№ 165
гр. гр.Велинград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Г. Л. против Наказателно постановление №
22-0367-000948/19.08.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ –
Велинград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Излагат се бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, в което е обвинен и за
което му е наложено административно наказание, тъй като на посочената дата
и място не е управлявал МПС.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. А.-АК Пазарджик,
поддържа жалбата. Претендира разноски
Въззиваемата страна- Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ –
Велинград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
взема становище по жалбата. Изразеното по делото писмено становище, чрез
от юрисконсулт Пенова не следва да бъде взето предвид, доколкото
обжалваният акт е издаден от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ
Велинград, а пълномощното, с което е учредена представителна власт е за
процесуално представителство на Началника на РУ Велинград и на РУ
Велинград в качеството им на наказващи органи, каквото не притежават в
настоящото производство.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
1
процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анА.зира
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2022г., вечерта, служителите на РУ Велинград мл.
автоконтрольор К. П. С. и мл. полицейски инспектор А. Ш. Г. получили
сигнал за ПТП на кръстовището на улиците ******* и ул. „Бачо Киро“.
ПодА.те сигнала лица посочили, че водач на лек автомобил БМВ с рег. номер
*****, извършвайки маневра движение на заден ход, е ударил паркиран лек
автомобил Тойота Рав 4. Контролните органи пристигнА. на мястото на ПТП-
то и по данни на намиращите се там очевидци ги информирА., че лекият
автомобил БМВ е управляван от жалбоподателя А. Л.. Посетили дома на Л.,
който пред проверяващите заявил, че той е управлявал автомобила. Отишъл,
за да го премести и дори не разбрал, че е ударил паркирания отзад друг
автомобил. Съпругата на жалбоподателя потвърдила неговите думи, като
казала, че тя го е помолила да отиде и да премести автомобила.
Полицейските служители поканили Л. да даде проба с техническо
средство дрегер за нА.чие на алкохол в кръвта. Жалбоподателят дал проба,
която отчела положителен резултат. След това бил отведен в сградата на РУ
Велинград.
След справка в АИС „КАТ“ на МВР се установило, че към 17.07.2022г.
А. Л. е лишен по съдебен ред от право да управлява МПС, на осн. чл. 343г
НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 НК, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от
23.09.2021г. до 23.09.2022г., наложено по влязло в сила на 23.09.2021г.
споразумение по н.о.х.д. 434/2021г. на РС Велинград.
На 18.07.2022г. на А. Г. Л. бил съставен АУАН GA №
720125/18.07.2022г., за това че на 17.07.2022г. в 21,40 часа, в гр. Велинград,
на кръстовището на бул. ******* и ул. „Бачо Киро“ управлява лек автомобил
„БМВ“, с рег. № *****, собственост на Г. А.ов Л., след като е лишен от право
да управлява МПС по съдебен ред с присъда на РС Велинград за 12 месеца,
считано от 23.09.2021г. до 23.09.2022г., с което е нарушил чл. 150А, ал. 1
ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него
без възражения и екземпляр от акта му е надлежно връчен. Възражения срещу
акта не са постъпвА. и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което по идентичен начин са описани обективните
обстоятелства от състава на нарушението. Идентична е и дадената правна
квА.фикация. С него на А. Г. Л. е наложено административно наказание глоба
в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДВП, за нарушение на чл.
150А, ал. 1 ЗДвП.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приобщени по надлежния процесуален ред.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания като свидетел
актосъставител К. С., които са последователни, логични и непротиворечиви.
Актосъставителят С. е събрал данни за лицето водач на лек автомобил БМВ с
рег. номер ***** от лица очевидци, които са посочили като такъв А. Л.. Пред
С. жалбоподателят е потвърдил, че на 17.07.2022г. е управлявал лек
автомобил БМВ с рег. номер *****, като е извършил маневра за да го
премести. Не се установява актосъставителят да се намира в отношения с
жалбоподателя, които му дават основание да го уличават в извършване на
процесното нарушение. Поради това съдът намира, че същият не е
заинтересован и предубеден от изхода на делото и кредитира показанията му,
като достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Акт за GA № 720125/18.07.2022г. и Наказателно постановление № 22-
0367-000948/19.09.2022г. са издадени от компетентни органи, съгласно чл.
189, ал. 1 ЗДвП, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр.
с и т. 2.1 и т. 1.3.2 и т. 3.12 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министър на вътрешните работи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на нарушението и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуА.зирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и
наказателното постановление е нА.це достатъчен обем от данни, относими
към фактическия състав на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Посочени са и видът на управляваното от жалбоподателя превозно средство –
лек автомобил, марка, модел, основанието за лишаване от правоуправление.
В тази насока е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
водач на лекият автомобил.
Понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните
указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо
дА. превозното средство или бойната или специалната машина се намира в
3
покой или в движение.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършил действия с механизмите и приборите на
превозното средство, като е стартирал двигателя и го е привел в движение, за
да го премести, което безспорно е дейност по управление.
Съгласно чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП моторно превозно средство следва да
се управлява от водач, който притежава свидетелство за управление, вА.дно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на вА.дност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невА.дно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От представените по делото справка за нарушител/водач и протокол №
38/24.11.2021г., по н.о.х.д. 434/2021г., с който е одобрено споразумение по
реда на глава 29 НК, се установява, че на 17.07.2022г. жалбоподателят А. Г. Л.
е бил лишен от право да управлява МПС, на осн. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, във вр.
чл. 343г НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 НК за времето от 23.09.2021г. до
23.09.2022г. и СУМПС му е било отнето. Одобреното от съда споразумение, с
което на Л. е наложено наказание лишаване от правоуправление има значение
на влязла в сила присъда. В периода на изтърпяване на наказанието
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който по смисъла на § 6, т. 12, б.
„а“ от ДР на ЗДвП- недвуколесно безрелсово моторно превозно средство за
превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 8 и следва да притежава свидетелство за управление,
вА.дно за категория В. Установи се, че на 17.07.2022г. Л. не е притежавал
СУМПС от тази категория, тъй като същото му е било отнето по съдебен ред,
което не се оспорва. Следователно управлявайки лекия автомобил, след като е
лишен от право да го управлява по съдебен ред е извършил нарушение на чл.
150А, ал. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на
АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена,
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 150А, ал.
1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно за описаното нарушение е наложеното наказание по чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП защитава обществените
отношение по безопасността на транспортната дейност, която е източник на
повишена опасност. Целта е да се упражнява от лица, притежаващи
необходимите знания и умения за управление на превозно средство от
4
съответната категория, удостоверено с издадено за това свидетелство.
Нарушаването й чрез управление на превозно средство от водач, изтърпяващ
наказание лишаване от право да управлява МПС за извършено престъпление
против транспорта поставя в опасност живота и здравето на останА.те
участници в движението и може да доведе до настъпване на имуществени
вреди. В случая е управляван лек автомобил, т.е. превозно средство със
значителна маса и мощност, в срока на изтърпяване на наказание лишаване от
право да управлява МПС за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК, в населено място, затова съдът намира, че нарушението притежава
присъщата степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. В този
смисъл не са нА.це основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Съдът счита обаче, че необосновано е наложено наказание в
предвидения максимален размер. Установява се, че освен процесното
нарушение на същата дата при управление на МПС деецът е извършил още
две нарушения на ЗДвП, като за едното има данни, че е престъпление по чл.
343б НК.
Видно от приложените по делото справка за нарушител/водач през
2018г. Л. е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, които не са
тежки. От протоколи от 22.06.2018г. по н.о.х.д. 279/2018г. на РС Велинград и
24.11.2021г. по н.о.х.д. 434/2021г. на РС Велинград се установява извършени
от него престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, за едното от които е реабилитиран
по право. Отчитайки, че двете административни нарушения са извършени
доста време пред процесното нарушение и че за извършеното през 2018г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК деецът е реабилитиран, съдът намира, че
не следва ги преценява като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Доколкото извършеното на 23.09.2021г. нарушение е основание за лишаване
на Л. от право да управлява МПС по съдебен ред, същото е част от
изпълнителното деяние на процесното нарушение и също не е отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
приеме единствено, че деецът е управлявал лекия автомобил след употреба на
алкохол Съобразявайки степента на обществена опасност на извършеното от
А. Л. нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и оказаното съдействие на
контролните органи, съдът намира, че следва да му се наложи наказание в
размер на 200,00 лв. Наказание в така определения размер би изпълнило
целите на чл. 12 ЗАНН за личната и за генералната превенция.
По гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
изменено в частта относно размера на наложеното административно
наказание, като същото бъде намалено до размера от 200,00 лв.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право
на разноски има въззиваемата страна. На въззивникът не се дължат разноски,
доколкото не е нА.це нито една от хипотезите на чл. 143 АПК, към която чл.
63д, ал. 1 ЗАНН препраща.
5
В чл.143 от АПК са уредени хипотезите, при които възниква
задължение на административният орган да възстанови направените по
делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е, когато е
обжалваният акт бъде отменен акт – чл.143, ал.1 от АПК, какъвто не е
настоящият случай. Обжалваното наказателно постановление не е отменено
изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размерът на наложената
санкция. При това произнасяне с постановения съдебен акт, не е отречено
извършването на нарушение по чл. 150 ЗДвП, нито неговото авторство.
Нарушението продължава да се счита за съставомерно от обективна и
субективна страна, а жалбоподателят за негов извършител. Чрез
произнасянето на съда за неговото изменение размерът на наложената
санкция е приведена в съответствие с обществената опасност на деянието и
дееца.
Не е нА.це и втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски, а именно когато, оспореният акт е оттеглен и производството по
делото е прекратено на това основание. Наказателното постановление не е
оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано
неправомерното поведение на Х. А. Х.. Именно крайният резултат от
съдебното обжалване следва да се има в предвид при определянето сторените
разноски от страните в производството.
В процесния случай на ОДМВР не следва да се присъждат разноски,
доколкото искането е заявено от представител, който не разполага с надлежно
учредена представителна власт, а искане заплащане на разноски не е заявено
своевременно от административнонаказващия орган-Началник група в
ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият
състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000948/19.09.2022г.
на Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, с което на А. Г.
Л., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. ******* № 90 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на А. Г. Л., ЕГН: **********
административно наказание „глоба“ от 300 лв. на 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6