№ 1586
гр. Плевен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430106938 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: *** против
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в
която се твърди следното : ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит
№***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
1500, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на
разходите - 48,24%.
Съгласно договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях
доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на
2483,00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към
която се кумулира месечна вноска за неустойка. Доверителят ми е усвоил изцяло заемният
ресурс, но не дължал плащания за неустойка.
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на
1
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-
гаранти, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която
вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да
се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №
1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми
съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл.92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и
санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на
2483,00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е
150 % от заетата сума в размер на 1500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението
на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този
начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
В конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия
2
кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
• за кредит от 1500,00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство на
физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната или сумата от 6531, 00лева, т.е. лица, които
месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума.
• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само
физически, не и юридически лица.
• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти
колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов
договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като
физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като
управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага
със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е
поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл.19 ал.4 от ЗПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е
излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора,
за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие
на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след
сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на
практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след
като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при
липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на
договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен
срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя
на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се
удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители-
едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на
лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От
член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че
преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността па потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условия та на
разрастваш се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се
състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
3
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф
40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само
евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя
са самопричинени, тьй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може
да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие
за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо
лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им
препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън
присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договор за кредит №***/ ***г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона
за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2
ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 31IK, накърняващ
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10
от ЗПК и чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, както и да осъди „***" ООД да върне на ищеца сумата
от 50,00 лева, представляваща платена без основание по договора, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срок е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват, като са наведени
подробни доводи. Направено е и искане на основание чл.213 от ГПК, което съдът не е
уважил.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява, но е депозирано
писмено становище от пълномощника, като е направено изменение на размера на иска с
правно основание чл.55 от ЗЗД, допуснато то съда.
В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано, не се представлява. Депозирано е
писмено становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са сключили описания от ищцата в исковата молба договор, от
***год., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски
кредит в размер 1500лв., който последната се задължила да върне на 15 погасителни вноски,
4
при ГПР – 48,24 %, с дата на последно плащане : 05.03.2024год. Съгласно чл.5 от договора
заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица,
отговарящи на определени условия. В чл.11 е уговорена неустоечна клауза, предвиждаща,
че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 2483лв., платима
разсрочено. От приетото заключение на ВЛ /л.127 и сл. от делото/ се установява, че :
компонентите, които са включени при изчисляване на ГПР по Договор за потребителски
кредит № *** към Искане № *** от *** г. в размер на 48,24 % са главница в размер 1
500,00 лв. и договорна лихва в размер на 517,00 лв. Като се съобрази уговорената в
договора неустойка ГПР е 657,33 %. По Договор за потребителски кредит № *** към
Искане № *** от *** г., сключен между „*** ООД, ЕИК *** /Кредитор/ и Л. В. С., ЕГН
********** /Кредитополучател/ са погасени суми в размер на 2 249, 80 лв. Със сумата в
размер на 2 249,80 лв. са погасени задължения, както следва: Главница – 1 500 лв.;
Договорна лихва от *** г. до 20.02.2023 г. – 125, 04 лв.; Неустойка от *** г. до 20.02.2023 г. –
624, 76 лв. Предоставения кредит по Договор за потребителски кредит № *** към
Искане № *** от *** г. е предсрочно погасен и няма дължими суми. Заключението на ВЛ не
е оспорено от страните и съдът го е приел като вярно, отговорило на поставените задачи и
изготвено компетентно и обективно.
Твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор са основателни –
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установява се, че в процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,24%, т. е.формално е изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
регламентираната в чл.11, ал.1 от Договора неустойка. Съобразявайки разясненията, дадени
от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22,
сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от
Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). За да
осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли
2020 г., Soho Group, C‑686/19, EU:C:2020:582, т.31), което означава всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283,
т. 84). Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на
обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора
още при сключването му. На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по
клаузите на чл.5 и чл.11 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на
заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по предоставяни от
финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по делото да е имало
възможност за кредитополучателя да влияе върху съдържанието на процесния договор,
изключвайки тези клаузи. В същото време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът
счита, че първото от тях - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно
неизпълнимо за кредитополучател, молещ за заем в размер на 1500лв. В случай, че би могъл
да осигури такава банкова гаранция, той би получил кредит от банка, а не би се обърнал за
услуга към небанкова институция. На следващо място, предвидените изисквания, на които
следва да отговарят поръчителите са реално неизпълними – поставено е изискване за
осигуряване на поръчители, които получават месечен доход, надхвърлящ многократно
размера на минималната работна заплата за обезпечаване на кредит, който е в размер по-
нисък от трудовото възнаграждение, което е следвало да получават поръчителите. И в
същото време отговарящи на редица други условия. С оглед горното, съдът намира, че
поставеното в чл.5 от Договора изискване за обезпечаване поначало е неизпълнимо от
длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това число на
5
кредитора, още при подписване на съглашението им. Поради това, предвидената като
неустойка сума, дължима при непредставяне на обезпечението, е изначално опредЕ. като
част от плащанията на заемателя и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна
вноска. Макар и наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от Закона
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На заемателя е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 2483лв., т. е. почти двойно на предоставения заем. Освен това
неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме,
че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка
би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.
В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква
и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме,
че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора
за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т.е. води до
оскъпяване на заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. След като не отговаря на регламентираните от Закона функции на
неустойката и при неизбежното й следване като задължение в тежест на потребителя, ясно и
на двете страни още изначално при подписване на договора, съдът намира, че се касае и за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, предоставен на
ищеца. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предвидената в чл.11 от процесния
Договор неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на чл.3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието
„ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). Несъмнено е, както се установи и от експертното
заключение, че при такова включване на дължимата сума за неустойка в ГПР, същия би
надхвърлил значително по размер максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. На основание
изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния
ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
6
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, сключен между
страните по делото, е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящото производство се установи
нищожност на процесния договор за кредит, поради което ищцата дължи връщане само на
главницата по него в размер на 1500лв. Установи се, че същата е надвнесла сумата в общ
размер 749,80лв. - лихва и неустойка, които се явяват недължимо платени по
недействителния договор и подлежат на връщане от кредитора.
Ето защо, съдът приема, че и тази искова претенция се явява основателна и доказана
до предявения размер и следва да бъде уважена.
По разноските: с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
дължи в полза на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 240лв. по
установителния иск и 50лв. по осъдителния иск, или общо 290лв., както и разноски за ВЛ в
размер 300лв.
По искането на ***.И. на основание чл.38 ал.2 от ЗА : наличието на поддържаното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Относно размерът на
възнаграждение, което е дължимо на ***, съдът приема, че то следва да се определи с оглед
на фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с
Наредба №1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е
тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския
съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ
адвокат следва да се определи като се отчете спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При това, съдът съобразява, че
адвокатът осъществява правна помощ на същия ищец по множество идентични спорове,
инициирани в отделни производства. Макар и споровете да произтичат от правоотношения
по различни договори, те не се отличават със специфики и професионалната работа по тях
може да бъде извършвана общо, а с оглед воденето им по различни дела е дължимо
възнаграждение на *** по всяко от тях. Отчитайки горното, както размера на исковата
претенция, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 480лв., с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, и „***“ ООД,
ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от ***год. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД „***" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес:
7
***, със съдебен адрес: ***, ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, сумите : 125,04лв., представляваща
недължимо платена договорна лихва от *** г. до 20.02.2023 г. по Договор за потребителски
кредит № *** от ***год. и 624,76лв., представляваща недължимо платена по Договор за
потребителски кредит №*** от ***год. неустойка за периода от *** г. до 20.02.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО Е. И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес ***, сумата от 480лв.,
с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на
Плевенски районен съд държавна такса в общ размер 290лв. и разноски за вещо лице –
300лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба
чрез ПлРС пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8