РЕШЕНИЕ
№ 809
гр.Плевен, 16.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №606 по описа на
Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от ЗДП вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Х.К. В. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Ч.А. от
САК с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0296-000077/11.05.2020 год. на Началник група „Охранителна полиция“ в
РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДП-временно спиране от движение на МПС
до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна
и е издадена в нарушение на административно производствените правила, при
нарушаване правото на защита на В., в противоречие с материалния закон и при
липса на доказателства. Жалбоподателят сочи, че на 11.05.2020 г., около 13:20
ч., в община Долна Митрополия, на път трети клас № 137, е управлявал МПС - ПЕЖО
307 с per. № *****, при обстоятелства посока на движение с Староселци, като
извършва нарушение МПС -няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
която да е валидна към момента на извършената проверка, но служител от органите
за контрол или униформен полицай, не е
посочено дали, и/или къде, и/или каква проверка са извършили за установяване на
което и да нарушение. Според В. липсва информация, как е установена липсата на
валидна застраховка, имало ли е поставен стикер, имало ли е полица. Заповедта е
съставена за нарушение, за което не е посочено как точно е установено, и/или
дали е съществувало, предвид липсата на посочване, как е установено. Твърди, че
е задължително в ПАМ, административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя, да бъде описано разбираемо, прецизно и точно,
както и да съдържа описани всички
признаци (обективни и субективни) на посочената като нарушена разпоредба от
съответния нормативен акт. Сочи, че в случая на жалбоподателя не са представени доказателства длъжностното
лице, постановило заповедта за ПАМ да е било надлежно упълномощено да налага
ПАМ по реда на Закона за движение по пътищата, В заповедта е посочено, че наказващият
орган е „упълномощен със заповед номер“ (без номер). По този начин жалбоподателят
е лишен от възможността да знае, дали заповедта е съставена от лице със
съответните правомощия, поради което е нарушено правото му на защита. На това
основание счита, че заповедта е издадена от длъжностно лице, без необходимите
правомощия. Сочи още в жалбата, че при установяване на нарушение на 438, ал. 1,
т. 1 от Кодекс за застраховането и издаване на Заповедта, служител от органите
за контрол, или униформен полицай, не е посочено как са извършили спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие, чрез ясен
сигнал със стоп-палка, което е противоречие
с чл. 170 от Закона за движение по пътищата и не дава яснота дали В. е управлявал действително МПС, дали
МПС не е било спряно от движение, или е бил в МПС, което не е било в движение,
или е бил до МПС, което не е било в движение. Според В. няма доказателства
Заповедта да е съставена по смисъла на чл. 172 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол по ЗДП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Жалбоподателят
счита още, че е нарушен принципът на
законоустановеност на съставите, изискващ за всяко административно нарушение да
се налага съответстващото му наказание. Не са взети предвид нито едно от смекчаващите
обстоятелства (например липсата на предходни нарушения, ограничаването на
движението по пътищата по време на действието на Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г. и приетите въз основа на него заповеди на
Министър на здравеопазването). Позовава се на разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от Кодекс за застраховането,
съгласно която договор за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. В настоящия случай счита, че
не е установено, дали МПС на жалбоподателя е било спряно от движение, или е
било в движение и е спряно от движение, или е било управлявано от жалбоподателя
и е било спряно от движение. Твърди, че липсва обществена опасност на описаното административно нарушение,
алтернативно счита, че нарушението е маловажно. В заключение моли съда да
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата- Началникът на група
„Охранителна полиция“ в РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се явява лично и заявява,
че към момента на проверката автомобилът
е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като този факт е
установен при спирането за проверка. В момента на спирането се прави справка от
работна станция за отдалечен достъп-таблет и се установява липсата на сключена
ЗГО. Допълнително е извършена проверка в
масива на Гаранционния фонд и е установена липсата на ЗГО. Твърди, че ЗГО е
сключена два дни след проверката.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на
административно нарушение серия GA
№218015/11.05.2020 год. на л.18 от делото е, че В. на 11.05.2020 год. в 13:20
часа в община Долна Митрополия, на път Кнежа-Гостиля-Ставерци-Крушовене
/Оряхово-гиген/, посока с.Староселци, управлява л.а. „Пежо 307“ с рег.№ *****-лична
собственост, като няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, която да е валидна към момента на
извършване на проверката-нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
АУАН е предявен и връчен лично на В. на 11.05.2020 год., за което той саморъчно
се е подписал. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление №20-0256-000318/10.06.2020 год.от Началник РУ-Долна Митрополия, с
което за вмененото с посочения АУАН нарушение, на основание чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461,т.1 от КЗ, на В. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лева. Наказанието му е наложено в качеството му на собственик на
процесното МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, което не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Собствеността на В. върху МПС се
установява от приложената на л.22 от делото справка.
На 11.05.2020 год. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-0296-000077/11.05.2020
год. на Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Долна Митрополия при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“в“
от ЗДП-временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“. В заповедта се съдържа позоваване на съставения акт
за нарушение серия GA №218015/11.05.2020 год., като
констатациите от акта са пренесени и в оспорената заповед. Описано е в нея, че
на 11.05.2020 год. около 13:20 часа в община Долна Митрополия, на път трети
клас №137, като водач на МПС „Пежо 307“ с рег.№ *****-лична собственост,
управлява МПС без да има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, която да е валидна към момента на
извършената проверка –нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Принудителната
административна мярка се изразява във временно спиране от движение на МПС до
сключване на застраховка „Гражданска отговорност, на основание чл.171, т.2,
б.“в“ от ЗДП.
Оспорената заповед е връчена на В. на 26.06.2020 год.,
а жалбата против същата е подадена на 8.07.2020 год. и е заведена с вх.№316000-24678.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в
срок, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от
оспорване, пред надлежния съд, срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт. .
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 2 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото
производство на л.8-10 от делото е представена заповед № 316з-27/3.01.2018 год.
на Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. по
т.1.4 и на Началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ на МВР при ОД на МВР
Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. Вярно е, че в
оспорената заповед е направен пропуск да се посочи на каква група е Началник
ответникът, но са посочени изчерпателно трите му имена и по делото е
представена справка на л.43 от делото, в която изчерпателно са посочени имената
и длъжността на издателя на заповедта. Представена е и Заповед
рег.№316з-263/24.01.2020 год.на ВПД Директор ОД на МВР-Плевен, в която също е
посочена длъжността на издателя на заповедта. Съгласно класификатора на
длъжностите в МВР, одобрен със заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР на министъра на вътрешните работи,
полицейски инспектор/в случая старши инспектор , видно от заповедта на л.44/ в РУ
е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗДвП (Приложение № 1,
т.IX.1., т.5) на ръководна длъжност. Непосочването в оспорената заповед на
номера на оправомощителната заповед, от
която органът черпи правомощието си да прилага ПАМ не е съществено
нарушение, предвид, че по делото има налична такава и от нея се установява компетентността
на органа.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта
подробно е описана и изброена нарушената от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС,
не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е
описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното
в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната
разпоредба на чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От друга страна, фактическите
констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения
административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл.
171, т. 2, б. "в" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както
заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени
на жалбоподателя. Неоснователно е възражението в жалбата, че не е описано в
оспорената заповед как е установена липсата на сключена застраховка „ГО“, имало
ли е поставен стикер и представена полица. Според съда, за съставомерността на
деянието и за обезпечаване наличието на задължителните реквизити на АУАН и НП е
достатъчно да се посочи дали водачът на МПС, управлявал същото е собственик или
ползвател, и дали има сключена застраховка „Гражданска отговрност“ за
управлявания от него автомобил. Начина на установяване на този факт е без
правно значение за отговорността на наказания. Но за пълнота следва да се
посочи, че в проведеното съдебно заседание ответникът поясни, че проверката за
наличие на сключена застраховка ГО е установил от информационните масиви на
МВР-т.нар. таблети, работни станции, както и чрез справка в масива на
„Гаранционен фонд“ . А дори и наличието на поставен върху автомобила стикер
не освобождава водача от отговорност,
ако към момента на проверката той не е представил и не е имал сключена валидна
застраховка.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива са
онези пропуски на административната процедура, които засягат правото на защита
на засегнатото от акта лице или имат за последица неизясняване на релевантни за
издаването му обстоятелства. В конкретния случай съдът не констатира такива да
са били допуснати. По делото не са установени факти и обстоятелства, различни
от описаните в заповедта, които да водят до различни изводи за основанията за
прилагането на мярката по чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП.
Както бе посочено, оспорената заповед е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
пък е съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити
по съдържанието му. АУАН е оформен по надлежния ред, който е редовно съставен
официален документ и съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване
на противното с надлежни доказателствени средства. АУАН е поставил началото на
административнонаказателното производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача за извършеното от него
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. И от друга страна
отразените в този съставен АУАН обстоятелства са станали фактическо основание
за прилагане на мярката, обективирана в оспорената заповед. Следва обаче да се
има предвид, че принудителните административни мерки се прилагат с издаването
на индивидуални административни актове, отделно от предвидените в закона
санкции за административни нарушения (арг. от чл. 22 ЗАНН). Административното наказване и административната принуда преследват
различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от
един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и
материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна
мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат –
спазване на правилата за движение по пътищата. А административнонаказателната
отговорност се реализира по друг предвиден законов ред-по реда на ЗАНН, като в
този случай АНО преценява дали описаните в АУАН обстоятелства сочат на състав
на предвидено в специален закон административно нарушение, дали са доказани от
събраните доказателства, и при пложителен отговор-налага предвиденото за това
деяние административно нарушение. В този смисъл за законоустановеност на
наказанието може да се говори в рамките
на административнонаказателното производство, където се изследва въпросът дали
за даденото деяние е предвиден състав на нарушение и съответно-административно
наказание, не и в производството по прилагане на ПАМ. В този смисъл в
производството по прилагане на ПАМ няма как да бъдат съобразявани смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, защото последните имат значение при
индивидуализиране на наказанието по чл.27 от ЗАНН и евентуално с оглед
приложението института на „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН, които са
относими отново в производството по ЗАНН, не и в настоящото. Все в този ред на
мисли в настоящото производство е без правно значение за прилагане на мярката
начина на спиране на МПС, и дали той е в съответствие или в противоречие с
чл.170 от ЗДП, впрочем според настоящия състав на съда този факт не би могъл да
има значение и в провежданото административнонаказателното производство за
отговорността на В.. Защото единствено релевантните в случая факти, които
следва да бъдат установени, са дали В. е собственик на управляваното МПС и дали
е сключил за това МПС задължителна застраховка „ГО“.
Правилно съдът е приложил и материалния
закон. Предпоставките за прилагане на оспорената мярка са – липса на сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ППС и мярката да
е приложена спрямо собственика му. По делото не е спорно, че В. е собственик на
лек автомобил Пежо 307 с рег.№ ******, а и този факт се установява и от
справката на л.22 от делото. От данните в административната преписка правилно административният
орган е приел, че на 11.05.2020 год. за
посоченото МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". В хода на съдебното производство жалбоподателят не твърди,
че е имал сключена застраховка към момента на прилагане на ПАМ. По данни на
Гаранционния фонд административният орган е установил, че такава застраховка
към датата на проверката на водача не е имало. По данни на ответника, съобщени
в съдебното заседание на 3.12.2020 год., два дни след проверката вече е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Следва да се има
предвид обаче, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП е
временна, под условие – до сключване на задължителната застраховка. За постановяване
на мярката е достатъчно установяване на обективирана противоправност на
деянието. След отстраняване на пречката- т.е. след сключване на валидна
застраховка / което в случая е и направено по данни от ответника/, ПАМ отпада и
органът е длъжен да върне отнетото СУМПС/ ако това е извършено с налагане на
ПАМ/. С представянето на договора за сключване на застраховка ПАМ загубва
своето действие и отпада по силата на закона. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно за законосъобразността на заповедта, тъй като съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Към момента на издаване на оспорената заповед, за процесното МПС не е имало валидна сключена застраховка"
Гражданска отговорност".
Вярно е, че в оспорената заповед и в
съставения АУАН не е посочено дали процесното МПС, за което е установена липса
на сключена ЗЗГО към датата на проверката, е спряно от движение, тъй като при
наличие на това обстоятелство се изключва задължението на собственика за
сключване на ЗЗГО. Според съда обаче не е необходимо това обстоятелство да се
вписва в санкционните актове, достатъчно е извършването на проверка в тази
насока и констатиране на факта, че МПС не е спряно от движение, за да се
отпочнат и административноказателно по чл.483 от КЗ, и административно
производство по чл.171 от ЗДП. Следва да се има предвид, че ако беше констатирано
от контролните органи, че В. е управлявал спряно от движение МПС, е щяла да
бъде ангажирана отговорността му и за нарушение на чл.5, арл.3, т.2 от ЗДП и на
основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДП да му бъде наложено административно
наказание и за това нарушение. Освен това, фактът, че МПС не е спряно от
движение е отрицателен факт, който подлежи на доказване от лицето, което твърди
положителният факт на спиране от движение, от който черпи евентуално
благоприятни последици. А В. в рамките на административното и съдебното
производства не е представил доказателства, че автомобилът му е бил спрян от
движение и на това основание-че за този автомобил не се следва сключване на
ЗЗГО.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност. Затова е неоснователно и направеното
искане в жалбата „да не бъде налагана ПАМ, а да бъде предупреден жалбоподателят
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание“. Както беше отбелязано от една страна, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, щом установи, е са налице
условията за прилагане на ПАМ, и от друга страна, в производството по налагане
на ПАМ няма възможност, каквато съществува в административнонаказателното
производство по ЗАНН-чл.28, да бъде отправено предупреждение. След като В. като собственик на МПС няма задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2 б. "в" от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.
е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният орган е издал процесната
ЗПАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост
предполагат именно ограничаване на управлението на МПС до сключването на
изискуемата от закона ЗЗГО и в този смисъл тези последици са не в резултат на
волята на административния орган, за да му бъде вменено задължение да
съобразява съразмерността на мярката.
За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателното производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, се прилага мярката. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.
171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на В. оспорената принудителна административна мярка,
след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени
в нормата на чл. 171, т. 2 б. "в" от ЗДвП, а
подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К. В. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Ч.А. от
САК с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0296-000077/11.05.2020 год. на Началник група „Охранителна полиция“ в
РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДП-временно спиране от движение на МПС
до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от АПК.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/