Решение по дело №173/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

8155

Година

23.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.23

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] ул. със съдебен адрес за призоваване: [населено място], пл. , срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул. , представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове: иска се на основание чл.26 ЗЗД, предл.1 във вр. с чл.146 във вр.с чл.143 и чл.147 З. да се прогласи нищожност на чл.3, ал.2 от Договора за кредит и да се осъди [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул. представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката, на основание чл.55 ЗЗД, да върне сума в размер на 1 000 лева/ хиляда лева/, представляваща разлика между първоначално договорените лихви и действително заплатените от ищеца такива в периода от сключване на договора за банков кредит - 17.12.2008 г. до датата на образуване на настоящето дело, като платени без основание поради нищожна клауза на чл.3.2, от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по настоящето дело, включително адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 17.12.2008г. в [населено място] между ищецът и ответника е сключен Договор за банков кредит № 3092, по силата на който ответникът е представил кредит при следните основни параметри: размер на кредита 7 690 EUR /седем хиляди шестстотин и деветдесет евро/; цел: Кредитът е предназначен за текущо потребление; годишен лихвен процент по редовен дълг, определен в чл.3.1 от договора за банков кредит, тримесечния EURIBOR за евро плюс надбавка 7.5 (седем цяло и пет) пункта. Тримесечния EURIBOR се определя в последния работен ден преди началото на всяко тримесечие от календарната година и е равен на лихвения процент за EURO за срок от три месеца за 360 дни, взет до третия знак след десетичната запетая без закръгляне/ в пълния му размер и публикуван на страниците на R.-EURIBOR RATES/EURIBORRECAP03/. Така определеният EURIBOR определен на 30.09.2008г., който е в размер на 5.277%. Към датата на настоящия Договор общият размер на лихвения процент по Кредита се определя на 12.777% (дванадесет цяло седемстотин седемдесет и седем хиляди) на сто годишно, срок на погасяване - 16.12.2018г., съгласно погасителен план; начин на погасяване - чрез анюитетни месечни вноски. За обезпечение на този кредит сищецът осигурил в поръчителство на 2 (две) дееспособни местни лица посочени по-долу както е описано в чл. 5.1 от договора.

Сочи се от ищецът, че договорът е подписал на основание приети за Банката общи условия, представляващи стандартизиран документ, изготвен по образец на банката, в който са регламентирани условията по всички договори за кредити, предоставяни от банката, като посочените условия се явяват неразделна част от договора за банков кредит, а и част от разпоредбите на тези условия са инкорпорирани в договора. Сочи се, че съгласно чл.3.2 от договора е посочено, че в случай на промяна на EURIBOR, Банката може едностранно да променя лихвата. Твърди се в исковата молба, че на 18.08.2009г. Банката е задължила да подпише Анекс 1 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който наред с останалите съдържащи се в него предоговаряния се променя начина на олихвяване на отпуснатата и усвоена сума, а именно: кредитът се олихвява с общ лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката плюс надбавка в размер на 3.65 /три цяло шестдесет и пет/ пункта годишно. Към датата на настоящия договор общия размер на лихвения процент по кредита се определя на 12.77 (дванадесет цяло и седемдесет и седем стотни) на сто годишно. БЛП към датата на сключване на настоящия договор е 9.12 (девет цяло и дванадесет стотни) годишно. Поддържа се, че на 15.12.2009г. Банката е задължила ищецът да подпише Анекс 2 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който го задължава да издължа остатъка от предоставения кредит в размер на 6 984.72 EUR. Казано било, че ако не подпише този анекс ще направят целия кредит предсрочно изискуем. Тъй като били принудени да го подпишат се съгласили да бъде разсрочена на плащане със срок на издължаване 103 вноски, считано от 20.0б.2010г. съгласно погасителен план. На 21.06.2010г. Банката задължила ищецът да подпише Анекс 3 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който го задължават да издължи остатъка от предоставения кредит в размер на 6 984.72 EUR на 96 вноски, считано от 20.06.2011г. съгласно погасителен план. На 18.02.2011г. Банката го задължила да подпиша Анекс 2 към договора за Банков кредит № 3092/17.12.2008г., в който остатъка от предоставения кредит в размер на 6 920.64 EUR следва да издължи на 83 вноски, считано от 20.02.2012г. съгласно погасителен план. Твърди се от ищеца, че на 30.07.2014г. с нарочна молба до Банката поискал да му бъде извършена справка за плащания от него по договора, като с И..№ 403/30.07.2014г. му била предоставена справка - извлечение от сметка, от който е видно, че лихвения процент по кредита е едностранно увеличен след сключването на договора, като след това също е увеличаван значително.

Поддържа се в исковата молба, че клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит, е неравноправна, противоречаща на закона, поради което и е нищожна и като такива не поражда правно действие. Тази клауза е нищожна като противоречаща на разпоредите на 143, т. 3, т.10, т.12 от З.. Сочи се, че към датата на депозиране на настящата искова молба отпуснатият му банков кредит от ответника все още не е издължен, а въз основа на чл. 3, ал.2 от договора за кредит, банката неправомерно е увеличавала лихвата по ползвания кредит. Крайния срок за погасяване на кредита е 16.12.2018г., до когато въз основа на неравноправната клауза е длъжен да понася увеличаване на лихвата по кредита. Твърди се от ищеца, че горното обстоятелство обуславя правния му интерес за предявяване на настоящия иск срещу банката, чрез който след като се установи, че описаната клауза на 3.2 от договора за кредит, за нищожна и не пораждаща правно действие и да му бъде възстановена заплатената от него сума на ответника без основание. Поддържа се в исковата молба, че чрез клаузата на чл. 3, ал.1 се въвежда плаващ лихвен процент по договора за кредит, при който олихвяването на кредита е поставено в зависимост от промените в тримесечния Ю, представляващ обективен и необусловен от волята на страните по кредитното правоотношение индекс, както и създава за потребителят невъзможност да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Цената на стоката „пари" е лихвата. Тази цена е договорена при сключването на договора. Към този момент потребителят преценява дали лихвата/цената/, на която получава кредитът е изгодна за него или не, което в крайна сметка формира и решението му да сключи или не договора. Към този момент и за банката лихвата се явява изгодна с оглед очакваната от нея печалба. В последствие, използвайки клаузата на чл.3.2, създаваща значителната неравнопоставеност между страните, банката налага на потребителя промяна на цената на кредита. Съгласно чл.3.2 Банката може едностранно да променя лихвата в частта на тримесечния Ю.

Твърди се в исковата молба, че подобна регламентация води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, доколкото икономически по - слабата страна, каквато е кредитополучателят, следва да понася риска от промяната на пазарните условия и да заплаща по - висока лихва по кредита, докато насрещната страна банката - кредитор, не носи подобен риск. В този смисъл, ищецът поддържа, че тази клауза представлява неравноправна по смисъла на чл. 143, т.10 от З.. Без изчерпателно посочване на обективни критерии банката въвежда възможност да променя лихвения процент по договора за кредита, което представлява неравноправна клауза и по смисъла на чл.143, т.13, предложение 2 от З., тъй като предоставя изключително право на банката да тълкува клаузите на договора, както и на чл.143, т.10 от З., тъй като така се позволява на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая, освен общата хипотеза на 143 от З. относно неравноправност на клаузата на чл. 3, ал.2 е налице и специална хипотеза по т.12 от чл.143 от З., доколкото при увеличаване на лихвата по кредита, представляваща цена на предоставената банкова услуга, за ищеца като потребител не е налице невъзможност да се откаже от договора. Нещо повече, за него е предвидена санкция, ако не е съгласен с новият лихвен процент следва да погаси кредита предсрочно, като за остатъка се прилага новия лихвен процент съгласно чл.3, ал.3 от Договора за кредит. Разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправни клаузи. Нормата на чл.143 дава легално определение на равнорпавна клауза в договор, което включва в себе си следните белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се от ищеца, че в случая по отношение на цитираните по - горе клаузи от договора всеки един от елементите на фактическия състав на чл.143 от З. е налице. Посочените по - горе клаузи от Договора са уговорка във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по кредита до размери, чиято методика на определяне е неясна. Това не може да се определи като добросъвестно владение от страна на търговеца. Сочи се в исковата молба, че чл.146 от Закона за защита на потребителите прогласява за нищожни неравноправните клаузи в договорите, освен ако са уговорени индивидуално. Твърди се, че в случая, клаузата на чл. 3, ал.2 от договора е част от стандартни, изготвени предварително условия на банката, върху съдържанието на които ищецът не е имал възможност да оказва влияние, като и всички останали клиенти на банката. Налице са многобройни кредити, отпуснати на физически лица, на които банката е наложила същите условия.

Сочи се, че съгласно § 13 от Допълнителните разпоредби на З., „Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени а извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност." Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали с Банката по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в З., който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Въведената с този закон система на защита, който е възпроизвел Директива 93/13, се основава на идеята, че потребителят е в положение на по - слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по - слаба страна, чл.6, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят, че неравноправните клаузи „ не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право". Сочи се още в исковата молба, че сключения договор за кредит е с цел рефинансиране на кредит и потребителски нужди, и доколкото кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, в качеството си на потребител се ползва от специалната защита, предоставена от З.. Поддържа се, че очевидно е, че клаузата на чл.3,ал.2 създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и до увреждането на последния, доколкото се налагат едностранна промяна на лихвата и видно от справката само в посока на увеличение, която е длъжен да понася и заплаща, независимо от това дали разполага с икономическа възможност или не. С оглед изложеното се твърди, че уговорките на чл. 3, ал.2 от договора за банков кредит №3092/17.12.2008г. не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Следователно покрива общите критерии, дадени в нормата на чл.143 З., което я прави неравноправна. Ето защо на основание изложеното твърди, че поради нищожността на процесната договорна клауза, същата не е произвела правно действие, поради което платените от ищеца суми, представляващи завишени размер на лихвения процент са платени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД.

С разпореждане № 6757/07.10.2014 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 23.10.2014г. В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират и сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, чрез проц. си представител оспорва предявените искове, по същество изразява становище за неоснователност, подробни съображения се излагат в писмени бележки.

Анализа на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, сочи на установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства- пълно кредитно досие, включително и Договор за банков кредит № 3092/17.12.2008 г. ведно с погасителен план към договора; Анекс 1 от 18.08.2009г. към договора за банков кредит; Анекс 2 от 15.12.2009г. към договора за банков кредит; Анекс 3 от 21.06.2010г. от договора за банков кредит; Анекс 4 от 18.02.2008г. от договора за банков кредит, че на 17.12.2008г, в [населено място], между О.б." АД, ЕИК[ЕИК] като КРЕДИТОДАТЕЛ и ищеца А. С. С. с ЕГН [ЕГН] като „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ е сключен Договор за банков кредит № 3092 за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ищеца сумата от 7 690 EUR /седем хиляди шестстотин и деветдесет евро/, със срок на погасяване- 16.12.2018г., съгласно погасителен план; начин на погасяване - чрез анюитетни месечни вноски.

В чл. 3.1 от Договора за кредит страните са договорили, че за ползвания кредит ищецът ще заплаща лихви - тримесечния EURIBOR за евро плюс надбавка 7.5 (седем цяло и пет) пункта. Тримесечния EURIBOR се определя в последния работен ден преди началото на всяко тримесечие от календарната година и е равен на лихвения процент за EURO за срок от три месеца за 360 дни, взет до третия знак след десетичната запетая без закръгляне/ в пълния му размер и публикуван на страниците на R.-EURIBOR RATES/EURIBORRECAP03/, на последния работен ден от предходното тримесечие. Банката прилага тримесечен EURIBOR, определен на 30.09.2008г., който е в размер на 5.277%. Към датата на подписания Договор общият размер на лихвения процент по Кредита е определен на 12.777% (дванадесет цяло седемстотин седемдесет и седем хиляди) на сто годишно.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Договора страните са се договорили в случай на промяна в тримесечния EURIBOR и считано от датата на влизането му в сила, съгласно страниците на R.-EURIBOR RATES/EURIBORRECAP03/, общия лихвен процент по Кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка. За промяната на лихвените условия по този ред кредитополучателят е дал своето неотменимо съгласие с подписването на договора. Съгласно т. 3 на същия член от Договора при несъгласие на кредитополучателя с изменените лихвени условия, той може да погаси предсрочно задължението си към Банката, като за времето от датата на изменението на лихвения процент до датата на погасяване на кредита по остатъка се начислява новия лихвен процент.

Съгласно чл. 4, т. 2, 2, 3, 4, 5 и 6 кредитополучателят има право да погаси предсрочно изцяло или частично дълга, кредиторът няма право да откаже да приеме предрочно погасяване на целия или на част от предоставения кредит, при предсрочно погасяване не се дължи комисионна на банката, при пълно предсрочно погасяване платената комисионна съответстваща на периода, през който кредита няма да се ползва подлежи на връщане, като кредитополучателят не дължи лихви върху предсрочно погасената част от кредита от датата на нейното предсрочно погасяване до края на срока на кредита.

Не е спорно, че за обезпечаване на задълженията е налице и поръчителство от две лица.

Не е спорно, че с Анекс № 1/18.08.2009г. към Договора за кредит, страните по него, са направили промени в съдържанието на първоначалните клаузи на банковия кредит, в следните насоки- чл. 3 от Договора е променен със следното съдържание- по ползвания кредит дългът по заемната сметка се олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на базов лихвен процент /БЛП/ на Банката плюс надбавка в размер на 3. 65 пункта годишно, като към датата на този анекс общия размер на лихвения процент по кредита се определя на 12.77 на сто годишно. БЛП е 9.12 годишно. Посочено е още, че БЛП се изчислява всеки месец от Банката като всяка негова промяна се разгласява публично чрез поставяне на информация в помещения, до които клиентите имат достъп, публикуване в средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на Банката. Променения БЛП се обявява до 18-то число на месеца, в който е взето решение за неговата промяна. В случай, че 18-то число е неприсъствен ден, променения БЛП се обявява не по-късно от предходния присъствен ден. Договорено е още, че в случай на промяна на БЛП общия лихвен процент по кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения, считано от 20-то число на месеца, а в случай, че 2-то число е неприсъствен ден, от първи присъствен ден, при запазване размера на договорената надбавка. За промяна на лихвените условия кредитополучателят е дал своето неотменимо съгласие с подписването на договора за кредит. С посочения анекс е дадена и дефиницияа на БЛП – сума от цената на пасивите в баланса на О. б. АД в проценти и процентното разпределение на нелихвените разходи от отчета за доходите в годишно изражение. БЛП се изчислява по Методика за определяне на БЛП на О. б. АД и е приложим за кредити, предоставяни в национална и чуждестранна валута. О. б. има право самостоятелно да променя Методиката за определяне на БЛП и размера на БЛП. Анекса е подписан от всяка от страните, като съдържа подписи на кредитополучателя на всяка страница.

С Анекс № 2 от 15.12.2009г. към Договора, Анекс № 3 от 21.06.2010г. и Анекс № 4 от 18.02.2011г., които са сключени въз основа на подадени молби от ищеца за предоговаряне на вноски и осигуряване на градисни периоди /видно от приетото кредитно досие/ са уточнени остатъка от предоставения кредит към датата на подписването им, като са изготвени нови погасителни планове с предоставени гратисни периоди, през които се заплащат само дължими лихви.

С Анекс № 3 е изменен и чл. 6, ал. 4 от Договора като е уговорено банката да предоставя на кредитополучателя при поискване и безвъзмездно във всеки момент писмена информация по заемната сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащаия, който съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща извършените и предстоящи плащания по главницата и лихвата. В информацията банката уведомява кредитополучателя за всяка промяна на общия лихвен процент по реда на чл. 3 от Договора. Със същия анекс е допълнен и чл. 6 от Договора като е дадена възможност кредитополучателят да се откаже от договора в срок от 14 календарни дни, считано от датата на неговото сключване.

Приета като доказателство е Справка от разплаш.щателната сметка на ищеца.

Приети като доказателства са и Правила на Общинска банка АД за кредитиране на физически лица, одобрени от Управителния съвет с Протокол № 21/17.04.2014г. в сила от 12.05.2014г.

По делото е допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза, като са приети основно и допълнително заключение. Видно от основното заключение на вещото лице размерът на отпуснатия и усвоен кредит от ищеца е 7 690, 00 евро, размерът на заплатената от ищеца главница и лихва е общо 4 275, 18 евро, от които 1 093, 10 евро главница и 3 147, 52 евро – редовна лихва по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 4 от Договора, 30, 63 евро-лихва просрочена главница по чл. 4, ал. 3 от Договора, 3, 93 евро-неустойка просрочени лихви. , като неплатените лихви вследствие изменение на първоначално уговорения лихвен процент е 951, 69 евро, от които 786, 66 евро-лихва по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 4 от Договора. Вещото лице е посочило, че основанията за промяна на лихвените проценти по кредита са чл. 3, ал. 3 от Договора и Анекс № 1 от 18.08.2009г. – чл. 3 от същия. Видно от заключението относно промяната на лихвените проценти вещото лице е посочило следното: за периода от 17.12.2008г. /датата на сключване на Договора за кредит/ до 18.08.2009г. /датата на подписване на Анекс № 1/ промените на лихвените проценти са: за първата вноска с падеж на 20.01.2009г. лихвата е определена при уговорения в договора лихвен процент 12- 777 %, за втората вноска с падеж 20.02.2009г. кредита е олихвен с 10.43 %, тъй като от 01.01.2009г. е започнало ново тримесечие и юробора е променен в посока намаление и е равен на 2, 93 % плюс надбавка на банката. Кредитополучателят е просрочил плащането, поради което за дните закъснение е пролижен чл. 4, ал. 4 от Договора. След подписване на Анекс № 1 лихвения процент се е формирал от БЛП, който е бил към датата на подписването му 9, 12 % плюс надбавка на банката в размер на 3, 65 или общия размер на лихвения процент е отново 12, 77 %. За периода от 18.08.2009г. до 21.02.2010г. лихвения процент не е променян, с изключение на периодите на просрочие, когато са плащани наказателни лихви. За периода от 22.02.2010г. до 23.01.2013г. БЛП е променен от 9, 12 % на 9, 20 %, а лихвения процент по кредита е променен от 12, 77 на 12, 85 %. Според допълнителното заключение на вещото лице с поправките, сторени в съдебно заседание размерът на непогасените от ищеца задължения по договора, без да се вземат предвид подписаните анекси е 7 439, 53 евро, от които размерът на непогасената редовна лихва по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 4 е 377, 60 евро. Съдът не кредитира основното и допълнителното заключение на вещото лице в частта относно сумите по погасените и непогасените лихви, тъй като същото е включвало в тях и лихви по чл. 4, ал. 4 от Договора, които са неотносими към спора, като съдът е в невъзможност по начина, по който са изготвени таблиците и заключенията на вещото лице да извади размера на лихвите по чл. 4, ал. 4 от Договора.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове- иск за установяване нищожност на договорна клауза – чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 146 вр. с чл. 143 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите и осъдителен иск за заплащане на сумата от 1000, 00 лв. , получена от ответника без основание – чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването им.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендират обявяване нищожността на клауза от сключен с ответника Договор за банков кредит- чл. 3, ал. 2, с твърдения за противоречие на тази клауза с императивни разпоредби на закона- чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12, 13 от З..

Искът е неоснователен по следните съображения.

Договорът между страните за банков кредит, сключен на 17.12.2008г. е банкова търговска сделка и поради предмета и страните, попада в приложното поле на множество нормативни актове в редакцията им към момента на сключването му, както следва:

-Закон за потребителски кредит (отм), обн. ДВ бр.53, в сила от 01.10.2006г. и отменен считано от 12.05.2010г., тъй договорът не е ипотечен, не е краткосрочен и съдът не констатира изключващите предпоставки на чл.3 от този закон;

-Закон за защита на потребителите(З.), обн.в ДВ, бр.99, в сила от 10.06.2006г., тъй като има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на З., ищецът е потребител по смисъла на §13,т.1, а банката – търговец по смисъла на §13,т.2 от ДР. По силата на препращащата разпоредба на чл.12 от З.(отм) и като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, договорът попада в приложното поле на З., вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 от З. .Същият е сключен след изменението и допълнението на закона обн. в ДВ бр.64/2007г., когато се създава нов § 13а, по силата на т.9 от който в закона се въвежда разпоредбата на Директива 93/13/Е. на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори;

- Закон за кредитните институции(ЗКИ) с оглед правния статут на банката;

- ТЗ, регламентиращ общата уредба на търговските сделки и ЗЗД като основен облигационен закон в българстото право.

Ищецът в настоящото производство в качеството му на кредитополучател основава твърдението си за нищожност на конкретната договорна клауза- чл. 3, ал. 2 от Договора на „неравноправност“ – правен институт, въведен в българското законодателство чрез З., в съответствие с правото на ЕС и инкорпориращ норми от същото чрез Директива 93/13/Е..

Съгласно чл. 143 от З. неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които : т. 3- поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 10- при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и т. 12- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата, или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, т. 13- дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от З. неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от З./. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от З.- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно. В чл. 144 от З. са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 от З., са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 от З. нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от З., като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от З.. Процесната атакувана договорна клауза чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит от 17.12.2008г.

На първо място твърдението на ищеца в исковата молба е, че договорът е подписал на основание приети за Банката общи условия, представляващи стандартизиран документ, изготвен по образец на банката, в който са регламентирани условията по всички договори за кредити, предоставяни от банката, като посочените условия се явяват неразделна част от договора за банков кредит, а и част от разпоредбите на тези условия са инкорпорирани в договора.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че е сключил договор въз основа на Общи условия. Видно от самия договор и данните по делото ищецът не е подписвал общи условия или договор при общи условия, а е подписал договор, чието съдържание и условия са уговорени именно в него. Действително ищецът не е обосновал твърдението си защо клаузите не са договорени индивидуално, но съгласно чл.146,ал.4 от З., тежестта за установяване на твърдяното обстоятелство, че договорната клауза е индивидуално уговорена, е върху банката, която в процесния случай не е ангажирала никакви доказателства, а се е ограничила само до твърдения че е индивидуално уговорена.

Тъй като банката не е доказала възражението си за индивидуалност на атакуваната клауза, същата не може да бъде изключена като ненищожна на основание чл.146 от З., а евентуалната нищожност или нейната липса следва да се установи в зависимост от предпоставките за неравноправност по чл.143 от същия закон.

Като неиндивидуално уговорена, тя би могла да е нищожна, ако е неравноправна по смисъла на чл. 143- 144 от З..

Доколкото процесният договор за банков кредит, е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното поле на изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 от З., според което не са неравноправни договорни клаузи на такъв договор, макар да осъществяват фактическите състави на чл. 143, т. 10 и 12 от З.. Следователно, дори да е договорено, че доставчикът на финансови услуги може да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора и това да е във вреда на потребителя и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора, тази договорна клауза няма да е неравноправна, щом попада в изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от З. и касае обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола на доставчика. Предвидената в чл. 3, ал. 2 от процесния договор възможност на банката за едностранно изменение на договорената лихва е обусловена от обективни факти на финансовия пазар- стойността на 3-месечния EURIBOR. Ноторно известно е, че с EURIBOR се означава стойностите на европейските междубанкови лихвени проценти. Стойностите му са базирани на осреднените стойности на лихвените проценти, на които група от около 50 европейски банки си предоставят средства. Обвързването на лихвения процент със стойностите на 3 м EURIBOR при всички случаи изключва приложението на чл. 143, ал. 12 З..

Обстоятелството, че начинът за определяне на лихвения процент по Договора за кредит е обвързан с междуевропейска величина, извън контрола на търговеца, поставя Договора за кредит сред сделките, визирани в чл. 144, ал. 3 от З. и следователно като сделка, изключена от приложното поле на чл. 143, ал. 12 от З.

Следователно е безпредметно обсъждането дали договорната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от З.. Неравноправността на договорна клауза от договор, сключен с потребител следва да бъде преценявана към момента на сключване на договора, като се изхожда единствено от нейното съдържание и съобразно критериите на чл. 145, ал. 1 от З..Поради това при преценката дали договорната клауза е неравноправна следва да бъдат съобразени горепосочените договорени обективни критерии за промяна на лихвения процент, които са извън контрола на банката по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от З..

Ето защо, при това систематическо, логическо и граматическо тълкуване на атакуваната договорна клауза, настоящата инстанция приема, че тя не е неравноправна, макар да не е индивидуално уговорена, поради което и не е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от З., и като действителна е породила желаните от страните правни последици. Включените от тях в постигнатото съгласие критерии за едностранна промяна от страна на банката на договорения годишен лихвен процент по кредита са обективни, попадащи извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги и обусловени от обективни фактори на финансовия пазар, по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от З..

И макар посоченото дотук, да е от естество, че да обуслови неоснователност, на предявения иск, досежно нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договора, за пълнота на изложението, ще следва да бъдат посочени и допълнителни съображения, в насока- неоснователност на ищцовата теза.

Независимо, че прилага чл.144,ал.3 от З., съдът извърши проверка за неравноправност на клаузата, като съпостави атакуваната част от договора за кредит с посочените от ищеца текстове чл.143 от З., при което установи, че съдържанието на чл. 3, ал. 2 от договора, по никакъв начин не може да бъде подведено под хипотезите на посочените от ищеца т.3, т.10, т.12 и т.13 от З..

Разпоредбите на чл.143, т.3 и т.13 от З. са напълно неотносими към тази договореност. В чл.143, т.3 е регламентирано, че неравноправна е клауза, която поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. – Съгласно договора за банков кредит, договорените суми са преведени от банката и усвоени от потребителя веднага след сключването на договора; Т.13 касае клаузи, които дават право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или да му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора и съдържанието й не е относимо към процесния казус.

Относно предпоставките на т.10 и т.12, намира следното: Съгласно чл.143,т.10 от З. неравноправна е клауза, която позволява на доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в нея основание. В чл. 3, ал. 2 от договора обаче е дадено право на банката да променя договорената лихва при промяна на тримесечния EURIBOR. Следователно, в договорната клауза изрично е предвидено основание за промяна на договорната лихва. Освен това следва да се отбележи, че в разпоредбата от договора е посочено, че при промяна общия лихвен процент ще се счита променен съобразно приетите „изменения“, т.е. не е посочено, че това изменение ще бъде само и единствено в посока на увеличаване, при което при тълкуване на волята на страните по смисъла на чл.20 от Закона за задълженията и договорите се налага извода, че под „изменение” се следва и страните са уговорили каквото и да било такова – било в посока увеличаване, било в посока намаляване. В действителност от установените по делото факти е видно, че банката кредитор в установен период от време е олихвявала остатъка от главницата с по-нисък лихвен процент, което се установи от заключението на вещото лице.

На следващо място по принцип, в световен мащаб, съществуват два начина за определяне на договорната /възнаградителната/ лихва, като първият е фиксирането й като точно определен процент за целия период на договора, а втория начин, е променливата лихва. Същата се състои от два компонента, а именно базисно /реферативно/ лихвено равнище и надбавка /марж/ над него. Първият компонент е динамичен такъв, тъй като при промяна на определени условия се променя и лихвената стойност на капитала предоставян по договорите за кредит. Надбавката остава постоянна и не подлежи на промяна. Уговарянето на такава лихва по договорите за банков кредит не е забранено /а даже е и изрично предвидено като възможност по Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Освен това забрана за уговаряне на променлива лихва не се съдържа и в Директива № 93/ 13/ 05.04.1993г. Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и в Директива № 102/ 22.12. 1986г. на Е. на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите- членки относно потребителския кредит- чл. 3, чл. 4, т. 2 и чл. 6, т. 2. Същевременно Директива № 48/ 23.04.2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/Е. на Съвета допуска уговарянето на променлива лихва при потребителските договори, което е видно от т. 32 на Преамбюла, чл. 3, пар. 1, б. "й" и чл. 4, т. 2, б. "а". Последната директива влиза в сила двадесет дни след публикуването и в Официалния вестник на Европейския съюз, което е станало на 23.04.2008г. Същевременно тя отменя Директива № 102/ 22.12.1986г. на Е. на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите- членки относно потребителския кредит, считано от 11.06.2010г. Срокът от влизане в сила на Директива № 48/ 23.04.2008г. на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/Е. на Съвета до отмяната на Директива № 102/ 22.12.1986г. на ЕП и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите- членки относно потребителския кредит е период, в който страните членки би трябвало да транспонират директивата във вътрешното си законодателство, което означава, че през него директивата е действаща. С оглед на това е допустимо уговарянето на променлива лихва при договорите за банков кредит, както и е направено в случая по договора за процесния кредит. В този случай всяка промяна в променливата компонента- в случая тримесечния EURIBOR води до промяна на дължимата се по кредита лихва, за периода след датата на промяната. При променливата лихва страните по договора за банков кредит отнапред изразяват съгласие за определяне на размера на лихвата по този начин и заемателите се считат обвързани от тази уговорка, както и от изменението на променливата компонента. В този случай дължимата се от кредитополучателя лихва по договора за кредит се променя по време на същия, но това става въз основа на обстоятелство, което е предвидено в договора. Затова тази промяна не може да послужи като основание за прогласяване на нищожността на клаузата като неравноправна такава по смисъла нито на чл. 143, т. 3 от З., нито по смисъла на чл. 143, т. 10 от З.. В този случай, заемателите трябва да са уведомени за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, каквото е изискването на чл. 58 от ЗКИ. Поради това, ако не бъде спазена методиката за промяна на променливата компонента от лихвата или не са налице обстоятелства за измененията посочени в нея, заемателят може да оспорва, определения нов размер на лихвата и да иска връщане на платеното в повече по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ще е налице действие на банката извършено в нарушение на договора. В случай, че вследствие на изменение в условията, промяната на лихвите и техния размер станат прекомерни за заемателя, той разполага с посочената по- горе възможност да иска изменение или прекратяване на договора по реда на чл. 307 от ТЗ. Освен това, налице са и договорени от страните по договора за кредит изрични хипотези на предсрочното му погасяване по чл. 4, в последния случай даже, и без дължимост на каквито и да е лихви. На самостоятелно основание, при положение, че в договора за кредит, ясно и точно е разписано, как се формира договорната /възнаградителна/ лихва- а именно- тримесечния EURIBOR + надбавка в размер на 7, 5 пункта, не би могло да се твърди, че съществувала неяснота относно начина на изчисление, нито, че банката едностранно можела да променя лихвата по договора на непосочено основание- напротив основанията на които е възможно и увеличаване, и намаляване на лихвата, са посочени изрично в договора- те са зависими основно от международни пазарни индекси като Юрибор, върху които е очевидно, че няма как ответната Банка да влияе, а същите отразят към определен момент изключително обективно съответната пазарна конюнктура, и са нейн обективен измерител.

