№ 1493
гр. Плевен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430101052 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от *** Й.В.В., против
Г. П. Л., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: 1094.84 лева главница за
потребена топлинна енергия в периода 01.01.2023 г. – 31.08.2024г., 105.82 лева
лихва за забава за периода 02.03.2023г. до 01.10.2024г., законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 15.10.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3341/15.10.2024г. по ч.гр.д. 5879/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендира разноски.
Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител,
1
оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове, сочи, че
представената справка от НАП не е доказателство за собственост, както и че
няма доказателства за размера на иска. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 15.10.2024г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до
ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 5879/2024г. на ПлРС и по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК №
3341/15.10.2024г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца,
както следва: сумата от 1094.84 лева главница за потребена топлинна енергия
в периода 01.01.2023 г. – 31.08.2024г., 105.82 лева лихва за забава за периода
02.03.2023г. до 01.10.2024г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 25.00лв. - държавна такса и сумата от 50.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви
установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той
е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 18.02.2025г.
От представената справка от административния панел на НАП,
представена по делото, се установява, че ответницата Г. П. Л., е едноличен
собственик на ***, находящ се в ***, което същата е заявявала двукратно
предз НАП – на 22.05.1998г. и на 05.02.2018г. Липсват данни за отчуждаване
на жилището, като на името на ответницата е и партидата с ***, по която са
приетите по делото извлечения за исковия период. Не са налице твърдения от
страна на особения представител на ответницата за отчуждаване на имота,
нито по делото са представени такива доказателства. От извлечението по
партида и приложените фактури за исковия период /от л. 10 до л. 29 от делото/
е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 31.07.2024г.,
след която дата вече е било поискано издаване на заповедта за изпълнение. От
справката-извлечение по пера на претендираната главница от ***, се
установява, че през периода от 01.01.2023 г. – 31.08.2024г. е била начислена
сума в общ размер на 1094.84лв./с ДДС/, която е за отопление без ИРУ –
135.65 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 169.54лв.; БГВ – 733.54лв.; за
дялово разпределение – 56.11лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран
2
се установява от представените Договор № 0641052 от 01. 04.2000г. между ЕС
на адрес ***, и *** за дялово разпределената ТЕ между потребителите в
сградата, както и от протокол ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител на
сградата от 2012г. – ***.
При така установеното, съдът намира, че следва да признае за
установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответницата,
доколкото тя е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял
ТЕ за периода 01.01.2023 г. – 31.08.2024г. В случая съдът намира за достатъчно
доказателство за наличието на право на собственост на ответницата върху
топлофицирания имот нейното двукратно изявление пред държавен орган за
собственост върху жилището, което е признание за неблагоприятен в случая за
нея факт. Не е било необходимо сключването на договор между страните и
представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между
ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните
доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден
по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното
жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От подробната разбивка на
елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди без ИРУ.
Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая
по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито
своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради
горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена,
като основателна и доказана.
Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното
производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е
3
станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след периода, за който
задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се
явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к.
задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде
заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат
на 525.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и минимума от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, както и внесения
депозит за особен представител на ответницата в размер на 400лв./. Съгласно
т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които
са в размер на 75.00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Г. П. Л., ЕГН **********, от ***, ап. 17,
ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: 1094.84 лева главница за потребена топлинна енергия в периода
01.01.2023 г. – 31.08.2024г., 105.82 лева лихва за забава за периода 02.03.2023г.
до 01.10.2024г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
15.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3341/15.10.2024г. по ч.гр.д. 5879/2024г. на
ПлРС..
ОСЪЖДА Г. П. Л., ЕГН **********, от ***, ап. 17, ДА ЗАПЛАТИ на
***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д.
1052/2025г. в размер на 525.00 лв. и по ч.гр.д. № 5879/2024г. на ПлРС, в
размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4