№ 4322
гр. Варна, 20.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следН.
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502193 по описа за 2022 година
С решение на ВРС-IXс-в № 1058/14.04.2022г по гр.д.№ 9304/2021 е постановено
ПРЕДОСТАВЯНЕ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. И. П.
ЕГН ********** на майката С. З. Д. ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеене на детето Н. И. П.при майката С. З. Д. в Кралство
ВеликобритаН.;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични контакти между детето Н. И. П. и бащата И. Н. П. ЕГН
**********, както следва:
всяка година през лятната ваканция за период от 30 дни, съобразно официалН. режим
на ваканциите, обявен на сайта на правителството на Кралство ВеликобритаН. за
съответната учебна година, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата
взима и връща детето от/до адреса на майката;
всяка година през цялата междусрочна ваканция, съобразно официалН. режим на
ваканциите, обявен на сайта на правителството на Кралство ВеликобритаН. за
съответната учебна година, като бащата взима и връща детето от/до адреса на
майката;
всяка четна година през цялата Коледна ваканция, съгласно определените от
правителството на Кралство ВеликобритаН. официални празнични дни за съответната
учебна година, като бащата взима и връща детето от/до адреса на майката;
всяка нечетна година през цялата Великденска ваканция, съгласно определените от
правителството на Кралство ВеликобритаН. официални празнични дни за съответната
учебна година, като бащата взима и връща детето от/до адреса на майката;
всеки ден детето да осъществява връзка с баща си по телефон, Вайбър, скайп или
1
всяко друго средство за комуникация за периода от 18:30 часа или след учебно време
до 20:30 часа българско време.
ПОСТАНОВЕНО Е за изпълнението на посочеН. режим на лични контакти между детето и
бащата майката да поема половината от цената на двупосочН. билет на детето посока
Кралство ВеликобритаН.-Република България и обратно.
ПОСТАНОВЕНО Е майката периодично да предоставя информация на бащата за
развитието, здравословното състояние и обучението на детето.
ОБЯВЕНО Е, че във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определеН. от съда режим на лични контакти при проявена
добросъвестност и общо съгласие между родителите;
ОСЪДДЕН Е И. Н. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„........ да заплаща месечна
издръжка в полза на детето Н. И. П., род.2014г, чрез неговата майка С. З. Д. в размер от
300лв, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2021г, платима с
падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства, които
водят до изменение или отпадане на задължението, на осн.чл.143 вр.чл.127 ал.2 СК;
ОТХВЪРЛЕНА Е насрещната молба, подадена от И. Н. П. против С. З. Д. с правно
основание чл.127 ал.2 СК и чл.143 вр.чл.127 ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. И. П. на бащата И. Н. П., като се определи
местоживеене на детето при бащата и бъде определен режим на личен контакт между детето
и майката; последната да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез бащата в размер
от 300лв с падеж до 10-то число на съответН. месец, за който се дължи, ведно с лихвата за
забава за всеки просрочен ден след падежа, за който се дължи, считано от влизане в законна
сила на решението;
ДАДЕНО Е РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката - С. З. Д. ЕГН **********,
бащата И. Н. П. ЕГН ********** да пътува с детето Н. И. П. ЕГН ********** до всички
държави-членки на Европейския съюз и Обединено Кралство ВеликобритаН. и обратно и да
преминава транзитно през други държави, придружавайки детето, за период до 15 дни всяка
година по време на упражняване на режима на личен контакт между детето и бащата до
навършване на пълнолетие на детето, при задължение на бащата да представи на майката
документ за пътуването на детето най-късно две седмици преди осъществяване на самото
пътуване, осн.чл.127а ал.1 СК;
ОСЪДЕН Е И. Н. П. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„........, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС сумата общо в размер на 432лв- държавна такса по
иска за издръжка, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК вр.чл.69 ал.1
т.7 и т.1 от ГПК;
ПОСТАНОВЕНО Е, на осн.чл.242 ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
Недоволен от решението е останал И. Н. П., който го обжалва с подадената въззивна
2
жалба вх.№ 29261/ 3.05.2022г срещу неговите части, касаещи УРП, РЛО, издръжката.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, отчитащо едностранчИ.
представените и приети от съда по делото писмени доказателства и свидетелски показаН. и
не в интерес на детето на страните Н. И. П., като излага следните доводи:
След раждането на детето Н. - 4.03.2014г родителите са живяли заедно в семейното
им жилище, което са закупили през 2013г. в гр.Варна.
От гласните доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни,
вътрешно непротИ.речиви и взаимно допълващи се, ценени при условията на чл.172 ГПК, се
констатира, че непосредствени грижи за детето са полагали и двамата родители.
След фактическата раздяла родителските права са били упражнявани
споделено. Детето е изключително привързано към баща си.
Заради желанието на въззивника да спести максимално воденето на детето на
психолози и подлагането му на непривични и травмиращи чувствата и психиката на детето
обстоятелства същият отстъпил привременните мерки да бъдат постановени, така че
майката да упражнява непосредствените грижи в момента. И в тази насока счита, че така
постановените привременни мерки изобщо не са необходими.
От данните по делото е видно, че не е налице дете в риск. Липсват твърдеН. за
каквато и заплаха и риск за детето. Видно било само едно - проблемът по фактическата
раздяла не бил отработен от страните и то заради предприетата постъпка от ищцата, без да е
разрешила тази въпрос, да сключи в интерес на резултата от делото граждански брак.
Към настоящия момент преки и непосредствени грижи за детето полагала майката.
II. Излага, че РС не е отчел обстоятелството, че самоволно и в протИ.речие на
определените от съда привременни мерки, майката е завела детето при съпруга си в
чужбина, вместо за Коледните и Новогодишни празници да е при баща си съобразно
постановените привременни мерки - за периода от 30.12.2021г до 2.01.2022г. Още
повече, че миналата Нова година е празнувало с майката. Освен това, е на училище до
24.12.2021г.
На 24.11.2021г майката с е-мейл уведомила бащата за следното: "Пиша, за да те
информирам, че с Н. ще прекараме празниците с цялото ни семейство в Англия. Препращам
и самолетната ни резервация, съответно от 20.12.2021г до 02.01.2022г /14 дни/. Първите
няколко дни ще прекараме в Лондон в апартамента ни, където имаме резервации за няколко
атракции, след това в Мейдстон и в къщи в Лийдс“.
Освен неспазването на съдебните разпореждаН. относно пътуването детето извън
страната /в случая до Англия/ и несъобразяване с молбата на бащата да може и той да изкара
новогодишните празници с детето, майката е взела самостоятелни решеН., свързани с
ежедневието на Н., без никакво обсъждане с бащата.
Тя не се е допитала дали той бил съгласен на Н. да се правят щадящите тестове за
Ковид-19, за да посещава училище.
3
Отново еднолично е взела решение Н. да не посещава училище 2 седмици преди
Коледа /13.12.-24.12.21г/.
На въпроса на бащата отговорила, че дъщеря им била болна /удостоверяваща
бележка от педиатър така и не била показана/, което не е било пречка тя и детето да
посещават МОЛ през същото това време, докато се твърди, че детето било болно.
Поради това еднолично решение на майката Н. пропуснала Коледните тържества с
нейните съученици в училище.
Отново еднолично и без въобще бащата да знае, дори не бил уведомен, че завела
детето да му пробият ушите.
Всички тези уж незначителни наглед факти били показателни как вече страните са в
етап, в който майката не търсела и не зачитала мнението на бащата за съществени за
здравето, възпитанието и развитието на детето и това на етап привременни мерки.
Впоследствие се изяснили и други неща : детето било заведено в Англия точно в този
момент, за да може да бъде изготвен независим социален доклад от г-жа Д Т - социален
работник в Англия, която точно тогава посетила дома, за да се срещне с детето и „преводач"
да бъде неговата майка. Така с молбата, входирана на 28.01.2022г, изяснявал как всъщност
били прилагани привременните мерки след разпореждането на съда.
Бащата единствено и само защото Н. предварително е била известена, че ще ходи за
празниците в Англия на гости, не се е протИ.поставил за да не се разочарова.
Цялостното поведеН. на майката, обаче, ясно показвало в каква посока ще се развиват
отношеН.та между бащата и детето. Как би било „стимулирано" от майката отчуждението
между дете и баща, защото мнението му ще бъде системно игнорирано в реалната
обстановка.
Твърди се, че майката нарушава по свое усмотрение времето, в което детето следва
да бъде при баща си. И това било най - малкото. Тя за нищо не се съветвала с бащата – за
това какво и как трябва да се прави с детето. Прост пример за това е пробиването ушите на
детето, за което дори не бил предварително информиран.
Майката непрекъснато информирала детето как то ще заживее щастлИ. в Англия,
манипулирайки представите му за хубав жИ.т, при положение, че Н. и тук била обичана и
обгрижвана от баща си и неговите близки, имала приятели, среда в училище и социален
кръг, в който е щастлива и жизнерадостна. В Англия във въпросН. "спокоен град", детето
ще живее ограничено, затворено и ще има за среда евентуално единствено родители на
съпруга на майката, които са по над 60 год. и евентуално, ако успее да се снабди с
английски приятели, деца от училищН.т кръг.
Н. била споделила с баща си, че при КоледН. престой в Англия била предимно в дома
на съпруга на майката-Евгени и била заведена на два-три атракциона. Всъщност,
завеждането тогава е било единствено и с цел английският социален работник, който е
трябвало да изготви международН. социален доклад да види колко задружно живеят
майката и новият й съпруг и как на детето му било безкрайно добре. Въззивникът
4
подчертава отново, че преводът на целия проведен разговор между социалН. работник Д
Т и детето е бил направен от майката, понеже нито социалН.т работник знаел и разбирал
български, нито детето учело, знаело и разбирало английски език, за да разбере какво точно
го питат и как да отговори на англ.език.
Счита само този факт за достатъчен да не бъде кредитиран социалН.т доклад
като обективен и непредубеден.
III. РС е констатирал, че детето силно е привързано емоционално и доверително към
двамата си родители. Приел е, въз основа събраните по делото доказателства, че и двамата
родители притежават родителски капацитет, като на всеки един от тях той е достатъчен и
пълноценен поотделно.
По делото е ангажирано и заключението по допуснатата КСППЕ, от което се е
установило, че фактът на раздялата оказвал влияние върху детето. Детето не е било в
състояние напълно да осмисли и да има ясна представа за отношеН.та между родителите, но
определено тъгувало и не било в достатъчна степен на комфорт. Същевременно е
констатирано, че физическото, психическото, интелектуалното и социалното развитие на
детето Н. било в норма за календарната му възраст. В психичН. му статус липсвали
психопатологични отклонеН., което води до заключение, че детето тук живеело в комфорт за
възрастта си и психо-емоционалното си развитие.
При изказаното становище от вещите лица по КСПЕ безспорно се установявало,
че промяна в местоживеенето на този етап за детето не била необходима, което РС
изобщо не е коментирал.
IV. РС в решението си е приел, че нито един от родителите не бил в състояние да
бъде напълно пълноценен за отглеждането на едно дете, без да има конкретни доказателства
за по-добри качества на майката, които да били доказани във времето и без да е изложил
мотиви. Единствено поради възрастта на Н. - 8г и нейН. пол преценил, че когато се
формират базисните потребности на детето - внимание, нежност, топлина, доверие, обич,
същите можели да се формират само от майката.
Неверен бил и фактът, че такова било и заключението експертното заключение.
Напротив, вещите лица изрично изложили становище, че родителският капацитет на всеки
един от родителите е достатъчен и пълноценен поотделно. Н. имала повече потребност от
майка си с оглед възрастта и пола й. Ролята на майката в този начален етап от развитието е
незаменима, освен ако майката с поведението си вреди на личността, възпитанието и
имуществото й.
В тази насока не било коментирано поведението на майката:
- когато тя, лъжейки бащата, че отива с приятелка в Англия /а отивала да се среща с бъдещия
си съпруг/, оставяла детето болно с шарка на грижите само на бащата, който в същия
момент също се разболял от шарка;
- че не водела системно детето на градина поради това, че трябвало да вземе такси понеже
„била заета";
5
- не бил коментиран фактът, че майката манипулира детето единствено и само с цел то да
поискало да е с нея в Англия при новия й съпруг, когото детето откровено не приемало и
това било установено от вещите лица. В заключението на КСППЕ, кредитирано от съда
едностранно само в полза на майката, се излага, че детето приемало новия съпруг на майка
си като мащехата от приказките, установено чрез неколкократни тестове.
- майката и до настоящия момент не била записала Н. и не занимавала детето системно с
изучаване на англ.език, макар да желае то да отиде да живее в Англия, с което, очевидно, не
си давала сметка, че интеграцията на тази възраст за детето би била драстична и нелека за
него с оглед цялостната промяна на заобикалящата среда и предвид незнанието на езика, на
който детето ще трябвало да общува и учи.
- не е коментирал, че в България, във Варна, в дома на бащата, където е родН.т й дом,
условията за жИ.т за детето Н. били прекрасни. То е свикнало, че има лично пространство и
там е необезпокоявано от никого и възможностите му за израстване и надграждане били
чудесни и тук. Напротив, коментирано било само това, че пи майката били налице и
обичайно необходимите жилищни условия за отглеждане на детето, видно и от ангажираН.
международен социален доклад, оспорен от въззивника изцяло като необективен.
- всичко било в сферата на пожелаН.та и евентуални бъдещи действия и нагласи : майката
изразява готовност да се грижи за детето и за в бъдеще, като в това отношение била
подкрепяна от новия си съпруг и неговите родители, които също трайно са се установили да
живеят и работят във ВеликобритаН. и не представлявали с поведението си опасност за
правилното интелектуално, физическо и психо-емоционално развитие на детето.
От международН. соц.доклад се установявало още, че средата, в която ще живее и
учи детето Н. в Обединеното Кралство, била сигурна и спокойна.
Въззивникът изразява недоумение по какъв начин майката била подкрепяна от новият
си съпруг, вкл. и от неговите родители без каквито и да било доказателства в тази насока, а
само голословни твърдеН..
V. Няма представени от страна на майката никакви доказателства за твърдените от
нея в ИМ обстоятелства:
1/ относно собствеността на т.нар."семейно жилище" в Англия - не били представени
доказателства за притежавано такова, а твърдяното общо жилище било закупено от съпруга
й на основание негови доходи и вероятно с ипотека, доколкото можело да се съди от
изявлеН.та му в о. с.з. Титул за собственост така и не бил представен, което оставяло
въпроса за собствено жилище неизяснен.
2/ Майката нямала трудова заетост в чуждата страна; имала нагласата да започне,
което не било гарантирано във времето;
3/ Нямала статут на уседналост в чуждата държава, което допълнително щяло да
затрудни започването й на работа;
4/ Съобразно установеното от КСППЕ /стр.4, т.1 и т.2/ майката при променящи се
условия била с намалена гъвкавост; по-трудно излизала от фрустрация; поддавала се на
6
стрес, дори в обичайни житейски ситуации - затваряла се в себе си, откзвала да говори с
околните, което неминуемо щяло да се отрази зле в рязко променяща се, дори за самият
родител среда. Това предполагало по-трудна адаптация и несигурност. Тази емоционална
нестабилност отново се споменавала на стр.7 от КСППЕ. Отделно от това, на стр.5 пак там
било посочено, че детето било добре интегрирано и социализирано в училищна среда и
трудно би се отделило от нея, както и че това откъсване не би се отразило благоприятно
върху него.
Извън горното не са представени никакви доказателства, че детето е било записано на курс
по англ.език, както се твърдяло от майката, което било допълнителен и сериозен проблем
при интеграцията на детето в евентуалната нова чуждоезикова среда.
5/ При проведените тестове с детето /приказката за Пепеляшка/ вещите лица
установили неосъзнат проблем с новия член от семейството - съпругът на майката; в
мислите на детето той се възприемал с напрежение от неизвестността, то било разочаровано
от раздялата на родителите си; имало нужда от заедност, от спомени от цялото семейство.
Детето възприемало новият член като мащеха.
На майка си детето пожелавало "да обича всички", а на баща си, който
идентифицирало със самотН. лъв, затворен сам в другата стая и който никой не го чувал,
пожелавала „усмивката да не слиза от лицето му".
Всички тези изследваН. на КСППЕ били достатъчно показателни като факти и
разкривали истинската същност на взаимоотношеН.та на родителите с детето, както и
психо- емоционалното му състояние.
И най-важното от заключението на вещите лице било, че проблемът между
родителите и тяхната раздяла не бил отработен и създавал дефицити в общуването между
родители и дете. То щяло да бъде изключително объркано и затруднено, поставено в чужда
и непозната за него среда и в дом, и в училище.
6/ Това, че братът на ищцата бил цитиран като възможност за връзка и съдействие, не
било коректно, защото едиН.т живеел в Северна, а другият – в Южна Англия и нямало как
физически да се разчита на ежедневно или бързо съдействие по отношение на нужди на
детето.
7/ Родителите на настоящия съпруг също били неизвестни за бащата - нито възрастта
им, нито родителският капацитет, нито професията им.
8/ Самият нов съпруг на майката никога не е бил баща, не е отглеждал и близко друго
дете. С Н. бил контактувал за кратко и то само в развлекателен план.
VI. При положение, че детето е в първи клас на българско училище, тепърва започва
да изучава майчиН. език, не било изучавало англ.език системно, не било подготвяно от
майката, че ще учи в чужда държава, ще бъде откъснато от баща си, с който е в близки
отношеН., от социалната среда, от приятелите си остава неясно как при тези данни съдът е
приел, че изцяло в интерес на детето било да продължи да се отглежда от своята майка във
ВеликобритаН., в която то да расте спокойно и щастлИ. и в която ще има нужното усещане
7
за подкрепа и сигурност.
VII. Изключително съществен момент при формиране на мнението ви за произнасяне
с вярно и справедлИ. за детето решение е и следното;
1/ Ищцата от момента на сключване на брака си до настоящия момент не е живяла и
все още не живее със съпруга си. Живее във Варна с детето в жилище под наем, а
настоящият й съпруг живее в Англия, вероятно на посочеН.т от нея адрес. Въпреки, че в
открито с.з. се демонстрирало неговото присъствие за подкрепа по делото.
2/ До настоящия момент страните нямат законово уточнени и установени
местоживеене и РЛО с неотглеждащия родител;
3/ Бащата от 20 години живее в гр.Варна и настоящият му адрес е посочеН.т от
ищцата като неин адрес в адресната част на ИМ – гр.Варна ул.".........
Жилището, което страните са придобили, е в съсобственост с ответницата, закупено с
банков кредит, обслужван от И. П. редовно.
Бащата разполага с подкрепата на своето семейство и близки и възможността им да
съдействат за времето, когато той е трудово зает.
Детето има собствена стая и лично пространство, където се чувствало на своя
територия. Имало спокойствие, сигурност, обич и уют.
4/ От тази уч.година Н. е първокласничка; има създаден кръг от близки приятели
/установено и от КСППЕ/, социална общност и трайно установени близки контакти с леля
си, нейното дете и приятелски и роднински кръг на бащата, което е изключително
съществено на този етап за детето.
5/ Зад изложеното в ИМ от майката за бащата си личало желанието й да изведе детето
от страната, да се установи евентуално при новият си съпруг, като тя сама била заявила това
в обяснеН.та си пред съда в о.с.з., когато е казала, че иска това бързо да приключва и да си
вземе детето.
6/ Бащата категорично не е съгласен с това детето да бъде отглеждано от друг мъж, а
той, бидейки баща да бъде лишен от възможността за нормален контакт с детето, както и по
всякакъв начин да се грижи за отглеждането му, както е било до настоящия момент.
7/ Освен това, жИ.тът на непълнолетното дете ще бъде поставен в неизвестност за
бащата по отношение на условията, обезпечената среда и обкръжение, за което той не бил
съгласен, като баща.
При предварителна среща с ищцата, както и при разговорите с нея, бащата не бил
поставял под въпрос упражняването на родителските права върху детето, като смятал, че
същите трябвало да бъдат дадени на нея безусловно понеже била майка;
8/ Определяне местоживеенето на детето, вкл.в чужбина /Англия/, било израз на
висшия интерес на детето да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност
на установяването.
За да се определи местоживеенето на детето в чужбина било необходимо да се
8
съобразят потребностите на детето, респ.да се подложат на изследване различните
обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятен за него начин. Решението
на съда следва да е в съответствие с най-добрият интерес на детето, с участие на детето при
зачитане неговото мнение с оглед специфичните му нужди.
Въззивникът счита, че евентуалното преместване на Н. би засегнало интересите на
родителя, с когото има определен РЛО.
Съдът следвало да подложи на преценка действителните мотиви на родителя, които
искал да отведе детето извън страната и дали те били свързани с интересите на детето или
произтичали от нагласите към другият родител и конфликтът между тях.
В тази връзка майката не доказвала по предвидеН. от закона ред, че: 1/ притежава
жилище - нейна собственост или съсобственост в Англия; 2/ майката нямала трудова заетост
в чуждата страна; 3/ нямала статут на уседналост в чуждата държава
като аргументите и по трите показателя преповтарят изложеното по-горе
VIII. По отношение обективността и непредубедеността на МеждународН. социален
доклад, изготвен от соц.работник Д Т, член на Ордена на британската империя (МВЕ) и
регистриран социален работник в Обединеното Кралство, който да подпомогне съда за
вземане на вярно решение, е изложено подробно и конкретно становище, което не било
коментирано от РС:
1/ По думите на самия соц.работник била помолена да изготви доклада относно
ситуацията на майката, нейН.т бъдещ дом в Гизли и нейните предложеН. относно майката и
детето Н., премествайки се да живеят в Обединеното Кралство /О.К./, който доклад покрива
следните въпроси:
Родителски капацитет на майката; нейната способност да се грижи за детето в О.К.
Жилищните условия в О.К. и как майката ще посрещне образователните и
емоционалните потребности на детето;
2/ Всичко изложено от т.6 до т.14 е било по молба и предоставена информация
единствено от майката С. /последващите цитати в жалбата не се налага да бъдат
възпроизвеждани/, от което се прави изводът, че на всички било ясно "коя е била
колежката".
Същевременно се сочи, че други факти не били споделени пред соц.работник, а
именно: че И. П. също се бил разболял от варицела точно на Нова година и при него
заболяването било протекло доста тежко, но това не му попречило да бъде с Н. и да полага
необходимите грижи за нея; че бащата бил уведомен за новия мъж в жИ.та на С. през
м.02.2020г по време на пътуване до Червен бряг с Н., за да отпразнуват неговия рожден ден
на 15.02.2020г. След като се върнали във Варна, няколко дни след това С. се изнесла на
квартира.
В тази връзка невъзможно било по преразказ на заинтересована страна соц.работник да
придобие представа за родителския капацитет на майка, която виждала за пръв и последен
път.
9
3/ Посочено от соц.работник, че не знаела дали и за какъв период майката С. и детето
Н. са живели в дома на новия й съпруг. Споменава, че й било казано, че по думите на
бащата са живели заедно от м.05.2012г до м.02.2020г, когато те се разделили. И.П. твърдял,
че детето било много привързано към него и че той посвещавал на дъщеря си много време и
внимание. Той твърдял, което й било съобщено, че родителите споделят местоживеенето на
детето след тяхната раздяла, но г-жа Д. казала, че нейната връзка с И.П. е приключила
година по-рано. Майката е казала, че с бащата продължили да живеят в същия апартамент
след като връзката приключила, докато тя се преместила в неин собствен апартамент през
Февруари 2020г. Бащата казва, че е подкрепен от своите родители и своята сестра, която има
по-голямо дете, което има добра връзка с Н. и че и двете деца ходят в едно и също училище.
Бащата твърдял, че майката на детето все още не е живяла със своя настоящ съпруг в
новата среда и поради тази причина не е ясно как тя ще се интегрира там. Също имал
опасеН. относно ситуацията с Ковид- 19 в Англия. Затова считал, че ако молбата на майката
бъдела уважена, детето щяло да бъде объркано и щяло да има трудности в една чужда среда,
дом и училище.
4/ Всички други „впечатлеН." на социалН. работник се основавали на разказ на С. Д.
и нейните нагласи за бъдеща работа, интеграция, потенциална трудова заетост.
В изложеното от социалН. работник, че двойката била закупила своя къща, липсвали
уточнеН. - семейна общност ли било за двамата съпрузи, как е било придобито, на каква
цена, с какво участие и кой го изплащал;
5/ В т.16 от соц.доклад били описани бъдещи планове на г-жа Д.
6/ В т.21-23 са описани нагласи и желание на г-н Димов да помогне за намирането на
работа на съпругата си;
7/ В т.23 са изложени само твърдеН. на майката - само тя била човекът, който полагал
основните грижи за отглеждането на Н..
8/ Срещата на соц.работник с детето било особено показателна - то не познава
соц.работник, но е радостно, че ще се среща с него, не говори английски, посредник в
превода е пак майката, но по техни твърдеН. детето било възхитено, казвало „супер" и. т.н.
на място, където пребивавало за първи път;
9/ Впечатлението в т.З 9 било особено показателна - твърдение, че детето искало да се
премести в Англия, защото стаята му била най-добрата;
10/ В т.39 соц.работник е акцентирала на броя на подаръците, получени от детето;
В т.40 нямало как да се скрие притеснението на детето да тръгне на училище в
Англия;
В т.42 соц.работни внушавал как детето искало да му бъде разрешено да се премести
да живее в Гизли; искало преместване в Англия, което въззивникът счита за невъзможно да
бъде непредубедено разбрано от соц.работник, при положение, че майката е била преводач.
По отношение на родителите и близкия кръг и хобитата на г-н Димов няма как да
10
изрази становище, т.е. не може да бъде сигурен доколко това било вярно, но не ги оспорва.
Снимките, приложени към доклада, обаче, показвали друго. Чисто окомерно стаите
не били големи. В т.нар. детска стая имало едно легло, нямало бюро, нямало условия за
такова, нито кът за детето.
С оглед всичко гореизложено, е оспорен докладът относно достоверността на
констатациите в него и най-вече заради липсата на преки впечатлеН. относно
твърдяното поради повърхностН. преглед на фактите - еднократна среща на
соц.работник с детето и семейството и най-вече защото преводът е бил направен от
самата заинтересована страна - ответницата по насрещН. иск.
Поради това моли да бъде ценен при съобразяване изложените от въззивника
възражеН., касаещи действителната фактическа обстановка.
В заключение, бащата е изразил мнение и предложение към майката да замине
за Англия без детето, да се устрои, да намери работа и след като може да разчита на
себе си за издръжката и отглеждането му в чужда държава, да мисли за евентуалното
му преместване там. Което още един път показвало, че искал неща в интерес на детето
и предложението му не произтичало от негативна нагласа към майката, а обратното -
от истинска и реална загриженост за доброто на детето им.
Излага още, че това, което въззивникът като родител е давал и може да даде и
осигури на детето си, било известно на ищцата и дава предвидимост, сигурност и
спокойствие за Н.. По тази причина изцяло е оспорил предявените искове, а постановеното
от ВРС решение счита, че не е в интерес и сигурност на детето и затова моли за отмяната му
и за постановяване на друго, с което да се приеме, че не е в интерес на детето Н. да променя
своето местоживеене от България в Англия, да родителските права да бъдат предоставени на
бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, с майката С. З. Д. да
бъде определен подходящ режим на лични отношеН., както следва:
- всяка година през лятната ваканция за период от 30 дни, съобразно официалН. режим на
ваканциите, обявен на сайта на Правителството на Кралство ВеликобритаН. за съответната
учебна година, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взима и връща
детето от/до адреса на майката;
- всяка година през цялата междусрочна ваканция, съобразно официалН. режим на
ваканциите, обявен на сайта на Правителството на Кралство ВеликобритаН. за съответната
учебна година, като бащата взима и връща детето от/до адреса на майката;
- всяка четна година през цялата Коледна ваканция, съгласно определените от
Правителството на Кралство ВеликобритаН. официални празнични дни за съответната
учебна година, като бащата взима и връща детето от/до адреса на майката;
- всяка нечетна година през цялата Великденска ваканция, съгласно определените в Р
България официални празнични дни за съответната учебна година, като бащата взима и
връща детето от/до адреса на майката;
- всеки ден детето да осъществява връзка с майка си по телефон, Вайбър, Скайп или всяко
11
друго средство за комуникация за периода от 18:30 часа или след учебно време до 20:30 часа
българско време.
В България детето живее, учи и разполага с добри условия на жИ.т, общува с близък
и приятелски кръг, има подкрепата на баща си и неговото семейство - сестра и родители.
Всичко това не следва да бъде променяно по начина, искан от майката, което извън
пожелателните твърдеН. е изцяло недоказано като факти и не е в интерес на детето Н..
Моли и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба от същото лице И. П. НИКОЛОВ,
входирана под № 646449/ 7.07.2022г срещу решението на ВРС-IXс-в № 1728/3.06.2022г, с
което е допуснато тълкуване и допълване на решение № 1058/ 14.04.2022г по настоящото
гр.д.№ 9304/2021 досежно определеН. режим на лични контакти между детето Н. И. П. ЕГН
********** и нейН. баща И. Н. П. ЕГН **********.
Счита същото за неправилно, неотчитащо действителната воля на страните и не в
интерес на детето Н..
Доколкото изцяло е обжалвал първоинстанционното решение, а настоящото било
неразделна част от него, счита същото за като незаконосъобразно и неправилно. В тази
връзка е и настоящата ни жалба, доколкото се тълкува и допълва не влязло в законна сила
съдебно решение.
Постановеното от ВРС решение № 1728/3.06.2022г за тълкуване и допълване по
никакъв начин според въззивника не изяснявало исканото от него „тълкуване" на основното
решение в частта за режима: „всяка година през цялата междусрочна ваканция, съобразно
официалН. режим на ваканциите, обявен на сайта на Правителството на Кралство
ВеликобритаН. за съответната учебна година, като бащата взима и връща детето от/до
адреса на майката", тъй като междусрочните ваканции в Обединеното Кралство са три и от
диспозитива на съдебното решение не става ясно дали волята на съда е била детето и бащата
да прекарват заедно по време и на трите такива междусрочни ваканции или както е заявено
в ИМ - само една от общо трите междусрочни ваканции.
Излага още, че преди това изрично е било уточнено по делото и нямало спор между
страните, че междусрочните ваканции в Обединеното Кралство са три. За яснота, което било
видно и от сайта това са междусрочните ваканции за учебна година 2022-23 година, както
следва:
1/ Понеделник 24 октомври 2022 - петък 28 октомври 2022;
2/ Понеделник 13 февруари 2023 - понеделник 17 февруари 2023;
3/ Понеделник 29 май 2023 - Понеделник 2 юни 2023.
Според въззивника думите „през цялата междусрочна ваканция" означавали само
едно, че ставало дума за всички между срочни ваканции. За прецизност на изложението в
решението е следвало да бъде изписано или „през всички три между срочни ваканции" или
"междусрочните ваканции".
12
Без значение е това, че в ИМ майката е заявила желанието си детето да прекарва с
баща си една цяла междусрочна ваканция.
Естествено, че при разстояН.та България-Англия и по причина, че детето вече ходи
на училище, в негов интерес е поне през междусрочните ваканции /три на брой съгласно
официалната информация в сайта на Правителството/ да може да бъде с баща си, за да не
губи контакт с него и да не настъпва отчуждение поради липсата на възможност за директен
такъв.
С обжалваното решение за тълкуване и допълване по никакъв начин не ставало ясно
коя от междусрочните ваканции съдът е определил за личен контакт на детето с бащата.
Думите „една цяла междусрочна ваканция" отново не конкретизират режима - коя точно
измежду трите междусрочни ваканции съдът определя за срещите с бащата.
Ето защо счита тълкуването и допълването на решение № 1728/ 3.06.2022г за
неправилно и неточно, поради което го обжалва изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата по двете жалби С. З. Д. в депозираН. писмен
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба срещу основното
решение и за потвърждаване постановеното от ВРС решение. Излага следните доводи:
1/ Невярно е твърдението на въззивника, че майката самоволно и в протИ.речие на
определеН. от съда режим на привременни мерки била завела детето в чужбина. Същото е
извадено от фактологията на събитията и не отговаряло на реалността. Действително, детето
е било в Англия по време на РЛО, определен с привременните мерки, но въззиваемата е
предоставила възможност за контакт с детето в следващите две седмици, видно и от
кореспонденцията между двамата родители по e-mail, приложена като доказателство по
делото. Така не е бил нарушен на режимът, тъй като бащата е имал възможност пълноценно
да общува с детето през следващите седмици.
Излага още, че съдът определя рамките на контактите с детето, без да има
възможност да отчете всички обстоятелства и че са възможни ситуации, в които режимът не
би могъл да бъде спазен стриктно. Законът, обаче, не забранява малки изменеН. в режима с
оглед интереса на детето, стига впоследствие да бъде дадена възможност за пълноценен
контакт между родителя, който не упражнява родителските права и детето.
На практика в пълна степен майката е спазила режима като е предоставила такава
възможност бащата и детето да контактуват през следващите две следващите две седмици.
Друга трактовка на събитията говори за егоистичните подбуди на бащата точно в конкретен
ден и час да бъде с детето, без да се съобразява с обстоятелството дали има запазени билети
за пътуване, което говори само за липса на гъвкавост у него.
2/ Невярно е твърдяното от бащата, че майката изцяло самоволно вземала решеН..
В тази връзка се позовава на трайната съдебна практика, според която „родителят с
право на лични контакти не може да настоява да бъде включен в графика от ежедневни
грижи по отглеждане на детето. Не следва да се забравя, че родителските права са
предоставени за упражняване на едиН. родител и тяхното упражняване като комплекс от
13
дейности е право и отговорност на последН..
Мерки, установени по настояване на родител с право на личен контакт, имащи като
резултат включването му пряко в грижите по отглеждане на дете, към което се числи и
воденето и вземането му от детска градина или на/от училище, докато е малко, без това да е
обективно необходимо и да е желано от отглеждащия родител или поради някакво
затруднение, което последН.т не може да преодолее, излишно утежняват отношеН.та между
родителите, създават напрежение и са предпоставка за възникването на затруднеН. от
практическо естество при отглеждането на дете" /Решение № 176/30.10.2019г по гр.д.№
3993/2018г на ВКС, III ГО/.
Желанието на бащата да участва активно във всяко едно решение говори за
несъобразяване с интересите на детето, като подбудите му са чисто егоистични; той говори
постоянно за неговото право да бъде с детето, за неговите желаН., но не и за тези на детето.
Това ясно прозира от твърдеН.та във въззивната жалба, че майката не се била консултирала
дори по повод вземане на решение да ползва щадящи тестове за Ковид-19 за детето, че не
била съобразила с желанието на бащата пробиване ушите на детето за поставяне на обици.
3/ Що се касае до МеждународН. социален доклад, счита същия за пълен,
безпристрастен и напълно адекватен.
ТвърдеН.та на въззивника, че детето било заведено в Лийдс Англия за изготвянето на
доклада счита за некоректни.
Изготвянето на доклада е било съобразено с пристигането на детето в Англия, което е
напълно естествено, тъй като целта е соц.работник да възприеме лично поведението на
детето, отношението му към преместването, както и взаимоотношеН.та му с родителя.
В тази връзка следва да се отбележи, че всеки един социален доклад се изготвя от
съответната служба по местоживеенето, респ. бъдещото местоживеене, на съответН.
родител. Затова и докладът е бил изготвен в присъствието на майката и детето в гр.Лийдс,
Гизли, а социалН. доклад в България е бил изготвен в присъствието на бащата.
По отношение твърдеН.та за изготвянето му само на база твърдеН.та на майката,
счита това за несериозно. СоциалН.т работник лично е възприел значими факти и
обстоятелства, като последващото изложение съдържа извади от социалН. доклад, с чието
съдържание въззивН.т съд може да се запознае в цялост и въз основа на който може да
формира свои самостоятелни изводи. Поради това не се налага възпроизвеждането на
извадките от него.
3/ Що се отнася до допуснатата и приета от съда КСППЕ, то тя по безспорен начин
доказва, че именно майката е по-пригодН.т за отглеждане на детето родител. Затова счита,
че интерпретациите на въззивника излизат извън рамките на контекста на експертизата.
В останалата част изложението се базира на изготвеното от КСППЕ заключение, с
чието цялостно съдържание съдът има възможност да се запознае и да направи
самостоятелно своите изводи
4/ На следв.място въззиваемата се позовава на изложеното в определение на ВКС №
14
301/2.05.2018г по гр.д.№ 4993/2017г на III ГО, въз основа на което се прави доводът, че
съобразявайки всички правнозначими обстоятелства /възпитателски качества и морален
облик; действително предприети родителски грижи, в т.ч. техН.т вид, продължителност и
ефективност; ниската възраст на детето и неговият пол; привързаността му към майката;
наличната помощ в отглеждането на детето от трети лица и добрите жилищно - битови и
други материални условия на жИ.т при майката в Англия, ВРС правилно е преценил, че в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.
5/ Фактът, че майката се подкрепя от съпруга си се установява както от
международН. социален доклад, така и от разпита на съпруга й пред съда, вкл. от
присъствието му в с.з., в които не е разпитван. От друга страна, нелогично звучи бащата да
се притеснява, че не познавал съпруга на своята бивша партньорка, а в същото време в
режима на контакт оставя детето на сегашната си партньорка, за която пък майката няма
никаква информация.
6/ Останалите твърдеН. на въззивника също не кореспондират с действителното
положение на нещата. Невярно е твърдението, че детето не ходи на уроци по английски и в
тази връзка представя писмен отговор и Сертификат за завършена степен на курс по англ.
език.
7/ Ответникът-въззивник винаги е бил раздразнителен, особено след употреба на
алкохол. Не считала за нужно да споделя подобни неща, но нестабилността му започнала да
взема по-високи измереН.. Въззиваемата била притеснена от отношеН.та между И.Н. и
неговия баща - дядо на детето. За пореден път, след употреба на алкохол от страна на г-н Н.,
последН.т се сбил с баща си пред детето. Това станало в присъствието на Н. и когато тя се
прибирала при майка си, още слизайки от колата, видимо разстроена, й казала, че дядо й и
баща й се били сбили предната вечер. Самото дете крещяло и плакало да си вземе телефона,
за да се обади на майка си, но баба й я стискала силно и не й давала. Баща й бил целият
одран по врата и гърба.
Въззиваемата твърди, че както бащата, така и неговият баща пиели ежедневно твърд
алкохол. Въззивникът не се бил появил и на завършването на Н., вероятно поради факта, че
е бил видимо одран. Това се случвало за втори път. Тези случки поставят под съмнеН.
качествата на бащата като родител в определени моменти.
Предвид горното счита, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да - бъде оставена без уважение.
Отправя искане за приемане и прилагане като доказателство към делото сертификат
за завършен курс по английски език.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
От своя страна въззиваемата С. З. Д. е подала частна жалба вх.№
43384/28.06.2022г срещу определението на ВРС № 5967/3.06.2022г, постановено по реда на
чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта
за разноските. Счита същото за незаконосъоб- разно и затова моли за неговата отмяна и за
15
постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата й. Излага следните доводи:
В трайната съдебна практика се приема, че разноски в производства по спорна
съдебна администрация се дължат по общите правила.
Макар и производството по чл.127 ал.2 СК да има характера на спорна съдебна
администрация, доколкото спорът се разглежда от съда, за него са приложими общите
правила за разглеждане на исковите производства, като отговорността за разноските между
страните следва да бъде понесена съобразно правилото на чл.78 ГПК.
Производствата по чл.127 ал.2 СК не са изрично уредени в ГПК, нито има специални
норми по отношение на отговорността за разноски при тях. Затова за тях приложение следва
да намерят общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива
на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. И, доколкото, между
страните не е постигнато споразумение по отношение на въпросите, касаещи упражняването
на родителските права, се налага отнасянето на този спор до съда, което влече след себе си
разноски за държ.такса, процесуален представител, експертизи и др.
В същото време насрещната страна по искането също извършва разноски с оглед
своята защита. Тези разноски следва да бъдат разпределени между страните съобразно
крайН. изход на делото.
В настоящия случай насрещната страна дължи разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК, като
може да се освободи от това задължение само в случаите по чл.78 ал.2 ГПК. Още повече, че
съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В този смисъл са и Опр.№
168/11.05.2021г по ч.гр.д.№ 3469/2020г на ВКС IV ГО ; Опр.№ 306/4.09.2017г по ч.гр.д.№
2722/2017г на ВКС-III ГО ; Опр.№ 252/25.09.2015г по ч.гр.д.№ 3895/2015г на ВКС II-ГО.
Посочените решеН. уеднаквяват съществувалата до постановяването им протИ.речива
практика по този въпрос.
В тази връзка моли за отмяна на постановеното от ВРс определение, като решението
на РС бъде изменено в частта за разноските и на въззиваемата С. Д. бъдат присъдени всички
сторени разноски съобразно представеН. списък по чл.80 от ГПК.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от И. Н. П., в който изразява
становище за неоснователност на същата, като поддържа изложеното в мотивите на ВРС, че
общото правило за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не важи, доколкото
настоящото производство съставлява спорна съдебна администрация.
В подкрепа на това се е позовал на съдебна практика на ВКС, обективирана в
определение № 385/25.08.2015г по гр.д.№ 3423/2015г на ВКС-I ГО : за разлика от исковото
производство в настоящото производство на спорна съдебна администрация не се решава
със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а се оказва съдействие относно начина на определяне на режим на лични
отношеН. с дете, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото
16
за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва всички страни и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Поради двустранН. спорен характер на производството разноски биха могли да се
присъдят само ако молбата по чл.127 ал.2 СК бъде изцяло отхвърлена по причина отсъствие
на родителско качество на страна или пълнолетие на детето, т.е. когато изобщо липсва
субективно право да се иска постановяване на мярка за уреждане на гражданските
отношеН., какъвто не е случаят по делото.
Разноски могат да се претендират и във въззивното и касационното производство, ако
бъде подадена неоснователна въззивна и касационна жалба /Опр.№ 45/17.01.2020г по ч.гр.д.
№ 2857/2019г на ВКС-III ГО ; Опр.№ 475/20.12.2018г по ч.гр.д.№ 4327/2018г на ВКС-III ГО
и др./.
В първата инстанция обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в интерес на
детето, разноски не се дължат на нито една страна /Реш.№ 140/10.07.2015г по гр.д.№
3356/2014г на ВКС-IV ГО; Реш.№ 139/16.04.2014г по гр.д.№ 6998/2013г на ВКС-IV ГО - и
двете решеН. са постановени от ВКС по реда на чл.293 ал.2 ГПК, т.е. са решеН. по същество,
а не контролно - отменителни такива.
В настоящия случай съдът правилно е приел, че страните нямат право на разноски.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.127 ал.2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права.
Неотносима към твърдеН.та е и нормата на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като не ответникът, а
ищцата е завела делото и пак тя с поведението си е дала повод за завеждането на насрещН.
иск от И.П., тъй като е възнамерявала едностранно да се разпорежда с начина на жИ.та на
детето.
По делото няма наведени никакви твърдеН., че ответникът е виновен за завеждане на
ИМ. Напротив, и в насрещН. си иск той предлага най-разумното, предвидимо и
благоприятно за детето решение, което, за съжаление, било отминато, без да бъде
коментирано от майката.
В решението няма отсъждане на издръжка за минало, както и за настояще; отредена е
само издръжка за бъдеше време.
Поради изложеното моли за отхвърляне на искането за допълване/изменение
съдебното решението в частта за разноските.
ВЪЗЗИВН.Т СЪД намира, че направеното в жалбата на И. П. подробно изложение на
оплакваН.та му от постановеното съдебно решение не съдържат такива за допуснати
процесуални нарушеН., а и при служебната проверка от въззивната инстанция такива не
констатират. Наведените оплакваН. касаят неправилН. анализ на събраН. доказателствен
материал, въз основа на който въззивН.т съд може да формира самостоятелни фактически и
правни изводи. Ето защо не се налага изготвянето на нов доклад с указаН. за разпределяне
17
на доказателствената тежест.
На следващо място.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на детето, съдът
намира за необходимо личното явяване на двамата родители в с.з. с оглед поставяне на
въпроси, относими към предмета на спора по реда на чл.127 ал.2 вр.чл.59 ал.6 СК, тъй
като от данните от първоинст. дело е видно, че това не е било сторено.
След изслушването на страните съдът ще прецени необходимостта от изготвяне на
нов социален доклад и евентуално поставяне на допълнителна задача към вещото лице-
психолог.
Предвид горното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, ВЪЗЗИВН.Т СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се явят лично в с.з., за да отговорят на поставени
от съда въпроси, относими към предмета на спора, на осн.чл.176 ГПК и чл.127 ал.2 СК
вр.чл. 59 ал.6 СК
ОТЛАГА преценката за необходимостта от изискване на нов социален доклад, както
и за поставяне на допълнителни задачи към СПЕ, след изслушването на страните
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.01.2023г от 14.30ч, за които дата и час да се призоват страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18