Р Е Ш Е Н И Е №
62
гр. Перник, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 640 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 493 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. № 5429/2016 г. по описа на
Пернишки районен съд, е уважен предявен осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата 5807.53
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.02.2014
г., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2016 г. до окончателното
й изплащане, като са отхвърлени акцесорните осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД
за сумата 283.75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.10.2014
г. до 14.11.2016 г., и сумата 1294.09 лева – наказателна лихва за периода от 19.10.2014
г. до 14.11.2016 г. Със същото решение са присъдени и разноските съразмерно на
уважената част на исковете.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД
са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се съдържат
оплаквания за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Пернишки РС. Във
въззивната жалба на ищеца са направени оплаквания за неправилност на решението
поради нарушение на процесуалните правила, неправилна преценка на
доказателствата и противоречие с материалния закон – чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъдат уважени
предявените искове. Претендират се и разноските.
Въззиваемият
– ответник Б.С.С., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Иска обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Решението
в частта, с която главният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ е уважен за сумата 5807.53 лева, не е обжалвано,
поради което в тази част същото е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне
по него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния
съд.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 269 от ГПК, предвид
релевираните в жалбата въззивни основания, намира последните за частично
основателни по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Обединена българска Банка АД с искова молба, с която са
предявени против Б.С. С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД за заплащане на сумата 6271.80 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит без обезпечение от 19.02.2014 г., сумата 283.75 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016 г., и сумата 1294.09 лева –
наказателна лихва за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016
г., заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 16.11.2016
г.
Ищецът
твърди в исковата молба, че през процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 19.02.2014 г., като въз основа на него е предоставил на
ответника сумата 6700 лева, която последният се е задължил да върне на 84
анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответна част от годишната такса
за управление и обслужване, считано от 19.03.2014 г. на 19-то число на месеца,
като е предвидено и заплащане на застрахователна премия по застраховка Живот. Поддържа,
че ответникът е преустановил плащането на дължимите погасителни вноски в уговорените
срокове, считано от 19.10.2014 г., поради което последният дължи и уговорената
помежду им наказателна лихва за периода на забава.
Ответникът
Б.С. С., чрез особения му представител, в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор, с който е оспорил предявените искове, възразявайки че договорът за
кредит съдържа неравноправни клаузи и че последният е недействителен, тъй като в
него липсвали условия за издължаване на кредита от потребителя -
кредитополучател, включително погасителен план с информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по арг от чл.
22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради което дължал само чистата
стойност на кредита.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че релевираните от
ответника възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит са
неоснователни, но че същият е недействителен, тъй в него липсва погасителен
план като част от императивно определеното му съдържание съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, поради което потребителят дължи само чистата стойност на
кредита след приспадане на извършените от него плащания, но не и претендираните
по договора за кредит лихви.
Страните
по делото не спорят, че помежду им е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 19.02.2014 г., въз основа на който
ищецът Обединената българска банка АД, в качеството му на кредитор, е отпуснал
на ответника Б.С., в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер
на 6700 лева за потребителски нужди при годишен лихвен процент в размер на
базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева и договорна
надбавка от 0.5 %, който към датата на сключването на договора е в размер на
7.5 %, и годишен процент на разходите – 8.48 %, а последният се е задължил да
ползва така усвоената сума съобразно уговореното и да върне общо дължима сума
от 9456.15 лева на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответна част от годишната такса за управление и обслужване от 0.5 % върху
остатъка на главницата, в размер на 104.41 лева, считано от 19.03.2014 г. на
19-то число на месеца до крайния срок на издължаване – 19.02.2021 г., като към
посочените анюитетни вноски същият дължи и застрахователна премия в размер по
застраховка Живот в размер на 8.17 лева месечно, с която общият размер на
погасителната вноска по кредита възлиза на 112.58 лева – така чл. 1 – 6 и чл.
10 - 13 от договора. Предвидено е в чл. 7, ал. 1 и чл. 21 от договора, че при
забава на плащането на главницата по кредита, включително и при предсрочна изискуемост
на целия дълг, която настъпва при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка
в размер на 5 пункта, но не повече от размера на законната лихва, която наказателна
лихва към момента на сключване на договора възлиза в размер на 12.5 % (т.е.
обезщетение за забава от лихвения процент от 7.5 % плюс 5 пункта).
Така
очертаните предмет и страни на договора несъмнено сочат, че същият има характер
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн., ДВ,
бр. 18 от 2010 г.), който е нормативният акт, приложим за него и насочен към
защита на потребителите, съобразена с особеностите на потребителските кредити,
включително и когато отпускането на заемните средства е предмет на банкова
дейност, заедно със ЗЗП. Договорът за потребителски кредит съгласно
императивните изисквания на чл. 10 и сл. от ЗПК следва да се сключи в писмена
форма и да съдържа ясна и разбираема информация за всички дължими от потребителя
плащания, в т.ч. и за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването - чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, съдържащ дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи, а когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит – чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, като в противен случай
договорът за кредит може да бъде обявен за недействителен – арг. от чл. 22 във
вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 от ЗПК.
По
смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПК лихвен процент по кредита е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Фиксираният лихвен процент по
кредита е определен от закона като лихвен процент, предвиден в клауза на
договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или
уговарят няколко лихвени процента за
отделни периоди от продължителността
на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен
процент – пар. 1, т. 5 от ДР на ЗПК, а референтният лихвен процент като лихвеният
процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита – така
редакцията на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗПК преди ДВ, бр. 35 от 2014 г. и
релевантна към процесния договор по арг. от пар. 13 от ПЗР на ЗИДЗПИК, обн.,
ДВ, бр. 35 от 2014 г.
Логическото
и систематическо тълкуване на посочените разпоредби водят на извод, че
изразяването на лихвения процент по договора за потребителски кредит като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит,
поради формирането му на база използвания от кредитора референтен лихвен
процент и фиксираната надбавка, но за целия срок на договора, не води уговаряне
на различни лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на
договора за кредит. Следователно погасителният план по договора за
потребителски кредит към момента на неговото сключване, в случаите, когато
лихвеният процент е определен за целия срок на договора за кредит, без значение
дали той е изразен като фиксиран или променлив такъв, предвид и възможността да
не настъпи промяна в референтния лихвен процент (формиращ променливия процент)
за целия срок на договора, трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не и за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Последната следва да се съдържа в случаите, когато неизплатените суми по
кредита са дължими при различни лихвени проценти от срока на действие на
договора за кредит, уговорени между страните при неговото сключване (в противен
случай е невъзможно посочване на разпределението на сумите при различни лихвени
проценти). Когато обаче е налице изпълнение по срочен договор за кредит и
потребителят е поискал погасителен план, последният във всички случаи следва да
съдържа и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 2 (редакция преди
ДВ, бр. 35 от 2014 г., релевантна за процесния договор за кредит).
В
разглеждания случай страните са уговорили лихвен процент, изразен като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит,
поради формирането му на база използвания от банката лихвен процент за потребителски
кредити в лева и фиксираната надбавка от 0.5 %, но за целия срок на договора.
Така уговореният лихвен процент по кредита към момента на сключването на договора
за кредит е 7.5 % годишно, като в договора липсват уговорки между страните за
прилагането на определени от тях различни лихвени проценти, приложими за
отделни периоди от срока на действие на договора за кредит, поради което задължителното
съдържание на погасителния план по него се състои от информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не и за последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Процесният
договор за кредит съдържа изискуемата информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, поради което той несъмнено
инкорпорира, макар и да не е в табличен вид, погасителен план с императивното определеното
в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК съдържание, даващо ясна и разбираема информация
за дължимите от потребителя погасителни вноски. Предвид тези правни съображения
настоящият състав на въззивния съд намира, че процесният договор за кредит не е
недействителен поради противоречие с посочената императивна разпоредба, а
изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл - за неправилен. За пълнота
следва да се отбележи, че във всеки един момент от изпълнението на договора за
кредит ответникът Б.С. е имал правото да поиска и получи безвъзмездно от кредитора
погасителен план, съдържащ и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, което право му е разяснено изрично в чл. 17, ал. 3 от
процесния договор.
С
оглед действителността на процесния договор за кредит и упражняването от
банката - въззивник в настоящото производство, на предоставеното й от договора потестативно
право за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане от
ответника Б.С. на две погасителни вноски по кредита, считано от 19.10.2014 г.,
волеизявлението за което по уведомление изх. № 301-БД-47 от 17.02.2016 г. е
достигнало до знанието на ответника чрез особения му представител с връчването
на препис от исковата молба и приложенията към нея, е настъпила изискуемостта и
за непадежиралите към момента на приключването на съдебното дирене анюитетни
вноски, включително и в частта им за възнаградителни и санкционни (наказателни)
лихви. Следователно ответникът Б.С. дължи връщане не само на заетата и
непогасена по процесния договор за кредит сума - главница, но и на уговорените
със същия възнаградителни лихви, които се установи по делото от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, възприето от въззивния съд като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице, че за периода от 19.10.2014 г. до
14.11.2016 г. възлизат в размер на 283.75 лева, поради което акцесорният
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2
от ТЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Претендираните
наказателни лихви по чл. 7, ал. 1 от договора, имащи характер на неустойка за
забава по чл. 92 от ЗЗД, обаче не се дължат в претендирания размер, но не
поради липсата на индивидуалното й договаряне от страните и неравноправен характер
на същата съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, а поради противоречието на уговорката
по процесния договор за кредит с императивната правната норма на чл. 33, ал. 2
от ЗПК, водещо до частичната й нищожност – до размера на законната мораторна лихва.
Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, имаща
също императивен характер и за прилагането на която съдът следи служебно, в
случай че потребителят е причинил имуществени вреди на кредитора поради
неговото виновно неизпълнение на поетите парични задължения по договора за
кредит във времево отношение - да върне предоставения му кредит в уговорения
срок, заедно с възнаградителната лихва, имуществената отговорност на потребителя,
включително когато между страните е уговорена мораторна неустойка, както е в случая,
не може да надвишава законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
случая уговорката за накателната лихва, представляваща по правна си същност
мораторна неустойка, се формира от два основни компонента - договорна лихва по
чл. 4 и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, като към момента на
сключване на договора и през процесния период същата възлиза в размер на 12.5 %
или 1294.09 лева по заключението на съдебно-счетоводната експертиза (определен
от вещото лице при наказателна лихва от 13 %), който размер е над този на
законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Законната мораторна лихва съгласно
Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. (отм.) и Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.), определена въз основа на основния
лихвен на БНБ плюс 10 пункта (процента), през процесния период възлиза в размер
от 10.03 % до 10.00 %, поради което за разликата над нея уговорката по чл. 7,
ал. 1 от процесния договор е нищожна, като същата продължава да обвързва
страните, но с това съдържание, което следва от императивната разпоредба на
закона – чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Предвид тези съображения и наличието на виновно
неизпълнение на поетите от ответника Б.С. парични задължения по процесния договор
във времево отношение, довели и до обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита, въззивният съд на основание чл. 162 от ГПК определя размера на дължимите
наказателни лихви, имащи характер на мораторна неустойка, по своя преценка на
995.45 лева, за която сума този акцесорен иск следва да бъде уважен, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 1294.09 лева – отхвърлен.
С
оглед на изложените правни изводи, въззивният съд намира, че жалбата е частична
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в обжалваната част, с която са отхвърлени акцесорните искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата 293.75
лева и с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 995.45 лева и вместо това
исковете да бъдат уважени в тези размери. Решението в обжалваната част, с която
е отхвърлен акцсорният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за разликата над
995.45 лева до пълния предявен размер от 1294.09 лева, е правилно, поради което
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното от въззивника ОББ АД искане, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият Б.С. следва да
бъде осъден да му заплати сумата 1126.17 лева, представляваща сбора на сторените
от него разноски пред въззивната инстанция за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител в размер на 668.59 лева
и пред първоинстанционния съд за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения
за вещо лице и особен представител в размер на 457.58 лева, определени
съразмерно на уважената част на исковете. Размерът на уговореното и заплатено
от въззивника ОББ АД адвокатско възнаграждение от 408.54 лева за правна защита
и съдействие пред въззивната инстания е към минималния размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който
възлиза на 340.45 лева, поради което въззивният съд намира за неоснователно
наведеното от представителя на въззиваемия Б.С. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С
оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на РБ по правилата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 493 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. №
5249/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Обединена българска
банка АД против Б.С.С. за заплащане на сумата 283.75 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016 г., и сумата 995.45
лева – наказателна лихва за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
Обединена българска банка АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Св. София № 5, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ сумата 283.75 лева, представляваща договорна
лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.02.2014 г. за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016 г., и на основание чл.
92 от ЗЗД сумата 995.45 лева,
представляваща наказателни лихви по чл. 7, ал. 1 от същия договор за периода от
19.10.2014 г. до 14.11.2016 г., както и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 1126.17 лева –
сторените разноски пред двете съдебни инстанции, определени съразмерно на
уважената част на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 493 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. №
5249/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Обединена българска
банка АД против Б.С.С. иск за заплащане на разликата над уважения размер от
995.45 лева до пълния предявен размер от 1294.09 лева, представляваща наказателни
лихви по чл. 7, ал. 1 от договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 19.02.2014 г. за периода от 19.10.2014 г. до 14.11.2016 г.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
2.