№………./26.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1731 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл.
365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ) по реда на чл. 376 ГПК.
Приети са за
разглеждане ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ искове, предявени от „ВГ-3“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управител К-К Д чрез адв. М.
(АД Волф Тайс – САК), служ. адрес гр. София, ул. Ат Дуков 20, Рейнбоу център
ет. 4 срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Г,
представлявано от членовете на управителния съвет Б Д П и П С С, чрез адв. Т.
(АД”Величков, Желязков и партньори”-
САК), служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган от
„Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп. директор П И,
чрез ю.к. К., както следва:
1. за присъждане на
сумата от 84 179,87лв, претендирана като остатък над получено плащане от
6295,58лв до общо начислена с фактура № 97/31.10.2015г цена за продадена през
м. октомври 2015г, 416,720 квч енергия от възобновяем източник по
преференциални цени до достигане на нетно специфично производство 2300 квч за
вятърна централа, надхвърлила 2250 часа
работа;
2. за присъждане на
сума от 24 675,10лв, претендирана като обезщетение за забавено плащане на този
остатък за период от 31.11.2015г. (уговорен падеж от получаване на платежните
документи) до 29.10.2018г. (предявяване на претенцията);
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху тези
две суми от депозиране на искова молба до окончателно изплащане на дълга.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за произведена чрез собствената му вятърна централа
ел. енергия от възобновяем източник, която била изкупена от краен снабдител, но
останала незаплатена до пълния размер на преференциални административно
определяни цени, въведени от държавен регулаторен орган като две специфични
тарифи (вкл. в Решение № Ц-018 от 31.10.2010г., прилагано при сключване на
процесните договори и №Ц-10 от
30.03.2011 г., действащо за спорния период), прилагани последователно според
продължителността на работата на централата. Позовава се на изменение на
нормативното регулиране на този специфичен пазар, въведено с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ, като
дотогава нелимитирано по обем задължение за обществения доставчик да изкупи
произведената от вятърна централа енергия, е било ограничено до изкупуване по
завишените цени на определени количества („нетно специфично производство“ или
НСП), а съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено с
други клиенти, е следвало също да се изкупува, но на цена за излишъци на
балансиращия пазар. Твърди, че новия критерий за обема на преференциалното
производство (определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) не е бил надлежно въведен в
отношенията между страните, тъй като Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР
била отменено, а в последствие издаденото Решение № СП-5 от 28.03.2019г.
на КЕВР не произвежда действие, тъй като
е издадено извън компетентност и незаконосъобразно въвежда с обратна сила
ограничения в съществуващите вече правоотношения по изкупуване на енергия от
възобновяеми източници. Счита, че в
процесния период е липсвало каквото и да е установено НСП и съответно двете
ценови тарифи са прилагани от производителя правомерно, тъй като критерия за продължителността на
работа зависи от непостоянни и непрогнозируеми величини (метеорологични условия
и наличие на вятър) и съответно производството не може да бъде свързано само с
една от двете диференцирани тарифи.
Ищецът счита, че първоначалната цена се отчита само ако действително централата
не успее да работи над 2250 часа годишно поради недостатъчен първичен ресурс на
възобновяемия източник. Ако обаче ресурса позволи работата да бъде продължена, за
изкупуването се прилага следващата тарифа, така както е било установено в
практиката на страните. Сочи, че ответникът заплатил цялото произведено
количество над обем от 2000 КВтч, по цени за излишък, но неоснователно отказва
и изплащане на горницата над тази стойност до цената по втора преференциална
тарифа за произведените количества през м. октомври 2015г. Именно тази разлика
в цените като остатък над получено плащане от 6295,58лв до общо начислена с
фактура № 97/31.10.2015г цена за продадена 416,720 квч енергия от възобновяем
източник, ищецът претендира като дължимо парично изискуемо вземане за
преференциална нормирана цена. Тъй като купувачът е отказал плащанията по
фактурираната доставка, изпаднал в забава с изтичане на договорения падеж на
отложено плащане, поради което производителят претендира и дължимо обезщетение
в размер на законната лихва.
