ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2965
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503154 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение по реда на чл. 423 от ГПК от Д. С. К., ЕГН
**********, чрез адвокат М. П., срещу Заповед № 4638/21.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 8023/2021 г. по описа на
РС Пловдив. В същото се съдържат подробни оплаквания, че заповедта за изпълнение
не е връчена надлежно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както това е
прието от заповедния съд, доколкото не е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК –
връчителят не е отразил в съобщенията да е осъществил необходимият брой
посещения на адреса, в различно време, не е потърсил сведение от съседи или друго
лице, съгласно да приеме съобщението. Сочи се, че нередовно е и последващото
залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, доколкото връчителят е отразил, че
уведомлението е залепено на входната врата на сградата, но не е удостоверил причина
за това да е липсата на достъп до вратата на жилището или до пощенска кутия.
Другата страна „Фронтекс интернешънъл“ЕАД не взема становище в дадения
за това срок.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да отправи
възражение, ако е бил лишен от възможност да оспори вземането по за-поведта за
изпълнение в посочените в нормата четири хипотези, но това му право следва да бъде
упражнено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Срокът е
преклузивен.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е
1
процесуално допустимо, като подадено от легитимирано лице и в рамките на законовия
едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение. Във връзка с
последното молителката твърди, че е научила за издадената заповед на 08.10.2022 г.,
когато било връчено до нея съобщение изх.№ 86024/05.10.2022 г. по изп.д.№ 1956/2022
г. по описа на ЧСИ Константи Павлов, с рег.№ 824, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание постановената по ч. г. д. № 8023/2021 г. на
РС Пловдив заповед за изпълнение. В потвърждение на това към възражението е
представено копие от съобщение изх.№ 86024/05.10.2022 г. по изп.д.№ 1956/2022 г. на
ЧСИ Константин Павлов за образувано изпълнително дело въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, адресирано до Д. К., с отбелязана в него дата на
връчване 08.10.2022 г. и получател С. К. Г. – майка на Д. С. К. (л.6 от делото на ОС).
Възражението по чл. 423 от ГПК, е постъпило в съда с вх.№ 28006/26.10.2022 г. и
доколкото не са налице доказателства в противоположния смисъл, произтичащи от
фактите по делото или от доказани твърдения на насрещната страна, съдът намира, че
възражението се явява депозирано в рамките на едномесечния срок от узнаването, като
не се налага изискване на копие от цялото изп.д.№ 1956/2022 г. на ЧСИ Константин
Павлов.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Пред районния съд е подадено заявление, съответно издадена въз основа на
него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД против Д. С. К. за сумите: главница в размер на 12 000 лева,
дължима по договор за издаване на кредитна карта от 09.02.2010 г., сключен между
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от 22.05.2012 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД; договорна
възнаградителна лихва в размер на 1949.83 лева за периода 09.02.2013 г. – 13.03.2020
г.; обезщетение за забава в размер на 9344.87 лева за периода 09.02.2013 г. – 13.03.2020
г. и от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2021 до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 465.89 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
След извършена от съда проверка за постоянен и настоящ адрес на длъжника,
е установено, че същите съвпадат, а именно: гр. П., ул. „Д. Н.“№ ..., където съдът е
разпоредил да бъде извършено връчване на издадената заповед. Съобщението е
върнато в цялост по делото (л. 16) с отбелязване на длъжностното лице връчител от
03.08.2021 г. – „Адресът е посетен многократно по различно време, но входа на
кооперацията е постоянно заключен с код. Няма достъп до жилището. Оставено е
съобщение. До момента никой не е потърсил книжата.“ В изпълнение на разпореждане
на съда от 04.08.2021 г. (л. 16) следва опит за връчване на заповедта до длъжника на
адреса, посочен в заявлението – гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх.№ .., ет. ..., ап. .. (л. 18, л. 20 и
2
л. 21), но и тези съобщения са върнати в цялост по делото, с отбелязване върху
последното от 16.08.2021 г. от връчителя, че по сведения на съседи, адресатът е живял
на адреса преди 10 години, но е напуснал, апартаментът има нов собственик, който
живее в чужбина. При това с разпореждане № 16465/17.08.2021 г. заповедният съд,
след справка за регистрирани трудови договори и липса на данни за такива, е
разпоредил ново връчване до длъжника на адрес гр. П., ул. „Д. Н.“№ .., като са дадени
изрични указания адресът да се посети поне три пъти, с интервал между посещенията
от една седмица и единият от дните да бъде неприсъствен. Следва отново върнато в
цялост съобщение (л. 25) върху което е извършен от връчителя отбелязване от
21.09.2021 г. – „Адресът е посетен многократно по различно време на деня, както и на
12.09.2021 г. в 15.00, но лицето не е открито“. При тези данни съдът е разпоредил да
бъде залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Същото е извършено, съгласно два
броя уведомления и съобщение на л. 27 – л. 29 от делото, с отбелязвания съответно, че
залепване е извършено на 28.09.2021 г. на входната врата на входа, както и на фасадата
на сградата, тъй като няма пощенски кутии, като на 28.09.2021 г. лицето е търсено на
адреса, но не е намерено.
При тези данни, с разпореждане от 22.10.2021 г., обективирано върху
съобщението на л. 29, заповедният съд е приел, че връчването е редовно на основание
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, възражението е основателно, когато
заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Съгласно чл. 47, ал. 1 от
ГПК към залепване на съобщение се пристъпва, когато ответникът в продължение на
един месец не може да бъде намерен на адреса, като последното се констатира най –
малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най – малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
В случая по делото липсва надлежно удостоверяване на така посочените
предпоставки за пристъпване към залепване на съобщението. Това е така доколкото
съобщението на л. 16 от делото не съдържа изявление за удостоверена от връчителя
конкретна дата на посещение на адреса на длъжника. Съобщението на л. 25 съдържа
конкретни данни за посещение на адреса само за една дата – 12.09.2021 г. (неделя,
неприсъствен ден) в 15,00, а съобщението на л. 29 съдържа данни за посещение на
адреса на датата 28.09.2021 г. Така установени се явяват две посещения на адреса, в
рамките на период по – кратък от един месец (16 дни), като едното от тях е в
неприсъствен ден. Следователно липсва надлежно удостоверяване, че длъжникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на адреса. Последното от своя
страна налага извод, че извършеното връчване на заповедта, чрез залепване на
съобщение е нередовно, тъй като не са налице законоустановените за това
3
предпоставки, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, съответно за прилагане спрямо длъжника
на неблагоприятните последици по чл. 47, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като изводът за това на свой ред прави безпредметно обсъждането на редовността
на последващите действия на длъжностното лице по връчване във връзка с
удостоверяване на залепването на съобщението.
Налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което предявеното
понастоящем възражение вх.№ 28006/26.10.2022 г. следва да бъде прието. Като
законна последица от това, на основание чл. 423, ал. 3, изр. второ от ГПК,
изпълнението на заповедта по чл. 410 от ГПК следва да бъде спряно.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение вх.№ 28006/26.10.2022 г. /по регистъра на Окръжен съд
Пловдив/, подадено от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“№ .., ет. ..., ап.
... против Заповед № 4638/21.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 8023/2021 г. по описа на РС Пловдив.
СПИРА изпълнението на Заповед № 4638/21.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 8023/2021 г. по описа на
РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4