Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5699
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищците – К.И.В. и Й.И.В. твърдят,
че на 16.07.2018г., около 11:30 часа на път ІІІ-6041 между селата Гълъбник и
Чуковец, с посока на движение от с. Гълъбник към с. Чуковец, С.С. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с
рег.№ ******. В района на десен завой загубил контрол над управлявания от него
автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където по същото време се
движел лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ ******управляван от ищеца К.В.. Като
пътник на предна дясна седалка в управлявания от ищеца лек автомобил, пътувала
ищцата Й.В.. Твърдят, че и двамата ищци били с поставени обезопасителни
колани. Посочват, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени на ищеца - К.В.
телесни увреждания, както следва:
- кръвонасядане
на дясна предмишница;
-
кръвонасядане на корема;
-
кръвонасядане на дясно бедро. Заявяват, че вследствие
на получените увреждания К.В., е изпитвал продължително време силни болки в
десния горен и долен крайник и в областта на корема. Това довело до
продължително затрудняване на движенията на десния долен крайник. Травматичните
увреждания освен до физически страдания довели и до безпокойство, сънуване на
кошмари свързани с ПТП. К.В. изключително трудно преодолява стреса, предизвикан
от ПТП, страхува се да управлява автомобил, не спи спокойно.
Ищцата Й.В. следствие на ПТП
получила:
- счупване на вътрешната пластина на гръдната
кост;
-
счупвания на първо, на второ, на трето и на девето ребра от дясна гръдна
половина;
-
кръвонасядания на двете гърди;
-
кръвонасядане на корема;
-
кръвонасядане на десен горен крайник;
-
кръвонасядания на втори и трети пръсти на лявата
ръка;
- кръвонасядания
на двете подбедрици. След пътно-транспортното
произшествие ищацата е откарана в УМБАЛСМ Пирогов,
където е прегледана. Препоръчана е хоспитализация, но тя е отказала. Поради
продължаващи болки в областта на гръдния кош и ребрата, на 17.07.2018г., ищцата
отново е потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ Пирогов, където е приета в Трета
хирургична клиника. От пътно-транспортното произшествие до настоящия момент
ищцата Й.В. е в тежко физическо състояние, като причинените й наранявания водят
до силни и продължителни болки в областта на гръдния кош. Оздравителния процес
при нея е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно. При нея и към
настоящият момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на
увредените места. Оплаква се от силни болки в областта на гръдния кош, което
води от своя страна до бърза уморяемосг и
непълноценност. Ежедневните затруднения в бита, които понася и негативното
отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване,
водят до срив на самочувствието й и тежък психически шок. Трудно преодолява
стреса, предизвикан от ПТП - страхува се да излиза навън, не спи спокойно,
станала е много чувствителна.
В исковата молба се посочва, че
относно процесното ПТП е образувано ДП № 175/2.018г.,
по описа на РУ - Радомир, пр.пр. № 663/2018г. по описа на РП - Радомир. С
влязло в сила Споразумение от 10.06.2020г. по НОХД № 100/2020г. по описа на
Районен съд - Радомир С.С. е признат за виновен за процесното ПТП. Посочват, че за описания лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ******има валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен с ответника.
Заявяват още, че с молба вх. № 11627/17.08.2018г., сезирали ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, като с молба от 27.02.2019г. приложили и банкови сметки,
но обезщетение не е изплатено. Молят да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответникът да заплати на всеки от тях, както следва:
- на К.И.В. сумата от 5 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от
28.02.2019г. до окончателното изплащане и
- на Й.И.В. сумата от 30 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение да претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно
със законната лихва от 28.02.2019г. до окончателното изплащане. Претендират и
сторените по делото разноски.
Ответникът – З. „Л.и.” АД в депозирания от него
писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил към датата на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите като твърди, че са били без поставени обезопасителни колани. Претендира
разноски, за което е
депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание
/страница 111 от
делото/.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е отделил като безспорен между
страните фактът, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил е бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“,
страна по който е ответното застрахователно дружество.
От представеното в оригинал н.о.х.д. №
100/2020г. по описа на Радомирският районен съд, се установява, че в протокол
от открито съдебно заседание проведено на 10.06.2020г. съдът е одобрил споразумение,
подписано от прокурор при РП – Радомир, защитникът, подсъдимият и пълномощникът
на частните обвинители – вторият ищец и Кристина Т.. Съгласно този документ С.С.С., е признат за виновен в това, че на 16.07.2018г. около
11,35 часа на четвъртокласен път 6041 между село Гълъбник и с.Чуковец, община
Радомир, област Перник на разстояние около 600
метра преди табела „Д11" начало на
населено място село Гълъбник при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Ауди АЗ" с рег.№****** в посока към село Гълъбник, като
навлязъл в лентата за насрещно движение, нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Всеки
участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и чл. 16, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне”, с което по непредпазливост причинил средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и тежка телесна повреда по
смисъла на чл.128, ал.2 от НК, като от него е настъпила телесна повреда на
повече от едно лице- на три лица, а именно: на Х.А.Т.; на К. И.В. и на Й.И.В..
По делото на лист 13 е приета Епикриза по ИЗ № 26766/2018
на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД, от която се установява, че ищцата В. е постъпила
в лечебното заведение на 17.07.2018г. с окончателна диагноза: контузия на
гръдния кош. На 21.07.2018г. е изписана от лечебното заведение с назначено
медикаментозно лечение. Определение са два контролни прегледа.
По делото на
страница 17 е представена и приета писмена претенция вх. № 11 627 от
17.08.2018 г., видно от която, ищците са предявили пред ответното
застрахователно дружество, искане за изплащане изплащане
на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди относно процесното ПТП. С молба от 27.02.2019г. пред застрахователя
са представени и банкови сметки.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на ответника комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ е фабрично оборудван с диагонално-поясни
(триточкови) предпазни колани за всички места. Предните седалки (на водача и на
пътника до него) в л. а. „Мицубиши Паджеро“ са снабдени с инерционна система за обтягане на
коланите, която се активира в зависимост от сериозността на произшествието.
Обтегачът е разположен около прибиращия механизъм на всеки преден предпазен
колан, като при силен фронтален сблъсък на автомобила се активира и осигурява
допълнително му пристягане с няколко сантиметра, като по този начин се увеличава
ефективността им. Вещите лица посочват, че с оглед на механизмът на получаване
на травмите и в случай, че пострадалите са били с поставени обезопасителни
колани по време на инцидента, е възможно да получат същите увреждания, след
челен удар.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищците
съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира,
като компетентно, обективно изготвено и пълно. В същото е посочено, че в
резултата на процесното ПТП ищците са получили
следните увреждания:
-
За
К.В.: кръвонасядане на дясна предмишница;
кръвонасядане по корема; кръвонасядане
на дясно бедро.
-
За
Й.В.: счупване на гръдната кост; счупвания на 1,2,3,9 ребра в дясно, кръвонасядане на двете гърди,
кръвонасядане на корема, кръвонасядане
на десен горен крайник, кръвонасядане на 2 и 3 пръсти
на лявата ръка, кръвонасядания на двете подбедрици.
Вещото
лице посочва, че лечението предприето за ищеца В. е било консервативно, като
прегледът е извършен в дома на пострадалия. Лечението на В. е консервативно в
болнично и домашно-амбулаторни условия. За периода от 17.07.2018г. до 21.07.2018г.
ищцата е била хоспитализирана в болнично заведение. Вещото лице описва, че
болките и страданията причинени на К.В. са били най-интензивни непосредствено
след травмата в първите 10-15 дни с период на отзвучаване 20-25 дни. При ищцата
В., вещото лице сочи, че болките са били най-интензивни непосредствено след
ПТП, персистиращи 30-45 дни, с период на
възстановяване 3-4 месеца. Експертът посочва, че по делото липсва документация
за възникнали усложнения. Приема, че за К.В. оздравителният период е приключил в рамките на месец, а за Й.В. – 3-4
месеца, като за в бъдеще ищцата може да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на увредите при натоварване, промени
във времето.
По
искане на ищците е разпитан свидетелят М.К.В. – дъщеря на ищците. Свидетелят
посочва, че за ПТП разбрала от снаха ѝ, племенникът ѝ пътувал с
тях. Линейка ги закарала в болница в гр. Перник, но след това били транспортирани
в „Пирогов“. Видяла майка си на следващия ден, защото същият ден не допускали
посетители. Била на легло, не ставала. На баща ѝ му дали първа помощ в
първата болница и след това не е оставал в болница. След като изписали майка ѝ
от болницата, тя се грижела за нея, била трудно подвижна и не можела да се
обслужва сама. Ставала сама, но имала нужда от грижи за 2-3 седмици. При
изправяне имала нужда от помощ, подавали ѝ ръка, за да стане, заради
нараняването в гръдната област и вътрешните органи, трудно дишала. Баща ѝ
в началото също имал нужда от помощ, но за около една седмица. Майка ѝ се
възстановила за около 6 месеца. В настоящия момент от време на време майка ѝ
усеща болки от счупванията, болят я гърдите, усеща
напрежение в гърдите. Емоционално било много по-тежко възстановяването. Майка ѝ
все още не е добре, не иска да се вози в кола, ако се качи постоянно, дава
сигнали да спрат, да карат по-леко. Избягва возенето в кола. При спомен за
случилото се, започва да плаче и казва, че не иска да й припомняме за това, понякога
плаче без причина. Баща ѝ, тъй като е водач на автомобила, изпитва вина
заради племенника ѝ, защото и той имал сериозни наранявания. Изключително
рядко шофира само в селото, където живеят и му трябвало около година, за да се
качи отново в автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително
и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Относно
исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад, в доказателствена
тежест на ищците е да установят:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищците –
описаните в исковата молба увреждания;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от
ищците за възстановяване от причинените травми от процесното
ПТП,
5. здравословно състояние на
ищците към настоящия момент – възстановени ли са напълно от причинените травми
или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. на коя дата ищците са
предявили претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от
описаното ПТП,
7. представяне от страна на
ищците на всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета.
В доказателствена
тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти: - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите – нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, а именно – ищците
са били без поставен предпазен колан.
Съдът от представеното и описано
по-горе споразумение, сключено в наказателното производство, относно процесното ПТП и на основание чл. 300 от ГПК приема за
установени вината на водача на автомобила, застрахован при ответника и
механизма на настъпване на процесното ПТП.
От
представените по делото медицински документи, заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установяват причинените на ищците телесни увреждания
и предприетите действия за възстановяването им.
Предвид
изложеното съдът приема, че ищците са доказали всички предпоставки, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност” на участвалото превозно средство в процесното
ПТП относно претърпените неимуществени вреди от ищците.
От
представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищците
са предявили писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 17.08.2018г.,
а на 27.02.2019г. са представили банкови сметки.
Относно иска предявен от К.И.В.:
Претърпените от ищеца К.И.В. неимуществени
вреди от процесния деликт,
които се установяват от събраните по делото доказателства са: кръвонасядане на дясна предмишница;
кръвонасядане по корема; кръвонасядане
на дясно бедро. От заключението на вещото лице се установява, че
възстановителния период за тези увреждания е около един месец. От събраните по
делото гласни доказателства се установява твърдението от ищеца относно неговото
емоционално състояние – безпокойство, страх да управлява МПС. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Това означава, че съдът следва да съобрази всички
установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В
конкретният случай, съдът съобрази възрастта на пострадалия към момента на
произшествието – 70 г., характера на травмата-
кръвонасядания по корема, дясната предмишница и дясното бедро; продължителността на лечението
и възстановителния период от около един месец, през който ищецът е търпял болки
и страдания, негативното отражение от претърпяното ПТП в психологически план,
изразяващо се в стрес и нежелание да управлява личния си автомобил. Причинените
увреждания на ищеца В., горните
обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и при съобразяване с лимитите
на ГО за релевирания период и икономическата
конюнктура в страната към момента на
застрахователното събитие – 2018г.,
мотивират съдът да приеме, че сумата от 3 000 лв. представлява адекватно
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на тези вреди. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане.
Относно прекия иск предявен от Й.И.В. :
Претърпените
от ищцата Й.И.В. неимуществени вреди от процесния деликт са: счупване на гръдната кост; счупвания на 1, 2, 3
и 9 ребра в дясно, кръвонасядане на двете гърди, кръвонасядане на корема, кръвонасядане
на десен горен крайник, кръвонасядане на 2 и 3 пръсти
на лявата ръка, кръвонасядания на двете подбедрици. От събраните свидетелски показания се
установява, че този инцидент се е отразил и психически на ищцата – отказва да
се вози в лек автомобил, често плаче. Съгласно заключението на съдебно –
медицинската експертиза периода на възстановяване на претърпените травми от
този ищец е около 3 - 4 месеца, като за в бъдеще ищцата може да се оплаква от
болки и дискомфорт в местата на увредите при
натоварване, промени във времето.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Това означава, че съдът
следва да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. Решаващия състав, отчита възрастта на ищцата към момента
на настъпване на увреждането – 66г, характера,
тежестта и последиците от получените от нея травматични увреждания, които се
изразяват в счупване на гръдната кост; счупвания на 1, 2, 3 и 9 ребра в дясно, кръвонасядане на двете гърди, кръвонасядане
на корема, кръвонасядане на десен горен крайник, кръвонасядане на 2 и 3 пръсти на лявата ръка, кръвонасядания на двете подбедрици,
от които се е възстановила за около 3-4 месеца дни, обстоятелството, че при
промяна на времето и при натоварване, ищцата може да се оплаква от болки и дискомфорт, въздействието на процесното
ПТП върху психиката на ищцата – нежелание да се вози в лек автомобил и стрес, както
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 2018г.
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства, настоящият състав
намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди в случая се явява сумата 20 000 лв.
Относно възражението за съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалите са нарушили разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП – били са без поставени обезопасителни
колани.
В приетата по
делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза се установи, че уврежданията за ищеца К.В. и за ищцата Й.В. могат да
са в резултат от притискане на поставен предпазен колан от всеки от тях. Вещите
лица обосновават извод, че и при поставени обезопасителни
колани по време на инцидента ищците е възможно да получат същите увреждания,
след челен удар. Този извод се възприема от съда, доколкото това заключение не
е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло, като точно и пълно. С оглед
изложеното, съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за това, че пострадалите лица са пътували без
поставен предпазен колан, за неоснователно.
Относно претенцията с правно основание чл. 497, ал. 1
от КЗ
Ищците претендират за
осъждане на ответника, да им заплати законна лихва върху сумите, определени
като обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 28.02.2019г.
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи
считано от момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция. В конкретния случай претенцията е
предявена от ищците пред ответното дружество на 17.08.2018г., като тримесечният
срок за произнасяне от последното е изтекъл на 17.11.2018г. и от тази дата застрахователят
е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение.
Предвид така приетото искането на ищците за присъждане на законна лихва върху определеното
на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано
от посочената от тях дата - 28.02.2019г. до окончателното изплащане.
Относно
направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител
на ищците адвокат В.О. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 464 лева с ДДС, съгласно представените договори за
правна защита и съдействие и регистрацията по ЗДДС на пълномощника на ищците.
Направените
от ответника разноски са в размер на 700 лв. - депозит по допуснатата комплексна
съдебно- медицинска и авто – техническа експертиза. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата 240 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 920 лв., както и сумата от 281.91
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски платени от бюджета на съда,
съобразно уважените искове.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.И.В., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.О. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 16.07.2018г. на път III-6041, между с.Гълъбник и
с.Чуковец, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 3 000
лв. до предявения размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.И.В., ЕГН – **********, със
съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.О. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.07.2018г. на път III-6041, между
с.Гълъбник и с.Чуковец, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат В.В.О., ЕГН – **********, адвокат от Софийска адвокатска
колегия с адрес: гр.
София, ул. ******на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 1 464 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН – **********
и Й.И.В., ЕГН – **********, двамата със съдебен адрес: *** – чрез адвокат В.О. да
заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 240 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с
адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1 201.91 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: