Решение по дело №580/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 290
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20214500500580
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Русе, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500580 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Б. ИЛ. против решение
№260458/10.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 5779/2020 г. по описа на
Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от ЧСИ В.М. против
нея иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в
размер на 422,84 лв. по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4266/2020
г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск се
отхвърли. Иска и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата ЧСИ В.М. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявеният от ЧСИ В.М. против
жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на
вземане в размер на 422.84 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4266/2020 г. по описа на РРС.
По делото е установено, че молба на Община Ветово е образувано изп.д.
№ 2017***0400111 по описа на ЧСИ В.М. срещу длъжника П. Б. ИЛ. от
гр.Ветово за събиране на неплатени публични задължения установени с Акт
за установяване на публични вземания по ЗМДТ № 05/01.03.2016 г.
Взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
До жалбоподателката е изпратена ПДИ, връчена на 20.02.2017 г.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ е извършил имуществено
проучване на длъжника и е извършил изпълнителни действия като е
начислявал и съответните такси за изпълнението, дължими от длъжника.
С писмено уведомление- вх.№ 05114/04.03.2020 г. ЧСИ е уведомен от
взискателя, че длъжникът е погасил задълженията си извънсъдебно. След
уведомлението ЧСИ е изготвил сметка по чл.79 от ЗЧСИ за незаплатените
такси по изпълнението, което е надлежно връчена на длъжника на 14.03.2020
г.
На 24.09.2020 г. ЧСИ В.М. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 4266/2020 г. по описа на РРС и в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение срещу жалбоподателката за сумата от 422..84
лв., представляваща неплатени такси по издадената сметка.
2
Жалбоподателката е подала възражение срещу заповедта за изпълнение
по реда и в срока на чл.414 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на
05.11.2020 г.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен по съображения, че
кредиторът е установил вземането си по основание и размер. Прието е, че
разноските за изпълнението са в тежест на длъжника.Длъжницата е
уведомена за размера на дължимите от нея такси за изпълнението, поканена е
да ги заплати като е предупредена, че след изтичане на срока за изпълнение
ще бъдат предприети действия по принудително събиране на дължимата
сума. Вземането е установено с изготвената справка за дълга, която
съставлява извънсъдебно изпълнително основание по силата на чл.79 от
ЗЧСИ.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда
правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжникът в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение. Оспорването на
заповедта за изпълнение е породило правният интерес от търсената искова
защита. Искът е предявен в законоустановения срок, същият е допустим и
правилно е разгледан по същество от първоинстанционния съд.
При разглеждането на спора не са допустани процесуални нарешения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон.
3
Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената
тежест в процеса .
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът
следва да установи вземането по заповедта по основание и размер, а
ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват
вземането.
В настоящият случай е категорично установено, че по молба на
взискателя Община Вятово е образувано изпълнително дело при ЧСИ В.М.
срещу жалбоподателката за събиране на публични вземания, установени с
влязъл в сила Акт за установяване на публични вземания по ЗМДТ №
05/01.03.2016 г. като взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от
ЗЧСИ.
В изпълнение на правомощията си ответникът по жалбата е извършил
имуществено проучване на длъжника и е предприел изпълнителни действия
за събиране на дължимата сума, за което е начислявал съответните такси. За
дължимите такси е изготвена справка, съобщена на жалбоподателката в
качеството й на длъжник по изпълнението.
В хода на изпълнителното производство взискателят е уведомил ЧСИ, че
вземането по акта е платено извънсъдебно, поради което ЧСИ е изтогвил и
връчил на жалбоподателката сметка за дължимите от нея такси по
изпълнението. Няма доводи и доказателства тази сметка да е оспорена от нея,
нито доводи и доказателства дължимите такси да са платени.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства,
както и нормата на чл.79 от ГПК възлагаща разноските за изпълнителното
производство на длъжника и законосъобразно е приел, че вземането на
ответника по жалбата е установено както по основание, така и по размер.
Доводите на жалбоподателката, че не дължи публичните вземания по
акта за установяване на публични задължения са несъстоятелни.
Съществуването на вземанията по акта за установяване на публични
вземания, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, са
извън предмета на спора. Отделно от това в рамките на изпълнителното
4
производство ЧСИ няма правомощия да извърша проверка относно
съществуването на вземането на кредитора, а е задължен да предприеме
съответните процесуални действия за неговото събиране, каквото същият е
извършил.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката.
Същата следва да заплати на ответника по жалбата направеите от него
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.- платено адв.
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260458/10.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5779/2020 г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА П. Б. ИЛ., ЕГН ********** от гр.Ветово, Русенска област,
ул.“Мадара“№28 да заплати на ЧСИ В.М.- рег.№*** на КЧСИ сумата в
размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5