№ 76
гр. гр.Велинград, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20235210200246 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 ал.1 от ЗАНН.
Б. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Беброво, общ. Елена, ул. „Втора“
№ 57 е обжалвал Наказателно постановление № 23-0367-000201 от 26.04.2023
г., издадено от Стоян Кюпов – началник на РУ на МВР гр. Велинград.
Същият не е съгласен с издаденото НП и наложената санкция, тъй като
не е осъществил състава на административно нарушение и не е нарушил чл.
103 от ЗДвП. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
съображения за това, в следния смисъл: След извършена проверка по ЗДвП от
полицейски служители се установило, че водачът е изряден, като в този
момент проверяващите започнали да се заяждат и да се държат преднамерено,
като заявили, че регистрационните номера на управляваното от него МПС са
замърсени. Жалбоподателят не се е съгласил с това и слязъл от колата, за да
направи няколко снимки Подал е сигнал за поведението на проверяващите на
тел. 112. Твърди, че в последствие пристигнали други колеги на контролните
органи и му съставили АУАН, като отказал да го подпише пред новодошлите
полицаи, защото не е извършил нарушение.
1
Твърди, че не е разбрал какво точно разпореждане е отказал да изпълни,
поради което му е нарушено правото на защита. Освен това оспорва
истинността на фактическите констатации в наказателното постановление,
които не отговаряли на истината. Намира, че за така описаното нарушение е
следвало да се посочи друга неспазена норма, а именно чл. 6, т. 2 от ЗДвП, а
не чл. 103 от ЗДвП.
Иска да бъде отменено обжалваното Наказателно постановление.
С допълнително постъпило становище от жалбоподателя Б. Б., навежда
и твърдения за съществени процесуални нарушения. Смята, че е нарушена
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – не е удостоверен надлежно отказа да
подпише акта и да получи екземпляр от него. Намира за единствено възможен
извод, че нарушителят е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от
него, но този отказ не е удостоверен с посочване на име и адрес на свидетеля
на отказа. Счита посочената хипотеза за равнозначна с тази на съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя. Твърди, че е нарушено и правото му на
защита.
Ответника по жалбата Началник на РУ на МВР гр. Велинград, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Страните не се явяват в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.02.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение на Б. Ц. Б., затова, че на 17.02.2023 г. в 14,25 ч. в гр. Велинград, на
ул. „Никола Вапцаров“, срещу Лосопарк „Клептуза“ с посока на движение от
кв. Лъджене за кв. Чепино, управлява лек автомобил Хонда ЦРВ с рег. №
ВТ0523КХ, лична собственост, с което извършва следното нарушение:
Водачът отказва да изпълни издадените ми ясни и разбираеми указания да
остане в личния си автомобил по време на извършването на проверката и да
не пречи на движението, като същият многократно излиза извън него и се
движи по пътното платно и си снима личния автомобил, като създава реална
представа за ПТП и затруднява пътното движение в района на проверката,
нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДП.
2
В АУАН на две места е посочено, че нарушителят „отказва“. Като
свидетел по акта и на извършване на административното нарушение е
посочен В. С., а като свидетел на отказа - Митко Илиев Пешерски,
Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 1.
На 26.04.2023 г. е издадено НП № 23-0367-000201 от Стоян Кюпов, на
длъжност Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, като за
горепосоченото нарушение е наложил на Б. административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП.
От показанията на актосъставителя Ш. и на свидетеля по акта С.,
двамата служители на КАТ-ПП при РУП на МВР Велинград се установява, че
на посочената дата са спрели лекия автомобил на жалбоподателя Б. Б. за
проверка. Същият заявил, че нямат право да го спират, защото той бързал.
След извършената проверка не се установило нарушение, като св. Ш. казал на
Б. да се качи в собствения му автомобил и да изчака да му връчат електронни
фишове, които не му били връчени към датата на проверката.
Жалбоподателят първоначално се е качил в колата си, но след това излязъл,
започнал да обикаля около него и да прави снимки. Актосъставителят Ш. на
два пъти издал разпореждане на жалбоподателя да се качи в колата и да
изчака вътре да му се връчат фишовете без да слиза и да не пречи на
движението. Б. отново не изпълнил дадените указания. Участник в
движението започнал да натиска клаксона, за да накара Б. да се премести,
защото пречел на другите участници в движението. Ш. го предупредил, че ще
му бъде съставен акт. Тогава е извикан и друг екип Пещерски и Градев, като
първият станал свидетел на отказа да подпише акта.
Видно от подадената жалба, както и от допълнително даденото
становище от жалбоподателя Б. Б., не се оспорва, че той действително е
отказал да подпише акта, като мотивите му са, че не е съгласен с него.
По делото е приложена преписка по подадена жалба с вх. № 312000-
4518/19.02.2023 г. от Б. Б., съдържаща 26 листа. Постъпило е и писмо от
Дирекция „Национална система 112“, ведно с приложен компакт диск,
съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на
приетите повиквания от номер **********, като същите бяха изслушани в
съдебно заседание. Съдът намира, че посочените доказателства, а именно:
3
препис по жалба и запис на обаждане на тел. 112, не са относими към
предмета на делото, а именно – неизпълнение на разпореждане на полицейски
органи. Същите навеждат твърдения за реализиране на друг вид отговорност
на служителите на МВР, за което има завършило производство, с което не е
установено наличие на дисциплинарно нарушение. Не са относими към
предмета на доказване.
С оглед на горното съдът намира жалбата за процесуално д о
п у с т и м а, подадена в законоустановения срок, като разгледана по
съществото си същата е н е о с но в а т е л н а, поради което ще следва да
бъде оставена без уважение, като се постанови съдебно решение, с което се
потвърди обжалваното наказателно постановление по следните съображения:
По делото се установи от събрания доказателствен материал и след пълна,
всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти, установени с
относими и допустими гласни доказателствени средства, че жалбоподателя Б.
на посочената в акта дата в 14,25 ч. в гр. Велинград, на ул. „Никола
Вапцаров“, срещу Лесопарк „Клептуза“ с посока на движение от кв. Лъджене
за кв. Чепино, управлява лек автомобил Хонда ЦРВ, лична собственост, като
отказал да изпълни издадените от полицейския служител А. Ш. ясни и
разбираеми указания да остане в личния си автомобил по време на
извършването на проверката и да не пречи на движението, като същият
многократно излизал извън него и се движел по пътното платно като създавал
реална предпоставки за ПТП и затруднявал пътното движение в района на
проверката, поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил
следващото се административно наказание - глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание
чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДП .
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и
за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията
на полицейските служители А. Ш. и В. С., а така също отчита и писмените
доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност.
Показанията на свидетелите са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им
с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй
като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно
4
обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. Установени са правно релевантните факти, за
съставомерността на нарушението, същите правилно са приведени под
състава на нарушената административно наказателна норма.
Спазени са разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване
на нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на НП, което е
предпоставка за законност на проведеното административно наказателно
производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на
участие и на защита от страна на жалбоподателя.
Съдът намира възражението за допуснато процесуално нарушение на
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН за неоснователно. Още в постъпилата Жалба от
21.08.2023 г. нарушителят изрично признава, че е отказал да подпише АУАН,
защото не е съгласен с него. Подписването на акта е процесуално право на
нарушителя и за да е налице процесуално нарушение е необходимо той да е
бил лишен от него. В настоящия случай Б. Б. не спори, че е отказал да
подпише акта, т.е. била му е предоставена възможност за това.
Според чл. 43 ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Предявяването на акта за
запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи,
което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото
съставяне, ако нарушителя присъства. Поредността и съдържанието на
действията са ясно описани в чл. 43 ал.1 от ЗАНН – акта се предявява на
нарушителя след като актосъставителя и свидетеля са го подписали, чрез
предоставяне на препис от него, след което и нарушителя го подписва и с
това процедурата по образуване на административно наказателно
производство приключва. Дали той ще го вземе е негов избор, не задължение.
Участието в производството по ЗАНН е диспозитивно, и изборът на
жалбоподателя не се отразява върху законосъобразността на извършеното
действие.
Не може да се приеме, че отказът не е удостоверен съобразно
изискването на ЗАНН. В АУАН изрично е посочено, че отказът на
нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел:
5
Митко Илиев Пещерски, с адрес гр. Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 1.
Съдът смята, че наказващият орган не е допуснал нарушения и по
никакъв начин не е ограничил правото на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице, а възражението за липса на
осъществен състав е също неоснователно, тъй като с поведението си Б. е
припокрил основните съставомерни признаци на чл. 103 от ЗДП, във връзка с
чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП. По отношение на твърденията на жалбоподателя
за грубо и заядливо отношение от страна на полицейските служители, то това
е изцяло извън предмета на настоящото производство.
При определяне на вида и размера на административното наказание,
АНО се е съобразил с чл. 27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл. 175
ал.1 т. 4 от ЗДП наказание - глоба от 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, което наказание е определено в
рамките на средния определен за вида нарушение. Наказанията са съобразени
с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било
осъществено, отговарят на личностните данни на самия нарушител, поради
което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече, че в
този си размер същото би постигнало целите на административно
наказателната репресия заложени в чл. 12 от ЗАНН. Не може да се приеме, че
нарушението е маловажно,тъй като от една страна законодателят изрично е
предвидил съответната санкция за подобен род нарушения, а и от друга
страна самия законодател с установения нормативен режим е придал
необходимата тежест и значение на този род обществени отношения.
Водим от горното, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП-№-23-0367-000201/26.04.2023 г. на Началника на
РУ Велинград, с което на Б. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Беброво, ул.
„Втора“ № 57 е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 за осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
6
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7