Решение по дело №1105/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 251
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20194340101105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

 

гр. Троян, 14.07.2020 год.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1105 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

       

          „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.Б.е предявило срещу П.П.А. ***, установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата общо 1 074,33 лева,  представляваща неизплатено парично задължение по Договор за паричен заем с № 3176362, сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт" АД. В с. з. не се явява представител за ищцовото дружество, представено е писмено становище по същество от пълномощника юриск. В.Л..

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника П.А. е назначен особен представител – адв. Д.П. от ЛАК, който е получил по реда на чл. 131 от ГПК копие от ИМ и доказателства, не е представил писмен отговор в законовия месечен срок. В с. з. адв. П. се явява и моли съда да постанови решението си, като съобрази обстоятелствата по делото.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за паричен заем № 3176362 от 14.03.2018 г., Предложение за сключване на договор за паричен заем, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3176362, известие за доставяне и ч. гр. д. № 801 от 2019 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника П.П.А. е сключен Договор за паричен заем с № 3176362. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 550,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема.

Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка /чл. 3 от същия/, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на А. при подписване на договора, т. е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора, а именно 14.03.2018 г.

Погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по заема е договорена в размер на 627,30 лева. Така, договорната лихва по заема е уговорена от страните в общ размер на 77,30 лева.

Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне заема в срок до 09.11.2018 г. на 34 равни седмични погасителни вноски, в размер на 18,45 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 23.03.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 09.11.2018 г.

На 01.10.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3176362/14.03.2018 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица /чл. 10 от същия/. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,

 Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /съгласно пълномощно от Изпълнителния директор от 09.09.2015 г./.

По делото са приложени уведомителните писма по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Първото е уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3176362 от 02.10.2018 г. за станалата продажба, изпратено чрез „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне на посочения в Договора за заем постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост. На 01.11.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/3176362 за извършената цесия чрез куриер - товарителница № 68624352. Писмото отново се е върнало в цялост.

Не се оспори в процеса, че ответника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като е погасена сума в общ размер на 70,00 лева, с която са погасени, по твърдение на ищеца, както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 33,10 лева, договорна лихва в размер на 8,37 лева, главница в размер на 28,53 лева.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 09.11.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Приложено е ч. гр. дело № 801 от 2019 г. наТ РС, което е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съда е издал заповед за следните суми: „521.47 /петстотин двадесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ лева,  представляваща дължима главница по Договор за паричен заем, сключен на 14.03.2018 г. с № 3176362 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и П.П.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 68,93 /шестдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 09.11.2018 г., сумата 52,14 /петдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до от 09.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/, сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 50,00  /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.”

С разпореждане от 13.09.2019 г., което е влязло в законна сила, съда е отхвърлил частично заявлението за сумата 400,06 лева – неустойка и 45,00 лева – разходи и такси за събиране на просрочени задължения.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съда приема за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 3176362 от 14.03.2018 г., по силата на който на ответника е отпусната в заем сумата от 550,00 лева, която той се е задължил да върне съгласно сроковете и условията, посочени в Договора. Отпуснатата сума е получена от ответника. Установи се още като безспорно, че А. се явява неизправна страна по процесния договор, като е внесъл единствено сумата от 70 лева и е останала дължима претендираната сума.

По принцип ответника, и чрез назначения му особен представител, не е възразил относно надлежното уведомяване за цедиране на вземането, но с оглед, че и двете уведомления реално не са връчени на ответника следва съда да изясни тези обстоятелства. В настоящия казус, ищцовото дружество е упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведомява длъжниците за извършената цесия и с оглед на това „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпълнило задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника за станалата продажба на вземания, както се доказа с изпращането на двете Уведомителни писма с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3176362 от 02.10.2018 г. и изх. № УПЦ-С-ИАМ/3176362 от 01.11.2019 г. (и до постоянния, и до настоящия адрес на ответника, посочени в договора - чрез Български пощи и чрез куриер), ведно с приложените и приобщени по делото доказателства относно тяхното изпращане и връщане. Решаващия съд приема, че ищеца е положил достатъчно усилия да уведоми длъжника за цесията. Неполучаването и на двете уведомителните писма от ответника не може да бъде вменено във вина на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и последното да търпи неблагоприятни последици от този факт. Отбелязването в първата обратната разписка е „Преместен", въпреки това ищцовото дружество изпраща повторно уведомително писмо и до другия известен му адрес, посочен в договора, и в действителност фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя - ответник по делото. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес, да го съобщи на своите кредитори или да получи пратка, адресирана до него, поради което следва да се счете, че макар до фактическо връчване на книжата на длъжника да не се е стигнало, то връчването им с исковата молба може и следва да се приравни на нотифициране на самия длъжник. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на норми на Закона за гражданската регистрация. В тази връзка ответникът се счита надлежно уведомен за станалата продажба на процесното задължение и за новия кредитор чрез връчване заедно с препис от исковата молба на приложените към нея уведомления. Следователно прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право.

Следва да се приеме и, че съобщение, извършено от цесионера, като пълномощник на цедента, е правновалидно, действително и поражда правните си последици. Няма пречка, в хипотезата, в която цесионерът действа като пълномощник на цедента, уведомяването да се извърши и с подаването на исковата молба.

          При тези изводи съда намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в размер на 75,00 лева и разноските по настоящето исково производство в  размер на общо 475 лева, от които: 25,00 лева ДТ, 300 лева – адв. хонорар за назначения особен представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Водим от изложеното съдът

                          Р     Е      Ш      И   :

 

          ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б., а именно, че П.П.А., с постоянен и настоящ адрес:***, ж. к. „Лъгът” № 2, вх. Ж, ет. 3, ап. 10, ЕГН **********, дължи сумата  521,47 - петстотин двадесет и един лева и четиридесет и седем стотинки,  представляваща дължима главница по Договор за паричен заем, сключен на 14.03.2018 г. с № 3176362 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и П.П.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 68,93  -шестдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 09.11.2018 г., сумата 52,14 - петдесет и два лева и четиринадесет стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до от 09.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/

             ОСЪЖДА П.П.А., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН  ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.сумата 75,00 – седемдесет и пет лева, сторени съдебно деловодни разноски по заповедното производство и сумата 475,00 – четиристотин седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: