Решение по дело №716/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 522

 

град Горна Оряховица, 14.11.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

районен съд – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, сеДМи състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                    Председател: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.П. и прокурор……., като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 716 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л.И.Р. атакува издадения  електронен фиш Серия К № 1260095 на ОД на МВР – Велико Търново.  Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш.

          ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново – редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Горна Оряховица – редовно призована, не изпраща процесуален представител.

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{На 14.06.2016 г. в 11:33 часа на територията на община Лясковец на път I-4 при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер” с рег. № *****, движещ се в посока към град Варна със скорост 83 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.}

^{Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.8, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е жалбоподателя Л.И.Р..}

^{За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против  собственика Р. бил издаден електронен фиш серия К № 1260095, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 83 км/ч.}

 ^{На 31.07.2018г. е депозирана по пощата жалбата против фиша/л.5/, като е приложен документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ, където е отразено, че ЕФ е връчен на 17.07.2018г./л.13/.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.}

^{Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:}

^{Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш. Същата е депозирана в срок.}

^{Разгледана по същество, жалбата е основателна.}

 ^{Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.}

^{Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.}

^{В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.}

^{От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението,  се установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”/л.31-32/.}

^{От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.15) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.}

^{От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.16), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.}

^{От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. (л.14) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.}

^{От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.17 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.}

^{От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 14.06.2016 г. в 11:33 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.№ ***** се е движел със скорост 83 км/ч. след приспадане на толеранс в полза на водача. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 154+00, актуална към посочената във фиша дата на нарушението, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град София попада в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.}

В хода на съдебното следствие по делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза. Според вещото лице, при положение, че водачът на МПС се движи с разрешената по закон скорост за пътния участък преди действието на знак В26, която скорост е 90 км/ч, то той не е имал техническа възможност да намали (скоростта си на движение до 60 км/ч). Вещото лице А. пояснява, че вече при наличен пътен знак за движение с 80 км/ч., какъвто е поставен впоследствие, но липсва на схемата за сигнализация към момента на твърдяното нарушение, ако водачът се движи с разрешената скорост от 80 км./ч. вече би имал техническа възможност да намали скоростта съобразно това разстояние.

Видно от самата експертиза е, че вещото лице се е запознало с материалите по делото и е извършило оглед и необходимите измервания на процесния пътен участък. Измерено е разстояние от 37 метра от техническото средство – стационарна камера за видеоконтрол до пътен знак В-26, регулиращ скоростта на движение на пътната лента за движение гр. Велико Търново – гр. Варна. Това се потвърждава и от приложената към материалите на делото схема. Същевременно вещото лице е изчислило, че необходимото разстояние в метри за намаляване скоростта на лекия автомобил, при движение с максимално разрешена скорост от 90 км/ч преди знака до максимално разрешената скорост от 60 км/ч., въведена със знака „В 26”, което автомобилът изминава от момента на предприето  спиране, без блокиране на колелата и без предприето интензивно спиране е 43,43 метра. Съобразно данните и извършените измервания вещото лице заключава, че при  разстояние от техническото средство до пътен знак В-26 от 37 метра водачът  не е имал техническа възможност да намали скоростта, при положение, че се е движел с разрешената от закона скорост за пътния участък преди действието на знак В-26.

Установи се, че в разглеждания пътен участък от ПП  - 4 /София - Варна/, скоростта на движение е ограничена до 60 км/ч с пътен знак В - 26, който е поставен на лентата за движение от гр. София към гр. Варна на км 153^{+ 300м} . До този ограничаващ скоростта знак, разрешената максимална скорост за движение е 90 км/ч. към момента на осъществяване на твърдяното нарушение.  От назначената и изготвена по делото автотехническа експертиза се установи, че необходимото разстояние за намаляване скоростта на движение на лекия автомобил при движение с разрешена скорост от 90 км/ч до 60 км/ч е 43,43 метра. Това разстояние се получава при задействане на спирачната система на л.а. от мястото където влиза забраната да се управлява със скорост над 60 км/ч, а в случая тази забрана е въведена с пътен знак В - 26, находящ се на км153 ^+300м . От това място експертът е установил, че след разстояние от 43,43 м., т.е. на км 153 ^{+ 343,43м} - в посока гр. Варна, водачът  е имал обективната възможност да намали скоростта на управлявания л.а., ако го е управлявал със скорост от 90 км/ч на 60 км/ч.

Следва да се има предвид, че контролните органи също приемат, че  на водача на МПС е необходимо технологично разстояние за да може да намали  скоростта на движение от разрешената до този момент 90 км/ч на разрешената от 60 км/ч след знака В - 26, като отчитат скоростта им на движение на км 153 ^{+ 343 м} , т.е. на 43 м. след знака В-26.

В разглеждания случай се установява, че скоростта е измерена със стационарна система, тип „MultraRadar SD 580”. Отчетен е толеранс от 3 км. Скоростта е установена на км 153 ^{+ 343 м} - лента за движение София - Варна. Очевидно  е отчетена на 43 м. от действието на знак В 26, а не на обективно необходимото разстояние от 43,43 м. По тази причина не става ясно каква е била скоростта на л.а. на км 153 ^{+ 343,43 м} , тъй като не са налице данни какви действия по управлението в момента на фиксиране на скоростта на л.а. е предприел управляващия го водач - дали е натискал и с какъв интензитет спирачката на л.а., дали е натискал газта и то с какъв интензитет или е бездействал със сочените прибори на л.а. Ако измерването на скоростта на движение на л.а. в конкретния случай беше извършено на км. 153^+343,43м или след него в посока на движение гр. Варна, то измерването щеше да посочи скоростта му на движение, след обективно дадено на водача разстояние от 43,43 м и повече, в което той спокойно щеше да е  имал възможност да се съобрази с изискванията за разрешена скорост на движение по пътя, въведена от знака В 26.  В този случай, ако установената му скорост е над 60 км/ч, то ще бъде ясно с колко километра е превишена и какво е следващото му се административно наказание за така допуснатото нарушение на правилата за движение. В разглеждания случай е констатирано превишаване на разрешената скорост за движение с 23 км/ч. Това адм. нарушение на правилата за движение по пътищата е констатирано на 43 м. след действието на знак В 26. Каква е била обаче скоростта на движение на л.а., управляван от жалбоподателя на км. 153^+343,43м   може само да се предполага. От тук следва, че не може да се установи какво е точното нарушение на правилата за движение по пътищата – по коя точка на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което води и до невъзможност правилно и законосъобразно да се определи и наложи съответното наказание за управление с превишена скорост извън населено място. След като е нарушен принципа за точното определяне на допуснатото адм. нарушение и налагане на следващото му се адм. наказание, то следва електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. 

^{Относно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски „по списък”- за адвокатско възнаграждение в размер от 400лв., същото е неоснователно. Съгласно препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, за производството пред съда, приложими са разпоредбите на НПК. В гл.15, раздел III от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Щом приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административно-наказателното дело, то такива не следва да бъдат присъждани.}

 

 

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1260095, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Л.И.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….}