Действителночл. 3, ал. 2 от Договора за кредит е изменен с Анекс № 1, с която се приема, че по ползвания кредит дългът по заемната сметка се олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на базов лихвен процент /БЛП/ на Банката плюс надбавка в размер на 3. 65 пункта годишно, като към датата на този анекс общия размер на лихвения процент по кредита се определя на 12.77 на сто годишно. БЛП е 9.12 годишно, както и че БЛП се изчислява всеки месец от Банката като всяка негова промяна се разгласява публично чрез поставяне на информация в помещения, до които клиентите имат достъп, публикуване в средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на Банката. Променения БЛП се обявява до 18-то число на месеца, в който е взето решение за неговата промяна. В случай, че 18-то число е неприсъствен ден, променения БЛП се обявява не по-късно от предходния присъствен ден. Договорено е още, че в случай на промяна на БЛП общия лихвен процент по кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения, считано от 20-то число на месеца, а в случай, че 2-то число е неприсъствен ден, от първи присъствен ден, при запазване размера на договорената надбавка. За промяна на лихвените условия кредитополучателят е дал своето неотменимо съгласие с подписването на договора за кредит. С посочения анекс е дадена и дефиницияа на БЛП – сума от цената на пасивите в баланса на О. б. АД в проценти и процентното разпределение на нелихвените разходи от отчета за доходите в годишно изражение. БЛП се изчислява по Методика за определяне на БЛП на Общинска банка АД и е приложим за кредити, предоставяни в национална и чуждестранна валута. О. б. има право самостоятелно да променя Методиката за определяне на БЛП и размера на БЛП. Съдът обаче намира, че не следва да преценява доколко това изменение на договора, респ. клаузата й в този й вид е неравноправна, доколкото липсват каквито и да било твърдения в исковата молба в тази насока, както и липсва такова искане в диспозитива на същата, като не е предявен и такъв иск. В случая, ищцовата страна не навежда твърдения, че договорните клаузи от Анекс № 1 или последващите такива не са индивидуално уговорени и не са релевирани доказателства в тази насока. Следователно същите попадат в хипотезата на чл.146, ал.1 З. (като индивидуално уговорени клаузи), за които не би могло да се приеме, че са неравноправни по смисъла на чл.143 от същия закон. Условията по кредитния договор са променяни по искане на кредитополучателя и с подписването на анексите, в които са посочвани и задълженията по вид и размер към момента на сключването им, и е предвиждано, че отношенията ще се уреждат изцяло по анексите, е налице съгласие от негова страна и затова би било неоснователно възражение сега по делото, че в качеството на кредитополучател е бил поставен в неравноправно/неравностойно положение.Съдът намира, че Анексите, като неразделна част от процесния Договор за банков кредит, съдържа индивидуално уговорени клаузи, изготвени са въз основа на молби от самия ищец, поради което и санкцията на чл. 143, ал. 1 от З. не може да намери приложение. Неоснователно е твърдението на ищеца, че е бил задължаван да сключва посочените анекси, доколкото видно от самото кредитно досие същите са сключвани след подавани именно от него молби.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 146 вр. с чл. 143 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите за прогласяване на нищожост на чл. 3, ал. 2 от Договора за Кредит е неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Със същия е поискано да се осъди ответника да върне сума в размер на 1 000 лева/ хиляда лева/, представляваща разлика между първоначално договорените лихви и действително заплатените от ищеца такива в периода от сключване на договора за банков кредит - 17.12.2008г. до датата на образуване на настоящето дело, като платени без основание поради нищожна клауза на чл.3.2, от Договора за кредит.

Тъй като съдът намери, че посочената клауза не е нищожна, то съдът намира за неоснователен съединения иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1000, 00 лв., неоснователно удържана като лихва и същият следва да бъде отхвърлен, тъй като е налице основанието, въз основа на което са платени сумите. В тази връзка не следва да се присъжда и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите

По разноските.

С оглед изхода на делото, на ответника се следват сторените разноски, но от страна на същия не е сторено такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗДвр. с чл. 146 вр. с чл. 143 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1, пр. 1, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, предявения от А. С. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] ул. със съдебен адрес за призоваване: [населено място], пл., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул., представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗДвр. с чл. 146 вр. с чл. 143 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите, за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 2 от сключения помежду им Договор за банков кредит № 3092/17.12.2008 г.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, предявения от А. С. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] ул. със съдебен адрес за призоваване: [населено място], пл. , срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], район О., ул. , представлявано от изпълнителните директори Г. Х. Б с ЕГН [ЕГН] и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] - законни представители на Банката иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000, 00 лева/ хиляда лева/, представляваща разлика между първоначално договорените лихви и действително заплатените от ищеца такива в периода от сключване на договора за банков кредит - 17.12.2008г. до датата на образуване на настоящето дело-09.09.2014г., като платени без основание поради нищожна клауза на чл.3.2, от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд Б. пред Окръжен съд- Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :