Решение по дело №12681/2013 на Софийски градски съд

 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           гр. С., 05.01.2015 г.

 

                   

                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в   в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и четирИ.десета година, в състав:

            

                                     Председател: Росен Димитров

 

при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12681 по описа  за 2013 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането.

 Ищците  Й.Ц.П.,П.П.Ц.,Г.И.Ц.,И.Ц.Й. и П.Ц.Й. всичките от гр.Я. със съдебен адрес на адвокат С.Ч.-*** са предявили искове против З.К.Л.И. АД *** за обезщетяване на търпени от тях неимуществени вреди  следствие смъртта на Ц.Й. Ц. /син на първите двама,съпруг на третия и баща на четвъртия и петия от ищците/  настъпила при ПТП на 02.10.2012 год. , предявени в размери от  по 140 000 лв. за всеки от ищците, ведно с лихва върху главниците от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят,че вИ.за настъпилото ПТП ,при което е настъпила смъртта на Ц. Ц., носи водача на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с д.к. № ********* П.Ц.И. , което е установено с влязла в сила присъда постановена по НОХД № 154/201Зг. по описа на Окръжен съд гр. Л. . Твърдят също,че за този автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Ищците поддържат  чрез своя пълномощник адв.Ч. предявените искове и претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

ответникът  З.К.Л.И. АД ***  оспорва исковете - по основание и размер. Твърди, че ищците не са предявили първо претенциите си пред дружеството и в този смисъл исковете им директно пред съда са незаконосъобразни.Прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като велосипеда, който управлявал в тъмната част бил без фар и светлоотразители, а самия той-без светлоотразителна жилетка.

Моли съдът да отхвърли исковете, евентуално да приеме съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото присъда № 20/ 02.09.2013 г. по НОХД № 154/201Зг. по описа на Окръжен съд гр. Л. влязла в сила на 18.09.2013 год. се установява, че около 19.00 часа на 02.10.2012г. в град Я. на У-образно кръстовище на ул. „Г.“ и ул.“Р.“ пред дом № 94 е настъпило ПТП между управлявания от П.Ц.И. лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с д.к. № ********* и управлаващия велосипед Ц.Й. Ц.. при управлението на лекия автомобил в населено място със скорост от 75.80 км.ч. /при позволена скорост до 50 км.ч./ П.Ц.И. е допуснал нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и в следствие на това нарушение е причинил ПТП с пострадалия велосипедист, в следствие на което последния починал.

Установено е, че за  лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с д.к. № ********* е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 221120017664609 със срок на валидност от 18.07.2012 г. до 17.07.2013 г.-справка от инф.център на ГФ неоспорена от ответника.

От удостоверение за наследници № 03-1400/08.10.2012 год. изд. от общИ.гр.Я. е видно, че Г.И.Ц. е била съпруга на починалия Ц. Ц.,а И.Ц.Й. и П.Ц.Й.-негови деца. от удостоверения за родствени връзки на л.18 и 19 от делото се установява, че ищците Й.Ц.П., П.П.Ц. са родители на починалия.

от приетата по делото САТЕ, чието заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява,че ако лекия автомобил управляван от П.Ц.И.  се е движел с допустимата от 50  км.ч. ударът с велосипедиста е бил предотвратим посредством намаляване на скоростта и спиране,тъй като в този случай опасната зона за спиране е била 34 метра,а водачът е могъл да забележи пострадалия от 35 метра.Велосипедистът е имал възможност за забележи автомобила от разстояние около 100 метра.Велосипедът е бил без фарове и светлоотразители,а пострадалия-без светлоотразителна жилетка.

От показанията на св. Р.Л. се установява ,че пострадалия е живеел в едно домакинства със съпругата си и дъщеря си Ина, а голямата дъщеря П. живеела и работила в чужбина. Били в много добри отношения.Макар родителите му да живеели в село близко до гр.Я.,пострадалия често ходел при тях да ги наглежда и да им помага,те също му гостували в Я.. смъртта на Ц. била страшен шок за съпругата и дъщерите му,все още не могат да преодолеят загубата му. Родителите му също страдат от внезапната загуба на сина им,от липсата на подкрепа и помощ в старините им.Тази обстановка се потвърждава и от показанията на св.П.С.,който установява,че починалия е бил баща и съпруг за пример и много се грижел за родителите си.

Горната фактическа обстановка се установява и от материалите по приложеното  НОХД № 154/201Зг. по описа на Окръжен съд гр. Л..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Като неоснователно следва да се прецени възражението на ответния застраховател за неоснователност на исковете,поради факта,че пострадалите не са предявили претенциите си първо по реда на чл.105 КЗ. Възможността за доброволно уреждане на застрахователна претенция по застраховката Гражданска отговорност е една законова възможност, но не и задължително условие или предпоставка за заявяване на претенциите пред съда,поради което пропускането й не води до недопустимост на предявените преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- смъртта на Ц.Й. Ц. и търпените мъки и страдания от страна на ищците, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Установено е и няма спор, че смъртта на Ц.Й. Ц. е настъпила като пряко следствие на катастрофата.

Установен е факта на сключен с ответното дружество застрахователен договор за гражданска отговорност за лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с д.к. № *********.

С оглед изяснената фактическа обстановка и при условията на чл.300 ГПК с оглед присъдата по НОХД № 154/201Зг. по описа на Окръжен съд гр. Л. влязла в сила на 18.09.2013 год. съдът приема, че вина за катастрофата има водачът на лекия автомобил„Ф.”, модел „П.”, с д.к. № ********* П.Ц.И. , който е следвало да спазва ограничението на скоростта до 50 км.ч. и ако го беше направил,то не би се стигнало по ПТП.

Спорен по делото е и въпросът дали и в каква степен с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.Факт е,че пострадалия е управлявал велосипеда в тъмната част от денонощието без светлоотразителни елементи и без светлоотразителна жилетка в нарушение на 79,т.4 и чл.80,т.1 ЗДвП.Нарушил е и разпоредбата на чл.37,ал.1 ЗДвП,тъй като е предприел маневра завиване наляво,без да пропусне движещия се насреща лек автомобил,при условие,че е могъл да го забележи от около 100 м. преди маневрата.

С оглед на гореизложеното съдът намира,че с поведението си пострадалия е допринесла в голяма степен за настъпването на вредоносния резултат,поради което възприема направеното от ответника възражение за съпричиняване, като определя размера на 40%.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.

Техните размери следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,при отчитане наличието на обстоятелствата по чл.51 ЗЗД.

 Установено е,че пострадалия не е живеел заедно своите родители, но е доказано,че са поддържали много добри и близки отношения. Внезапната и нелепа смърт на сина им е причинил мъки и страдания и ги е лишил от грижите,който той е полагал за тях приживе. Съпругата на пострадалия е била в шок след смъртта му и до момента страда от загубата,тъй като Ц. е бил добър съпруг и нейна опора в живота.Децата на починалия също са преживяли тежко загубата,отношенията им били много близки,като добър баща Ц. ги е отгледал и възпитал заедно с майката и винаги е полагал грижи за тях.

Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания на първите двама ищци-родители на починалия в размер на 70 000 лв. ,  за неговата съпруга- 110 000 лв.,а за децата му по 90 000 лв. , като след отчитане на приетия процент на съпричиняване, дължимите обезщетения са съответно в размер от по 42 000 лв.,66 000 лв. и по 54 000 лв. Тези размери на обезщетенията са съобразени с установените по делото правно релевантни факти-близки отношения на родителите с пострадалия,прекрасните семейно отношения със съпругата му и  добрите и близки отношения с децата му /макар да са живеели вече извън семейството/, а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и възрастта на пострадалия.

Над уважените размери до претендираните такива от по 140 000 лв. за всички ищци  исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Лихви върху тези размери се дължат от датата на тяхната изискуемост – от датата на увреждането, поради което съдът следва да уважи начисляването им от 02.10.2012 год. до датата на окончателното изплащане на определените обезщетения.

При този  изход на делото ищците следва да заплатят на ответника разноски за  юрисконсултско възнаграждение и експертиза както следва: за първите двама ищци 1862.50 лв.,третия ищец-1070 и по 1466 лв. за четвъртия и петия от ищците.

ответникът да заплати на адвокат Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 10850 лв.,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 17 200 лв.

 Водим от горното, съдът   

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., бул.”Ч.В. № **” с ЕИК: ******* да заплати на Й.Ц.П., ЕГН ********** и П.П.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес на адвокат С.Ч.-*** на основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на сина им Ц.Й. Ц. в размер на по 42000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 02.10.2012 год. до окончателното й изплащане  като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от по140 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., бул.”Ч.В. № ***” с ЕИК: ******* да заплати на Г.И.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес на адвокат С.Ч.-*** на основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Ц.Й. Ц. в размер на 110 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 02.10.2012 год. до окончателното й изплащане  като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 140 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., бул.”Ч.В. № ***” с ЕИК: ******* да заплати на ИНА Ц.Й., ЕГН *********** и П.Ц.Й., ЕГН ********** със съдебен адрес на адвокат С.Ч.-*** на основание чл. 226, ал.1  от  Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на баща им Ц.Й. Ц. в размер на по 42000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 02.10.2012 год. до окончателното й изплащане  като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от по140 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.Ц.П., ЕГН **********,П.П.Ц., ЕГН **********, Г.И.Ц., ЕГН **********,ИНА Ц.Й., ЕГН *********** и П.Ц.Й., ЕГН ********** да заплатят поотделно  на ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., с ЕИК: ******* разноски по делото както следва- за първите двама ищци по 1862.50 лв., третия ищец-1070 и по 1466 лв. за четвъртия и петия от ищците.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., с ЕИК: ******* да заплати  заплати на адвокат С.Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 10850 лв.,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 17 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им  пред САС.

 

 

  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: