РЕШЕНИЕ
№ 886
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20222100101737 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Е. А. А. с ЕГН
********** и Д. Р. Р. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител Е. А. А. – всички с посочен адрес: ****, а двамата с постоянен адрес: *****,
чрез пълномощник адв. Ралица Мутафова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София 1000,
ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт
К. А., да бъде осъдено да заплати на Е. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния
съпруг Р. Ф. Р., на Д. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на неговия баща Р. Ф. Р.,
ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба и в уточняваща молба вх.№ 16625/ 09.11.2022г., че
на 27.05.2021 г. около 20:16 ч. по АМ „Тракия“ при км 356+250 в посока Бургас, водачът Д.
Н.С. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Н 1“, с ДК № ****, нарушил правилата за движение, като изгубил контрол над МПС и
удряйки се в ляво в страничната преграда (мантинела), автомобилът отскочил, преобърнал
се вдясно извън пътното платно. С това свое действие, С. по непредпазливост е причинил
смъртта на Р. Ф. Р. с ЕГН ********** – пътник в автомобила. За станалото ПТП бил
съставен констативен протокол с пострадали лица с рег.№ 769р-8788/ 27.05.2021г. и
1
образувано досъдебно производство № 247/2021г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас. Р.
е бил във фактически брак с ищцата Ел.А. и признат за баща на Д. Р. с влязло в сила на
15.07.2022г. решение № 528/ 01.06.2022г. по гр.д.№ 2235/2021г. по описа на ОС-Бургас.
Според ищците, смъртта на пострадалия се отразява тежко върху цялото му
семейство. Детето Д. е само на 5 годинки, бил много привързан към своя баща. Ел.А. е
разчитала изключително на покойния си съпруг в живота, независимо дали става дума за
справяне с ежедневието или за морална и емоционална подкрепа. Починалият винаги
демонстрирал изключителна привързаност към своето семейство, бил добър съпруг и баща.
Полагал грижи, нищо да не липсва на семейството му, като особено се грижел за малкия Д.:
водел го на детска градина, играел си с него, учил го на разни неща. След смъртта му,
ищцата се е затворила в себе си, изпаднала в дълбока депресия и почти не общува с
околните. Д. бил изключително привързан към своя баща, получавал е винаги подкрепа и
съвети от него. Започнал е да плаче постоянно, питал къде е баща му, не искал да играе.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/22/120002442844 със срок на покритието 26.08.2020 – 25.08.2021 г. Застраховката
покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на
упълномощените от тях лица за водачи.
Обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска
отговорност“ и обемът на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, произтичат от нормата на чл. 432 от КЗ, според която увредените лица имат право да
искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Затова и на основание чл. 380, във вр. с чл. 106 от КЗ на 02.09.2021 г. Е. А. А. и Д. Р. Р.,
представляван от своята майка и законен представител, са депозирали пред застрахователя
претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По така
отправените претенции е била образувана застрахователна преписка, но в законовия срок не
е било изплатено обезщетение. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ
възможност, ищците считат, че са предявили исковата претенция съобразно закона.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят ищците,
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата смърт на
Р.Р..
В срок постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва
изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспори съществуването на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал
ПТП, но беше направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Р., който
по време на инцидента е бил без поставен предпазен колан, в случай, че съдът приеме за
установена вината на водача С.. Оспорва се твърдяната в исковата молба близост между
ищците и пострадалия, както и че към момента на смъртта си, Р. е съжителствал с ищците.
Изобщо се твърди, че не е доказана вината на водача на причинилото ПТП превозно
средство – Д. С..
2
Застрахователят излага становище относно неоснователност и необоснованост
на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика
на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи
необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за
претърпените вреди. Ответната страна счита, че претендираните обезщетения не
съответстват на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е
незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните
неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция,
би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не
би имало възмездителен характер.
В края са изложени доводи, че началният момент за претендиране на лихви не
е този, изложен в исковата молба, тъй като с оглед постановения мълчалив отказ, началният
момент следва да се изчисли при условията на чл.497 ал.1, т.1 от КЗ или това е 27.09.2021 г.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на
исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание
поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Подробни доводи разви в пледоарията
си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. От приложеното влязло в сила на 15.07.2022г. решение №
528/ 01.06.2022г. по гр.д.№ 2235/2021г. по описа на ОС-Бургас (л.18-19 по делото) става
ясно, че починалият Р.Р. е бил признат за баща на Д. Атанасов и на основание чл.13 и чл.14
от ЗГР е била постановена промяна в имената на детето на Д. Р. Р.. Относно факта, че Ел.А.
е майка на детето няма спор, а това е видно и от приложения акт за раждане. Това
обосновава и правото на иск на ищците против застрахователя по полица „ГО“ на
автомобила, управляван от причинителя на ПТП.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52
и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложения препис - извлечение от акт за смърт № 1028/ 28.05.2021
г. (л.13), на 27.05.2021г. е починал пострадалият Р. Р.. Не се спори относно наличието на
3
застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Д. С. по повод ЗЗГО
полица № BG/22/120002442844 със срок на покритието 26.08.2020 – 25.08.2021 г.
(непредставена). Съставени са били констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
27.05.2021г. с изготвена схема и 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие (л.10-12;
87-92), протокол за оглед на местопроизшествие (л.66-69), фотоалбуми (л.70-86; 92-94; 108-
110; 114-118), 2 бр. протоколи за оглед на веществени доказателства (л.104-107; 111-113), с
описани участници и пострадали лица в ПТП от 27.05.2021 г. Видно от изложеното в
отговора на исковата молба (л.45), застрахователят твърди, че искането за заплащане на
застрахователни обезщетения е постъпила с вх.№ 10264/ 02.09.2021г. (без да е посочен
номер на заведената щета), като липсват доказателства, да е било изплатено застрахователно
обезщетение. Било е образувано Досъдебно производство № 434 ЗМ-247/2021г. на Второ РУ
– Бургас, пор.№ 256/2021 г. и пр.вх.№ 3712/2021г. по описа на ОП-Бургас, които няма
доказателства да са приключили.
Видно от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.275-
281), вследствие ПТП на 27.05.2021г., пострадалият Р. е получил множество тежки травми,
несъвместими с живота и е починал почти веднага. Същият е бил без поставен предпазен
колан. Пробите разкриват, че не е употребил алкохол и наркотици преди ПТП.
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.220-
226), управляваният от С. автомобил се е ударил първо в мантинелата между двете платна, а
след това е напуснал пътното платно вдясно, ударил се е в ската и се е обърнал, като се е
просуркал около 30 м по таван. Подробно е обяснен механизма за настъпване на
катастрофата. Направено е предложение, че причина за ПТП е загуба на управление от
водача вследствие на настъпила умора. Изготвена е подробна скица. Тялото на пострадалия
Р.Р. се е удряло последователно няколко пъти вътре в автомобила.
В заключението на приетата тройна съдебно-автотехническа експертиза
(л.253-2274), вещите лица са достигнали до идентични изводи относно механизма на ПТП,
вкл. причините за настъпването му, като единствено скоростта на движение на автомобил
„Хюндай“ към момента на първия удар е била 122 кв/ч, а не 110. Пострадалият е бил без
поставен предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил фабрично снабден с триточкови
колани за всяка от седалките.
Според показанията на св.Я. Я. – оказал помощ след ПТП, през 2021г. на
магистрала „Тракия“ малко преди Бургас автомобилът „Хюндай“ плавно го изпреварил с не
повече от 110 км/ч, но малко след това се преобърнал в нивата вдясно. Имало и други хора,
обадили се на тел.112. „Хюндай“-ът бил по таван, със щанга отворили задната лява врата –
хората били нахвърлЯ. вътре, живи, но в много тежко състоЯ.е. Имало изпаднали навън
пътници, а шофьорът бил заклещен вътре. Всички стъкла били изпочупени, само предното
панорамно се държало. Нито един от хората вътре не бил с поставен предпазен колан.
Свидетелката Д.М. – майка на ищцата и баба на детето Д. заяви, че заедно с Р.
са живели 7 години, без сключен брак. Двамата много се обичали, после се появило и
детето. Никога не са се карали пред свидетелката. Р. много се радвал на детето, грижел се за
4
него и майката, издържал ги. След като научила за катастрофата, по молба на дъщеря си
отишла с чужда кола да прибере детето. Д. не приемал смъртта на баща си, продължавал да
го търси. Ел.А. много се променила – разболяла се, само гледала в една точка, не говорела.
Затова или свидетелката отивала при тях, или ищците идвали да поживеят при нея. Детето
страдало и от подмятания на други деца, че няма баща. Преди катастрофата се събирали
редовно по празници.
От показанията на свидетелката Л.М. – позната на ищците, стана ясно, че Р.
бил добър, работлив човек, грижел се за семейството си, живеели добре, дори били
щастливи защото се обичали. Особено привързан бил към сина си – често си играел с него,
бил много горд, че има син. Никога свидетелката не е чувала да се карат. На сутринта след
катастрофата Е. плачела, а детето на погребението вече знаело какво е станало. Ищцата и
сега продължава често да плаче, страда за загубата на мъжа си. Двамата с Д. не празнуват
празници, още тъгуват. Ищците живеят при майка ѝ в с.Медово.
Според свидетелката А.П. – съседка на семейството, познава и двамата
отдавна, откакто живеят заедно. Р. бил много щастлив, че му се е родил син. Грижел се
много за семейството си, издържал ги. Живеели щастливо, никога не са се карали. Ищцата
много тежко изживяла катастрофата, станала тъжна, затворена, а и сега е такава. Често
посещава гроба на починалия, плаче. Детето било на погребението, мислело, че баща му
спи. Разстроило се от приказки на други деца, че няма баща.
Според показанията на свидетелката З.М. – свекърва на ищцата и баба на Д.,
семейството от 7 години живеели заедно, били много щастливи, никога не са се карали. Р.
бил много горд баща, много се грижел за сина си. Изкараните пари ги давал на Е.. След
смъртта на мъжа си, ищцата не празнувала, била все тъжна и продължавала да страда от
загубата. Д. също страдал, особено като виждал други деца с бащите си.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема следният механизъм на
станалото ПТП. На 27.05.2021г. около 20:16 ч. на автомагистрала „Тракия“ при км 356+250
в посока Бургас се е движел л.а.м.“Хюндай“ с около 110 км/ч. Времето е било сухо, ясно, все
още в светлата част от денонощието, при отлична видимост, на прав участък. Водачът С.
след като изпреварил друг автомобил и поради настъпила умора, загубил контрол над МПС
и след като първоначално се ударил в разделителната мантинела вляво, спукал лява предна
гума, а джантата се деформирала от асфалтовата настилка, завъртял рязко волана надясно и
автомобилът напуснал пътното платно вдясно преминавайки от крайна лява в дясната, в
лентата за принудително спиране, през десния банкет, през канавката. Автомобилът е заорал
в затревения скат и се е обърнал по наклона през лявата си страна по таван, като е скъсал
част от тЕ.та ограда с циментови колове. Вътре са пътували 7 мъже, като при
преобръщането изпадат 5 от тях, вкл. пострадалият Р. – всички без поставени
обезопасителни колани. В автомобила са останали водачът и В. К. – единствен с поставен
колан и без наранявания. Причината за станалото ПТП е загуба на контрол над МПС от
5
водача Д.С., т.е. субективна. Няма обективни причини за катастрофата.
Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на
увредения, може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди.
Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/
23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е
налице само тогава, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на
преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по
конкретния спор.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като сочи, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия Р.Р., който е бил без поставен предпазен колан. С
оглед на изложеното по-горе, възражението е допустимо и следователно в полза на
страната, която го твърди, са на разположение релевантните за това по ГПК доказателствени
средства. За установяване наведените в тази насока твърдения от страна на ответника по
делото бяха допуснати и извършени съдебна автотехническа експертиза и съдебно-
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице инж. Г. се установи безспорно, че
пострадалият Р.Р. е пътувал без поставен предпазен колан. Такова заключение е направено и
в приетата тройна САТЕ, както и в приетата СМЕ. Тези изводи следва да бъдат споделени.
Първо, пътувалият в същия автомобил В.К. е бил единствен с поставен предпазен колан и не
е получил никакви сериозни увреждания. Напротив, пострадалият е получил множество
такива подробно описани от вещото лице д-р Х., които са били получени вследствие на
ударите с твърди предмети в самото купе. Второ, дори да се приеме за спорно установеното
за В.К., тялото на пострадалия е изпаднало от купето на автомобила поради преобръщането
му. Това не би било възможно, ако Р. беше с колан. Трето, от показанията на самия св.В.К.
може да се направи извод, че Р. е бил без поставен колан и е спял. Или с много голяма доза
вероятност може да се твърди, че ако пострадалият беше с поставен колан, то той вероятно
би оцелял. От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия Р.Р., което прави и възражението на ответника
6
основателно.
Представените доказателства водят до извода за частична основателност на
исковете. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи пряко от застрахователя.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на лекия автомобил с рег.№ ****.
Механизмът на настъпилото ПТП е установен по-горе в резултат анализ на приетите
експертизи и показанията на разпитаните свидетели, както и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия Р., за които изводи съдът се позовава изцяло на
заключенията на приетите САТЕ, тройна САТЕ и СМЕ.
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците Е.
А. и Д. Р. са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след смъртта
на техния спътник в живота и баща Р. Р., загинал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, за причиняването на което вина има Д. С.. Последният, чрез своите действия,
противоправно е причинил смъртта на Р.Р., а с това и неимуществени и имуществени вреди
на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане – деЯ.е, вреда, противоправност на деЯ.ето, причинна връзка и
вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № ****,
управляван от Д. С..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да ги уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след смъртта на своя близък Р., ищците не могат
да живеят както преди това. Смъртта му е огромен удар за тях като съпруга и син, особено
след като това е станало внезапно, а не след заболяване, в зрелите години от живота на
починалия. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че загиналият е живял в
едно домакинство с ищците, поради което между тях са съществували взаимоотношения на
привързаност и близост, а като семейство Ел.А. и Р.Р. са се надявали на спокойни старини.
Смъртта на Р.Р. е довела до мъки и страдания за тях, изпадане в депресия, продължително
ненормално протичане на техния живот. Претърпените болки и страдания от ищците Ел.А. и
Д.Р. вследствие на преживяното, невъзможността да водят живот както преди, съдът
преценява че отговарят на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях. По отношение на детето
Д. следва да се отбележи, че към момента на смъртта на своя баща, е бил на 5 години и 10
месеца. До навършване на пълнолетие остават 12 години и 2 месеца или при месечна
7
издръжка от 400 лв. минималната необходима сума би била 58 400 лв. Тези изводи се
налагат от установения по делото факт, че семейството се е издържало изцяло от починалия
Р. Р..
Установеното съпричиняване от страна на пострадалия съдът приема, че
отговаря на 1/5, доколкото може да се допусне, че е било решаващо за физическото му
оцеляване. Или исковете по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явяват
основателни до размера от по 100 000 лв. за всеки от ищците, като в останалата част до
пълния предявен размер от 150 000 лв. за Ел.А. и 200 000 лв. за Д.Р., до разликите от 50 000
лв., съотв. 100 000 лв., следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По делото ищците претендират лихва за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за претенциите – 02.09.2021г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и
лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният
размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието
от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
възприеме 27.09.2021 год. – датата, на която е изтекъл 15-дневния срок (в работни дни) за
произнасяне след като застрахователят е бил наясно, че ищците Е. А. и Д. Р. не разполагат с
влязъл в сила съдебен акт за установяване вината на Д.С. за станалото ПТП.
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски с
исковата молба, но в съдебно заседание заяви, че не претендира разноски. Съдът приема, че
не се търсят и такива за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Впрочем списък на разноските не беше представен.
След като ищците изцяло са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи
върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 8000 лв. Ответникът дължи и
направените от бюджета на съда разноски общо в размер на 2120 лв.: 200 лв. за вещото лице
по приетата САТЕ, 1800 лв. за вещите лица по тройната САТЕ и 120 лв. за вещото лице д-р
Х. по СМЕ.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗК
„Лев инс“ АД има право да получи част от направените разходи за юрисконсултско
възнаграждение, за САТЕ и СМЕ. От приложения списък на разноските (л.285) става ясно,
8
че общата сума е 1110 лв., от които 550 лв. заплатени възнаграждения за вещи лица, 20 лв.
такси и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.78 ал.8 от ГПК. Или в крайна
сметка дължимата от ищците сума е в размер на 477,30 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт
К. А. да заплати в полза на Е. А. А. с ЕГН ********** с посочен адрес: **** и постоянен
адрес: *****, чрез пълномощник адв. Ралица Мутафова от АК-София, със съдебен адрес: гр.
София 1000, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 с банкова сметка ******, BIG ***** с титуляр Е. А.
сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на нейния
съпруг Р. Ф. Р. вследствие от станалото на 27.05.2021 г. ПТП, причинено от Д. Н.С. – водач
на МПС: лек автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ****, ведно със законната лихва от
27.09.2021г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните 150 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт
К. А. да заплати в полза на Д. Р. Р. с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител Е. А. А. – с посочен адрес: **** и постоянен адрес: *****, чрез
пълномощник адв. Ралица Мутафова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.
„Цар Асен“ № 1, ет.4 с банкова сметка с ****, BIG **** с титуляр Д. Р. сумата от 100 000
(сто хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на неговия баща Р. Ф. Р.
вследствие от станалото на 27.05.2021 г. ПТП, причинено от Д. Н.С. – водач на МПС: лек
автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ****, ведно със законната лихва от 27.09.2021г., до
окончателното изплащане, като иска до претендираните 200 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН ********** и Д. Р. Р. с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Е. А. А. – двамата с посочен адрес:
**** и постоянен адрес: *****, чрез пълномощник адв. Ралица Мутафова от АК-София, със
съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 да заплатят в полза на ЗК „Лев инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и
С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт К. А. сумата от 477,30 лв.
(четиристотин седемдесет и седем лв. тридесет ст.) направени по делото разноски съобразно
9
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт
К. А. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 8000 лв. (осем
хиляди) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и сумата от 2120 (две хиляди
сто и двадесет) лв. направени разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10