по взаимно съгласие с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК. Движи се по реда на чл. 330 и
следващите от ГПК.
В
молба ищцата твърди, че бракът й с ответника е сключен на 03.08.1985 г., който
е първи по ред за ответника и втори за нея.
Сочи, че като семейство живели в жилище,
което е семейна имуществена общност, находящо се в гр. Сливен, кв. "к.ф.",
бл. 1, вх. Г, ет. 3, ап. 9. Твърди, че бракът им вървял добре, с годините
чувствата им охладнели и се отчуждили един от друг. Постепенно проблемите и
неразбирателството нараствали, увеличили се и спречкванията, които довели до
влошаване на отношенията помежду им.
Излага аргументи, че
многократно е правила опити за заздравяване на брачните отношения, но без
резултат. Счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен и заздравяването му
за невъзможно.
Предвид изложено моли
съда да постанови решение, с което да прекрати бракът им, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. След прекратяване на брака желае да
носи предбрачното си фамилно име Н..
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който счита иска за допустим и частично неоснователен и
недоказан.
Моли съда да прекрати сключеният граждански
брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината. След прекратяване на брака ищцата желае да
носи предбрачното си фамилно име Н..
В съдебно
заседание ищцата се явяват лично и с пълномощник, моли съда да прекрати брака
без да се произнася по въпроса за вина. Заявява, че са постигнали споразумение
с ответника и желае производството да премине от исково към охранително.
Ответникът се явяват лично в
съдебно заседание и моли съда да прекрати брака без да се произнася по въпроса
за вината и се одобри постигнатото
споразумение.
На база на изявление на страните, съдът с
протоколно определение е приложи хипотезата на чл. 321, ал. 5 от ГПК, като е преминал
от исково към производство по развод по взаимно съгласие при условията на сключеното
споразумение.
Изложеното споразумение в писмен
вид по чл. 49, ал. 4 от СК, отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 във вр. с
чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Съпрузите са
постигнали съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК
и са уредили личните и имуществените отношения след прекратяване на брака и
следва да бъде одобрено с окончателния съдебен акт.
Горната фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Молбата
е допустима. Налице е положителната процесуална предпоставка, визирана в чл. 50
от СК, за водене на настоящото производство.
Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна и като такава следва
да бъде уважена. Желанието на страните е сериозно и непоколебимо по време на
целия процес. Съдът не следва да издирва мотивите за това решение на съпрузите.
Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл.51 от СК. В него са
уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите. След прекратяване
на брака молителката ще продължи да носи брачното фамилно име Н..
Окончателната д.т., която съда определя е в размер на 60 лв. вносима от съпрузите поравно.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения с акт № 548 на 03.08.1985 г. пред длъжностното
лице по гражданското състояние гр. Сливен граждански брак между М.И.Н., с ЕГН ********** от гр. Сливен, със съдебен адрес:***,
офис № 11, чрез адв. П. *** и С.М.Н.,
с ЕГН ********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51 от СК.
След прекратяване на
брака М.И.Н., с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име Н..
Страните нямат претенции
за издръжка един спрямо друг.
ОСЪЖДА М.И.Н., с ЕГН **********
от гр. Сливен,
със съдебен адрес:***, офис № 11, чрез адв. П. *** да заплати в полза на
съдебната власт окончателна д.т. в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА С.М.Н.,
с ЕГН ********** *** да заплати в полза
на съдебната власт окончателна д.т. в
размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: