№ 107
гр. гр. Д., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500228 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са
въззивни жалби от ЮЛ. П. Р. от гр.Д. /приложени към предходно в.гр.д.
№492/2020 г. на ДОС/ срещу решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.
№3749/2015 г. на Д.кия районен съд и поправящото го решение
№345/13.04.2020 г. по същото дело на ДРС /първото решение поправено и с
решение №260096/10.02.2021 г.,което не е обжалвано/,с които са обявени на
основание чл.76 от ЗН за относително недействителни спрямо ищците по
делото две сделки на разпореждане с процесния делбен имот,обективирани в
нотариални актове №*** г. на нотариуса С. Ж. с район на действие ГТРС,и е
допусната делба на нива,втора категория при неполивни условия,находяща се
в местността „***” в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,с площ от ***
кв.м,съставляваща поземлен имот с идентификатор №81219.21.26 /номер по
предходен план ***/ по КККР на с.Ч.,общ.Г. Т.,при съседни имоти:
№81219.36.83,№81219.21.27,№81219.21.11, №81219.21.12 и
№81219.17.66,между посочени съделители и квоти.
1
В жалбата срещу решение №1172/04.11.2019 г. се сочи,че същото е
необосновано,постановено в отклонение от материалния и процесуалния
закон и при непълнота на доказателствата.Съдът приел,че искът за делба е
допустим,а възражението на въззивницата за недопустимост на
производството е неоснователно,по съображения,че водените между страните
до момента гр.дела №144/2005 г.,№4/2007 г. и №23/2009 г. на ГТРС не
приключили с акт по същество,а и предметът на споровете не бил идентичен с
настоящия и същите касаели други земи.Районният съд се произнесъл по
възражение на ищците по чл.76 от ЗН,каквото не било наведено от тях нито с
исковата молба,нито в първото редовно проведено съдебно заседание в
първата фаза на делбата.Съдът обявил за относително недействителни спрямо
ищците сделките на разпореждане от 2001 г.,извършени от въззивницата в
полза на Д. С. С.,който към момента на прехвърлянето не бил неин съпруг,и в
полза на сина й А.Б.,които прехвърлителни сделки били с предмет,идентичен
на предмета по гр.д.№144/2005 г.,№4/2007 г. и №23/2009 г. на
ГТРС.Противно на първия си извод по допустимостта на иска съдът достигал
до извод,че процесният имот №*** бил образуван от имотите,получени при
договора за доброволна делба,а именно имоти №*** и ***,а последните били
образувани от имот №***-предмет на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Съдът
приел,че решението по последния иск е задължително и правилно изпълнено
от ОСЗГ.Тези изводи на първоинстанционния съд били противоречиви и
неправилни,понеже,ако съдът приемал,че предмет на цитираните три дела на
ГТРС са други имоти,то следвало,че и предмет на прехвърлителните сделки
от 2001 г. са други имоти и възражението по чл.76 от ЗН не следвало да се
разглежда.Неправилен бил и изводът,че възражението на въззивницата за
липса на годен обект на делбата поради липса на съсобствен между страните
имот е неоснователно.Неправилно съдът приел,че съсобствеността произтича
от решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-Г. Т..Това решение не
легитимирало наследниците на Т. Р. Й. като собственици на конкретен
земеделски имот с площ от *** дка.За възстановените на тази наследодателка
земи следвало да се отреди отделен имот с реални граници.Подробно са
изложени доводи за изтекла в полза на въззивницата придобивна давност
спрямо 50 дка от процесните земи,които първо били прехвърлени през 2001 г.
от нея на Д. С. С.,а след смъртта му през *** г. владението върху тях било
продължено именно от въззивницата.Първоинстанционният съд не зачел
2
силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№23/2009 г. на ГТРС и
отново,без да е сезиран дори,се произнесъл по валидността на договора за
доброволна делба.Горното довело до неправилно определяне на квотите в
съсобствеността.В заключение се настоява за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска за делба,както и за
присъждане на сторените от въззивницата разноски по делото.
В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство
въззиваемите,представлявани от адв.И.Р.,изразяват становище за
неоснователност на същата,като подробно оборват всички доводи във
въззивната жалба,и настояват за потвърждаване на атакуваното
решение.Същите претендират сторените от тях разноски във въззивната
инстанция.
В жалбата срещу решение №345/13.04.2020 г.,с което е поправена ОФГ в
първото решение от 04.11.2019 г.,се сочи,че същото е неправилно,и се
настоява за отмяната му.Навежда се,че в първото решение не е налице
ОФГ,подлежаща на поправяне.Районният съд бил възприел в първото
решение погрешна методика при изчисляване квотите на
съделителите,но,като приложил нова във второто решение,не поправил
грешка,а подменил волята си,обективирана в първото решение.
В писмен отговор на тази жалба и в хода на въззивното производство
въззиваемите,представлявани от адв.И.Р.,изразяват становище за
неоснователност на същата.Считат,че е поправена съществуваща ОФГ,а не е
подменена волята на съда,като настояват за потвърждаване на решението за
поправка на ОФГ.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са редовни като отговарящи на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и
7 и чл.261 от ГПК и изхождат от активно легитимирано лице-страна по
делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодните за него
първоинстанционни решения.Същите са подадени в рамките на преклузивния
срок по чл.259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.Разгледани по
същество,същите са частично основателни и частично неоснователни.
Процесното дело за делба първоначално е образувано като гр.д.№98/2011
г. по описа на Районен съд-гр.Г. Т.,по което е постановено решение
3
№103/01.11.2012 г.,допълнено с решение №8/14.01.2013 г. и поправено с
решение №41/04.04.2013 г.Същото е обжалвано с въззивна жалба от
съделителката ЮЛ. П. Р.,като въззивната инстанция се произнася с решение
№317/08.07.2013 г. по в.гр.д.№2/2013 г. на Д.кия окръжен съд.Решението на
ДОС е отменено от ВКС на РБ с решение по гр.д.№7755/2013 г.,като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.С решение
№407/25.11.2014 г. по в.гр.д.№399/2014 г. на ДОС първоинстанционното
решение №103/01.11.2012 г.,представляващо единно цяло с допълващото и
поправящото го решение,по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС е обезсилено и делото е
върнато на ГТРС за ново разглеждане от друг състав при конституиране на
нов съделител в процеса.След обезсилване на първоинстанционното решение
делото е образувано като гр.д.№390/2014 г. по описа на ГТРС и
първоинстанционният съд конституира съобразно указанията на ДОС
съделителя М. Д. Б..Впоследствие всички съдии при ГТРС се отвеждат от
разглеждане на делото и същото е изпратено с определение №914/21.10.2015
г. по в.ч.гр.д.№670/2015 г. на ДОС за разглеждане от Д.кия районен съд,в
който е образувано като гр.д.№3749/2015 г.
Предмет на обжалване в настоящото въззивно производство са
цитираните решение №1172/04.11.2019 г. и поправящото го решение
№345/13.04.2020 г. по гр.д.№3749/2015 г. на ДРС.
Производството по делото е за делба във фазата по допускането
й.Предявените искове са за делба на реституиран по реда на ЗСПЗЗ
земеделски имот и черпят правното си основание от разпоредбата на чл.69 от
ЗН.Предявени са искове от 1./В. К. М., 2./К. Т. В.,3./В. ИЛ. СТ.,починала в
хода на производството по делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон О.. К. СТ. и СТ. К. СТ.,4./О.. К. СТ.,5./СТ. К.
СТ.,6./Н. Р. ЗЛ.,7./Н. Р. СТ.,8./А. А. Д.,починал в хода на производството по
делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон
АНТ. А.. К. и Л. А. Д.,последната също починала в хода на делото и
заместена от наследниците си Г. Н. Н.,Й. Б. Н. и А.. БЛ. Н.,9./АНТ. А..
К.,10./Л. А. Д.,починала в хода на делото и заместена от наследниците си Г.
Н. Н.,Й. Б. Н. и А.. БЛ. Н.,11./Н. К. ДР. и 12./ЕВ. К. УРС.,починала в хода на
делото и заместена от наследниците си В. Г. Ш. и ЦВ. Г. Л., срещу 1./ЮЛ. П.
Р.,2./АЛ. Р. Б. и 3./М. Д. Б. /ответници 2 и 3 конституирани в хода на делото с
определение №118/12.04.2012 г. по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС и с определение
4
№305/03.12.2014 г. по гр.д.№390/2014 г. на ГТРС/ за делба на недвижим
земеделски имот,находящ се в землището на с.Ч.,община Г.
Т.,обл.Д.,местност ”***”,представляващ нива с площ от *** дка,втора
категория,бивш имот №*** по КВС на с.Ч.,община Г. Т.,понастоящем
поземлен имот с площ от *** дка с идентификатор 81219.21.26 по
кадастралната карта на селото.
Изложени са в исковата молба обстоятелства,че земеделският имот е
съсобствен между страните по силата на реституция и наследяване.Имотът
бил възстановен на наследници на П. Р. Й. и Т. Р. Й.,като *** дка в идеални
части били реституирани на наследници на Т. Р.Й.,а остатъкът от 29,007 дка в
идеални части-на наследници на П. Р. Й..Тъй като съделителите не постигали
съгласие за доброволна делба,се настоява за извършване на съдебна делба.
Ответницата ЮЛ. П. Р. е оспорила допустимостта на претенцията с
доводи,че процесната нива не е съсобствена между страните.С два договора
от 2001 г. земеделската земя била отчуждена от ответницата и придобита от
две лица /Д. С. С. и АЛ. Р. Б./ в индивидуална собственост.С влязло в сила
решение по предходно водено между страните гр.д.№23/2009 г. на ГТРС
искът за делба на процесната нива вече бил отхвърлен.По друго гр.д.№4/2007
г. на ГТРС от настоящите ищци бил заявен отказ от иск за собственост на
земеделската земя и производството по делото било прекратено.С оглед
присъщата на отказа от иск сила на пресъдено нещо и установителния
характер на делбата в първата фаза въпросът за собствеността на земеделския
имот не можело да бъде пререшаван в настоящото
производство.Производство за делба между същите страни и за същия имот
вече било прекратявано по гр.д.№144/2005 г. на ГТРС.Ответницата е
изложила становище и за неоснователност на делбените искове.Позовава се
на транслативен ефект на сделки и придобивна давност,легитимиращи нея и
лицето АЛ. Р. Б. като собственици на имота.По време на сключване на
сделките акт на реституционен орган с конститутивно действие легитимирал
само нея като притежател на земеделската земя,поради което извършените от
същата отчуждения били валидни.Посочила е,че оспорва правата на
собственост на ищците върху процесното количество земеделска земя,както и
решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-гр.Г. Т. в частта на реституцията в
полза на наследници на Т. Р.Й..Оспорила е и качеството на ищцата В. К. М. на
5
наследник на Е. Т. П.,посочено в удостоверение за наследници №АО-11-
30/13.08.2010 г.,респ. качеството й на наследник на Т. Р. Й..
С определение №179/08.06.2021 г. по настоящото в.гр.д.№228/2021 г.
ДОС констатира,че позоваването на придобивна давност от Ю. Г. в отговора
й на исковата молба е неясно.Посочено е от същата единствено,че в „наша
полза“ е изтекла придобивна давност.Не е ясно дали въззивницата претендира
да е придобила собствеността по давност върху целия процесен земеделски
имот или върху част от него,респ. дали заявява и придобиване по давност на
част от имота от друго лице-от нейния син А. Р.Б..След указания на съда за
изправяне нередовността на отговора в тази част въззивницата е уточнила с
молба вх.№1223/17.06.2021 г.,че претендира единствено тя да е станала
собственик на целия процесен земеделски имот по силата на изтекла в нейна
полза придобивна давност при упражнявано владение през периода от
16.06.1994 г. до настоящия момент.
Ответниците АЛ. Р. Б. и М. Д. Б. не са подали отговори на исковата
молба.
В първото по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС открито съдебно заседание на
09.04.2012 г. ищците са въвели в спора възражение по чл.76 от ЗН за
прогласяване на двете сделки на разпореждане от 2001 г.,с които ЮЛ. П. Р. е
прехвърлила идеални части от процесната нива,обективирани в нотариални
актове №160/2001 г. и 161/2001 г.,с приобретатели АЛ. Р. Б. за *** дка в ид.ч.
и Д. С. С. за 50 дка в ид.ч.,за относително недействителни спрямо тях.В
същото заседание ответницата Г. е поискала съдът да осъществи косвен
съдебен контрол на решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-гр.Г. Т. с доводи
за нищожност на същото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото /с изключение на АЛ. Р. Б.,М. Д. Б. и В. К. М.-забел.
относно последната съдът ще изложи по-подробни съображения по-нататък в
изложението/ са наследници по закон на починалата на дата *** г. Т. Р.
Й.,б.ж.на с.Ч.,общ.Г. Т..Нейният син П. Р. Й. е починал на дата *** г.,като
ответницата Ю. Г. е един от неговите наследници по закон-низходяща от
първа степен /наред със съделителката К. Т. В.-дъщеря на Т. П. Р.-син на П. Р.
Й./.Ю. Г. е наследник по закон-съпруга и на починалия на дата *** г. Д. С. С.-
6
приобретател по една от процесните сделки на разпореждане от 2001 г.
С протоколно решение №42/28.03.1997 г. по заявление вх.
№9257/04.08.1992 год.,подадено от Н. К. ДР.,Поземлена комисия-гр.Г. Т. е
отказала да признае правото на възстановяване на собствеността върху 96 дка
на наследниците на Т. Р. Й. по съображения,че е определено право на
собственост по ТПС от 400 дка,внесени в ТКЗС и признати по преписки с
№№676,655,673 и 678,а отчуждената над размера от 400 дка земя не се
възстановява,респ. се обезщетява с инвестиционни бонове.С решение №42/0
от 07.02.2000 год. на наследниците на Т. Р. Й. е било определено право на
обезщетение за признато,но невъзстановено,право на собственост върху
земеделски земи съгласно чл.10 ал.8 от ЗСПЗЗ с ПКБ за 96 дка на обща
стойност 69 024 лв.
В съдебно заседание от 26.06.2013 г. по в.гр.д.№2/2013 г. на ДОС
пълномощникът на ищците е направил изявление,че наследниците на Т. Р. Й.
не са подавали заявление за възстановяване право на собственост върху
процесните земеделски земи по административния ред на чл.11 ал.1 от
ЗСПЗЗ,нито пък са предявили установителния иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,тъй
като това право вече било заявено от ответницата Г. на името на един от
наследниците на горната наследодателка-сина й П. Р. Й..Последното
наложило и последващо предявяване на искове по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ от
наследници на Т. Р.Й. срещу наследници на П. Р. Й..
С решение №42/1 от 16.06.1994 г. на Поземлената комисия в гр.Г. Т. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с.Ч. на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ,влезлия в сила план за земеразделяне и протокол №42/02.11.1992
год. за определяне категориите на земеделските земи по преписка
№676/10.09.1991 год. по заявление на Ю.П. Б. /Г./ е възстановено правото на
собственост на наследници на П. Р. Й. върху нива от *** дка,ІІ
категория,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност”***”,имот
номер *** по плана за земеразделяне.
Въз основа на посоченото решение и на основание чл.483 от ГПК на дата
24.02.1998 г. ответницата Г. се е снабдила с констативен нотариален акт
№*** г. за собственост върху земеделската земя-горната нива от *** дка-имот
№*** по плана за земеразделяне на землището на с.Ч..
7
С договор от 26.04.2001 г.,сключен с нотариален акт №*** г. на
нотариуса Сн.Ж. с район на действие ГТРС,ЮЛ. П. Р. е прехвърлила на Д. С.
С. поземлен имот-нива с площ от 50 дка в идеални части от нива,цялата с
площ от *** дка,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г.
Т.,местност”***”,имот с кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне,срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и
издръжката й.Към датата на сделката Г. и С. все още нямат сключен
граждански брак.Същите са сключили брак на *** г. според отразеното в НБД
„Население“ /справка на лист 141 от гр.д.№3749/2015 г. на ДРС,т.І/.
С договор от 26.04.2001 г.,сключен с нотариален акт №*** г. на същия
нотариус,ЮЛ. П. Р. е прехвърлила на АЛ. Р. Б. по време на брака му с М. Д.
Б.,сключен на *** г.,поземлен имот-нива с площ от *** дка в идеални части
от нива,цялата с площ от *** дка,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г.
Т.,местност”***”,имот с кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне,срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и
издръжката й.
Със сключен на дата 06.06.2002 г. договор за доброволна делба на
съсобствена земеделска земя-Акт №***,вписан под №*** г. на СВ-гр.Г. Т.,е
била поделена нива с площ от *** дка,ІІ категория,находяща се в землището
на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност ”***”,имот с кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне,като АЛ. Р. Б. е получил в дял урегулиран поземлен имот-нива
с площ от *** дка,ІІ категория,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г.
Т.,местност”***”,имот с кадастрален №***,а Д. С. С. е получил в дял
урегулиран поземлен имот-нива с площ от 50 дка,ІІ категория,находяща се в
землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност”***”,имот с кадастрален №***.
С протоколно решение №42/3 от 20.09.2006 г. за размера и категориите
на земеделските земи,правото на собственост върху които ще се възстановява
чрез план за земеразделяне в землището на с.Ч.,по преписката по заявление
вх.№676А/20.09.2006 г. и представени писмени доказателства от ЕВ. К. УРС.
за възстановяване правото на собственост на наследници на Т. Р.
Й.,Общинската служба по земеделие и гори-гр.Г. Т. е признала и определила
за възстановяване правото на собственост на наследници на Т. Р.Й. върху
земеделски земи от *** дка с план за земеразделяне.Вписана е забележката по
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и мотиви:съдебно решение №261/2001 г. по гр.д.
8
№64/2000 г. на ГТРС и съдебно решение №479/28.12.2001 г. на ДОС по гр.д.
№486/2001 г.Решението на ОСЗГ-гр.Г. Т. е издадено в изпълнение на
влязлото в сила решение по гр.д.№64/2000 г. на ГТРС.С решение №261/2001
г. по гр.д.№64/2000 г. на ГТРС първоначално е било признато за установено
по отношение на ЮЛ. П. Р.,че правото на собственост върху *** дка
земеделска земя в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.-имот №*** принадлежи на
всички наследници на Т. Р. Й..С решение №479/28.12.2001 г. по в.гр.д.
№486/2001 г. Д.кият окръжен съд е оставил в сила решението на ГТРС в
частта на уважаване на исковете по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ до размера от ***
дка,а в останалата му част го е отменил и е постановил отхвърляне на
претенцията за горницата от *** дка до *** дка.Решението на ДОС е оставено
в сила с решение №282/26.02.2003 г. по гр.д.№971/2002 г. на V г.о. на ВКС.
След разрешаване на спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и установяване с
влязъл в сила съдебен акт,че правото на възстановяване на собствеността
върху *** дка от нивата от *** дка-имот №*** по плана за
земеразделяне,реституирана първоначално на наследници на П. Р.
Й.,принадлежи всъщност на наследници на Т. Р. Й.,е било заведено дело за
делба на имот №***.С определение №156/24.11.2005 г. по гр.д.№144/2005 г.
на ГТРС е оставен без разглеждане искът на наследниците на Т. Р. Й. за
делба на нива с площ от *** дка,представляваща имот №*** по плана на
с.Ч.,общ.Г. Т. и е прекратено производството по делото по съображения за
липса на позитивно решение с конститутивно действие освен по отношение
обекта на правото,така и на субектите му,издадено от административния
орган,овластен от закона да възстановява право на собственост върху
земеделска земя.Същото е било оставено в сила с определение от 25.05.2006
г. по ч.гр.д.№263/2006 г. на ДОС,оставено в сила с определение №246/*** г.
по ч.гр.д.№199/2006 г. на І г.о. на ВКС.В това делбено производство искът за
делба на нивата е преценен като недопустим по изложените съображения като
преждевременно предявен,доколкото все още не е била реално осъществена
реституция на част от възстановената на наследници на П. Р. Й. нива в полза
на наследници на Т. Р.Й..Тази пречка към момента на завеждане на
настоящото дело за делба вече е отстранена.Настоящите искове за делба са
допустими,тъй като наследници на Т. Р.Й. вече разполагат с изискуемото
решение на оторизирания административен орган с конститутивно
действие.Въпросът дали имотът действително е съсобствен между страните
9
по делото не е относим към допустимостта на исковете за делба,в каквато
насока е въведено възражение от съделителката Г.,а се отнася до тяхната
основателност,т.е. касае съществото на спора.
С решение №42/3 от 01.11.2010 г. за определяне на имотите,предоставени
като обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения в землището
на с.Ч. по преписка по заявление вх.№676А/20.09.2006 г. и въз основа на
решение №479/28.12.2001 г. на Д.кия окръжен съд и протокол на ОСЗ
№42/3/01.10.2010 г. за обезщетяване със земя,включена в общинския
поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ,и влезлия в сила план за
земеразделяне,Общинската служба по земеделие-гр.Г. Т. е предоставила на
наследниците на П. Р. Й. и Т. Р.Й. правото на собственост върху земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, както следва:нива от *** дка,втора категория,местност ”***”,имот
№*** по плана за земеразделяне на с.Ч.,общ.Г. Т..С това решение
реституцията в полза на горните наследници е завършена,като са определени
кръгът от субектите на правото на собственост и реалният обект на
собственост.Срещу това решение е била подадена жалба от Ю. Г..С решение
№61/02.06.2011 г. по адм.д.№233/2011 г. на ГТРС е оставена без уважение
като неоснователна горната жалба.Решението на ГТРС е оставено в сила с
окончателно решение №1/13.02.2012 г. по к.а.д.№558/2011 г. на Д.кия
административен съд.В настоящото производство за делба съдът не може да
извършва косвен съдебен контрол на реституционното решение на ОСЗ-гр.Г.
Т. №42/3 от 01.11.2010 г.,обсъждайки отново доводите на съделителката
Г.,наведени в горното административно производство.По смисъла на чл.17
ал.2 от ГПК такъв контрол е недопустим,ако иницииралата го страна е била
участник в административното производство по обжалването
му.Съделителката Ю. Г. е била жалбоподател /страна/ в административното
производство и доводите й в делбеното производство срещу горното решение
на ОСЗ не подлежат на разглеждане.Следва да се приеме,че решение на ОСЗ-
гр.Г. Т. №42/3 от 01.11.2010 г. е валидно и е породило по силата на
конститутивното си действие съсобственост върху процесната нива между
наследници на П. Р. Й. и Т. Р.Й..Правата в съсобствеността се определят от
силата на пресъдено нещо на решението по спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,като
наследници на Т. Р.Й. се легитимират по силата на реституцията и
наследяването като собственици на *** дка от процесната нива,а наследници
на П. Р. Й. като собственици на 29,048 дка от нея /предвид настоящата площ
10
на имота като ПИ с идентификатор 81219.21.26 по кадастралната карта от ***
дка/.
Във връзка с доводите на съделителката Ю. Г. за недопустимост на
настоящите искове за делба следва да се проследят и още няколко водени
между страните дела.С определение от 09.03.2009 г. по гр.д.№4/2007 г. на
ГТРС поради отказ от иска от наследниците на Т. Р. Й. е прекратено
производството по делото.Предметът на иска не е посочен в
определението,като от исковата молба е видно,че претенцията е била за
собственост на нива с площ от *** дка.Индивидуализация на имота по плана
на населеното място не е посочена,доколкото към този момент такъв имот
реално не е съществувал като реално обособен обект на
собственост.Представено е било посоченото по-горе протоколно решение
№42/3 от 20.09.2006 г. за размера и категориите на земеделските
земи,правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на с.Ч. на наследниците на Т. Р. Й..Това решение
определя само площта на реституирания имот и кръга от реституирани
собственици,но не визира конкретен реален обект на правото на
собственост.В този смисъл отказът от този иск за собственост не се отразява
на допустимостта на настоящите искове за делба,чийто предмет е делба на
конкретен имот с площ от *** дка /*** дка по кад.карта/ с конкретен
идентификатор по кадастралната карта,т.е. предмет на делбата е нива,която не
може да бъде идентифицирана с несъществуващата нива от *** дка-предмет
на иска за собственост по гр.д.№4/2007 г. на ГТРС.
По гр.д.№23/2009 г. на ГТРС наследниците на Т. Р. Й. са оспорили
действителността на извършените от ответницата ЮЛ. П. Р. разпоредителни
сделки със земеделския имот,реституиран на наследниците на П. Р. Й.,и
сключения между приобретателите по тези сделки договор за доброволна
делба,като са поискали и извършването на делба с участието на всички
наследници на Т. Р. Й. на новообразуваните земеделски имоти след
подялбата.С решение №353/12.07.2010 г. по в.гр.д.№438/2010 г. на Д.кия
окръжен съд е било обезсилено решение №26/11.03.2010 г. по гр.д.№23/2009
г. на Районен съд-Г. Т. в частта,в която са били отхвърлени исковете за делба
на имоти №*** с площ *** дка и №*** с площ 50 дка,образувани от имот
№*** по плана за земеразделяне на землището на с.Ч.,от които *** дка
съсобствени на страните-наследници на Т. Р. Й.,и за отмяна по чл.537 ал.2 от
11
ГПК на договор за доброволна делба,вписан под №*** г.,като е било
прекратено производството по тези искове.Решението е било потвърдено в
частта,в която са били отхвърлени исковете за нищожност поради
невъзможен предмет на договор,сключен с нотариален акт №***,и
договор,сключен с нотариален акт №***,двата на нотариус с рег.№*** и
район на действие ГТРС,както и договор за доброволна делба,вписан под
№*** г.,и в която са отхвърлени исковете за отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на
посочените два нотариални акта.Съображенията да се приеме тогава искът за
делба за недопустим са били същите като по гр.д.№144/2005 г. на ГТРС-липса
на довършена реституция.Такава пречка,както бе посочено по-горе,вече не е
налице.Не е формирана сила на пресъдено нещо между страните по иск за
делба на процесната нива по нито един от приключилите спорове /виж
решение №131/11.06.2014 г. по гр.д.№7755/2013 г. на ВКС на РБ за отмяна на
решението по предходно в.гр.д.№2/2013 г. на ДОС с указания за допускане на
настоящата делба и определяне квотите на страните в делбения имот/.
С договора за доброволна делба между приобретателите по двете сделки
от 2001 г.,сключен на 06.06.2002 г.,е поделена първоначално реституираната
на наследници на П. Р. Й. нива с площ от *** дка,ІІ категория,находяща се в
землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност ”***”,имот с кадастрален номер *** по
плана за земеразделяне,като АЛ. Р. Б. е получил в дял урегулиран поземлен
имот-нива с площ от *** дка,ІІ категория,находяща се в землището на
с.Ч.,общ.Г. Т.,местност”***”,имот с кадастрален №***,а Д. С. С. е получил в
дял урегулиран поземлен имот-нива с площ от 50 дка,ІІ категория,находяща
се в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност”***”,имот с кадастрален №***.От
представената по делото история на имот №*** /първоначално реституиран
на наследници на П. Р. Й./ и на имотите по горната доброволна делба е
видно,че процесният бивш имот №*** по КВС на с.Ч. е бил образуван чрез
последващо обединяване на двата получени при доброволната делба имоти
№*** и №***.Същият е идентичен на настоящ поземлен имот с
идентификатор 81219.21.26 по кадастралната карта на с.Ч. с площ от *** дка.
По силата на закона /чл.76 от ЗН/ актът на разпореждане със
сънаследствена вещ е непротивопоставим на останалите сънаследници,които
не са извършили такова разпореждане,освен ако с разпоредената вещ не се
изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане по чл.212 от
12
ЗЗД или на извършени разпореждания на всички сънаследници със
сънаследствения им дял или разпореждането е между тях /така т.3 от
Тълкувателно решение №72/09.04.1986 г. по гр.д.№36/1985 г. на ОСГК на
ВС,която не е загубила сила/.Последните хипотези изключват приложението
на чл.76 от ЗН.По указания на въззивния съд ищците по делото представиха в
настоящата инстанция доказателства,че процесната нива не изчерпва
наследството на двамата наследодатели Т. Р. Й. и П. Р. Й..С решение на ПК-
гр.Г. Т. №42/1/16.06.1994 г. по преписка №9257/04.08.1992 г. е възстановено
правото на собственост на наследници на Т. Р. Й. /в това число и
наследниците на сина й П. Р. Й./ върху нива от *** дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на землището на с.Ч.,общ.Г. Т..Този факт е достатъчен да се
приеме,че с разпоредителните сделки от 2001 г. не е осъществена продажба на
наследство,тъй като процесната делбена нива не изчерпва цялото наследство
на двамата наследодатели.Сделките не съставляват разпореждане между
сънаследници /приобретателите по тях А.Б. и Д. С. са извън кръга на
наследниците на двамата наследодатели/,нито разпорежданията са
осъществени от всички сънаследници.Поради това разпоредбата на чл.76 от
ЗН е приложима.Двете сделки от 2001 г.,извършени с идеални части от
процесната нива от една от наследниците на двамата наследодатели Ю.
Г.,представляват актове на разпореждане на сънаследник с общ наследствен
имот,поради което са непротивопоставими на останалите наследници-ищците
по делото и са относително недействителни спрямо тях.Възражението на
ищците по делото по чл.76 от ЗН за обявяване спрямо тях на относителната
недействителност на двете сделки на разпореждане от 2001 г.,извършени от
Ю. Г. в полза на третите на наследството лица А.Б. и Д. С.,е принципно
основателно.Възниква обаче процесуален проблем вследствие прилагане от
съда на силата на пресъдено нещо на решението по приложеното гр.д.
№575/2014 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на
ГТРС,преобразувано в гр.д.№347/2014 г. на ГТРС,респ. в.гр.д.№388/2017 г. на
ДОС,недопуснато до касационно обжалване с определение №514/16.11.2018
г. по гр.д.№1599/2018 г. на ВКС на РБ.С решение №29/21.02.2017 г. по гр.д.
№347/2014 г. на ГТРС е признато за установено по отношение на всички
съделители по настоящото делбено производство /респ. спрямо техни
праводатели/,вкл. спрямо Ю. Г.,че съделителите АЛ. Р. Б. и М. Д. Б. /съпрузи/
са собственици на нива от *** дка,включена /ид.част/ в имот №*** по КВС на
13
с.Ч.,общ.Г. Т..С решение №327/08.12.2017 г. по в.гр.д.№388/2017 г. на ДОС
горното първоинстанционно решение е потвърдено в частта,с която е
признато правото на собственост на двамата съпрузи върху 33,70 дка в
идеална част от имот №***,респ. е отменено в частта на установените права
за горницата от 33,70 дка до *** дка и в тази част исковите претенции за
собственост на визираните от ищците основания-договор за издръжка и
гледане от 2001 г.,доброволната делба от 2002 г. и придобивна давност-са
отхвърлени.Въззивното решение обаче касае единствено произнасянето на
първоинстанционния съд по исковете на двамата съпрузи срещу част от
ответниците,подали въззивна жалба,а именно К. Т. В.,СТ. К. СТ.,Н. Р. ЗЛ.,Н.
Р. СТ.,АНТ. А.. К.,Н. К. ДР. и ЕВ. К. УРС..По отношение на ответниците В. К.
М.,В. ИЛ. СТ.,О.. К. СТ.,ЮЛ. П. Р.,Г.Н. Н.,Й. БЛ. Н. и А.. БЛ. Н.,които не са
подали въззивна жалба,е останало в сила първоинстанционното решение на
ГТРС за признаване права на А. и М. Б.и върху *** дка в ид.части от имот
№***.Тези противоречиви произнасяния с влязло в сила решение ще бъдат
обсъдени по-нататък при определяне на кръга от съделителите и техните
квоти.Посоченият приключил с влязло в сила решение спор за собственост
върху идеална част от процесната делбена нива между страните по
настоящото дело обаче на първо място поставя въпроса за допустимостта на
възражението по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на договора от
26.04.2001 г.,сключен с нотариален акт №*** г. на нотариус Сн.Ж.,по силата
на който ЮЛ. П. Р. е прехвърлила на АЛ. Р. Б. по време на брака му с М. Д. Б.
поземлен имот-нива с площ от *** дка в идеални части от нива,цялата с
площ от *** дка,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г.
Т.,местност”***”,имот с кадастрален номер *** по плана за
земеразделяне,срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и
издръжката й.Сънаследниците-ответници по исковете на А. и М. Б.и за
собственост върху ид.част от процесната нива е следвало да изчерпят в спора
за собственост всички свои възражения срещу претендираните от ищците
права.В този процес е следвало да се защитят и с възражението по чл.76 от ЗН
срещу двамата ищци-съпрузи и прехвърлителката Ю. Г.,заявявайки
относителна недействителност на сделката от 2001 г. спрямо тях,и да
настояват за цялостно отхвърляне на исковете.Всъщност такова възражение
се съдържа в отговора на част от ответниците /въззивници по в.гр.д.
№388/2017 г. на ДОС/ на исковата молба по горното дело,но същото не е било
14
разгледано и не е дало отражение на произнасянето на въззивния
съд.Независимо от последното с оглед проведения спор за собственост по
искове на А. и М. Б.и съделителите по настоящото дело-ищци по исковата
молба-повече не са могли да претендират обявяване относителната
недействителност на договора от 2001 г. в полза на А.Б. в хода на настоящия
делбен процес след възобновяването му след окончателно приключване на
спора за собственост.Това им право е преклудирано с оглед зачитане силата
на пресъдено нещо на решението по гр.д.№347/2014 г. на ГТРС /в.гр.д.
№388/2017 г. на ДОС/.С оглед горното следва да се приеме,че възражението
на ищците по настоящото дело по чл.76 от ЗН за относителна
недействителност спрямо тях на договора от 2001 г. в полза на А.Б. вече е
преклудирано,т.е. недопустимо,и съдът не дължи произнасяне по
същото.Обжалваното първоинстанционно решение в частта,с която този
договор е обявен за относително недействителен спрямо съделителите-
ищци,следва да бъде обезсилено като постановено по недопустимо
възражение по чл.76 от ЗН.Същото следва да бъде потвърдено като правилно
в частта,с която е обявена относителната недействителност на договора от
26.04.2001 г.,сключен с нотариален акт №*** г. на нотариуса Сн.Ж. с район на
действие ГТРС,по силата на който ЮЛ. П. Р. е прехвърлила на Д. С. С.
поземлен имот-нива с площ от 50 дка в идеални части от нива,цялата с площ
от *** дка,находяща се в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,местност”***”,имот с
кадастрален номер *** по плана за земеразделяне,срещу задължението на
приобретателя да поеме гледането и издръжката й,като единствено в частта
на обявената относителна недействителност на сделката спрямо
съделителката В. К. М. решението на ДРС следва да бъде обезсилено като
постановено по недопустимо възражение по чл.76 от ЗН,изхождащо от лице
без активна процесуална легитимация,доколкото горната съделителка няма
качеството на наследник на П. Р. Й. и Т. Р.Й. /за този извод съдът ще изложи
съображения по-долу в изложението/.
Възражението на съделителката Ю. Г.,че е станала индивидуален
собственик на цялата процесна нива по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност,е неоснователно.Съгласно решение №96/27.05.2014 год.
по гр.д.№5198/2013 год. на ВКС,І г.о. и решение №584/25.09.2009 год. по
гр.д.№2949/*** год. на ВКС,I г. о. към случая са приложими решение
№4/11.03.1998 год. по к.д.№16/1997 год. на Конституционния съд и
15
Тълкувателно решение №1/02.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГК на
ВКС,съобразно които не може да се придобие по давност имот,за който не е
приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността.Придобивна давност в такава хипотеза започва да тече от
влизане в сила на решението по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на
чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ и принципа,че срещу онзи,който не може да предяви
иск за защита на правата си,давност не тече.Нормата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ
има ретроактивно действие и разрешава колизията между собственици и
владелци,като законодателят дава приоритет на правото на
собственост,гарантирано и защитено от Конституцията пред фактическото
състояние владение,заличавайки последиците от изтеклата придобивна
давност.Законодателят обвързва началния момент на срока на придобивната
давност с момента на възстановяване на собствеността в полза на
лицата,срещу които е направено възражението за придобивна давност и чиито
права се иска да бъдат отречени с възражението.Лицата,които са заявили за
възстановяване правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ,могат да
предявят иск за защита на правото си след влизане в сила на решението на
ОСЗ.Поради това следва да се приеме,че от този момент по отношение на тях
започва да тече придобивна давност в полза на трети лица,осъществяващи
фактическа власт върху заявения за възстановяване имот дори тази
фактическа власт да е била установена в предходен момент.Тъй като в случая
органът на поземлена собственост е постановил решението по чл.14 ал.7а от
ЗСПЗЗ №42/3 на дата 01.11.2010 год.,респ. същото е влязло в сила след
обжалването му от Ю. Г. на дата 13.02.2012 год. /виж решенията по
административното производство на листи 52-58 от гр.д.№390/2014 г. на
ГТРС/,то до завеждане на настоящия спор с искова молба рег.
№274/18.03.2011 год.,сроковете по чл.79 ал.1 и 2 от ЗС съответно от 5 и 10
години не са изтекли /към датата на предявяване на исковете за делба тези
срокове дори не са започнали да текат/,поради което съдът не следва да
обсъжда останалите елементи от фактическия състав на придобивната
давност.Предвид изложеното Ю. Г. не се легитимира като индивидуален
собственик на делбената нива по силата на изтекла в нейна полза преди
завеждане на настоящото дело придобивна давност.Давност по време на
делбения процес не тече.
Възражението на Ю. Г.,че съделителката В. К. М. не е от кръга
16
наследници на Т. Р. Й.,е основателно.Същата е оспорила истинността на
удостоверение за наследници №АО-11-30/13.08.2010 г.,издадено от кметство-
с.Ч.,общ.Г. Т.,в частта на вписването,че В. К. М. е наследник на Е. Т. П..
Удостоверението за наследници е официален удостоверителен
/свидетелстващ/ документ,установяващ качеството на наследник на едно лице
от друго.Изготвя се въз основа на данните,съдържащи се в регистъра на
населението.Същото се ползва с доказателствената сила на официалните
документи /материална доказателствена сила относно удостоверените
факти/,тъй като се издава от посоченото в закона длъжностно лице,в кръга на
службата му и по установените форма и ред.Доказателствената сила на
удостоверението може да бъде оборена чрез оспорване на истинността му по
висящо производство за съдебна делба или по исков път по реда на чл.124
ал.4 от ГПК.Оспорването на верността му обаче е равнозначно на оспорване
на произхода на дадено лице/лица от определен наследодател.При оспорване
на произход в делбеното производство в тежест на съделителя,чийто
произход е оспорен,е да ангажира доказателства,установяващи по
категоричен начин,че произхожда или е наследник на посочен наследодател.В
случая е оспорено качеството на наследник на В. К. М.,поради което именно
нейна е тежестта да докаже това свое качество.В удостоверението за
наследници В. К.М. е посочена като наследник на Е. Т. П.-дъщеря на Т. П.
Р.,който от своя страна е син на единия от наследодателите по делото П. Р. Й.
/низходящ-син на другата наследодателка Т. Р. Й./.Не са представени въпреки
дадените от въззивния съд указания доказателства за родствената връзка по
права линия между Е. Т. П.,починала на *** г.,и съделителката В. К.
М.,визирана в удостоверението като нейна майка.Следваше да се представи
удостоверение за раждане,удостоверяващо този факт.След като не е
депозирано,посочената наследствена връзка не е доказана.В този случай
следва да се приеме,че В. К. М. няма качеството на наследник на Т. Р.Й. и П.
Р. Й.,поради което същата не следва да участва в делбата и исковете за
делба,предявени от същата,следва да бъдат отхвърлени.Така
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,с която В.
К.М. е посочена като съделител с квота в съсобствеността.
Делбата следва да бъде допусната между наследници на П. Р. Й. и Т. Р. Й.
от една страна и на третите лица-приобретатели А. и М. Б.и от друга страна
при съобразяване на влязлото в сила решение по гр.д.№347/2014 г. на
17
ГТРС.Както бе посочено по-горе,по цитираното дело на ГТРС е налице
влязло в сила съдебно решение спрямо част от наследниците на Т. Р.Й. за
установени права на собственост върху процесната нива на А. и М. Б.и върху
33,70 дка в ид.част от нивата,а спрямо друга част от наследниците за
установени права на съпрузите върху *** дка в ид.част от нивата,което
различно произнасяне се дължи на необжалването на първоинстанционното
решение от всички ответници и произнасянето на ДОС по в.гр.д.№388/2017 г.
спрямо част от тях,подали въззивна жалба.Разнопосочното установяване на
права на двамата съпрузи не е приложимо на практика в делбата,тъй като ще
доведе до правен абсурд.В тази ситуация настоящият въззивен съд счита за
удачно да възприеме действителните права на съпрузите,установени с
влязлото в сила решение по в.гр.д.№388/2017 г. на ДОС.С това решение е
прието,че А. и М. Б.и са придобили по сделката на разпореждане от 2001 г.
33,70 дка в идеални части от процесната нива,включващи части от дела по
наследяване на прехвърлителката Ю. Г. от наследството на двамата
наследодатели Т. Р. Й. и П. Р. Й..Съделителката Ю. Г. /дъщеря на П. Р. Й.-син
на Т. Р.Й.,която е оставила след смъртта си четирима низходящи/ придобива
по наследяване 1/2 ид.ч. от реституираните на наследници на П. Р. Й. 29,048
дка от процесната нива,т.е. 14,524 дка,както и 1/8 ид.ч. от реституираните на
наследници на Т. Р.Й. *** дка от процесната нива,т.е. 27,625 дка-общо
наследственият й дял от двамата наследодатели е в размер на 42,149 дка.При
признати права на собственост на приобретателите А. и М. Б.и върху 33,70
дка от дела на прехвърлителката Г.,то последната при прогласената
относителна недействителност на прехвърлителната сделка от 2001 г. в полза
на другия приобретател Д. С. С.,съпруг на Г.,починал през *** г.,като тя е и
негов единствен наследник по закон,следва да получи при делбата остатъка
от наследствения си дял от двамата наследодатели в размер на 8,449
дка.Другата наследница по закон на П. Р. Й.-К. Т. В. /дъщеря на сина му Т. П.
Р.,поч.*** г./ следва да получи 1/2 ид.ч. от реституираните на П. Р. Й. 29,048
дка,т.е. 14,524 дка,както и 1/8 ид.ч. от реституираните на наследници на Т.
Р.Й. *** дка,т.е. 27,625 дка-общо от двамата наследодатели 42,149 дка.От
реституираните на наследници на Т. Р.Й. *** дка от процесната нива
останалите съделители получават по наследствено правоприемство следните
дялове:О.. К. СТ. /дъщеря на К. С. С.-син на Н.Р. Т.-низходяща на Т. Р.Й./-
1/16 ид.ч.,т.е. 13,813 дка;СТ. К. СТ. /син на К. С. С.-син на Н.Р. Т.-низходяща
18
на Т. Р.Й./-1/16 ид.ч.,т.е. 13,813 дка;Н. Р. ЗЛ. /дъщеря на Р. С. С.-син на Н.Р.
Т.-низходяща на Т. Р.Й./-1/16 ид.ч.,т.е. 13,813 дка;Н. Р. СТ. /син на Р. С. С.-
син на Н.Р. Т.-низходяща на Т. Р.Й./-1/16 ид.ч.,т.е. 13,813 дка;АНТ. А.. К.
/дъщеря на Й. Р. Д.-низходяща на Т. Р.Й./-1/8 ид.ч.,т.е. 27,625 дка;Г. Н. Н.,Й.
БЛ. Н. и А.. БЛ. Н. /синове на Л. А. Д.-дъщеря на Й. Р. Д.-низходяща на Т.
Р.Й./-всеки по 1/24 ид.ч.,т.е. по 9,208 дка;Н. К. ДР. /дъщеря на В..Р. Ц.-
низходяща на Т. Р.Й./-1/8 ид.ч.,т.е. 27,625 дка;В. Г. Ш. и ЦВ. Г. Л. /дъщери
на ЕВ. К. УРС.-дъщеря на В..Р. Ц.-низходяща на Т. Р.Й./-всяка по 1/16
ид.ч.,т.е. по 13,812 дка.Като се съотнесат горните площи към площта на
цялата нива от *** дка при умножаване на числител и знаменател на
получената дроб по 1 000 с цел избягване на десетичната запетая,се получават
следните квоти на съделителите:
ЮЛ. П. Р.-8 449/*** 048 ид.ч.;К. Т. В.-42 149/*** 048 ид.ч.;О.. К. СТ.-13
813/*** 048 ид.ч.;СТ. К. СТ. -13 813/*** 048 ид.ч.;Н. Р. ЗЛ.-13 813/*** 048
ид.ч.;Н. Р. СТ.-13 813/*** 048 ид.ч. ;АНТ. А.. К. -27625/***048 ид.ч.;Г. Н.
Н.,Й. БЛ. Н. и А.. БЛ. Н.-всеки от тях по 9 208/*** 048 ид.ч.;Н. К. ДР.-27
625/*** 048 ид.ч.;В. Г. Ш. и ЦВ. Г. Л.-всяка от тях по 13 812/*** 048
ид.ч.;АЛ. Р. Б. и М. Д. Б.-33 700/*** 048 ид.ч.
Предвид така определения кръг на съделителите и техните квоти
първоинстанционното решение ведно с обжалваното решение за поправка на
очевидна фактическа грешка следва да бъдат отменени в частта,с която е
допусната делбата на процесната нива между съделители с посочени
квоти,като се постанови допускане на делбата между горните съделители при
посочените от въззивния съд квоти.
Понеже като краен резултат изходът от спора е положителен за
съделителите-ищци по делото,ответницата-въззивник Ю. Г. няма право на
разноски за инстанциите до момента,вкл. за настоящата въззивна инстанция,и
такива не следва да й се присъждат.Въззиваемите,представлявани от
адв.И.Р.,също претендират присъждане на разноски за настоящата
инстанция.С оглед уважаване на исковете за делба и допускане на делбата на
същите /с изключение на В. К. М.,спрямо която делбените искове се
отхвърлят/ следва да се присъдят следните разноски,сторени в
производството пред ДОС:300 лв възнаграждение за особения представител
на съделителката М.Б..Доказателства за други разноски не са представени.
19
Разноските,сторени от ищците по делото във всички инстанции до
момента,е следвало да се поискат и присъдят от първоинстанционния съд с
атакуваното решение.Като не е сторено в първата фаза на делбеното
производство,тази възможност съществува във втората фаза на делбата при
извършването й съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК въз основа на
стойността на дяловете.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.№3749/2015 г. на
Д.кия районен съд,поправено с решение №345/13.04.2020 г. и с решение
№260096/10.02.2021 г. по същото дело на ДРС,в частта,с която е обявена за
относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо ищците В. К.
М. с ЕГН **********,К. Т. В. с ЕГН **********,В. ИЛ. СТ. с ЕГН
**********,О.. К. СТ. с ЕГН **********,СТ. К. СТ. с ЕГН **********,Н. Р.
ЗЛ. с ЕГН **********,Н. Р. СТ. с ЕГН **********,АНТ. А.. К. с ЕГН
**********,Г. Н. Н. с ЕГН **********,Й. БЛ. Н. с ЕГН **********,А.. БЛ. Н.
с ЕГН **********,Н. К. ДР. с ЕГН ********** и ЕВ. К. УРС. с ЕГН
********** извършената възмездна сделка от 26.04.2001 г.,обективирана в
нотариален акт №*** г. на нотариуса С. Ж. с район на действие ГТРС,с която
ЮЛ. П. Р. с ЕГН ********** е прехвърлила на сина си АЛ. Р. Б. с ЕГН
********** по време на брака му с М. Д. Б. с ЕГН ********** срещу гледане
и издръжка нива с площ от *** дка в ид.ч. от имот,представляващ земеделска
земя-нива с обща площ от *** дка,втора категория,в м.“***“,съставляващ
имот №*** по КВС на с.Ч.,общ.Г. Т..
ОБЕЗСИЛВА решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.№3749/2015 г. на
Д.кия районен съд,поправено с решение №345/13.04.2020 г. и с решение
№260096/10.02.2021 г. по същото дело на ДРС,в частта,с която е обявена за
относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо ищцата В. К.
М. с ЕГН ********** извършената възмездна сделка от 26.04.2001
г.,обективирана в нотариален акт №*** г. на нотариуса С. Ж. с район на
действие ГТРС,с която ЮЛ. П. Р. с ЕГН ********** е прехвърлила на Д. С. С.
с ЕГН ********** срещу гледане и издръжка нива с площ от 50 дка в ид.ч. от
имот,представляващ земеделска земя-нива с обща площ от *** дка,втора
20
категория,в м.“***“,съставляващ имот №*** по КВС на с.Ч.,общ.Г. Т..
ПОТВЪРЖДАВА решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.№3749/2015 г. на
Д.кия районен съд,поправено с решение №345/13.04.2020 г. и с решение
№260096/10.02.2021 г. по същото дело на ДРС,в частта,с която е обявена за
относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо ищците К. Т.
В. с ЕГН **********,В. ИЛ. СТ. с ЕГН ********** /починала в хода на
делото и заместена от О.. К. СТ. и СТ. К. СТ./,О.. К. СТ. с ЕГН
**********,СТ. К. СТ. с ЕГН **********,Н. Р. ЗЛ. с ЕГН **********,Н. Р.
СТ. с ЕГН **********,АНТ. А.. К. с ЕГН **********,Г. Н. Н. с ЕГН
**********,Й. БЛ. Н. с ЕГН **********,А.. БЛ. Н. с ЕГН **********,Н. К.
ДР. с ЕГН ********** и ЕВ. К. УРС. с ЕГН ********** /починала в хода на
делото и заместена от В. Г. Ш. и ЦВ. Г. Л./ извършената възмездна сделка от
26.04.2001 г.,обективирана в нотариален акт №*** г. на нотариуса С. Ж. с
район на действие ГТРС,с която ЮЛ. П. Р. с ЕГН ********** е прехвърлила
на Д. С. С. с ЕГН ********** срещу гледане и издръжка нива с площ от 50
дка в ид.ч. от имот,представляващ земеделска земя-нива с обща площ от ***
дка,втора категория,в м.“***“,съставляващ имот №*** по КВС на с.Ч.,общ.Г.
Т..
ОТМЕНЯ решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.№3749/2015 г. на Д.кия
районен съд,поправено с решение №345/13.04.2020 г. и с решение
№260096/10.02.2021 г. по същото дело на ДРС,в частта,с която е допусната
делба на земеделска земя-нива,втора категория при неполивни
условия,находяща се в местността „***” в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,с площ
от *** 048 кв.м.,съставляваща поземлен имот с идентификатор №81219.21.26
по кадастралната карта на селото между посочени съделители с квоти,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на земеделска земя-нива,втора категория при
неполивни условия,находяща се в местността „***” в землището на
с.Ч.,общ.Г. Т.,обл.Д.,с площ от *** 048 кв.м,съставляваща поземлен имот с
идентификатор 81219.21.26 по кадастралната карта на селото,между
съделители с квоти,както следва:
ЮЛ. П. Р. с ЕГН **********- 8 449/*** 048 ид.ч.;
К. Т. В. с ЕГН **********- 42 149/*** 048 ид.ч.;
О.. К. СТ. с ЕГН **********- 13 813/*** 048 ид.ч.;
21
СТ. К. СТ. с ЕГН **********- 13 813/*** 048 ид.ч.;
Н. Р. ЗЛ. с ЕГН **********- 13 813/*** 048 ид.ч.;
Н. Р. СТ. с ЕГН **********- 13 813/*** 048 ид.ч.;
АНТ. А.. К. с ЕГН **********- 27625/***048 ид.ч.;
Г. Н. Н. с ЕГН **********- 9 208/*** 048 ид.ч;
Й. БЛ. Н. с ЕГН **********- 9 208/*** 048 ид.ч.;
А.. БЛ. Н. с ЕГН **********- 9 208/*** 048 ид.ч.;
Н. К. ДР. с ЕГН **********- 27 625/*** 048 ид.ч.;
В. Г. Ш. с ЕГН **********- 13 812/*** 048 ид.ч.;
ЦВ. Г. Л. с ЕГН **********- 13 812/*** 048 ид.ч.;
АЛ. Р. Б. с ЕГН ********** и М. Д. Б. с ЕГН **********- 33 700/*** 048
ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на земеделска земя-нива,втора категория при
неполивни условия,находяща се в местността „***” в землището на
с.Ч.,общ.Г. Т.,обл.Д.,с площ от *** 048 кв.м,съставляваща поземлен имот с
идентификатор 81219.21.26 по кадастралната карта на селото,по отношение
на В. К. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЮЛ. П. Р. с ЕГН ********** да заплати на К. Т. В. с ЕГН
**********,О.. К. СТ. с ЕГН **********,СТ. К. СТ. с ЕГН **********,Н. Р.
ЗЛ. с ЕГН **********,Н. Р. СТ. с ЕГН **********,АНТ. А.. К. с ЕГН
**********,Н. К. ДР. с ЕГН **********,В. Г. Ш. с ЕГН ********** и ЦВ. Г.
Л. с ЕГН ********** сторени в производството по в.гр.д.№228/2021 г. на
Д.кия окръжен съд разноски в размер на 300 лв /триста лева/,изплатено
възнаграждение за особен представител на съделителката М. Д. Б..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
22
2._______________________
23