В писмени бележки пълномощникът на ищеца адв.
Т. поддържа доводите за приложимост и на двете ценови тарифи без ограничение от
достигане на неопределено към този момент
количество на нетно специфично производство от един производител в
рамките на една календарна година. Позовава се на опороченото фиксиране на НСП
с нищожен, евентуално незаконосъобразен административен акт, като моли или производството
да бъде спряно до приключване на процедурата по обжалване на Решение № СП-5 от
28.03.2019г. КЕВР или действието му да не бъде отчитано. Пледира за прилагане
на договорената методика за разплащане, като съответна и на новата законова
уредба без установен лимит на изкупуваните количества, респективно за уважаване
на претенциите в цялост.
Насрещната страна и
помагачът й, излагат доводи, основани на целта на изменението в регулацията с
чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи договори, сключени по-рано. Считат, че нормата, предназначена да уреди
отношения между всички участници на регулирания пазар, с цел еднакво третиране
на всички производители и обществения доставчик, вторично изкупуващ същата енергия
от договарящия с производителите краен снабдител, дерогира като императив
волята на страните и установена помежду им предходна практика въз основа на
друга регулация. Тълкуват нововъведеното
с пар.1 т.29 ДР ЗЕВИ понятие за нетно специфично производство като граничен
обем, за който отделен производител може да получи пласмент на производството
си по нормативно гарантирани преференциални изкупни цени. Лицензиантите (краен
снабдител и обществен доставчик) сочат, че разделянето на цените на две групи е
наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за
различните производители, като в зависимост от установените разлики в
потенциала на вятъра в различни региони на страната, е прието, че в едната зона
генераторите могат да работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в
другата зона работата надхвърля тези пълни годишни часове. Считат, че така
обоснованото разделяне на производителите в две групи е намерило израз в определените в Решение №
СП-1/31.07.2015г, а след частичната му отмяна и с Решение № СП-5 от 28.03.2019г.,
две различни количества на НСП, за двата
вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. Позовават се на новоиздаден административен акт
с предвидено по закон предварително изпълнение в обществен интерес, чието
действие се изчерпва с деклариране на установени в предходен стабилен
ценообразуващ акт обстоятелства, без да
се променят компонетнти, съответно без да се засяга с обратна сила
правоотношението между страните.
Съответно на разделното третиране на производителите още при самото
определяне на цените, според ответника и помагача му, не би могло да се защити
теза за прилагане на двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на
една и съща година. Тъй като ищците са предпочели да се определят като
производители в първата група, преференциално плащане на производството им се
ограничава само до изкупени 2000 КВтч, а горницата за цялото продължаващо след
този обем производство се изкупува по цени на излишък, така както е била
заплатена изцяло от ответника.
Ответникът чрез
адв. Т. поддържа доводите си по съществото на спора в писмени бележки, като
аргументира тезата си въз основа на безспорните факти, включително и относно
действието на новоиздаден административен акт. Сочи, че обжалването на
определянето на НСП не е пречка за зачитане на последиците му поради
гарантирана от закона предварителна изпълняемост, а предвидения от закона лимит
е наложен за да изключи получаване на приходи над заложените в определените
преди изменението преференциални цени. Счита, че законовото правило е
дерогирало предходните уговорки и следва да се прилата пряко в отношенията
между страните като изключи възможността двете ценови тарифи да се прилагат
спрямо един и същ производител. Като сочи, че е платил именно съответни на
законовата регулация цени за излишък за количествата, надхвърлили НПС( според последното му установяване в Решение
№ СП-5 от 28.03.2019г.) на производител, фактурирал за съответната година по
цени на първата по-висока тарифа своето производство до 2000 КВтч пледира за
пълно отхвърляне на претенциите.
Подпомагащото
ответната страна трето лице, чрез юрисконсулт е депозирало становище за
неоснователност на претенциите, основано на доводи за възприемане на
тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година. Писмени бележки по същество помагачът не е
депозирал в предоставения му от съда срок.
Страните са
предявили и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело(в
искова молба на л. 17 и в отговора на л. 73). Допълнително само ответникът е
индивидуализирал претенцията си в неоспорен списък по чл. 80 ГПК, приложен към писмените
бележки.
Предварителните
въпроси и допустимостта на иска, са били разрешени в нарочно
определение № 1955/28.05.2019г(л.
164). Извън изложените там съображения, съдът следва да разгледа и възражението
на ищеца за висящ спор с преюдициално значение, очертал се при обжалването на
административен акт, установил точния обем на лимитирано количество, подлежащо
на изкупуване по нормирани преференциални цени.
Съдът намира
това възражение за неоснователно. На
първо място, в първоначалната си исковата си молба, ищецът е основал
претенцията си на твърдения, съобразени с въведени законови лимити, приложими
за двете тарифи, независимо, че административния акт който е определил
конкретните количества вече е бил
обжалван (Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР било отменено в резултат на съдебен контрол, въз основа на
жалби, подадени още през 2015г). Съответно липсата на стабилност на
определянето на НСП по административен ред не е била пречка за обосноваване на
тезата на страната. На второ място, обжалваният акт Решение № СП-5 от
28.03.2019г.(заместил отменената част от предходното решение) изрично е
предвиден като предварително изпълняем и съответно отлагането на решаване на
спор, изискващ съобразяване на действието му би било като ефект равносилно на
спиране на предварителното изпълнение, а съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ това изрично
законът не допуска. Посочената от ищеца практика, възприемаща преюдициалност на
резултата от съдебния контрол върху този акт не е стабилна( определенията са обжалвани), а не е и
категорично установена с оглед обратното процедиране на други състави, разглеждащи
споровете по същество въпреки позоваване на обжалването (например в.т.д.№168 от 2019г. на ВАпС и т. д. № 1899/ 2018 г.на ВОС). Искането за
спиране на производството следва да се остави без уважение.
Съответно на този
извод, съдът съобразява евентуално обоснованите възражения на ищеца относно
докладваните от съда твърдения, като ги коригира съответно на изложението в
писмената защита и следва да разглежда именно уточнената въз основа на
новонастъпил в хода на процеса факт на отмяна на Решение № СП-1 от 31.07.2015г.
на КЕВР и замяната му с още нестабилно, но изпълняемо Решение № СП-5 от
28.03.2019г., чиято валидност и законосъобразност са оспорени от ищеца. Частта
от писмения доклад (
л. 166) съдържаща правната квалификация на доводите на ищеца по съдържанието на
приложимата правна уредба на преференциално изкупуване на производство от
възобновяем източник съдът коригира според поясненията в писменото становище по
съществото на спора.
Корекция на
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите,
както и по-подробно изложение на безспорните фактически твърдения и доводите на
ответниците обявени в писмения доклад не
се налага.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са
безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад като неподлежащи на
доказване насрещно признати факти относно договореното изкупуване на
произведена енергия от вятърни електрически централи в с. Могилище и
с. Вранино, община Каварна и изпълнението на договорите между страните,
както следва:
Ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа от два генератора ВтЕЦ„ВГ– 3, ВГ - 6“ с обща инсталирана
мощност от 4.000 kW, присъединени към електроразпределителната мрежа на
основание договори за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008г.
и №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008г.
Ответникът като
краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е
сключил с този производител договори за изкупуване на електрическа енергия №
90/17.02.2010г. по нормативно регулирана цена, определена от Държавната комисия
по енергийно и водно регулиране с административен акт, платима ежемесечно за
произведеното количество електрическа енергия на база фактуриране на доставка
през предходен месец с отложен падеж от
15 дни след получаване на фактурата.
В чл. 1 ал.3 от договора е посочено задължение на купувача да изкупи
цялото произведено количество активна енергия(извън договорено с други клиенти,
участието в балансиращия пазар и производството за собствени нужди), като
допълнително в ал. 6 е било предвидено планиране на производството по прогнозни
количества за изкупуване за цяла предстояща година и разпределянето му по
месеци, съответно ежегодно коригиране на прогнозата (чл.13 и 14). Предвид
обвързаността на договора от нормирането на цените и предварителното
прогнозиране на производството, страните изрично са предвидили, че до достигане
на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа енергията се изкупува по
по-високата преференциална цена, а след този праг цялото производство до края
на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак преференциална цена, а всяка
промяна на цените ще обвързва страните без допълнително споразумяване.
През процесния
период на 2015г. преференциалната цена е
била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, диференцирано за
производители, работещи до 2250 часа и съответно над 2250 часа, а след
нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР, са определени обемите (нетното специфично производство
„НСП”) в които произведената енергия подлежи на изкупуване от обществен
доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени, респективно
остатъка над този регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар. Това
решение е било отменено само в частта му по т.1.7 (определящо НСП в размер на 2000квч за
изкупуване на произведена енергия по цената за производители, с централи
работещи до 2250 часа) и вместо него КЕВР е издал понастоящем обжалвано Решение №
СП-5/28.03.2019г на КЕВР, с което отново е определен същия обем на нетното
специфично производство, въз основа на което е била определена цена по т. 8 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР.
Няма спор, че
производството от процесната ВтЕЦ е надхвърлило нетно специфично
производство 2000 квч към м. август
2015г. и че това произведено количество е било изкупено по фактурирана от ищеца
цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011г., приложима за централа, работеща до 2250 часа (188.29лв/мвч). За м. октомври 2015, когато
ефективните часове на работа на централата надхвърлили 2250 часа, но без да е
достигнато НСП 2300 квч производителят начислил същата цена само за 216.720
мвч, а горницата от 200 мвч фактурирал по цената по т. 9 от Решение
Ц-10/30.03.2011г., приложима за
централа, работеща над 2250 часа (172,95лв).
Признат и съответно
безспорен е и фактът на полученото плащане, предложено от ответника като цена
на изцяло произведеното за този месец количество като излишък. Купувачът е
признал стойност на доставката до размера на цената на балансиращия пазар в
разменената кореспонденцията, предприета след получаване на съставената
процесна фактура, като изрично е отказал да заплати горниците до
преференциалните цени за доставка, надхвърляща лимит за изкупуване на
производство от централа, вече работила до 2250 часа по първата преференциална
тарифа.
Така заплатените
спорни количества са били предоставени и съответно изкупени от обществения
доставчик „Национална електрическа компания" ЕАД, лицензиран с №
Л-147-13/17.12.2004г. на ДЕКВР на цени за излишъци за цялото производство над
2000 КВтч, като е оспорено остойностяването на полученото производство над 2000
квч от този производител по преференциални цени, префактурирано от ответника по
начисленията на ищеца.
При така
установеното съдът намира претенциите на ищците за неоснователни поради
следните правни съображения:
Пазарните отношения по повод производство и
изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на
свободата на договаряне в обществен интерес(чл. 2 от ЗЕ). На първо място чл.
94а ЗЕ въвежда регулация на сделките с електрическа енергия между
производителите на енергия от възобновяеми източници и крайните снабдители,
като замества съществен елемент от продажбеното правоотношение с определена по
административен ред цена. Същевременно същия основен за сектора закон подробно
урежда правомощията на регулатора на пазара и ценообразуването по сделките
между различните участници (чл. 30 ЗЕ) въз основа на общи принципи (чл. 31 ЗЕ).
На второ място специфичното производство на енергия от възобновяеми източници е
допълнително уредено със специален
закон, в съответствие с общата европейска правна рамка(Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници). Несъмнено така възприетата
уредба на този вид обществени отношения е императивна и не допуска валидно
договаряне на страните извън правилата, гарантиращи баланса и стабилното
управление на енергийна система на страната(интерес от най-висш порядък на
обществения ред) и интересите на всеки отделен гражданин да се ползва от
достъпна, качествена и безопасна енергия в съответствие със съвременните битови
стандарти (по арг. от чл.69 ЗЕ).
В съответствие с тази уредба са били сключени
както договорите, осигуряващи самото съществуване на производството на ищците,
инвестирали в производствени предприятия (присъединяването към разпределителна
мрежа на страната на проектираните и изградени от тях съоръжения на вятърни
централи), така и договорите, гарантиращи пласмента на произведената от
възобновяемия източник енергия. Това ясно е посочено от самите договарящи се,
както в преамбюлите на договорите за изкупуване, така и в отделните клаузи, с
които страните са изявили съгласие да заместват изрично уговорени параметри със
съдържание, наложено с бъдещи нормативни промени(чл. 2 ал.2, чл.18 ал.2 и чл.
38). Следователно всички аргументи, черпени от конкретно съдържание на
договорите биха имали значение само доколкото не са несъвместими с актуална
позитивна правна норма, уреждаща тези отношения.
Съдът отчита, че
при започването на производството е действал Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата(отменен 03.05.2011 г.), който
е предвиждал в срок от 15 години изкупуване
на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните
на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен
източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Същевременно, този нормативен акт има ясно
заявено преходно значение, тъй като целта му е насочена към насърчаване на
инвестициите в нови за страната технологии до достигане на определено развитие
на сектора в идните 10 години(чл. 10 от ЗВАЕИБ), като е явно, че с насищането
на производството възприетите ценови
преференции могат плавно да намаляват (арг. от чл.21 ал. 3 от ЗВАЕИБ). Този
закон е заменен от новия Закон за енергията от възобновяеми източници (Обн. - ДВ, бр. 35
от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), който предвижда стабилизиране на
инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в
рамките на дългосрочните договори за изкупуване(чл. 31 ЗЕВИ) но и възможност за
договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар.
Същевременно, в преходните правила на новия закон са съхранени отношенията с
досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори
за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. В случая такива цени са били
определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими
според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид
производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в
размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за
ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно. Тъй като аналогичен критерий е бил
възприет и в акта, регулиращ цените при сключване на договора (Решение № Ц-018
от 31.10.2010г.), промяната в съдържанието на сделката, наложено от новата
уредба е било ограничено само до намаляването на изкупната цена и фиксирането й
в този размер до края на остатъчния срок от договора. Именно така са се развили
и отношенията между страните, които са съхранили съществуващата вече между тях
практика по изкупуване на цялото произведено количество по преференциални цени,
прилагани и в двата варианта, съответно по-високата за произведените количества
до достигане на пълни 2250 работни часа
и по- ниската цена за следващото производство до края на годината.
Нова промяна в
правоотношението обаче се е наложила поради принципната промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия,
въведена с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. Законодателят вече
ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и
като обем, като въвежда праг („нетно специфично производство” или НСП), до
който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените за този
производител преференциални цени, а съответно остатъкът от производството,
доколкото не е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде
също изкупено от крайния снабдител и съответно доставено на обществения
доставчик, но на много по-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар. Тъй
като критерия за обема на преференциалното производство (определен в пар.1 т.
29 от ДР ЗЕВИ) е бил въведен именно с това изменение, до този момент не е бил
прилаган в отношенията между участниците на пазара.
Съдът изцяло
споделя предложената от ответника и помагача интерпретация на целта на тази
промяна в регулацията. Действително, промяната в ЗЕВИ е част от принципна
реформа в сектора, предприета с цел развитие на започналата реформа в сектор
енергетика, за постигане на баланс на цялата електроенергийна система като
последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на енергийния пазар(
МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
№ 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то НС). Вносителят е декларирал нужда от
промяна на ценообразуването чрез коригиране на досегашния критерий, възприет от
регулатора (средногодишни часове) с
допълнителни фактори, обединени в новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуванието само на количествата
електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени. Така
вносителят е търсил баланса на вече наситен сектор, постижим с редуциране на
разходите на обществения доставчик(задължен до тогава да поеме цялото
производство по преференциалната цена) и косвено преразпределяне на
поносима тежест на крайните потребители.
Несъмнено такъв баланс би бил изключен, ако новата уредба не засегне адекватно
и заварените отношения. Съответно новото ограничение на прилагането на
преференциалните цени до размера на НСП пряко изключва клаузите в чл. 18 от
процесните договори за доставка, допускащи прилагане на двете тарифи според
двата обема на производство за един и същ производител.
Спорната
интерпретация на новата регулацията, предлагана от ищеца не може да бъде
споделена. На първо място по вече изложените по-горе съображения всички доводи,
черпени от изрични уговорки и установена практика по изпълнението им преди
изменението на закона са съвсем неприложими. На второ място аргументите за
неопределяемост и непрогнозируемост на обема на годишно производство и
ефективното време за работа на коя да е централа се опровергават от фактите по
делото. Още в началото на инвестицията производителят е поел ангажимент да
планира и съответно да обявява прогнозите си за предоставените в мрежата за
изкупуване количества, като дори този ангажимент е изведен до месечен график,
представляващ нарочно приложение № 1 към договора за изкупуване. Дори и в
началото тези планове да са имали само ориентировъчен характер, поради
сигурното изкупуване на цялото производство, с новата уредба е било наложително
производителят да положи дължимата грижа като добър търговец и да разпредели
планираното си производство в рамките на съответен лимит, определен за всяка от
преференциалните цени. Съдът отчита и факта, че към 2015г., когато се въвежда
новото ограничение, тези централи са работили повече от 4 пълни годишни периоди
и вече са разполагали със достатъчно сравнителни статистически данни за да
преценят какви възможности им предлагат конкретните метеорологични особености
на региона, в който са изградени като производствени мощности. Както самия ищец
сочи, той вече се е ползвал от установена практика при надминаване
прага на работа над 2250 ефективни часа годишно да продължава да
произвежда и да получава и втората преференциална цена в рамките на
същата година, следователно е можело обосновано да планира приходите си,
като или оповести на купувача по-големия
обем производство и през 2015г.(и преуреди прилаганата до този момент цена),
или да потърси друг пласмент на излишъка над изкупено вече по най-висока цена
производство. Издадените фактури с високата преференциална цена от началото на
годината явно сочат, че производителя не е планирал адекватно възможното
повишено производство. Дори и данните за това да не са били към този момент достатъчно
убедителни, и производителят да е предпочел
по-предпазливия вариант на планиране на по-малкия обем НСП, то тази
предпазливост следва да остане на негов риск, като доходите му по
преференциални цени останат ограничени до този обем. Съдът констатира, че
практиката за доначисляване на по-ниската, но все пак преференциална цена за
производство над този обем е именно онзи резултат, който законодателят е целил
да осуети с въвеждането на лимити, съотвестващи на ценообразуващите критерии. В
подкрепа на това тълкуване е и становището на регулатора на пазара (прието като официална позиция в протокол №
199/31.10.2018г на заседание на КЕВР) и съдебната практика (мотивите, въз основа на които съдебната
инстанция е отрекла интерес на един и същ производител да обжалва акт, засягащ
интересите му едновременно като адресат на двете преференциални цени,
респективно лимитите на количествата, за които се прилага всяка от тях в Решение № 1115 от 28.01.2019г по адм. дело №
5284/18г на ВАС, 4 отд.). Разделянето на
производителите в две групи въз основа на първоначално предпоставения постулат
на наличие на два специфично обособени региони на ресурсите на възобновяемия
източник в страната е наложено трайно в регулацията на електропроимводството от
вятър. Така още в Решение № Ц-013/28.06.2006г. като фактор с най- голяма тежест
при определяне на изкупна преференциална цена е възприета средната годишна
производителност на генераторите, определяна за съответния производител според
прогнозни пълни ефективни часове работа, като частно от деление на цялото
прогнозно производство за една година, разделено на общата инсталирана мощност
на съответната централа. В това решение бил указан и начинът, по който всеки от
производителите следва да определя в коя от двете категории попада неговия
обект, като представи одитиран доклад от лицензирана фирма въз основа на
достатъчно представителен поне едногодишен период на измерване на ветровия
потенциал. Значимостта на този специфичен критерий е възприемана изрично, но
без да е извеждан отново и в двете ценообразуващи решения, действащи за процесните
договори, включително и в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г., приложимо за спорния
период. Съответно и при остойностяването на НСП регулаторът следва да съобразява
различните цени за производители в различни региони, за да постигне търсения от
законодателя баланс при ограничаване на преференциално изкупено производство,
като е логично обемите при по- високите цени да са по- малки от обемите на
по-ниските цени. Ако се допусне, че един и същи производител може да промени
началното си минимално планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, това би наложило цялостно префактуриране на
изкупеното за годината производство към съответна преференциална цена за
по-голямо по обем производство. Такава промяна обаче следва да се предприема
добросъвестно (чл. 14 ал.3 от договорите за изкупуване), като позволи и на
купувача да компенсира надплатената разлика по вече заплатените за изтеклия
период от годината по-високи цени с непланирана за изкупуване горница до лимит
на по-ниска цена. Всяко друго решение би
довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната
група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата
нова регулация целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост
от инвестиция в полза на обществото.
Само по тези
съображения, независимо от останалите доводи на защитата на страните следва
категорично да се отрече основната теза на ищеца за липса на каквато и да е
нормативна уредба, въвеждаща лимитирането на изкупуването и съответно допускаща
последователно тарифиране по двете преференциални цени на количествата,
доставяни от един и същ производител.
За пълнота на
изложението и за установяване на конкретното изпълнение на задълженията на
купувача обаче, съдът съобразява и действието на допълнително издадените
административни актове за определяне на въведени от закона с определяеми
критерии лимити.
Конкретното
изражение на НСП (въведено като законов максимален
обем изкупувано по преференциална цена количество) според легалното му
определение в пар. 1 т. 29 от ДР на ЗЕВИ
не е нововъведено понятие, а определяем показател, който е бил използван
вече от регулаторния орган при определяне на заварените като действащи
преференциални цени. Съответно и делегирането на компетентостта на същия орган
се изчерпва с оповестяване на съобразените по-рано от него обективни параметри
в нов изричен административен акт (пар. 17 от ПЗР от ЗИД на ЗЕ от бр. 56 /2015г). Затова произнесените
решения за определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от
правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата цена, а
само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с конкретното
количествено измерение, съобразено от законодателя. Затова и всички доводи на
ответника, черпени от съдебната практика и доктрината, но относими за актове на
упражняване на власт или нова регулация са изцяло неотносими (такива са посочените тълкувателни актове и
съдебни решения относно актове по ценообразуване, чиито гражданско-правни
последици като елемент от сложен правопораждащ фактически състав отпадат при
отмяна на акта и предварителното им изпълнение остава без основание).
Процесните решения № СП-1 от 31.07.2015 г.(в действаща му т. 1.8 ) и № СП-5 от
28.03.2019г.(заменило отменената т.1.7) имат по-скоро тълкувателен и
пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създават, а само
оповестяват чрез прилагане на обратна формула използвани при определяне на
цените точни количества на стимулирано с преференция производство. Тези актове
действат по право от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната им отмяна
не може да заличи правните последици от нормативно установеното ограничение за
изкупуване на произведената енергия. Дори и решенията да не са издадени, законът
не допуска получаване на плащания над заложената в цените обща норма на печалба
и затова, ако не се зачете предварителното изпълнение на своевременно обявените
от регулатора пределни количества, при евентуалната отмяна на тези решения (считани от ищеца за нищожни или
незаконосъобразни) няма да възникне никакво ново основание за изкупуване на
по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно
решение за обоснован със съответната цена лимит. Затова както при отчитане на
предварителното изпълнение на още нестабилното второ решение, така и при
възприемане на всички възражения срещу
актовете на КЕВР, няма основание за фактуриране на горница над цена за излищък
за централа, доставяла производството си по цени за работа до 2250 часа. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5 от
28.03.2019г., КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който лимитът от 2000 квч
се увеличи. Това обаче би представлявало
ново основание на претенция на ищеца, тъй като настоящият иск е основан изрично
на довод за липса на какъвто и да е лимит, а това е в пряко противоречие със
закона.
В заключение се
налага извода, че като е изплатил на производителя само произведено количество,
съответно на НСП до 2000 КВтч, фактурирано по преференциални цени, приложими за
централи работещи до 2250 часа годишно съответно на предварително изпълнямо до
отмяна решение № СП-1 от 31.07.2015 г. и заменилото го още нестабилно, но също
предварително изпълняемо решение № СП-5 от 28.03.2019г., ответникът е
изпълнител точно задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално
производство и не дължи горница над тази цена до претендираната от ищците за
изкупени количества до 2300 КВтч.по цени за централи работещи над 2250 часа. Следователно не е налице и каквато и да е
забава на купувача.
Съединените претенции на ищците следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
Предвид направеното
искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ищците следва да заплатят
направените от ответника разноски по делото, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК(с писмените бележки вх.№ 18003/13.06.2019г) и представеното
доказателство за адвокатско възнаграждение, изплатено по банков път(т. 1 от ТР
ОСГТК№ 6/12). Ответното дружество доказва заплащане на хонорар от 4452лв по
договора за адвокатската услуга по защита срещу претенциите на ищеца.
Претенцията за възстановяване на разноските на ответника следва за бъде уважена
в цялост.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 вр. чл. 376 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени
от „ВГ-3“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управител К-К Д срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от членовете на
управителния съвет Б Д П и П С С, подпомаган от „Национална електрическа
компания”
ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 8,
представлявано от изп. директор П И, съединени искове на осн. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
1. за присъждане на
сумата от 84 179,87лв, претендирана
като остатък над получено плащане от 6295,58лв до общо начислена с фактура №
97/31.10.2015г цена за продадена през м. октомври 2015г, 416,720 квч енергия от
възобновяем източник по преференциални цени до достигане на нетно специфично
производство 2300 квч за вятърна централа,
надхвърлила 2250 часа работа;
2. за присъждане на
сума от 24 675,10лв, претендирана
като обезщетение за забавено плащане на този остатък за период от 31.11.2015г.
до 29.10.2018г.;
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху тези
две суми от депозиране на искова молба до окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „ВГ-3“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от управител К-К Д да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г,
представлявано от членовете на управителния съвет Б Д П и П С С сумата 4452лв (четири хиляди
четиристотин петдесет и два лева) представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от посочената от съда и обявена на страните при
връчване на определение №1955/28.05.19г дата за обявяване на решението 26.06.2019г., на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
Решението да се
обяви на посочената от съда дата за обявяване на решението в регистъра по чл.
235 ал.5 ГПК, вр. чл. 360н ЗСВ.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба № 7 (в случай, че не се явят в деловодството за запознаване със съдебен
акт и връчване в деня на обявяване на решението).
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД: