РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 15580/13.06.2022г. на Г. Г. Х. чрез
пълномощника му адв. С. Т. от АК Я. против решение № 1192 от 07.04.2022г.,
постановено по гр. д. № 17210 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр.
с., с което се отхвърлят предявените от Г. Г. Х., ЕГН ********** против „Тигре-78
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Г.Х. чрез адв. Д. Д.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245 от КТ,
чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата 4 721, 65 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
командироване на ищеца в чужбина за 59 дни през периода месец октомври – месец
декември 2017г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване
на исковата молба в размер общо на 1 323, 24 лева; сумата 433, 26 лева,
представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец
декември 2017г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 29.12.2017г.
до 23.09.2020г. в размер на 120, 34 лева, заедно със законната лихва върху двете
главници, като неоснователни и недоказани.Осъжда Г. Г. Х.,ЕГН ********** да
заплати на „Тигре-78 Транс“ ЕООД, ЕИК *********, направените разноски за
1
производството по делото в размер на 800 лева.Оставя без уважение искането на ищеца
за признаване за неистински документи на Разходно-касови ордери № 8/18.10.2017г. и
№ 13/16.12.2017г. и разписки за изплатени на ищеца суми от 11.12.2017г. и от
24.11.2017г.
С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, немотивирано, при
непълнота и едностранен анализ на доказателствата по делото.Жалбоподателят
поддържа оспорването истинността на подписа си върху представените разходни
касови ордери като писмени доказателства по делото.Моли за отмяна на оспорваното
решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени
предявените искове.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения отговор на въззиваемата се изразява становище, че въззивната жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд е
правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановено
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на исковете, с които е бил сезиран.При това положение
следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 128, т. 2 във вр. с чл.
245, ал. 1 от КТ, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца: сумата от 433, 26 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. декември 2017г., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 29.12.2017г. –
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на
исковата молба и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на
възнаграждението; сумата от 1133, 23 лева, представляваща неизплатена част от
дължимите командировъчни /дневни пари за отработените дни от месец октомври
2017г., ведно с лихва за забава в размер на 325, 17 лева от 25.11.2017г. до датата на
2
подаване на исковата молба и законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане на сумата; 1616, 94 лева, представляващи неизплатена част от дължимите
командировъчни /дневни пари/ за месец ноември 2017г., ведно с лихва за забава в
размер на 450, 49 лева, считано от 25.12.2017г. до датата на подаване на исковата
молба; 1971, 48 лева, представляващи неплатени командировъчни /дневни пари/ за
месец декември 2017г., ведно с лихва за забава в размер на 120, 34 лева, считано от
29.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане на сумата, или общо 4721, 65 лева неизплатени
командировъчни /дневни пари за периода м. октомври – м. декември 2017г./ и 896 лева
мораторна лихва за периодите на забава до датата на подаване на исковата молба –
23.09.2020г.
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е работил в ответното
дружество по безсрочен трудов договор от 10.10.2017г. на длъжност ***), при
договорено трудово възнаграждение в размер на 463 лева.Не е спорно също, че ищецът
е бил командирован със Заповед № 10/19.10.2017г. да изпълнява трудовите си
задължения в страните в рамките на Европейския съюз за срок от три месеца, считано
от 19.10.2017г., като са му определени командировъчни пари в размер на 63 евро на
ден.Със заповед № 4/29.14.2017г. на работодателя трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено, считано от 30.12.2017г.Не се оспорва и продължителността на
командироването - 59 дни.Спорен е размера на изплатените и дължими суми на ищеца
за трудово възнаграждение и командировъчни.
Като писмени доказателства с отговора на исковата молба са представени:
Разходен касов ордер № 08/18.10.2017г. за получен аванс – заплата и командировки в
размер на 1000 лева и Разходен касов ордер № 13/16.12.2017г. за командировки и
работни заплати в размер на 3978, 38 лева.По реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по искане
на ищеца е открито производство по оспорване истинността на подписа му за получил
сумите.
Като писмени доказателства са представени и 2 броя разписки, преведени от
испански език, за получени суми – по 100 евро предплата на 24.11.2017г. и на
11.12.2017г., в които фигурира подпис, но не е посочено името на получателя.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че начисленото БТВ на ищеца за процесния период: м.10.2017г.
– м. 12.2017г. вкл. съгласно ведомости за заплати, е в размер на 1056, 33 лева, а НТВ
след приспадане на удръжките за ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД за сметка на осигуреното
лице, е в размер на 815, 66 лева.Нетното трудово възнаграждение е изплатено на ищеца
чрез банков превод на датите, посочени в таблица в констативно-съобразителната част
на заключението, с изключение на трудовото възнаграждение за м. 12.2017г., което е
изплатено в брой с РКО № 13/16.12.2017г.Със заповед за командировка №
3
10/19.10.2017г. на ищеца Г. Г. Х. са определени командировъчни пари в размер на 63
евро на ден, като за целия периода на командировката са начислени и изплатени общо
за 55 дни по 63 евро на ден или обща сума в размер на 6776, 65 лева по периоди, както
следва: за м. 10.2017г. 12 дни х 63 евро на ден, общо 1478, 61 лева; за м. 11.2017г. 30
дни х 63 евро на ден, общо 3696, 52 лева; за м. 12.2017г. 13 дни х 63 евро на ден, общо
1601, 82 лева, като сумите за командировъчни за м. 10.2017г. и м. 11.2017г. са
изплатени чрез банков превод, ведно с трудовите възнаграждения на датите, посочени
в таблицата, а сумата за командировъчни пари за м. 12.2017г. е изплатена в брой, ведно
с трудовото възнаграждение за м. 12.2017г. с РКО № 13/16.12.2017г.При извършената
справка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е установило, че за
периода на действие на целия трудов договор, на ищеца Г. Х. са удържани и внесени
всички дължими осигурителни вноски за социално, здравно, пенсионно осигуряване,
професионален пенсионен фонд, както и дължимия ДОД в бюджета, както следва:
дължимите осигурителни вноски и ДОД за м. 10.2017г. са внесани на 07.11.2017г.;
дължимите осигурителни вноски и ДОД за м. 11.2017г. са внесени на 12.12.2017г.;
дължимите осигурителни вноски и ДОД за м. 12.2017г. са внесени на 11.01.2018г.В
счетоводството на ответника няма данни за неизплатени суми на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
В първоинстанционното производство е приета и повторна съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която при сумиране на изплатеното нетно трудово
възнаграждение с изплатените командировъчни пари, общо за процесния период се
получава надплатена сума от ответното дружество в полза на ищеца в размер на 1101,
84 лева.Всички плащания, отразени в таблицата, изготвена от вещото лице, са
осчетоводени, в това число и РКО № 13/16.12.2017г. за сумата от 3978, 38 лева.Не е
осчетоводен само РКО № 8/18.10.2017г. за сумата от 1000 лева.В счетоводството на
ответното дружество по процесното трудово правоотношение за периода от
10.10.2017г. до 29.12.2017г. вкл. за ищеца Г. Г. Х. няма данни за неизплатени суми – за
работна заплата и командировъчни (дневни пари).Счетоводството на ответното
дружество е изпратило уведомление изх. № 16388183002976/10.01.2018г. до ТД на
НАП – Пловдив на основание чл. 62, ал. 5 от КТ, от което е видна датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Г. Г. Христев.Всички извършени
плащания за командировъчни пари и работни заплати на ищеца от ответното
дружество са отразени по съответната разходна сметка: - счетоводна сметка 603 –
Разходи за заплати (за разходите от работни заплати); - счетоводна сметка 609 – Други
разходи (за разходите от командировъчни пари).
Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на подписа за
получател в представените писмени доказателства, в първоинстанционното
производство е прието и заключение на съдебно-почеркова експертиза, съгласно което
положените подписи в графа (получил сумата) на РКО № 8/18.10.2017г. и РКО №
4
13/16.12.2017г., както и върху представените от ответника документи за изплатени на
„Сан Хосе и Лопез парични суми“, са изпълнени от лицето Г. Г. Х..Подписите върху
документите са положени от едно и също лице.Няма към момента метод, с който да се
установи кога по време са положени дадени подписи и дали това съвпада с периода на
съставяне на документа.Степента на остарялост на химикалната паста не може да бъде
установена.
Районният съд е приел в решението си, въз основа на приетите заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът изцяло е изплатил полагащите се на
ищеца размери на трудовото му възнаграждение за месец декември 2017г. и
възнаграждение за командироването му в чужбина за периода месец октомври - месец
декември 2017г. по банков път и с разходно-касови ордери от 18.10.2017г. и
16.12.2017г. и разписки за изплатени на ищеца суми от 11.12.2017г. и от
24.11.2017г.Въз основа заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза
районният съд е приел, че подписите, посочени като положени за „Получил сумата“ от
ищеца в оспорените от него разходно-касови ордери от 18.10.2017г. и от 16.12.2017г. и
разписки за изплатени на ищеца суми от 11.12.2017г. и от 24.11.2017г., са изпълнени
именно от Г. Х., с оглед на което съдът е намерил, че тези документи са редовни и
искането на ищеца за признаването им за неистински документи се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.Решаващият съд е намерил още, че
заключенията на приетите експертизи по делото са компетентно и безпристрастно
изготвени и следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалите събрани
доказателства по делото.Доколкото е установено, че много преди подаване на исковата
молба ответникът е заплатил на ищеца всички полагащи му се възнаграждения за
командироване в чужбина и трудовото му възнаграждение за месец декември 2017г.,
същият не е изпаднал в забава при изплащането им, поради което съдът е намерил
обективно съединените искове за неоснователни и недоказани.
Направените изводи от първоинстанционния съд следва да бъдат споделени и от
настоящия състав на съда, доколкото и приетата във въззивното производство
повторна съдебно-почеркова експертиза установява по категоричен начин, че
подписите в графа „получил сумата“ на РКО № 8/18.10.2017г. и РКО № 13/16.12.2017г.
са изпълнени от ищеца Г. Г. Х..Експертът е обосновал наличието на пълно съвпадение
в общите признаци /степен на сложност, степен на свързаност на отделните елементи
на подписа, парафната част/елемент при завършеност на подписа, вида транскрипция/
на положените подписи в графа „получил сумата“ в РКО и подписите на Г. Х..Съгласно
заключението е налице пълно съвпадение и в частните признаци /форма на движение
при изписване, при свързване, продължителност на движение при изписване, връзка
между елементите на подписа и месторазположение на движенията при изписване/ на
положените подписи в графа „получил сумата“ в РКО и подписите на Г. Х..РКО №
8/18.10.2017г. и РКО № 13/16.12.2017г. съставляват действително оригинални
5
документи, съдържащи подписи, изпълнени на ръка със синя на цвят мастилена
паста.Същите не са цветни фотокопия, респ. не са копия, манипулирани с техническо
средство.В съдебно заседание вещото лице обоснова допълнително, че при
изследването на всички приложени образци по делото, не е установил да има подписи
на лицето, които да са изпълнени от друго лице, както и не е открил признаци за
имитация при полагането на подписите.
При тези данни и настоящият състав не намира основание да дискредитира
заключенията на приетите съдебно-счетоводни и съдебно-почеркови
експертизи.Същите са компетентно и обосновано изготвени, кореспондират с
писмените доказателства по делото.Съвкупният анализ на доказателствата води до
еднозначен и несъмнен извод, че жалбоподателят /ищец в първоинстанционното
производство/, е получил дължимите суми за трудово възнаграждение за м. декември
2017г. и командировъчни дневни пари за периода м. октомври – м. декември 2017г.,
което е удостоверил с подписа си върху съставените частни свидетелстващи
документи.
Предвид гореизложеното решението на районният съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се осъди
жалбоподателят да заплати на въззиваемото дружество и направените разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1192/07.04.2022г., постановено по гр. д. № 17210
по описа за 2020г. на РС Пловдив, VIII г. с.
ОСЪЖДА Г. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Я., ул. *** да заплати на „Тигре-78
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Никола Карев“ № 51, ет. 3, ап.11, представлявано от управителя А.Г.Х., със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Ламартин“ № 2, ет. 1, офис № 1 чрез адв. Д. Д., сумата от 800
лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7