Протокол по дело №791/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 544
Дата: 12 април 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20225220100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 544
гр. Пазарджик, 07.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100791 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата Д. Д. И., редовно призована се явява лично и с адв. П., редовно
упълномощена да я представлява, с пълномощно приложено по делото.
Ответницата Л. К. П., редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява с адв. С., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно
приложено по делото.
Ответника Д. Й. И., редовно призован, не се явява лично, както и не
изпраща процесуален представител.
ДСП Пазарджик, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
АДВ. П.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
Представям молба от ответника Д. Й. И., изпратена по моята електронната
поща.
АДВ. С.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото
СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилата в днешното съдебно
1
заседание молба от ответника И., с която молба същият е заявил, че е в
невъзможност да се яви в настоящото съдебно заседание, тъй като в
настоящият момент живее и работи в чужбина. Не възразява по даване ход на
делото, като счита, че на ищцата, която е баба на детето и майка на ответника
И. следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения, който да
съвпада с времето, в което на ответника И. е определен такъв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилата в настоящото съдебно заседание молба от
ответника Д. Й. И..
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ.П.: Поддържаме исковата молба. Водим свидетелите, които с
определението си сте ги допуснали.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор.
Считам, че преди да се пристъпи към разпита на свидетелите, следва да бъде
изслушан служителят към ДСП Пазарджик, който е бил призован да се яви за
днешното съдебно заседание но такъв представител не се изпраща. Моля
делото да бъде отложено за друга дата, за да може да бъде изслушан
служителят на ДСП Пазарджик.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. П.: От наша страна сме отворени за постигане на спогодба.
АДВ. С.: Към момента не съм го обсъдил с ответницата и не мога да дам
становище от нейно име, в тази връзка заявявам, че ако стигнем до спогодба,
това ще бъде в следващото открито съдебно заседание по делото.
АДВ.П.: Смятам, че искането на ответната страна за изслушване на
социалния работник от ДСП Пазарджик е неоснователно, тъй като може и на
по-късен етап да бъде разпитан социалния работник.
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
2
Подадена е искова молба с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК от Д.
Д. И. с която твърди, че е баба по бащина линия на детето Д. Д. И., родено на
................ г., ЕГН: **********. Родителите са Л. П. и Д. И., те нямат сключен
граждански брак и до 06.01.2022 г. са живели на съпружески начала в нейния
дом, в отделна пристройка към къщата. Бащата периодично/по няколко
месеца в годината/ е работил в Испания, за да издържа семейството си, а
майката с детето са живели при нея.
Твърди се, че се е случвало майката също да отсъства от дома за по 1
или 2 дни, но детето е живяло при нея и се грижила за него. Твърди се, че е
помагала в отглеждането на внучето си и то е свикнало с нея и са
емоционално привързани едни към друг. Сочи се, че на 06.01.2022 г.
родителите са се скарали, а на 07.01.2022 г. Л. П. заедно с детето се е изнесла
от жилището. Въпреки това, след раздялата на родителите, детето често е
пребивавало при ищцата, взимала го е от детската градина, после майката го
взимала от нея. Твърди се, че през това време независимо, че били разделени
родителите продължавали да поддържат контакти до 17-18.01.2022 г., когато
нов срив в отношенията им и поредица от жалби от страна на Л. П. срещу
бащата, на 18.01.2022 г. синът на ищцата Д. И. бил задържан под стража и
към момента се намира в следствения арест към Затвора гр.Пазарджик. Сочи
се, че са в добри отношения с майката, но тя не позволява на детето да идва в
къщи и ограничава контактите му с нея. След задържането под стража на Д.
И., само веднъж е успяла да видя детето, като дори му е дала телефон, за да
може да се обажда. Твърди се, че детето било много радостно и въодушевено,
че ще се виждат и че ще може да и звъни, както и ищцата да му се обажда.
Сочи се, че майката е взела телефона на внучето и не му давала да се чуват и
възпрепятствала контактите му с неговата баба. Твърди се, че детето не е
живяло на друго място освен в дома на ищцата, и че промяната в
местоживеенето, лишаването от контактите му с близките му хора, не е в
интерес на детето за емоционалното и физическото му развитие. Твърди се, че
има опасност детето да се отчужди от роднините по бащина линия.
Сочи се, че грижите които ищцата е полагала за детето били подходящи
за възрастта му, за физическото му здраве, възпитание и поддържане на добро
емоционално състояние и отношение към родителите му и към нея. Твърди
се, че когато родителите са живеели заедно, детето вечер често е оставало да
спи при нея. Твърди се, че влошените отношения между двамата родители се
отразяват на възможността детето да контактува с нея като негова баба.
Ищцата разполага с жилище, в което има всички необходими условия за
отглеждане на дете, и при тези условия то е живяло от раждането си до
06.02.2022 г. Сочи се, че родителските права между родителите, както и
режима на лични отношения с детето им не е уреден-нито извънсъдебно, нито
е водено дело и не е постановявано съдебно решение в тази връзка.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което: да се определите режим на лични отношения с малолетното и внуче Д.
Д. И., родено на ................ г, ЕГН: ***********, адрес: гр.Пазарджик,
ул............................, както следва: Детето да бъде при ищцата всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспИ.е,
както и през лятото по една седмица, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
3
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л.
К. П., чрез адв. С., в който се твърди, че депозирания иск е допустим, подаден
от активно легитимирано лице, а именно Д. Д. И., ЕГН:**********, баба по
бащина линия на детето Д. Д. И., ЕГН: ********** и ищец по настоящия спор.
Твърди се, че исковата претенция на ищцата е неоснователна. Относно
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава
искът, се заявява, че действително ищцата Д. Д. И., ЕГН:********** е баба по
бащина линия на сина ми Д. Д. И., ЕГН **********. Твърди се, че Д. Й. И.
нямат сключен граждански брак и не отрича да са живели в имота на ищцата,
както това бе потвърдено и от нея самата, това винаги е било в отделна
пристройка към къщата. Сочи, че според Параграф първи от допълнителните
разпоредби на семейния кодекс, дава легална дефиниция на „семейно
жилище“ - това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Никога с ищцата не са споделяли общо
семейно жилище по смисъла на СК. Твърди се, че неправилно е
отъждествяването от страна на ищцата на дом и къща, и дори да са живели в
обща сграда, никога не са споделяли общ дом. Сочи се, че винаги с бащата на
детето и са живели като отделно домакинство и И. не е участвала в
отглеждането на сина ми, както се твърди. Твърди се, че са живели в общ
имот с ищцата и са били по-скоро съседи, отколкото семейство. Независимо,
че са живели физически близо до ищцата, тя винаги е била емоционално
отдалечена от нея и детето. Сочи се, че от ранна детска възраст, тя единствено
е полагала грижи за сина си, понеже не е работила никъде и е била отдадена
изцяло на отглеждането на детето. Твърди се, че в редките случаи, когато се е
нуждаела от помощ, не е могла да се обърна към нея, защото тя е работила
непрестанно и дори рядко успявала да я види. Твърди се, че в отглеждането
на сина и е било изключително трудно, но единствено нейните родители,
както и нейният брат са били до нея. Сочи се, че бащата на детето й е
пребивавал през голямата част от годината в чужбина, а отношението му към
нея и Дидо е било арогантно и непристойно. Твърди се, че когато И. е
отсъствал е налагал словесен тормоз, а връщайки се в България това
прераствало и във физически такъв. Това е продължавало години наред, още
от раждането на Д.. Сочи се, че ищцата И. е ставала многократно свидетелка
на това и не само, че не противодействала на сина си, а и толерирала неговото
поведение спрямо мен и детето. Твърди се, че след един от поредните побои
над нея през 2019 г. е напуснала имота на ищцата и заедно с детето се е
върнала да живее в къщата на баща си в село ................... През този период И.
не се е интересувала от внучето си и срещите ни намаляха. Сочи се, че
въпреки, че вече са били във фактическа раздяла със сина на ищцата, винаги
се е старала да изгради емоционална връзка на сина с бащата му и неговото
семейство, затова когато Д. се е прибирал в България сме посещавали И., но
вече повече от 3 г. не живеят в град Пазарджик, като на тези срещи тя винаги
се е държала резервирано и с неприязън спрямо нея и Дидо. Твърди, че с ужас
се връща към споменатата от ищцата дата, а именно 06.01.2022г., когато е
била пребита пред детето й, от сина на И.. За същото Д.ие Районен съд -
Пазарджик XIX-ти граждански състав е постановил РЕШЕНИЕ
№191/22.02.2022г. по гр.д. №178/2022г., с което ЗАДЪЛЖАВА Д. И. да се
4
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Л. П. и сина
му - Д. Д. И.. Със същото РЕШЕНИЕ ЗАБРАНЯВА на И. да се приближава на
по-малко от 50 м от П., жилището, местоработата и местата за социален
отдих, за срок от 10м., като бе издадена и заповед за защита №1/22.02.2022г.
В споменатото производство е представено съдебномедицинско
удостоверение №3/2022г. от което е видно какви травматични увреждания е
причинил сина на ищцата. За същото Д.ие в момента е образувано НЧХ
121/2022г. От РЕШЕНИЕТО на съда става ясно, че И. е извършил не само
насилие спрямо Л. П., а и спрямо сина си. Сочи се, че в исковата молба на
ищцата тези действия на Д. И. са неглижирани от неговата майка и са
характеризирани, като „скарване“. Това ясно свидетелства, за отношението на
И. към нейния внук. Домашното насилие и упражняването на съдебно доказан
физически и психически тормоз над малолетния й син Д. Д. И. за ищцата е
просто скарване. Твърди се, че по тази начин Д. Д. И. за пореден път
демонстрира пред нея, а в конкретния случай дори и пред Уважаемия съд,
„загрижеността“ към сина на Л. П.. Сочи се, че още по-притеснителен е
факта, че няколкото престъпления спрямо нея и детето, за които има
образувано досъдебно производство срещу Д. И. и за които в момента той се
намира в следствения арест към Затвора в гр. Пазарджик, са наречени от
ищцата „нов срив в отношенията ни“. От това следва, че И. приемала за
нормално упражняването на физическо и психическо насилие, в следствие на
което сина й е отраснал доказан насилник. По-притеснително обаче е, че тя
смята за нормално разпра в ежедневието един такъв престъпен акт и то
спрямо внука си.Твърди се, че никога не е възпрепятствала контактите на
детето с неговата баба или с други членове на бащината му фамилия. Сочи се,
че след всичко случило се, както и поради и без това слабата емоционална
връзка на Д. с роднините на баща си, той сам прекъснал връзката с тях и
независимо от невръстната си възраст случилото се е повлияло изключително
отрицателно на възприятията на Д. спрямо баща си и баба си. Детето повече
от З г. не живее на адреса на ищцата, а сега свързва това място единствено с
насилието над него и майка му. Твърди се, че се е наложило да посещава
психиатър, както и да се смени настоящия адрес и детската градина.Твърди
се, че в момента с детето се чувстват по-добре и заедно опитват да
превъзмогнат причиненото им страдание. Сочи се, че за момента опасност за
него би била не отдалечеността му от роднините му по бащина линия и в
частност с баба му, а срещите с тях, като всяка една среща с баба му, би
върнало спомените му от насилието спрямо нас. Посочва се, че чл. 128. (1)
СК е категоричен: „Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако
това е в интерес на детето. Твърди се, че с цитираното от Л. П. Решение на
Районен съд - Пазарджик вече веднъж е приел, че дори доближаването на Д.
до детето не е в интерес на детето. Сочи се, че доближаването на детето от
лицето което е възпитало у Д. Й. И., такава агресия, а именно неговата майка
и ищца по настоящия спор - Д. Д. И., също не е в интерес на детето. Това от
своя страна води до извода за неоснователност на настоящия иск. Сочи се, че
написаното по-горе от нея, е доказателство за липса на каквито и да било
възпитателски, нравствени и морални качества на ищцата. Като се посочва
нежеланието детето да бъде възпитавано и напътствано от нея. Твърди, че
толерирането на издевателствата на Д. Й. И. през годините върху нея и още
5
повече неглижирането на домашното насилие върху внука й, безспорно са
основание да не уважавате настоящата искова претенция на Д. Д. И..
Моли съда да отхвърли настоящия иск, като неоснователен. Сочи се, че ако
съдът не уважи нейното искане, се моли да постанови режим на лични
отношения на малолетния Д. Д. И., ЕГН: ********** с неговата баба Д. Д. И.,
ЕГН: **********, съобразно разпоредбата на чл.128 ал.2 СК вр. чл.59 ал.8 т.1
т.2 и т.З, като срещите на детето с неговата баба да се извършват по настоящ
адрес на неговата майка Л. К. П., ЕГН:**********, както и в нейно
присъствие или в присъствието на определено от нея лице, всяка трета
седмица от месеца за не повече от 2 часа. Моли се съда, да се присъдят
сторените съдебни и деловодни разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Даян Й. И..
СЪДЪТ с Определение № 1085/25.05.2022 г. е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното открито съдебно
заседание на 24.06.2022 г., съдът е спрял производството по настоящото дело
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като в същия съд се е
разглеждало друго дело, а именно: гр. дело № 1234/2022 г. по описа Районен
съд гр. Пазарджик, решението по което е имало значение за правилното
решаване на настоящия спор. В последствие с молба с вх. № 2881/06.02.2023
г. ищцата Д. Д. И. е представила пред съда Решение по гр. дело №1234/2022 г.
по описа Районен съд гр. Пазарджик, което е влязло в законна сила.
СЪДЪТ с Определение № 382/15.02.2023 г. е възобновил
производството по гр. дело №791/2022 г. по описа на РС-Пазарджик.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай
ищцовата страна следва да докаже, че е налице необходимост и възможност
за осъществяване на лични контакти между бабата на детето по бащина линия
и малолетното дете Д. Д. И., родено на ................ г., като определянето на
такъв режим би било изцяло в интерес на детето. В тежест на ответната
страна е да докаже направените с отговора на исковата молба възражения.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата. След като решението по гр. дело №1234/2022 г. е влязло в
сила и бащата е упражнявал режим на лични отношения с детето до
6
заминаването му в Испания, като през това време моята доверителка също е
можела да контактува с детето. Но след като е заминал за Испания, моята
доверителка не е виждала детето. Изложеното в отговора на исковата молба,
че има ограничителна заповед, срокът на тази заповед е изтекъл.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ с Определение № 1085/25.05.2022 г. е приел приложените към
исковата молба писмени доказателства. Допуснал е по делото да бъдат
разпитани трима свидетели, при режим на довеждане от ищеца. Допуснал е по
делото да бъдат разпитани трима свидетели, при режим на довеждане от
страна на ответника Л. К. П.. Изискал е от ДСП - Пазарджик изготвянето на
социален доклад, респ. изпращане на представител.Указал е на страните, че
следва да се явят лично, за да бъдат изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
На основание чл. 140, ал.3 ГПК, Съдът указва на страните за възможността да
уредят спора си чрез медиация или друг способ за доброволното му
разрешаване.
СЪДЪТ докладва на страните изготвения социален доклад с вх. №
12630/17.06.2022 г. от ДСП Пазарджик, както и социален доклад с вх. №
7735/30.03.2023 г. от ДСП Пазарджик.
АДВ. П.: Да се приемат по делото.
АДВ. С.: Да се приемат по делото. Поддържам така направеното от мен
искане за изслушването на социалния работник, считам, че това е от особено
значение за разкрИ.е на обективната истина и за реалните взаимоотношения
на ищцата Д. Д. И. с нейният внук, както и нейната необходимост и
възможност за срещите с внучето й.
АДВ. П.: Не възразявам да бъде разпитан социалния работник, но в
каква насока ще бъдат неговите показания, относно отношението на ищцата с
детето, защото тя не е присъствала на тези взаимоотношения.
АДВ. С.: Следва в съдебно заседание да се установят фактите, които са
констатирани от ищцата И..
АДВ. П.: Възразявам това да стане причина за отлагане на делото.
СЪДЪТ след като се запозна с направеното от ответната страна искане,
както и с изразените от страните становища съобрази следното: Към
7
настоящия момент по делото са изготвени и представени пред съда два броя
социални доклади от ДСП Пазарджик, а именно с вх. №12630/17.06.2022 г. и
вх. № 7735/30.03.2023 г. В представените пред съда социални доклади от
социалните работници подробно е описана фактическата обстановка,
включително хронологията на отношенията между родителите на детето,
както и настоящото обстоятелство, а именно: къде и с кого живее
малолетното дете към настоящият момент, както и кой полага грижи за него.
В социален доклад с вх. № 7735/30.03.2023 г. отново е описана проведена
среща- разговор с ищцата, съответно баба на малолетното дете, както и
отново е изследвана фактическата обстановка, като е било извършено
посещение в дома на ищцата Д. Д. И., находящ се в гр. Пазарджик. С оглед на
изложените в посочените социални доклади обстоятелства, съдът не намира
за необходимо призоваването и изслушването на социалния работник,
изготвил същите, тъй като счита, че съдържанието на така представените
социални доклади е достатъчно пълно, като е било извършено всестранно
изследване на относимите към предмета на делото обстоятелства, поради
което не се налага допълнителното изслушване на социалния работник,
извършил социалното проучване.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилите социални доклади от
ДСП Пазарджик.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвените социални доклади от ДСП Пазарджик с вх. №
12630/17.06.2022 г. и с вх. № 7735/30.03.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
призоваването и изслушването на социалния работник изготвил така
описаните доклади.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. С. К. – ЕГН **********, на 40 години, българка, български
гражданин, със средно специално образование, неомъжена, неосъждана, без
родство и служебни отношения със страните. Работя в колцентър в гр.
8
Пловдив.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Познавам Д. И., ние сме съседки. Тя живее в гр. Пазарджик
на ул.........................,а аз живея на № ........, ние сме в съседни къщи. Д. име три
деца- две момчета и едно момиче. Д. е най- малкият й син. От него има едно
внуче, казва се Д., наричаме го Д.. Д. е на 8 или 9 години. Познавам майката
на детето, тя се казва Л. П.. Когато се роди детето, Л. и Д. живееха на ул.
........................... Те живееха там до миналата година. На 17.01.2022 г. дойдоха
и взеха Д. от полицията, понеже Л. беше повдигнала обвинение за
изнасилване. Но аз не вярвам на това, че Д. е изнасилил собствената си жена.
След като отведоха Д., Л. и детето отидоха да живеят в дома на нейните
родители, намира се посока гр. Пловдив. Мисля, че се казваше с. ...................
След това не са идвали в дома на Д.. След като баща му излезе, чак тогава
видях Д. с баба му, но не си спомням кога се случи това. Д. живее на ул.
..............., но в момента е в Испания. Когато бащата го няма, детето не идва
при Д.. Д. изгледа това дете, още от бебе го гледа и следователно й е мъчно за
детето. Л. дали го е гледала два месеца, но да не влизаме в такива
подробности. Д. плачеше в началото, беше й много тежко. Когато не беше на
работа, детето беше с нея. Иска да си вижда внучето и затова води дело. Л. е
ходила в чужбина да работи, обаче в началото леля Д. беше с тях, защото
трябваше да гледа детето. Тогава Д. беше бебе, след това Л. ходи няколко
пъти сама в Испания, а детето беше в гр. Пазарджик при Д.. Когато пуснаха Д.
И., беше в началото на тази година, тогава видях Д.. Детето беше с баща му и
с баба му. Л. и Д. живееха в отделна пристройка в двора, като там има спалня
и хол. Леля Д. живее на горния етаж в къщата, тя е на два етажа и е
наследствена, състои се от хол и кухня с трапезария. Ходила съм много пъти
на гости и къщата има необходимите условия за отглеждане на дете. Това
което знам е, че Л. е искала голяма сума пари от Д. и понеже той нищо не й е
дал, затова тя е повдигнала обвинение. Щом Д. е отвън, следователно делото е
приключило добре за него. Не съм го питала за подробности, как е
приключило делото, но щом е отвън, значи е невинен. Моето мнение е, че да
съдиш мъжа си е цирк. Единствените следи по нея след въпросния инцидент,
бяха от поставен хиалурон. От него човек се подува и може да посинее. В
тази връзка казвам, че мен това е цирк.
9
АДВ. С.: Какво е било отношението на ищцата Д. И. спрямо този
случай, също ли е цирк според вас?
СЪДЪТ не допуска въпроса на адв. С., тъй като същият касае
субективна преценка на свидетеля.
АДВ. С.: Моля да ни бъде дадена възможност да представим копие от
влязла в сила присъда, спрямо лицето Д. Й. И. за въпросното престъпление, за
което стана дума в днешното съдебно заседание.
АДВ. П.: В случая не определяме режим на лични отношения на бащата,
който е ответник по настоящото дело, така че не е необходимо да се
представят преписки от присъда. Считам, че не е относимо към предмета на
настоящия спор. Колегата да уточни с преписа какво ще установяваме.
АДВ. С.: Заинтересоваността на свидетелката към процеса и ще
опровергая нейните показания. Считам, че това е от особено значение, тъй
като в тази присъда се съдържат факти и обстоятелства относно това, че
насилието е ставало пред синът на Д. И. и под покровителството на неговата
баба.
СЪДЪТ след като се запозна с искането на ответната страна и
становищата на страните счита, че същото е допустимо и основателно и като
такова следва да се уважи, като следва да бъде дадена възможност на
ответната страна в срок, не по-късно от следващото съдебно заседание по
делото, да представи препис от крайният съдебен акт, с който е приключило
воденото срещу Д. Й. И. производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответната страна в срок, не по- късно от
следващото съдебно заседание по делото, да представи препис от крайният
съдебен акт, с който е приключило воденото срещу Д. Й. И. производство.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Д. Р. – ЕГН **********, на 67 години, българка, български
гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждана. Пенсионер съм.
Ищцата Д. Д. И. е моя сестра, а Д. Й. И. е мой племенник. Желая да
свидетелствам.
10
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Р.: Ищцата Д. Д. И. е моя сестра, а Д. Й. И. е неин син. Д. И. има
едно дете, казва се Д. и е на 7 години, може да е започнал и 8 година, роден е
февруари месец. Познавам майката на детето, казва се Л.. Д. и Л. бяха заедно
повече от 10 години и живееха при Д. в гр. Пазарджик. Аз никога не съм
присъствала на техен конфликт, добре се разбираха. В последствие се роди Д.
и цялото семейство продължи да живее в дома на Д.. Д. посещаваше детска
градина „.....................“, тя се намира на около 100 метра от къщата на Д.. Д. и
Л. се разделиха на 17.01.2022 г. Тогава сестра ми се обади и ми каза, че Л. е
обвинила Д. в побой и изнасилване. След това арестуваха Д. и Л. се върна в
дома на нейните родители в с.................... Д. остана с майка си. Когато съдът
разреши свиждания, детето идва в дома на своята баба. Бащата на детето е в
Испания, знам че работи там. Когато Д. е в чужбина, Д. не идва при баба си,
понеже майката не позволява на бабата Д. да се вижда с него. Д. има голямо
желание да се вижда с Д., тя го гледаше докато беше малък. Тя отгледа това
дете, водеше го на детска градина, купуваше му дрехи. Детето е привързано
към своята баба. Л. има друго дете от първия си брак, казва се И.. И. също
живееше при Д., той е по- голям от Д.. И. живееше с тях като тяхно дете. Л.
ходеше да работи в чужбина, два пъти ходи без детето и веднъж ходи с Д. и
Д.. Когато Л. беше в чужбина без детето, тогава Д. се грижеше за Д. в гр.
Пазарджик. Д. имаше рожден ден февруари месец, но не си спомням дали Д.
му се е обадила за Рождения ден. Д. има телефон, баща му го подари. Преди
да се разделят Д. и Л. живееха при Д. на ул. .................. Д. работи в ЦНСТ ДМ
Пазарджик, тя не е пенсионер и още работи там. Тя работи на смени, като
понякога дава и нощни смени. Събота и неделя почива.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Г. Р.– на 43 години, българка, български гражданин, с висше
образование, омъжена, неосъждана, в служебни отношения съм с Д. Д. И., ние
сме колеги. Работя в ЦНСТ ДМ Пазарджик като трудов терапевт. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Р.: Д. И. работи като сътрудник социални дейности, по-точно
11
санитар. Тя работи там около 7 години там, с прекъсване. Тъкмо беше
започнала работа и тогава й се наложи да прекъсне, защото трябваше да
отиде в чужбина, заедно със синът си и снаха си да гледа внучето. Д. беше в
чужбина няколко месеца и след това се върна започна работа пак при нас.
След две години пак и се наложи да се грижи за внучето и поиска да напусне,
но ние не искахме да я загубим като кадър и тогава направихме плаващо
работно време, за да може да гледа внучето си. Тя работи на смени по 6 часа,
като събота и неделя почива. Дава и нощни дежурства, те са 4 на брой. Д. е
съвестен работник и получава похвали на събранията. Тя няма никакви
конфликти с колегите. Не познавам Д., видях го юни месец, когато беше
насрочено делото. Познавам Д.. Д. живее близо до дневния център и съм
виждала Д.. Водила е детето в центъра и там съм го виждала. Д. е много
грижовен човек, и Д. много й липсва. Те двамата са много мила гледка. Д.
прави всичко за него. Когато родителите бяха в чужбина, тя се грижеше за
него, той винаги е в прилежен вид. От януари месец миналата година Д. не
живее при баба си. Тя дойде на работата и каза какво се е случило. Тогава
беше много тъжна. Тя е споменавала, че Д. се чува с баща си по телефона. За
Великден се уговорили да отидат в селото, в което Д. живее с майка си за да
му подарят подарък, но Л. е викнала полиция, за да ги изгони. Д. ще се
чувства по-добре, ако прекарва повече време с баба си, защото е хубаво да
прекарваш време с хора, които държат на теб. Считам, че има изградена
емоционална връзка между детето и бабата.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.05.2023 г. от 10.00 ч., за която
дата и час страните следва считат уведомени от днес.
УКАЗВА на ответната страна, че следва да доведе допуснатите до
разпит свидетели при режим на довеждане в насроченото съдебно заседание,
като предупреждава, че при неявяването им без основателни причина, съдът
би могъл да преразгледа определението си, с което същите са допуснати.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10.25 часа.
12


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13