Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
15.10.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
Петнадесети
октомври |
|
Година |
2019 |
|||
В публичното заседание в следния
състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гражданско |
дело
номер |
1088 |
по описа за |
2018 |
година. |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по молба
с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от В.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството и на
майка и законен представител на малолетното дете М.Ж.Х. ЕГН**********, против Ж.Х.Р.,
ЕГН ********** ***.
В молбата се твърди, че молителката и нарушителя са живели
на съпружески начала, което обстоятелство не се оспорва от страните. В момента
са разделени. Със спогодба по гр. дело № 588/2018 г. на МзРС, родителските
права по отношение на малолетното дете на страните са предоставени на майката,
а на бащата е определен режим на виждане с детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 09.00 часа до 17.00 часа в неделя, с преспиване
в дома на бащата. Определена е и издръжка.
Твърди се в молбата, че на 01.09.2019 г., когато
бащата дошъл да вземе детето, то не искало да се качи в колата, плачело и Р.
насила го взел от ръцете на майката и го набутал в колата. Детето изпаднало в
неистов плач и викало „тати е лош, не искам при него, много е лош”. Р. ядосан
ударил детето, то паднало от детското столче и отишло в другия край на
седалката. Бащата го ударил още веднъж, запалил колата и тръгнал. Майката
подала жалба в полицията.
Въз основа на горното е подала и настоящата молба.
Издадена е заповед по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН.
Към молбата е приложена декларация от
молителката по реда на чл. 9 ал. 3 от същия закон.
В
съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа
молбата си.
В съдебно заседание извършителя оспорва
молбата и твърди, че изложеното в нея не е истина.
По делото
са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Й., която е съсед на молителката твърди, че на 01.09.2019
г. била на терасата на дома си и чула детето да плаче, видяла бащата на детето,
който спорил агресивно с майката. Детето било в колата и плачело. Опитало се да
отвори вратата, но извършителя го натикал обратно. Проявявал агресия към
майката, а детето продължило да плаче. Чула майката да казва „не бий детето”.
Не е видяла извършителя да удря детето. Не
е видяла точно какво се е случило в колата.
Свидетелят Я., баща на молителката, твърди,
че на 01.09.2019 г. е чул детето да плаче, но докато излязъл от къщата те били
заминали. Казва, че последните два пъти детето не иска да тръгва с баща си.
Когато се е върнало след това е било стресирано.
Свидетелят М. Р. - брат на
извършителя твърди, че когато детето идва в с. М. при брат му, то си играе с
неговите деца. Твърди, че негово дете му е казало, че майката е дърпала вратата
на автомобила и не е позволила на детето да отиде с баща си. Свидетеля знае от
детето си, че детето на страните е плачело още преди да тръгне.
Свидетелката Т. твърди, че е видяла
детето на 01.09.2019 г. в с. М.. Детето се е държало нормално, играело си с
братовчедите, не се е притеснявало от нищо.
Свидетелката М. ***, твърди, че на
02.09.2019 г. майката е довела детето в службата
и е подала жалба. Детето е било спокойно. Майка му го накарала да разкаже какво
се е случило предния ден и то казало, че не искало да се качи в колата, защото
баща му го е удрял.
Свидетелката А.твърди, че всеки път
когато детето идва в с. М. го вижда. Бащата се държи добре с него, купува му
играчки. От сина си Християн знае, че детето е излязло от дома в Мездра
разплакано, майка му не му е давала да влиза в колата и да заминава с баща си.
Съдът намира, че така установеното от фактическа страна, се налагат
следните изводи:
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да
обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие –
наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
отношение на пострадалия, който да се квалифицира като акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата
ответник, и то на твърдените дати. Такъв акт на домашно насилие може да се
изразява, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, под формата на физическо,
психическо, емоционално или сексуално насилие, както и опита за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и
извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка и във фактическо съжителство. Целта на закона е да се
даде възможност на пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на
съответните мерки, посочени в закона. За да се осъществи това, от значение е
въпроса дали по отношение на пострадалия е осъществен акт на физическо или
психическо насилие. Без значение е дали пострадалия е предприел действия в своя
защита, или ответни такива спрямо нападателя си. Закона защитава правото на
лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на
пострадалия, който да е предизвикал
домашното насилие спрямо себе си. Смисълът на закона е да защити действителните
жертви на домашно насилие, и в това производство съдът не следва да обсъжда
спорове за лични отношения между съпрузи, родители във фактическо съжителство
или разделени, или да събира доказателства по други дела.
Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
дадена под страх от наказателно преследване, е доказателствено средство относно
изложените в нея обстоятелства, и следва да бъде взета в предвид при
постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази декларация
доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на други
доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9 ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН. От доказателствата
по делото обсъдени по-горе, може да се направи извод, че в конкретния случай е
налице акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо, психическо и
емоционално такова. За да направи горните изводи, съдът
взема предвид показанията на разпитаната свидетелка Й.. Същата не е в роднинска
връзка със страните, била е непосредствен свидетел на случилото се на
01.09.2019 г. Тя е видяла извършителя да натиква детето в колата, държал се е
агресивно. Между бащата и майката на детето е възникнал скандал. Видяла е само,
че детето се опитва да отвори вратата, а извършителя го натиква обратно. Това
са нейни непосредствени впечатления. Останалите свидетели или излагат показания
неотносими към делото, или за факти, за които те знаят от трети лица. Освен
това всички с изключение на свидетелката М. са в близки роднински връзки със
страните. Съдът не следва да цени и показанията на свидетелката М. относно
чутото от нея от детето. Тя е разговаряла с детето в присъствието на майката.
За горното, съдът взема предвид възрастта на детето и влошените отношения между
родителите, за които има данни по делото, но те не са предмет на същото.
Освен
това, съдът взема предвид и кръга обществени отношения, които се регулират от
Закона за защита от домашно насилие. Обикновено това са случаи, които касаят
лични отношения между граждани, намиращи се в роднински или други връзки,
подробно описани в чл. 3 от ЗЗДН.
По тези съображения съдът счита, че
следва да наложи на извършителя единствено мярката предвидена в чл. 5 ал. 1 т.
1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо малолетното си дете. Съдът счита, че тази мярка ще окаже
необходимото въздействие върху извършителя, ще го предупреди, че подобни
действия са несъвместими с нормалните отношения родители – деца, ще предупреди
страните да не влизат в пререкания помежду си и да не решават личните си
проблеми в присъствието на малолетното си дете. Съдът намира, че тази мярка ще
изпълни целите на ЗЗДН да санкционира неправомерните действия квалифицирани
като акт на домашно насилие. Съдът намира, че не е необходимо и не следва да
налага други мерки за защита, тъй като те биха възпрепятствали режима на
виждане на бащата с детето, определен с влязла в сила спогодба, имаща характер
на влязло в сила решение.
При този изход на делото нарушителя
следва да бъдат осъден да заплати глоба в полза на държавата съгласно чл. 5 ал.
3 ЗЗДН в минималния размер от 200 лв., както и държавна такса в полза на МзРС в
размер на 25 лв. На молителката се следват и направените разноски в размер на
400 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА
на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН, следната мярка за защита, спрямо Ж.Х.Р., ЕГН ********** *** –
ЗАДЪЛЖАВА Ж.Х.Р., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо малолетното си дете М.Ж.Х. ЕГН**********, за срок от осемнадесет
месеца, считано от днес – 15.10.2019 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съответната заповед.
ОСЪЖДА Ж.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплати глоба в
полза на Държавата в размер на 200 лв. и държавна такса в полза на МзРС в общ размер
на 25 лв.
ОСЪЖДА Ж.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Я.Я., ЕГН ********** направените
деловодни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Районен съдия: